№ 1267
гр. С., 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110165449 по описа за 2022 годИ.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т., с която са предявени срещу С. Д. С., И. С. С., Г.
С. С. и К. С. С. субективно и обективно съединени осъдителни искове, както следва:
ответникът С. Д. С. да заплати на ищеца „Т. сумата от 3031,50 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. – м.04.2021г. за
топлоснабден имот в гр. С., аб. № ., сумата от 32,16 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба –
30.11.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 730,91 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2018г. до 07.11.2022г. и сумата от 8,30 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 19.04.2019г. до 07.11.2022г.;
ответникът И. С. С. да заплати на ищеца „Т. сумата от 606,29 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. – м.04.2021г. за
топлоснабден имот в гр. С., аб. № ., сумата от 6,44 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба –
30.11.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 146,19 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2018г. до 07.11.2022г. и сумата от 1,66 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 19.04.2019г. до 07.11.2022г.;
ответникът Г. С. С. да заплати на ищеца сумата от 606,29 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. – м.04.2021г. за
топлоснабден имот в гр. С., сумата от 6,44 лв., представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 30.11.2022г. до
окончателното изплащане на вземанията, сумата от 146,18 лв., представляваща
1
обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2018г. до 07.11.2022г. и сумата от 1,66 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 19.04.2019г. до 07.11.2022г.;
ответникът К. С. С. да заплати на ищеца сумата от 606,29 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. – м.04.2021г. за
топлоснабден имот в гр. С., сумата от 6,43 лв., представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 30.11.2022г. до
окончателното изплащане на вземанията, сумата от 146,18 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2018г. до 07.11.2022г. и сумата от 1,66 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 19.04.2019г. до 07.11.2022г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в
качеството им на собственици на процесния топлоснабден имот и наследници на Д. Г. Ч. въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки,, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на
услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят месечните дължими суми. Претендира осъждане на
ответниците да заплатят посочените в исковата молба и в уточнителната молба от
30.01.2023г. суми, както и разноските за производството.
Ответниците са депозирали в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговори на исковата молба
с идентично съдържание, с които оспорват исковете по основание и размер. Правят
възражение за изтекла погасителна давност. Молят за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на разноски за производството.
Третото лице-помагач „МХ Е. не е взело становище по същество на делото.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е
доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че в неговия
патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга дялово
разпределение, както и нейният размер.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже обстоятелства, довели до
спиране или прекъсване течението на погасителната давност.
При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца, в тежест на
ответниците е да докажат, че са платили претендираните вземания.
При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия
2
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на
топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е
сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането
на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите
на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например
откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения,
дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по
делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: с оглед
признанието на ответниците в съдебно заседание не са спорни обстоятелствата, че през
процесния период ответникът С. Д. С. и Д. Г. Чилингирова-Д.а са били собственици на
недвижим имот, находящ се в гр. С., за който няма спор по делото, че е идентичен с
процесния имот с абонатен номер .. Не е спорно и че имотът е бил притежава от двамата в
режим на СИО. Д. Г. Ч. е почИ.ла на 29.03.2019г., видно от представеното удостоверение за
наследници, като е оставила за наследници по закон ответникът С. Д. С. – съпруг и
ответниците И. С. С., Г. С. С. и К. С. С. – низходящи, деца. Не е спорно по делото, че по
силата на наследственото правоприемство квотите на ответниците от наследството на Д. Ч.
са 5/8 ид.ч. за ответника С. Д. С. и по 1/8 ид.ч. за всеки от ответниците И. С. С., Г. С. С. и К.
С. С.. Посочените обстоятелства, освен че не са спорни като признати от ответниците, се
установяват и от приетите по делото писмени доказателства С оглед изложеното по силата
на притежаваното право на собственост и наследствено правоприемство, ответниците се
явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот и страна
по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия,
която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ).
За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от
„Т. на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с решение № .г. на КЕВР, в сила от
11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено
индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, обвързват
страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-дневен срок от
публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).
Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за
процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдена,
както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвана за исковия период
от ФДР „МХ Е.. Отделно от това се установява, че за исковия период е осигуряван достъп до
имота за отчитане на уредите за дялово разпределение, поради което съдът приема, че
ответниците не са оспорвали извън процеса извършването на услугата дялово
разпределение.
Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира
като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че
за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в
която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на
всеки месец чрез сертифициран и премИ.л метрологичен контрол общ топломер, както и че
от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка
на топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула,
предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.,
верността на който математически модел е проверен от вещото лице. Измерванията са
извършвани със сертифициран и премИ.л задължителна периодична метрологична проверка
топломер, като макар че за отделни периоди проверката е извършена след
законоустановения срок, резултат от същата е показал съответствие с одобрения тип, поради
което следва да се приеме, че за целия исков период топлинната енергия е била измервана с
годно средство за техническо измерване (СТИ). С оглед изложеното са неоснователни
възраженията на ответниците срещу верността на извършваните измервания.
