№ 475
гр. Сливен, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20222230103798 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Н. Ж. и М. Ж., двамата
от гр. Сливен, срещу „АГРОУСЛУГИ-54“ ЕООД, с която е предявен
осъдителен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на недвижим
имот - нива с площ от 19,403 дка, IV-та категория, в местността
„ГЕРГЕВЕЦ“, представляваща имот с идентификатор 35669.14.3 по
кадастралната карта на с. Камен, общ. Сливен, като са признати за такива с
влязло в сила Решение от 20.10.2020 г. по гр. д. № 4980/2019 г. по описа на
СлРС. Ищците описват, че ответникът обработвал имота им и прибрал
реколта от пшеница през стопанската 2019/2020 г., като се обогатил за тяхна
сметка със сума около 1600 - 1700 лв., реколта от рапица през стопанската
2020/2021 г., като се обогатил за тяхна сметка със сума около 3500 - 3600 лв.
и реколта от пшеница през стопанската 2021/2022 г., като се обогатил за
тяхна сметка със сума около 980 - 1000 лв. Ищците отправили до ответника
нотариална покана за заплащане на обезщетение, която била редовно връчена
на управителя на ответното дружество на 27.07.2022 г., но въпреки това
ответникът не се явил на предложените дата и час за доброволно уреждане на
спора. На изложените основания ищците молят ответникът да бъде осъден да
им заплати сумата от 5400,00 лв., с която ответникът неоснователно се е
обогатил за сметка на ищците от обработване и прибиране на реколта без
1
правно основание за стопанските 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г. от
собствения на ищците недвижим имот и претендират присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срок.
С протоколно определение от 10.03.2023 г. съдът на основание чл. 214
ГПК е допуснал изменение на предявения иск чрез увеличаване на размера
му от 5400,00 лв. на 7348,77 лв.
В съдебно заседание ищцата М. Ж., редовно призована, не се явява
лично. Ищецът Н. Ж. се явява лично. Двамата ищци се представляват от своя
пълномощник - адвокат, чрез който поддържат предявения иск и молят да
бъде уважен. Претендират направените по делото разноски.
Ответникът „АГРОУСЛУГИ-54“ ЕООД, редовно призован, се
представлява от своя управител К. К. и от пълномощник - адвокат, чрез който
изразява становище за неоснователност на иска и претендира отхвърлянето
му. Моли за присъждане на направените по делото разноски.
И двете страни са представили подробни писмени защити по делото.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа
следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства с Решение №
260163 от 20.10.2020 г. по гр. д. № 4980/2019 г. по описа на СлРС, влязло в
сила на 14.07.2021 г., ищците били признати за собственици на процесния
имот - нива с площ от 19,403 дка, IV-та категория, в местността
„ГЕРГЕВЕЦ“, представляваща имот с идентификатор 35669.14.3 по
кадастралната карта на с. Камен, общ. Сливен.
На 27.07.2022 г. ищците отправили нотариална покана до ответника за
заплащане на обезщетение за ползването на имота в размер на около 1600 -
1700 лв. за стопанската 2019/2020 г., 3500 - 3600 лв. за стопанската 2020/2021
г. и 980 - 1000 лв. за стопанската 2021/2022 г.
Видно от представената автоматична справка от ДФ „Земеделие“ (л. 45
от делото) през кампания 2020 г. ответникът е декларирал общо площи на
обработваните парцели в размер на 12,61 ха, от които площта на пресичане
между кадастралния имот на ищците и парцела е в размер на 1,82 ха.
2
През кампания 2021 г. свид. Д. Й. е декларирал общо площи на
обработваните парцели в размер на 1,06 ха, от които площта на пресичане
между кадастралния имот на ищците и парцела е в размер на 0,71 ха.
Ответникът не е декларирал, че обработва целия или част от имота на
ищците.
През кампания 2022 г. ищецът Н. Ж. е декларирал общо площи на
обработваните парцели в размер на 1,82 ха, като площта на пресичане между
кадастралния имот на ищците и парцела съвпада изцяло.
Предвид площта на целия имот на ищците от 19,403 дка и заявената за
обработване площ от 18,200 дка, част от имота на ищците с площ от 1,203 дка
не се е обработвала и не се обработва и до момента нито от ответника, нито
от свид. Й., нито от ищеца.
