Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София 7.02.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
ІI-б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на четвърти
февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Д. Шулева, като разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело
№ 8632 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Първоинстанционният
съд е сезиран от „Т.С.” ЕАД с искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.149 от ЗЕ, и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени срещу М.Р.К., Е.С.К. и Р.С.К..
Ищецът твърди, че е налице облигационно правоотношение,
възникнало с ответницата М.Р.К. и със С.М.К. (починал на 19.12.2016 г.) -
наследодател на М.Р.К. и на ответниците Е.С.К. и Р.С.К., въз основа на договор
за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.150
от ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за периода м. май 2014 г. – м.
април 2015 г. на М.Р.К. и С.М.К. топлинна енергия за имот с аб.№ 278496,
представляващ апартамент № 72, находящ се в гр. София, ул. „*********, като
купувачите не заплатили дължимата цена. Твърди, че след смъртта на С.М.К.
задължението му към ищеца за цена на топлинна енергия за процесния период
преминало върху ответниците съобразно дяловете им от наследството. Сочи,
че съгласно чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния
период били начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след
края на отоплителния сезон били изготвяни изравнителни сметки от „Т.с.“ ЕООД на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Ищецът излага, че през процесния период между
страните действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в
град София (ОУ), приети с Решение № ОУ-02/3.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014 г. Съгласно тях, месечната дължима сума за топлинна енергия се
формира въз основа на определения за клиента дял от топлинната енергия за
разпределение и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача, като след отчитане на средствата за дялово разпределение
и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава кредитни известия на
стойността на фактурите по чл.32, ал.1 от ОУ и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. По силата на чл.33, ал.1 от ОУ от 2014 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, както и същите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в
30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача –
чл.33, ал.2. В чл.33, ал.4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2. Въз основа на
така изложеното, ищецът претендира от ответника М.Р.К. следните суми:
1 039.80 лв., представляваща 4/6 от задължението за цена на доставена
топлинна енергия за периода м. май 2014 г. – м. април 2015 г. в имот с аб.№
278496; 32.72 лв., представляваща 4/6 от задължение за възнаграждение за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода м. юни 2014 г. – м. май
2015 г., ведно със законната лихва върху главниците от 9.08.2017 г. до
погасяване на задълженията; 182.52 лв., представляваща 4/6 от задължение за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода 8.08.2014 г. - 8.06.2017 г., и 7.76 лв.,
представляваща 4/6 от задължение за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за
посочения период. Ищецът претендира от ответника Е.С.К. следните суми: 259.95 лв.,
представляваща 1/6 от задължение за цена на доставена топлинна енергия за
периода м. май 2014 г. – м. април 2015 г. в имот с аб.№ 278496; 8.18 лв.,
представляваща 1/6 от задължение за възнаграждение за предоставяне на услуга
дялово разпределение за периода м. юни 2014 г. – м. май 2015 г., ведно със
законната лихва от 9.08.2017 г. до погасяване на задълженията; 45.63 лв.,
представляваща 1/6 от задължение за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 8.08.2014 г. - 8.06.2017 г., и 1.94 лв., представляваща
1/6 от задължение за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за посочения период.
Ищецът претендира от ответника Р.С.К. следните суми: 259.95 лв., представляваща
1/6 от задължение за цена на доставена топлинна енергия за периода м. май 2014
г. – м. април 2015 г. в имот с аб.№ 278496; 8.18 лв., представляваща 1/6 от
задължение за възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода м. юни 2014 г. – м. май 2015 г., ведно със законната лихва от 9.08.2017
г. до погасяване на задълженията; 45.63 лв., представляваща 1/6 от задължение
за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода 8.08.2014 г. - 8.06.2017 г. и 1.94 лв.,
представляваща 1/6 от задължение за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за
посочения период.
С отговорите на исковата молба ответниците
оспорват претенциите, като заявяват, че сумите са незаконно определени и не
съответстват на реалното потребление. Считат начислените лихви за по-високи от
допустимите. Правят възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.с.“
ЕООД, не оспорва исковете.
СРС е уважил исковете, както следва: осъдил е М.Р.К. да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 621.98
лв., представляваща 4/6 от задължение за цена на доставена
топлинна енергия за периода м. август 2014 г. – м. април 2015 г., и сумата от 17.74 лв., представляваща 4/6
от задължение за възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение
съгласно фактура № **********/31.05.2015 г., ведно със законната лихва от 9.08.2017 г. до
погасяване на задълженията, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 249.93 лв., представляваща
разноски по делото; осъдил е Е.С.К.