3
Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира
топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално
достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания
случай се установява от заключението на СТЕ, че за имота на ответника е начислявана ТЕ за
отопление на имот по показателите на 4 броя радиатори с ИРРО, на които е извършван
реален отчет за процесния период. Начислявана е и ТЕ, отделена от сградната инсталация,
разпределяна между абонатите пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им
по проект. Начислява е и ТЕ за БГВ по показанията на 2 броя водомера, на които е извършен
реален отчет, като показанията в главните отчети съответстват на посоченото в
изравнителните сметки. За процесния период е извършван реален отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите, като подписите в главните отчети не са оспорени от
ответниците в производството. Заплащането на топлинната енергия за процесния период се
е извършвало на база прогнозни месечни вноски и една изравнителна сметка, чието
предназначение е било да коригира прогнозните стойности, така че като краен резултат
клиентът да заплати реално доставеното до имота количество топлинна енергия. При
отчитане, че за исковия период са спазени техническите нормативи при разпределение на
топлинната енергия, съдът приема, че за процесния период доставената от топлопреносното
дружество топлинна енергия се равнява на сумата от 6350,63 лв. съгласно заключението на
СТЕ след отчитане на изравнителния резултат от отоплителните сезони, включени в исковия
период – суми за доплащане и суми за получаване.
С оглед извода за основателност на предявения иск за цена на ТЕ в установения за
дължим размер, следва да се разгледа своевременно заявеното от ответника възражение за
погасяване по давност на част от вземанията за исковия период. Съгласно Тълкувателно
решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. задълженията
на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане,
тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с
посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима
давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД. В Общите условия, действали през процесния период, е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
1 ОУ от 2016г.). Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, давността тече от
деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да
иска предсрочно изпълнение), а съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Като се съобрази изложеното и се вземе предвид, че давностният срок е
прекъснат с подаване на исковата молба на 30.11.2022г., както и че в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преоД.ване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), следва, че към
датата на подаване на исковата молба – 30.11.2022г. погасени по давност се явяват
месечните задължения за периода от м.05.2017г. до м.07.2019г. включително, като
последното задължение за м.07.2019г. е станало изискуемо на 16.09.2019г. и след отчитане
периода, през който давност не е текла, следва, че вземането за м.07.2019г. се е погасило по
давност на 23.11.2022г., т.е. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. По отношение на ответника С. Д. С. давността за вземанията за периода от
м.05.2017г. до м.03.2019г. е прекъсната на 18.04.2019г. със сключване на споразумение с
ищеца за разсроченото им плащане, в което същият е признал вземанията за посочения
период. От тази дата е започнала да тече нова 3-годишна давност, която към датата на
подаване на исковата молба – 30.11.2022г. също е изтекла, при взимане предвид и спирането
й за периода на обявеното в Република България извънредно положение. Стойността на
погасените по давност вземания за периода от м.05.2017г. до м.07.2019г. включително се
равняват на сумата от общо 3364,15 лв. (изчислени по стойността на отделните фактури за
периода съгласно общата фактура за отоплителните сезони и заключението на вещото лице
по СТЕ). Посочената стойност следва да се извади от установения за дължим от ответниците
размер на вземането от 6350,63 лв. или дължимата от ответниците стойност на топлинната
4
енергия за периода от м.08.2019г. до м.04.2021г. се равнява на сумата от 2986,48 лв. (6350,63
– 3364,15). При липса на доказателства за плащане за посочения период, исковете за цена на
топлинната енергия са основателни са посочения размер и период, като всеки от
ответниците дължи съобразно припадащата му се част, както следва: ответникът С. Д. С.
сумата от 1866,55 лв. (5/8 части), а всеки от ответниците И. С. С., Г. С. С. и К. С. С. – по
373,31 лв., за които суми следва да се уважат предявените искове за заплащане на цена на
топлинна енергия за периода от м.08.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 30.11.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, като
се отхвърлят за пълните предявени размери срещу всеки от ответниците и за периода от
м.05.2017г. до м.07.2019г.
По исковете за акцесорното задължение за мораторна лихва върху главницата за цена
на топлинната енергия в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава за плащането му. Съгласно приложимите към процесния
период ОУ от 2016г. (чл. 32, ал. 1 и ал. 2) месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71
от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена,
за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа
на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена,
за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал.
2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. В случая се установява, че за процесния период
месечната дължима цена се е определяла по прогнозно количество, както и че ответникът не
е заплатил месечните суми в предвидения в чл. 33, ал. 1 ОУ 45-дневен срок. Тъй като се
касае за прогнозно определяне на месечните задължения обаче, съгласно предвиденото в чл.