От Писмо с изх. № РД-10-150-1/01.02.2023 г. на Общинска служба по
земеделие гр. Сливен се установява, че за имота на ищците не е имало
подадена декларация от собственик или представен договор за наем, аренда
или съвместна обработка, като съгласно чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ имотът е
разпределен на ответника в доброволно споразумение на масивите за
ползване на земеделските земи, изготвено на основание чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ
за стопанската 2019/2020 г., а дължимата от ответника сума за ползването на
имота е внесена по сметка за чужди средства на ОД „Земеделие“, съгласно чл.
37в, ал. 7 ЗСПЗЗ. Към настоящия момент не е постъпило искане от
правоимащото лице за изплащането й.
По делото е допусната съдебно-агротехническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено
и неоспорено от страните.
От него се установява, че стойността на печалбата в лева от реколтата
от пшеница от процесния имот - нива от 19,403 дка в местността „Гергевец“,
представляваща имот с идентификатор 35669.14.3 по КВС на с. Камен,
община Сливен за стопанската 2019/2020 г. за площ от 19,403 дка е 1502,40
лева. След приспадане на заплатената от ответника рента по сметка на чужди
средства на Областна дирекция „Земеделие“ - Сливен съгласно чл. 37в, ал. 7
ЗСПЗЗ в размер 455,68 лв., стойността на печалбата от реколтата от пшеница
от процесния имот - нива от 19,403 дка в местността „Гергевец“, имот с
идентификатор 35669.14.3 по КВС на с.Камен, общ. Сливен за стопанската
3
2019/2020 г. за площ от 19,403 дка е 1046,72 лв. Стойността на печалбата в
лева от реколтата от рапица от процесния имот за стопанската 2020/2021 г. за
площ от 19,403 дка е 4370,47 лв. Стойността на печалбата в лева от реколтата
от пшеница от процесния имот за стопанската 2021/2022 г. за площ от 7 дка е
1931,58 лв. Размерите на средното рентно плащане общо за процесния имот
за стопанската 2019/2020 г., в случай на отдаване на имота под аренда възлиза
на 485,07 лв., за стопанската 2020/2021 г. на 446,26 лв., а стопанската
2021/2022 г. по отношение на 7 дка от имота на 196,00 лв.
Изслушана в съдебно заседание, вещото лице А. Н. пояснява, че
стойността на печалбата за всяка една от годините е посочена осреднено,
съобразено с региона на Сливен. Цената е определена по бюлетини на
Министерството на земеделието, като не е само за семена, сеитба, копаене, а
са включени растително защитни мероприятия срещу болести, тоест са
включени средни стойности на разходите.
По делото е допусната и допълнителна съдебно-агротехническа
експертиза, чието заключение съдът отново кредитира изцяло като
обективно и компетентно изготвено.
От него, след лично посещение на вещото лице в имота, се установява,
че няма видими белези, по които да са отложени границите на имота на
ищците, не може да се отличи от другите имоти, липсва „нещо“, което да е
трайно поставено и да маркира граници, а в процесния имот има наличие на
камъни с различна големина. Бенефициентът, обработвал процесната
земеделска земя, собственост на ищците през стопанската 2020/2021 г. е Д. Й.
Й.. Ищецът Н. Ж. е очертал имота си за стопанската 2021/2022 г. в ОД
„Земеделие“ и е подал заявление за подпомагане в Държавен фонд
„Земеделие“ за директни плащания - схема за единно плащане на площ
/СЕПП/ - кампания 2022 г.
По делото е допусната и съдебно-геодезическа експертиза, която
съдът също кредитира изцяло като пълна и обоснована, обективно и
компетентно изготвена, задълбочено мотивирана и неоспорено от страните.
Видно от заключението точното местоположение на ПИ 35660.14.3 по
КККР на с. Камен е установено чрез трасиране (забиване на колчета)
извършено на 04.05.2023 г. в присъствие на двете страни. Местоположението
на обработваната от ищеца Н. Ж. площ е визуализирана на Приложение 1 с
4
линия в жълт цвят, а на всички останали графични материали в червен.