да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата
от 155.49 лв., представляваща
1/6 от задължение за цена на доставена топлинна енергия за периода м. август
2014 г. – м. април 2015 г., и сумата от 4.44
лв., представляваща 1/6 от задължение за възнаграждение за
предоставяне на услуга дялово разпределение съгласно фактура № **********/31.05.2015
г., ведно със законната лихва от
9.08.2017 г. до погасяване на задълженията, както и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 62.48 лв., представляваща разноски по делото;
осъдил е Р.С.К. да
заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 155.49 лв., представляваща 1/6
от задължение за цена на доставена топлинна енергия за периода м. август 2014
г. – м. април 2015 г., и сумата от 4.44
лв., представляваща 1/6 от задължение за възнаграждение за
предоставяне на услуга дялово разпределение съгласно фактура № **********/31.05.2015
г., ведно със законната лихва от
9.08.2017 г. до погасяване на задълженията, както и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 62.48 лв., представляваща разноски по делото.
Съдът е отхвърлил претенциите в останалата им част. Първоинстанционният съд е приел,
че за процесния имот на ответниците (наследодателя им) е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно. Относно възраженията за изтекла погасителна давност СРС е
приел, че вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 9.08.2014 г. (датата на
подаване на исковата молба в съда), са погасени по давност. В тази връзка е
изложил мотиви, съгласно които изискуемостта на задълженията за процесния период
е уредена в Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата
на публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие. По
своята правна същност ежемесечното публикуване на дължимите суми на
общодостъпно място в интернет представлява покана от кредитора до длъжника, в
която е конкретизиран размерът на дължимата сума за изтеклия отчетен период,
т.е. в случая изискуемостта на задължението е обвързана с изпращането на покана
от продавача на топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че
давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им -
арг. от чл.114, ал.2 от ЗЗД. СРС е заключил,
че задълженията за периода м. май – м. юли 2014 г., включително, са погасени по давност, тъй
като за последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо на
1.08.2014 г. (датата, на която задължението за изтеклия на предходния ден
отчетен период е възникнало), като тригодишната погасителната давност за него е
изтекла на 1.08.2017 г. - преди подаване на исковата молба. Противно на
твърденията на ищеца, СРС е приел, че общото задължение за процесния период (който
съвпада и с отчетния период м. май 2014 г. – м. април 2015 г.), не става
изискуемо, респ. погасителната давност не започва да тече, от датата на
публикуване на общата фактура за отчетния период. Същото не се дължи от датата
на издаване на общата фактура (31.07.2015 г.), респ. от изтичане на 30-дневен
срок от публикуването й (чл. 33, ал. 2 от ОУ), тъй като съгласно чл.32, ал.2 от
Общите условия от 2014 г. тази обща фактура обективира месечните задължения за
целия отчетен период, след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки, т.е. при съобразяване на резултата от
изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от потребителя, респ.
изваждане на сумите за връщане на потребителя. Според СРС падежът на месечните
задължения за стойност на потребена топлинна енергия остава същият, посочен в
нормата на чл.33, ал.1 от ОУ - в 30-дневен срок от датата на публикуването им,
като въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка,
единствено би могло да възникне ново вземане за ищеца само за сумата,
надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период задължения (в случай
на резултат за доплащане от потребителя), или ново вземане за потребителя за
сумата за връщане, в случай че фактурираното количество топлинна енергия през
целия отчетен период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на
уредите за дялово разпределение. Според приетото в първоинстанционното решение
ищцовото дружество не претендира изпълнение на задължение за доплащане, което
би възникнало едва след изтичане на отчетния период, въз основа на резултат от
изравнителната сметка, като сумата по общата фактура за процесния период
отразява фактурираните ежемесечно задължения през този период, чиито падежи са
настъпвали в 30-дневен срок след покана от кредитора чрез публикуването им на
интернет страницата на продавача. Същевременно съдът е приел за частично
основателни претенциите за заплащане на дължимите такси за извършваната услуга
за дялово разпределение. По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1
от ЗЗД съдът е приел на основание чл.119 от ЗЗД за погасени всички вземания за
лихва върху погасената по давност главница. Поради непредставяне на
доказателства за датата на публикуване на общите фактури, СРС е направил извод, че ответниците не са изпаднали в забава
по отношение на задълженията си за заплащане
цената на топлинната енергия, доставена за периода м. август 2014 г. – м.
май 2015 г., доколкото от разпоредбите на ОУ от 2014 г. следва, че макар сумите
да са изискуеми месечно, длъжникът изпада в забава и дължи законна лихва само
при неизпълнение на задължението си за заплащане цена на топлинната енергия в
30-дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна
енергия за целия отчетен период. СРС е отхвърлил исковете за обезщетение за
забава по отношение на главниците за услугата дялово разпределение, като се е
аргументирал, че липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя
на топлинна енергия на цената за тази услуга, поради което длъжникът изпада в
забава след покана - арг. от чл.84, ал.2
от ЗЗД. Посочил е, че по делото не са представени доказателства за отправена и
получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща предявяването на исковете, поради което акцесорните претенции по
чл.86, ал.1 от ЗЗД се явяват неоснователни.