33, ал. 4 ОУ обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само за
задълженията по чл. 32, ал. 3 ОУ (върху стойността на общата фактура след изготвяне на
изравнителни сметки), а падежът на плащане на това задължение настъпва съгласно чл. 33,
ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая 45-
дневния срок за плащане на общото задължение за отоплителен сезон 2018г.-2019г. (за
необхванатия от погасителна данвост период) е настъпил с изтичане на 45-дневен срок след
периода, за който се отнасят, т.е. на 17.06.2019г. (първият присъствен след изтичане на срока
в неприсъствен ден), за отоплителен сезон 2019г. – 2020г. е настъпил на 15.06.2020г., а за
отоплителен сезон 2020-2021г. – на 15.06.2021г. Видно от представените от ищеца писмени
доказателства (общи фактури) в срока по чл. 33, ал. 2 от ОУ не е била изготвена нито
изравнителна сметка, нито издадена обща фактура за съответния период, поради което и
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ОУ, отнасяща се до изпадането на длъжника в забава не може
да се приложи. Съответно за изпадането на ответника в забава за плащане на цената на
топлинната енергия ищецът е следвало да се докаже отправяне на покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД)
за плащане на общата фактура, издадена след уговорения и поради това неприложим в ОУ
срок, но такава ищецът не твърди и не доказва да е отправил. С оглед изложеното
предявените искове за обезщетения за забава плащането на цената на топлинната енергия са
изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят.
Услугата „Дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл.
140, ал. 5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от
топлопреносното предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а
ЗЕ, каквото е третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и
топлинния счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3
5
ЗЕ, като етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ.
Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на топлинна енергия купувачите
на топлинна енергия, каквито са ответниците, заплащат на продавача стойността на услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от
2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне
на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и обявен по подходящ начин на
купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – ФДР „МХ Е., поради което
ответниците дължат заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ (ищецът) по силата
на ОУ, които ги обвързват и срещу които същите не са възразили, щом предоставената
услуга е осъществена, още повече, че същите са предоставяли достъп на ФДР са извършване
на отчет на уредите и подписите върху главните отчети за периода не са оспорени.
Стойността на услугата за исковия период от м.05.2019г. до м.04.2021г. съгласно
неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, се равнява на сумата от
51,47 лв. Ответниците са заявили своевременно възражение за погасителна давност на
вземането за възнаграждение за услугата дялово разпределение, което е частично
основателно. Задължението за заплащане на услугата дялово разпределение е възникнало
като срочно съгласно раздел ІХ от Общите условия и чл. II, т. 2.3 от сключения между
етажните собственици на процесната сграда и „МХ Е. договор от 26.09.2002г. /чието
действие е било многократно подновявано, доколкото третото лице-помагач е изготвяло
изравнителни сметки и е извършвало реален отчет на уредите, а същевременно липсват
доказателства за изявления от етажните собственици, че считат договора за прекратен/. Т. е.
ответникът е в забава съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следователно погасено по давност към
датата на подаване на исковата молба се явява задължението за заплащане на такси за
дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.07.2019г. включително на стойност от
общо 8,58 лв. съгласно заключението на ССчЕ, таблица на стр. 5, долу, за които са издадени
фактури с № .. с падеж на 30.08.2019г., от който момент до датата на подаване на исковата
молба е изтекла тригодишната погасителна давност. Следователно след приспадане на
погасената по давност част от вземането, ответниците дължат на ищеца сума за дялово
разпределение от общо 42,89 лв., като всеки от ответниците дължи съобразно припадащата
му се част, както следва: ответникът С. Д. С. сумата от 26,81 лв. (5/8 части), а всеки от
ответниците И. С. С., Г. С. С. и К. С. С. – по 5,36 лв., за които суми следва да се уважат
предявените искове за заплащане на цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.08.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
30.11.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, като се отхвърлят за пълните
предявени размери срещу всеки от ответниците и за периода от м.05.2019г. до м.07.2019г.
Неоснователни се явяват предявените искове за обезщетение за забава върху
установеното в процеса задължение за такси за дялово разпределение. Поставянето на
длъжника в забава за заплащането на таксите за дялово разпределение не е доказана по
делото при носена от ищеца тежест за това, тъй като ОУ не установяват срок за заплащане
на тези задължения, а ищецът не е доказал какъв е определеният от него ред за заплащане на
таксите, към който препраща уговорката в чл. 36 от ОУ от 2016г., нито е отправил покана за
заплащането им. Поради изложеното не се установява ответниците да за изпаднали в забава
преди подаване на исковата молба като предпоставка за дължимост на тези вземания и
исковете, предявени на това основание следва да се отхвърлят като неоснователни.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е
претендирал и доказал извършването на разноски в размер на 243,38 лв. – държавна такса,
300 лв. – депозит за СТЕ и 250 лв. – депозит за ССчЕ. В производството ищецът е бил
защитаван от юрисконсулт и е претендирал заплащане на юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред, ДВ, бр. 8/2017г.) на сумата от 100 лв.