На Приложения 1 и 4 подложката от GoogleEarth с дата на заснемане -
5.07.2022 г. и 03.07.2021 г. се виждат ясно „ламлиите” (останалата след жътва
слама след комбайна, както и самия комбайн), но вещото лице не може да
отговори кой и кога е навлизал по време на жътвата.
На Приложение 1 е визуализирано местоположението на обработваната
площ от ищеца в момента (контурът означен с жълта линия), комбиниран с
имотите от КККР (границите са означени с бели линии, а процесния имот
35660.14.3 с червена) и подложка от GoogleEarth с дата на заснемане -
5.07.2022 г. Както се вижда на Приложение 1 ищецът обработва източната
част на ПИ 35660.14.109, 35660.14.110, 35660.14.111, 35660.14.4 и
приблизително четвъртинка от 35660.14.21 в североизточната му част. При
справка в публичната част на СЕУ (Системата за електронни услуги) на ДФЗ
за заявени кадастрални имоти за Кампания 2022 г. ответникът е декларирал
имоти 35660.14.109 и 35660.14.21 - целите и част (0,28 ха) от 35660.14.4.
Имоти 35660.14.110 и 35660.14.111 са декларирани от И. И..
Застъпване на заявените площи и да е имало, то се решава на етап
очертаване чрез уреждане на двойно декларирани площи (ако има такива) с
помощта на ОСЗ. Условието заявлението на даден земеделски стопанин да
бъде прието е изчистването на спорове при двойно декларираните площи.
При справките, които вещото лице е направило в СЕУ на ДФЗ за
декларираните имоти за Кампании 2020, 2021 и 2022 г. декларираните площи
са визуализирани последователно, както следва:
На Комбинирана скица 1 е кампания 2020 г. На нея с оранжева
щриховка са изобразени декларираните от „Агроуслуги-54“ площи. Както се
вижда и както е установено в материалите по делото, ответникът за тази
кампания е декларирал за подпомагане 1,82 ха от имота на ищците
35660.14.3, разпределено му на основание чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ, т. н.
споразумение за ползване на масиви в землището на с. Камен, като „бяло
петно”. По силата на споразумението са преведени и рентни плащания за
ползването му. Декларирани също по споразумение са 0,36 ха от имот
35660.14.1. Със зелена щриховка е декларираната площ за Кампания 2020 г.
от Д. Й.. За 2020 г. ищецът Н. Ж. няма декларирани площи в процесната
територия.
5
На Комбинирана скица 2 е кампания 2021 г. На нея с оранжева
щриховка са изобразени декларираните от „Агроуслуги-54“ площи. За тази
кампания ответникът не е декларирал за подпомагане площи от имот
35660.14.3 на основание чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Декларирани са отново по
споразумение 0,36 ха от имот 35660.14.1. Със зелена щриховка е
декларираната площ за Кампания 2021 г. от Д. Й.. Видно за Кампания 2021 г.
г-н Й. е декларирал 0.71 ха от имот 35660.14.3 . За 2021 г. ищецът няма
декларирани площи в процесната територия.
На Комбинирана скица 3 е кампания 2022 г. На нея с оранжева
щриховка са изобразени декларираните от ответника площи. За тази
кампания ответникът не е декларирал за подпомагане площи от имот
35660.14.3 Декларирани са отново по споразумение 0,36 ха от имот
35660.14.1. Със зелена щриховка е декларираната площ за Кампания 2022 г.
от Д. Й.. За 2022 г. ищецът е декларирал площ от 1,82 ха в обхвата на имота
си - 35660.14.3 (щриховката в жълто).
Към комбинираните скици експертът е приложил и справка от
системата СЕУ на ДФЗ за декларираните площи в обхвата на поземлени
имоти 35660.14.3 и 35660.14.1.
За целите на експертизата вещото лице е изготвил и три броя
комбинирани скици. В тях са съвместени местонахождението на
декларираните площи за подпомагане от ответника „Агроуслуги-54“, ищеца
Н. Ж. и свид. Д. Й. за Кампания 2020 г. (Комбинирана скица 1), Кампания
2021 г. (Комбинирана скица 2) и Кампания 2022 г. (Комбинирана скица 3) с
контура на заснетата на място от вещото лице площ, обработвана в момента
от ищеца. Като приложения от 2 до 6 вещото лице в представил извадки от
GoogleEarth назад във времето, съвместени със заснетата обработвана площ
от Н. Ж. и част от имотите в КККР за процесните периоди.