Срещу първоинстанционното решение в частта, в
която исковете са отхвърлени поради изтекла погасителна давност, както и са
отхвърлени претенциите по чл.86, ал.1 за главниците за неплатена топлинна
енергия, е подадена въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД.
Жалбоподателят оспорва изводите на СРС
относно това, че давностният срок започва да тече върху прогнозно начислените
месечни суми за топлинна енергия. Счита, че срокът започва да тече от издаване
на общата фактура за отчетния период (чл.33, ал.2 от ОУ от 2014 г.) и в
конкретния случай не е изтекъл. Заявява, че официалната му уеб-страница е
общодостъпна и на нея може да се провери публикуването на издадените общи
фактури. Сочи, че ответниците не са оспорили по делото, че им е бил известен
фактът на издадена фактура на посочената в исковата молба стойност.
Ответниците не вземат становище по въззивната
жалба.
Третото лице помагач не взема становище пред
СГС.
Пред въззивния съд не са събрани нови
доказателства.
След
преценка доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Съгласно
чл.269, изр. второ от ГПК въззивният съд следва да отговори на повдигнатите във
въззивната жалба въпроси.
По въпроса
за погасителната давност:
Съдът
споделя изцяло изводите на СРС по този въпрос. Съображенията му за това са
следните:
Съгласно чл.155,
ал.1 от ЗЕ (в редакцията преди изм. с ДВ бр.35/2015 г.) потребителите на топлинна енергия
в сграда-етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две
изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска; 3. по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването. По
становище на съда, в случаите по чл.155, ал.1, т.1 или т.2 от ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски (равни или прогнозни) не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в
полза на топлопреносното предприятие. Новото „изравнително“ вземане обаче винаги е
самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за
месечни вноски (равни или прогнозни), а не се касае до корекция на
тези вноски със задна дата.
Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на потребители за
битови нужди в град София (ОУ), приети с Решение № ОУ-02/3.02.2014 г. на ДКЕВР,
в сила от 12.03.2014 г., клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява
за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл.114, ал.2 от ЗЗД, когато е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало. Това означава, че за месечните вноски давността тече от деня, в който
съответното задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ изтичането на
съответния месец.
В чл.32, ал.2 от горепосочените
ОУ е визирано, че след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца продавачът издава за отчетния
период кредитни известия на стойността на фактурите по
ал.1 и фактура за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен
срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. Според чл.33, ал.4 продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2, ако
не са заплатени в срока по ал.2. Анализирайки
горните текстове от ОУ настоящият съдебен състав приема, че издаването на изравнителната
сметка не променя срока, в който месечните вноски стават изискуеми, а следователно и момента, от
който започва да тече погасителната давност за тях.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно
дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС в случая е приложим
3-годишният давностен срок по чл.111, б.”в“, пр. последно от ЗЗД. Този срок,
съгласно изложеното по-горе, започва да тече от деня, следващ изтичането на
съответния месец, за който се отнася месечната вноска.
В конкретния
казус погасени по давност са месечните вноски за м. май, м. юни и м. юли 2014
г. – както е приел и първоинстанционният съд.
По въпроса
относно исковете за обезщетение за забава на дължимите главници за незаплатена
топлинна енергия:
И по този
въпрос въззивният съд споделя изводите на СРС.
Не отговаря на истината
отразеното във въззивната жалба, че ответниците не са оспорили обстоятелството,
че са изпаднали в забава по отношение на главниците. Видно от отговорите на исковата молба, ответниците са оспорили изцяло
исковете по основание и размер. Както бе
отразено по-горе, по силата на чл.33, ал.1 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, както и същите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в
30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача –
чл.33, ал.2. В чл.33, ал.4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2. След като
ответниците по исковата молба са оспорили изцяло исковете и не са налице
обстоятелства, признати от съда за безспорни между страните, в тежест на топлофикационното дружество е било
да докаже откога потребителите са изпаднали в забава по отношение на
неплатените от тях суми за потребена топлинна енергия, респ. – откога същите
дължат обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Указания на ищеца в този
смисъл са дадени с доклада по чл.140, ал.1 от ГПК по делото. По делото не са
представени доказателства за публикуването на фактурите на интернет страницата
на „Т.С.“ ЕАД, поради което законосъобразно СРС е отказал да уважи претенцията
по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Изложеното обуславя потвърждаване на решението на СРС в
обжалваната му част.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 16.04.2018 г. на СРС, ІІ Г.О., 126 състав, постановено по гр. дело № 54820 по описа за 2017 г., в частта, в която частично са отхвърлени исковете за заплащане
стойността на доставена топлинна енергия, както и изцяло са отхвърлени
акцесорните им искове по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на „Т.с.” ЕООД – трето лице помагач на „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.