на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП. Или разноските на ищеца са общо в размер на
893,38 лв., от който следва да му се присъдят съразмерно на уважената част от исковете на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в размер на 444,79 лв., от който ответникът С.
6
Д. С. дължи разноски на ищеца за сумата от 277,99 лв., а всеки от ответниците И. С. С., Г. С.
С. и К. С. С. – за сумата от по 55,60 лв. Всеки от ответниците е претендирал и доказал
извършване на разноски за производството в размер на по 300 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение, от което съразмерно на отхвърлената част от исковете срещу
всеки от тях на всеки от ответниците следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
разноски в размер на по 150,64 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. да заплати на „Т., ЕИК .,
с адрес и седалище на управление: гр. С., ул. „Я., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ сумата от 1866,55 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.08.2019г. – м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр. С., аб. № ., сумата от 26,81
лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба – 30.11.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, както и на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 277,99 лв., представляваща разноски за производството, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на цена на топлинна енергия за разликата над
сумата от 1866,55 лв. до пълния предявен размер от 3031,50 лв. и за периода от м.05.2017г.
до м.07.2019г., иска за заплащане на цена на услугата дялово разпределение за разликата над
сумата от 26,81 лв. до пълния предявен размер от 32,16 лв. и за периода от м.05.2019г. до
м.07.2019г., както и предявените искове с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
730,91 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 07.11.2022г. и сумата от 8,30 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода от 19.04.2019г. до 07.11.2022г.
ОСЪЖДА И. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „Д. да заплати на
„Т., ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С., ул. „Я., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 373,31 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.08.2019г. – м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр. С., аб. № ., сумата
от 5,36 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2019г.
до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба – 30.11.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, както и на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 55,60 лв., представляваща разноски за
производството, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на цена на топлинна енергия
за разликата над сумата от 373,31 лв. до пълния предявен размер от 606,29 лв. и за периода
от м.05.2017г. до м.07.2019г., иска за заплащане на цена на услугата дялово разпределение
за разликата над сумата от 5,36 лв. до пълния предявен размер от 6,44 лв. и за периода от
м.05.2019г. до м.07.2019г., както и предявените искове с правна квалификация чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 146,19 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване
главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 07.11.2022г. и сумата
от 1,66 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на
услугата дялово разпределение за периода от 19.04.2019г. до 07.11.2022г.
ОСЪЖДА Г. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. да заплати на „Т., ЕИК
., с адрес и седалище на управление: гр. С., ул. „Я., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ сумата от 373,31 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от м.08.2019г. – м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр. С., аб. № ., сумата от 5,36
лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба – 30.11.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, както и на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 55,60 лв., представляваща разноски за производството, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на цена на топлинна енергия за разликата над
сумата от 373,31 лв. до пълния предявен размер от 606,29 лв. и за периода от м.05.2017г. до
м.07.2019г., иска за заплащане на цена на услугата дялово разпределение за разликата над
7
сумата от 5,36 лв. до пълния предявен размер от 6,44 лв. и за периода от м.05.2019г. до
м.07.2019г., както и предявените искове с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
146,18 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 07.11.2022г. и сумата от 1,66 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода от 19.04.2019г. до 07.11.2022г.
ОСЪЖДА К. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. да заплати на „Т., ЕИК
., с адрес и седалище на управление: гр. С., ул. „Я., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ сумата от 373,31 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от м.08.2019г. – м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр. С., аб. № ., сумата от 5,36
лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба – 30.11.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, както и на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 55,60 лв., представляваща разноски за производството, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на цена на топлинна енергия за разликата над
сумата от 373,31 лв. до пълния предявен размер от 606,29 лв. и за периода от м.05.2017г. до
м.07.2019г., иска за заплащане на цена на услугата дялово разпределение за разликата над
сумата от 5,36 лв. до пълния предявен размер от 6,43 лв. и за периода от м.05.2019г. до
м.07.2019г., както и предявените искове с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
146,18 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 07.11.2022г. и сумата от 1,66 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода от 19.04.2019г. до 07.11.2022г.
ОСЪЖДА „Т., ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С., ул. „Я. да заплати на
С. Д. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 150,64 лв., представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА „Т., ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С., ул. „Я. да заплати на
И. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „Д., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 150,64 лв., представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА „Т., ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С., ул. „Я. да заплати на
Г. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
150,64 лв., представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА „Т., ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С., ул. „Я. да заплати на
К. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 150,64 лв., представляваща разноски за производството.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ищеца „МХ Е., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8