По делото са разпитани в режим на довеждане от ищците свидетелите
Д. П. и К. К., в режим на довеждане от ответника свидетелите Т. Н. и Е. Г.,
както и призованият свидетел Д. Й..
Съдът кредитира показанията на всички свидетели в
непротиворечащите помежду си части като обективни, безпристрастни и
логични.
От показанията на свид. Д. П. се установява, че през стопанската
6
2019/2020 г. ответникът е обработвал нивата на ищците. През 2022 г. била
засята пшеница, а през 2021 г. рапица. Свид. П. описва, че е виждал
управителя на ответното дружество да жъне рапицата. През 2021/2022 г. свид.
П. отново видял комбайна на управителя К., който жънел в нивата на ищеца
Н.. Ищецът ходил заедно със свидетеля П. да прави измервания на ожънатото
и му заявил, че е около 7 дка.
От показанията на свид. К. К. се установява, че през 2021/2022 г.
свидетелят е видял комбайна на управителя на ответното дружество да жъне
пшеницата, засята в нивата на ищеца, като е ожънал част от нивата на ищеца.
Според свид. К. през 2021 г. в нивата е имало засята рапица.
От показанията на свид. Т. Н., служител на ответника, се установява, че
през 2021/2022 г. ответникът е обработвал нивата на ищеца като е изорал,
засял и пръскал и когато са отишли за жътва, нивата била набраздена. Имало
граници от изток, запад и юг, а другата граница граничила с имота на
ответника. Свидетелят жънал тази земя, но не цялата, а до старата граница,
която била маркирана с камък.
Свид. Е. Г. излага, че през 2021/2022 г. е работел в земите на ответника
по отношение на подготовка и сеитба. Ответникът имал в тази местност
около 600 декара, а ищецът имал една нива. През 2021/2022 г. обработили
тази нива, подготвили, засяли. Когато започнала жътвата, началникът им
казал до къде да жънат, като нямало граница, камък или друга маркировка.
Съдът не кредитира показанията на свид. Г., че през 2019/2020 г. не са
обработвали нивата на ищеца, тъй като те противоречат на останалите
събрани по делото доказателства.
От показанията на призования свид. Д. Й. се установява, че през
кампания 2021 г. свидетелят е обработвал тази площ, заявена от него и
щрихована в зелено на комбинирана скица 2 от заключението на СГЕ. През
2022 г. свидетелят заявил по-малка площ, защото се оказало, че собственикът
има документ само за по - малката част. Имотът бил нает от свидетеля под
наем и бил очертал точно, както е обработван. Свидетелят описва, че част от
имота в съседство до неговия на север го е жънал през 2022 г. от североизток
за Н. Ж., защото има комбайн. През 2022 г. половината от този северния
парцел бил пожънат и свид. Й. жънал само половинката, която е на изток.
Имало бразда по средата.
7
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 7348,77 лв., с която
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищците от обработване
и прибиране на реколта без правно основание, от които 1046,72 лв. за
стопанската 2019/2020 г., 4370,47 лв. за стопанската 2020/2021 г. и 1931,58 лв.
за стопанската 2021/2022 г. от собствения на ищците недвижим имот - нива с
площ от 19,403 дка, IV-та категория, в местността „ГЕРГЕВЕЦ“,
представляваща имот с идентификатор 35669.14.3 по кадастралната карта на
с. Камен, общ. Сливен.
Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира за частично основателен и
доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД
възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити.
С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага
от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена
възможност в други текстове на закона.
