№ 95
гр. Пловдив , 27.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300500989 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър
Хаджикоцев“ 52-54, чрез пълномощника по делото юрисконсулт М.Н.,
подадена против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №1934 от
23.02.2021г. по ч. гр. д. №1123/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, с
което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника Ц. Д. Д., ЕГН **********, за
сумата от 96,26 лева, съставляваща обезщетение за забава върху
просрочената главница за периода 05.03.2020г. - 07.01.2021г. и за разноските
над уважения размер до претендирания.
В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на
обжалваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и връщане на
делото на PC-Пловдив с указания за издаване на заповед за изпълнение за
посочената сума.
Съгласно разпоредбата на чл,413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е
връчен на насрещната страна.
1
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по
същество.
Районен съд-Пловдив е бил сезиран от "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Ц. Д.
Д., ЕГН **********, с предмет вземания, произтичащи от договор за
потребителски кредит от 28.11.2018г. Претендираните суми са за невърнат
остатък от главницата по договора за кредит, договорна лихва, обезщетение
за забава върху просрочената главница. Към заявлението е приложено копие
от договора за потребителски кредит и извлечение от сметка.
За да остави без уважение заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на сумата от 96,26 лева- обезщетение за забава, районният съд е
приел, че наред със законната лихва върху просрочените задължения
кредиторът е начислил и обезщетение в размер на договорения лихвен
процент от 21,57 %, включително за периода на обявеното в държавата
извънредно положение, при което реално прилаганият от страната лихвен
процент за обезщетението за забава се равнява на 31,57 %. По тези
съображения районният съд е приел, че е налице обоснована вероятност
искането в тази част да се основава на неравноправна клауза, с която реално
се заобикаля забраната на чл.33, ал.2 от ЗПК , поради което отхвърлил
заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК досежно обезщетението за
забава.
Настоящата инстанция споделя изводите на заповедния съд. Съгл.
чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповедният съд следва да издаде заповед за
изпълнение след като извърши преценка относно наличието на неравноправни
клаузи в договора с потребителя или относно обоснована вероятност за това и
при наличие на подобен извод да откаже издаването на заповед за
изпълнение. Претендираното обезщетение за забава се основава на уговорката
в чл.9.4 от договора между страните, съгласно която при просрочие
потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва. В
уточняващата молба заявителят е посочил, че размерът на претендираната
мораторна лихва е определен за срока на забава на уговорените месечни
анюитетни вноски като сбор от договорната лихва от 21,57 % и законната
лихва за периода от 10% или общо 31,57%. , като за срока на извънредното
положение е начислявана единствено договорната лихва от 21,57 %.
Договорът е с падеж 05.12.2020г., при което се установява, че заявителят под
формата на мораторни лихви, е претендирал и договорна такава извън срока
на договор. Отделно от това договорната клауза, на която се позовава,
противоречи на императивна законова разпоредба – чл.33, ал.2 от ЗПК,
съгласно която при забава на потребителя на дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
2
Ето защо е налице обоснована вероятност за неравноправност на
клаузата за мораторни лихви, поради което и заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за това вземане правилно е било отхвърлено.
Обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК №1934 от 23.02.2021г. по ч. гр. д. №1123/2021г. по описа на
Районен съд- Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на "ТИ БИ АЙ
Банк" ЕАД с ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК срещу длъжника Ц. Д. Д., ЕГН **********, за сумата от 96,26 лева,
съставляваща обезщетение за забава върху просрочената главница за периода
05.03.2020г. - 07.01.2021г. и за разноските над уважения размер до
претендирания.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3