№ 173
гр. София, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Недялка Николова
Членове:Светозар Люб. Георгиев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
в присъствието на прокурора Ц. Г. Г.
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251800600454 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С присъда от 30.01.2025г. по НОХД № 434/2024г. по описа на РС-Ботевград
състав на този съд е признал подсъдимия В. М. Ц. за виновен за това, че на 22.06.2024
г., около 21:55 часа, в село Скравена, община Ботевград, област Софийска, по ул.
„Христо Ботев“ при кръстовището с ул. „Александър Стамболийски“ с посока на
движение към ул. „Околовръстна“, управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка и модел „Р.М.С.“ с рег. № СО *** ВТ, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1, 32 на хиляда, установено по надлежния ред,
съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози – с техническо
средство „Алкотест дрегер-7510“, с фабричен номер „ARDM-0177“, след като с
определение за одобряване на споразумение по НОХД № 81/2022 г. по описа на
Районен съд – Мездра, влязло в сила на 23.03.2022 г., е осъден за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 343б, ал.2 от НК
и чл.54, ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” в размер на 1
година и наказание „глоба” в размер на 500 лева, платима в полза на Републиканския
бюджет.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим
1
за изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК при изпълнението на така
определеното наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година е
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР на 22.06.2024г.
На основание чл.343г от НК във вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият е лишен
от правото да управлява МПС за срок от 2 /две/ години, считано от влизане на
присъдата в законна сила, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето,
през което за същото деяние е бил лишен по административен ред от възможността да
упражнява това право.
На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното по
н.о.х.д. № 81/2022 г. на РС-Мездра наказание в размер на 11 месеца лишаване от
свобода.
На основание чл. 57 ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим за
изтърпяването на приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода.
На основание чл. 343б, ал.5 във вр. с ал.2 от НК е отнето в полза на държавата
моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението,
собственост на подсъдимия В. М. Ц. - лек автомобил „Р.М.С.“ с рег. № СО *** ВТ,
ведно с контактния му ключ.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от подсъдимия,
чрез неговия защитник адв. В. В., с оплаквания за незаконосъобразност,
необоснованост, за постановяването й в нарушение на закона и при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, като се излагат и доводи за явна
несправедливост на наказанието. Иска се присъдата да бъде отменена или изменена. В
допълнението към въззивната жалба се излагат доводи за неправилен анализ на
събраните доказателства, и в частност за приемането за нелогична на изложената в
обясненията на подсъдимия теза. По отношение постановеното от
първоинстанционния съд отнемане в полза на държавата на автомобила, управляван от
подсъдимия се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и противоречие с
КРБ и с Рамково решение 2005/2012/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г., частично
заменено с Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 03.04.2014 г.
за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в
Европейския съюз /ОВ L 127, 2014 г., стр. 39/. Сочи се, че не е съобразен принципът за
пропорционалност при ограничаване на основните права на гражданите, като в тази
връзка се излагат пространни и подкрепени с решения от практиката на СЕС и КС на
Република България доводи. Подчертава се, че визираното престъпно посегателство е
формално, на просто извършване и за наличието на съставомерност не е необходимо
да са настъпили допълнителни вредни последици, извън самото изпълнително деяние
и на практика по този начин съдът е лишен от възможността да извърши обективна
2
преценка дали да наложи обсъдената принудителна наказателна мярка, съобразявайки
конкретната обществена опасност на деянието и дееца. Сочи се, че значението на
понятието конфискация следва да се изясни съобразно чл. 2, т. 4 от посочената по-горе
Директива - окончателно отнемане на имущество, постановено от съд във връзка с
престъпление, като е без съществено значение дали конфискацията представлява
наказание по наказателното право. Твърди се, че всеки съд в страната е компетентен да
съобрази противоречието на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК с разпоредбите на
чл. 4, ал. 1, вр. чл. 17, ал. 3 от КРБ, тъй като липсва изрична забрана за осъществяване
на инцидентен (косвен) контрол за конституционосъобразност на законите, като такава
принципна възможност е предвидена с § 3, ал. 1 от ПЗР на КРБ относно завареното
законодателство. Излагат се съображения за превозното средство като предмет, а не
средство на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК; както и за необоснованост на
определението на районния съд. Твърди се, че изложените от защитата доводи относно
приложението на ал. 5 на чл. 343б от НК не са получили какъвто и да е отговор в
мотивите към присъдата.
С протоколно определение от 15.09.2025г. въззивният съд е изискал справка по
отношение на подсъдимия относно наличието на граждански брак към 22.06.2024г.,
както и е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за
стойността на лекия автомобил „Р.М.С.“ с рег. № СО *** ВТ към 22.06.2024 г.. В
същото открито съдебно заседание е оставено без уважение искането на защитника за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза. С протоколно определение от
03.11.2025г. е прието заключението на съдебно-счетоводната експертиза и справка от
Община Ботевград за семейно положение.
Пред въззивния съд представителят на Софийска окръжна прокуратура
поддържа, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и
жалбата следва да се остави без уважение. Счита, че събраните по делото
доказателства по безспорен начин установяват извършеното престъпление и участието
на подсъдимия Ц. в него. Поддържа, че съдът е извършил обективно, пълно и
всестранно изследване на всички доказателства по делото, преценявайки същите в
тяхната съвкупност и взаимовръзка, както и че при постановяване на присъдата и
определяне на наказанието съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила.