Според Решение № 398 от 06.08.2014 г. по гр. д. № 1933/2013 г. по
описа на IV г. о. на ВКС на РБ, постановено по реда на чл. 290 ГПК, общата
хипотеза на неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в случаите,
когато лице несобственик ползва недвижим имот /вещ/ без правно основание
за това и препятства собственика да го ползва съобразно неговото
функционално предназначение в обема на правата, които има. Ползването от
несобственика на имота препятства възможността собственика лично да
ползва или да отдава под наем /на правно основание/ имота и да реализира
имуществена облага. В този случай от едни и същи факти - ползването без
правно основание от несобственика - ответник на собствения недвижим имот
/вещ/ на ищеца произтича обедняването на ищеца, което се изразява в
лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот
или да го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и
8
обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем
за ползване на недвижимия имот за процесния период.
Ето защо основателността на предявения иск в случая предполага
доказването на обстоятелствата, че ищците са собственици на процесния
имот, че през стопанските 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г. ответникът
е обработвал и прибирал реколта от пшеница и рапица от имота,
количеството добита реколта и средната й пазарна цена за всяка съответна
стопанска година.
Страните не спорят, а е и безспорно установено от събраните по делото
писмени доказателства, че ищците са собственици на основание давностно
владение на процесния недвижим имот - нива с площ от 19,403 дка, IV-та
категория, в местността „ГЕРГЕВЕЦ“, представляваща имот с идентификатор
35669.14.3 по кадастралната карта на с. Камен, общ. Сливен.
Претенцията на ищците за обезщетение за стопанската 2019/2020 г. в
размер на 1046,72 лв. обаче съдът намира за неоснователна.
Ответникът не отрича, че е обработвал имота на ищците през тази
стопанска година, а това обстоятелство се установи безспорно и от събраните
по делото свидетелски показания на свид. П.. Наред с това се установи от
приетите по делото писмени доказателства и заключенията на изслушаните
съдебно - агротехническа и съдебно - геодезическа експертиза, че през
стопанската 2019/2020 г. ответникът е декларирал за подпомагане 1,82 ха от
имота на ищците 35660.14.3 и ползването му е разпределено на основание чл.
37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ, т. н. споразумение за ползване на масиви в землището на
с. Камен, като „бяло петно”. По силата на споразумението ответникът е
заплатил рента по сметка на чужди средства на Областна дирекция
„Земеделие“ - Сливен съгласно чл. 37в, ал. 7 ЗСПЗЗ в размер 455,68 лв.
Специалният закон постановява, че тези суми са депозитни и се изплащат от
Областната дирекция „Земеделие“ на правоимащите лица въз основа на
заповедта на директора на Областната дирекция „Земеделие“ в 10-годишен
срок.
Ето защо, предвид обстоятелството, че ответникът е ползвал имота на
ищците на годно правно основание през стопанската 2019/2020 г. претенцията
на ищеца се явява неоснователна.
По отношение на претенцията на ищците в размер на 4370,47 лв. за
9
стопанската 2020/2021 г., съдът я намира за частично основателна.
В първото о. с. з. по делото ответникът признава, че през стопанската
2020/2021 г. е обработвал част от имота на ищците. Видно от заключението на
съдебно-геодезическата експертиза и писмените доказателства, през тази
стопанска година ответникът не е имал основание за ползване на имота по
ЗСПЗЗ. Видно от комбинирана скица 2 и Приложение 4 от СГЕ, съпоставени
с показанията на свидетелите Д. П. и Д. Й. ответникът безспорно не е
обработвал цялата площ от имота на ищците в размер на 19,403 дка. Площта
от имота на ищците, която е обработвал ответникът, представлява частта от
имота на ищците, маркирана в бял цвят на комбинирана скица 2. Що се
отнася до точната й площ съдът съобрази следното. Площта на целия имот на
ищците, очертан с плътна тъмносиня линия на комбинирана скица 1, 2 и 3 е в
размер на 19,403 дка. Площта от имота на ищците, декларирана от ответника
през 2019/2020 г. (комбинирана скица 1) е в размер на 18,200 дка и същата е
щрихована в червено, като в западната част от имота на ищците остава малка,
подобна на триъгълник необработвана част с площ равна на 19,403 дка минус
18,200 дка или 1,203 дка. Следователно частта от имота на ищците, която е
обработвал ответникът през 2020/2021 г., видно от комбинирана скица 2 е с
площ от 18,200 дка минус декларираните и обработвани от свид. Й. за тази
стопанска година 7,100 дка от имота на ищците, щриховани в зелено или
11,100 дка.
Ето защо за безспорно доказано може да се приеме, че през стопанската
2020/2021 г. ответникът е ползвал без правно основание част от имота на
ищците с площ от 11,100 дка, а не целият имот, в какъвто смисъл е ищцовата
претенция.
Видно от заключението на първоначалната съдебно-агротехническа
експертиза стойността на печалбата в лева от реколтата от рапица от целия
имот на ищците с площ от 19,403 дка за стопанската 2020/2021 г. е 4370,47 лв.
Съответно печалбата на ответника или стойността на обогатяването му от
неоснователното ползване на 11,100 дка от имота на ищеца възлиза съответно
на 2500,24 лв. До този размер следва да бъде уважена претенцията на ищците.
По отношение на претенцията на ищците в размер на 1931,58 лв. за 7
дка от имота за стопанската 2021/2022 г., съдът също я намира за частично
основателна.
10
Видно от заключението на съдебно-геодезическата експертиза и
писмените доказателства, през тази стопанска година ответникът отново не е
имал основание за ползване на имота по ЗСПЗЗ.
На следващо място, безспорно се установява от събраните по делото
свидетелски показания на свид. П., К., Н. и Г., съпоставени с Приложение 1 от
СГЕ, обстоятелството, че ответникът е засял с пшеница и пожънал отново
част от имота на ищците, но значително по-малка от предходната стопанска
година. На Приложение 1 от СГЕ тази част, видима в по-светло кафяв (или
бежов) цвят, представлява около 1/4 част от площта от имота на ищците,
която е обработвал ответника през предходната стопанска година или ¼ от
11,100 дка, което се равнява на 2,775 дка.
И след като съгласно заключението на САТЕ стойността на печалбата в
лева от реколтата от пшеница от процесния имот за стопанската 2021/2022 г.
за площ от 7 дка е 1931,58 лв., то стойността на печалбата за площ от 2,775
дка е в размер на 765,73 лв. Или претенцията на ищците за тази стопанска
година е основателна единствено до този размер.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че от
сумите, представляващи стойност на чистата печалба от ползването на имота
за съответните стопански години следва да се приспаднат разходите за
добиването на селскостопанските култури. Изслушана в о. с. з. вещото лице -
агроном е пояснила, че всички разходи в осреднени стойности са
приспаднати, като стойностите по експертизата представляват единствено
чистата печалба на ползващия имота по отношение на съответната стопанска
година и площ.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че от
дължимото обезщетение за ползването на част от имота на ищците през
стопанската 2021/2022 г. съдът следва да приспадне обогатяването на ищците
за сметка на ответника, поради факта, че ответникът е засял с пшеница по-
голяма част от техния имот, която впоследствие са ожънали самите ищци, а
също и обстоятелството, че ищците са ожънали и част от имоти на ответника.
В настоящото съдебно производство подобно възражение за прихващане не е
предявено по надлежния процесуален ред, съответно не са събрани
доказателства за евентуалната стойност на обогатяване на ищците за сметка
на ответника.
11
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правна
квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да бъде частично уважен до размера
от 3265,97 лв., от които сумата от 2500,24 лв. за стопанската 2020/2021 г. и
сумата от 765,73 лв. за стопанската 2021/2022 г., а за разликата над уважения
размер от 3265,97 лв. до пълния предявен размер от 7348,77 лв. и за
стопанската 2019/2020 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Относно разноските:
При този изход на спора правото на разноски възниква в полза и на
двете страни, съразмерно с уважената, съответно с отхвърлената част от иска.
Следва да се отбележи, че и двете страни са представили списъци на
разноските, в които претендират заплащане на разноски в по-нисък размер от
реално сторените в производството и за извършването на които са налице
доказателства.
Ищците претендират сумата от 216,00 лв. заплатена държавна такса, но
не и сумата от 78,00 лв. довнесена държавна такса след допуснатото
изменение на иска. Ищците претендират и сумата от 900,00 лв. заплатени
депозити за експертизи, докато реално са заплатили сума в общ размер на
1251,00 лв., от които 400,00 лв. първоначален депозит за САТЕ, 200,00 лв.
допълнителен депозит за САТЕ, 200,00 лв. първоначален депозит за
допълнителна САТЕ, 151,00 лв. допълнителен депозит за допълнителна
САТЕ, 200,00 лв. първоначален депозит за СГЕ и 100,00 лв. допълнителен
депозит за СГЕ.
Ответникът, от своя страна, видно от Договор за правна защита и
съдействие от 31.01.2023 г. е заплатил адвокатско възнаграждение в двойно
по-голям размер от описания в списъка на разноските, а именно 1000,00 лв.
При определяне на дължимите разноски по делото съдът следва да
вземе предвид описаните от страните разноски в представените по делото
списъци, а не действително направените в по - голям размер. В мотивите на т.
2 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС е разяснено, че списъкът по чл. 80 ГПК съдържа изброяване на
всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й
бъдат присъдени. Следователно, дори и страната да е представила
доказателства за направен разход по водене на делото, щом не го е включила
12
в списъка на разноските, следва че не претендира присъждането му към
релевантния момент, а именно приключване на производството пред
съответната инстанция, поради което и съдът не следва да го присъжда. В
този смисъл е и практиката на ВКС (напр. Определение № 242 от 25.07.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 3718/2016 г., IV г. о. и Определение № 47 от 11.03.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 2827/2019 г., II г. о.).
Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищците сумата от 784,85 лв., съразмерно с уважената
част от иска, от общо направени и претендирани разноски в размер на
1766,00 лв., от които 216,00 лв. заплатена държавна такса, 900,00 лв.
заплатени депозити за експертизи и 650,00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна помощ и съдействие от
29.08.2022 г. (на л. 135 от делото).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника сумата от 800,58 лв., съразмерно с отхвърлената част
от иска, от общо направени разноски по представения списък в размер на
1441,00 лв., от които 500,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение в
брой, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 31.01.2023 г. (л. 37
от делото), 290,00 лв. - заплатен допълнителен депозит за съдебно-
агротехническа експертиза, 200,00 лв. - заплатен първоначален депозит за
допълнителна съдебно-агротехническа експертиза, 151,00 лв. - заплатен
допълнителен депозит за допълнителна съдебно-агротехническа експертиза,
200,00 лв. - заплатен първоначален депозит за съдебно-геодезическа
експертиза и 100,00 лв. - заплатен допълнителен депозит за съдебно-
геодезическа експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АГРОУСЛУГИ-54“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Сливен, кв. „Сини камъни“, бл. 5, вх. В, ет. 5, ап. 14
ДА ЗАПЛАТИ на Н. Ж. Ж., ЕГН: ********** и М. С. Ж., ЕГН: **********,
двамата с адрес ********* на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 3265,97
лв. /три хиляди двеста шестдесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки/,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за
13
сметка на ищците от обработване и прибиране на реколта без правно
основание, от които 2500,24 лв. за стопанската 2020/2021 г. и 765,73 лв. за
стопанската 2021/2022 г. от собствения на ищците недвижим имот - нива с
площ от 19,403 дка, IV-та категория, в местността „ГЕРГЕВЕЦ“,
представляваща имот с идентификатор 35669.14.3 по кадастралната карта на
с. Камен, общ. Сливен,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от
3265,97 лв. /три хиляди двеста шестдесет и пет лева и деветдесет и седем
стотинки/ до пълния предявен размер от 7348,77 лв. /седем хиляди триста
четиридесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки/ и за стопанската
2019/2020 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „АГРОУСЛУГИ-54“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Сливен, кв. „Сини камъни“, бл. 5, вх. В, ет. 5, ап. 14
ДА ЗАПЛАТИ на Н. Ж. Ж., ЕГН: ********** и М. С. Ж., ЕГН: **********,
двамата с адрес ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 784,85
лв. /седемстотин осемдесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н. Ж. Ж. , ЕГН: ********** и М. С. Ж., ЕГН: **********,
двамата с адрес ********* ДА ЗАПЛАТЯТ на „АГРОУСЛУГИ-54“ ЕООД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, кв. „Сини
камъни“, бл. 5, вх. В, ет. 5, ап. 14 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
800,58 лв. /осемстотин лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща
разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
14