Защитникът пледира за отмяна на присъдата и за оправдаване на подсъдимия.
Счита, че престъплението не е доказано по безспорен и категоричен начин. Поддържа,
че във всички документи, връчени на подсъдимия в деня на проверката, е записано, че
същият е управлявал МПС „с концентрация на алкохол 1,32 промила на хиляда в
издишания въздух“, като подобно изписване на нарушението дава рамката на това,
срещу което подсъдимият се защитава в деня на проверката и прави своите
3
заключения и избор какви да бъдат неговите допълнителни стъпки. Пледира, че
никъде няма забрана за управление с промила в издишания въздух, тъй като
издишваният въздух е метод. На следващо място, счита, че според обясненията на
подсъдимия и показанията на полицейските служители подсъдимият е бил проверен,
но не могли да му напишат акт, защото им се счупила техниката и се наложило да го
закарат в полицията, където дошъл някакъв човек и казал: „това, ти е под 0.5 промила,
защо да даваш кръв?“. Пледира, че в полицията трябвало да се връчат АУАН, заповеди
за принудителни административни мерки, талон за медицинско изследване, в които
изрично е посочено „1,32 промила на хиляда“. Поддържа, че не се касае за грешка, тъй
като тази формулировка е отразена във всички документи и по тази причина не се
касае за защитна теза на подсъдимия. Счита, че това се подкрепя от показанията на
возилите се в автомобила лица, от показанията на полицейските служители, които са
го проверили, както и от писмените доказателства. Във връзка с управлявания от
подсъдимия автомобил моли да бъде съобразен и спазен принципът на
пропорционалност.
Подсъдимият поддържа становището на защитника си, а в последната си дума
пред съда моли да бъде оправдан.
Софийски окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и след като в
съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт,
намира следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства и от приетите по делото
експертизи се установява следното от фактическа страна:
На 22.06.2024г. около 21.55ч. подс. В. М. Ц. управлявал собствения си лек
автомобил марка и модел „Р.М.С.“ с рег. № СО *** ВТ, като се движел по ул. “Христо
Ботев“ в района на кръстовището с ул. “Ал. Стамболийски“, в с. Скравена, обл.
Софийка. В автомобила, заедно с подсъдимия пътували и свидетелите Ц.Г.Н. и Д.П.М..
В този момент св. Д.И.Д., св. А.З.И. и св. С.С.Г.С. - полицейски служители при РУ –
Ботевград, се намирали на същото място, където изпълнявали служебните си
задължения по контрол на пътното движение. Тогава св. Д.Д. спрял за проверка
автомобила, управляван от подсъдимия. Полицейските служители извършили проверка
на подс. Ц., при която той им представил СУМПС и личната си карта. Тъй като
подсъдимият лъхал на алкохол св. Д.Д. в присъствието на св. С.Г. – С. и св. А.И. го
изпробвал с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабричен номер ARDM
0177, в резултат на което апаратът отчел положителна проба за алкохол в издишания
въздух, а именно 1.32 на хиляда. Въз основа показанията на техническото средство
същия ден св. Д.Д. съставил акт за установяване на административно нарушение на
подс. Ц., който му бил предявен за запознаване и подписан от него без възражение. На
4
подсъдимия бил изготвен и талон за изследване, съгласно Наредба № 1/2017 г. за реда
за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните
аналози от водачите на МПС, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра
на вътрешните работи и Министъра на правосъдието, копие от който също бил връчен
на подсъдимия. Малко след това подс. Ц. бил съпроводен от полицейските служители
до ФСМП – Ботевград, където пред дежурния лекар отказал даването на кръвна проба
за изследване на съдържанието на алкохол, за което бил съставен съответният
протокол за медицинско изследване.
По делото с протокол за доброволно предаване бил приобщен процесният
автомобил. Стойността на автомобила към 22.06.2024г. била 1560 лева.
От приложената по делото справка за съдимост е видно, че с определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 81/2022 г. по описа на Районен съд – Мездра,
влязло в сила на 23.03.2022 г., подс. Ц. е бил осъден за извършено престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на
11 месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за
срок от три години, считано от одобряване на споразумението.
Горепосочената фактическа обстановка въззивният съд приема за установена
въз основа на показанията на свидетелите Д.Д., С.Г.- С., А.И., Ц.Н. (частично) и Д.М.
(частично); обясненията на подсъдимия (частично); препис от протокол по НОХД
№81/2022г. на РС-Мездра за одобряване на споразумение; справки за съдимост;
характеристики на подсъдимия; протокол за доброволно предаване; АУАН серия GA
№1170611/22.06.2024г.; талон за изследване № 135961; резултати от „Алкотест дрегер
7510“; лабораторни резултати от проверка на средства за измерване; протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози; извлечение от журнал на ФСМП; справка за
нарушител/водач; справка за собственост на МПС; заповед за задържане на лице; 2
броя ЗППАМ; заключение на съдебно-счетоводната експертиза пред въззивния съд;
справка от Община Ботевград за семейно положение.
Районният съд е изложил подробни и логични мотиви относно наличните по
делото противоречия в доказателствения материал.
В доказателствата по делото липсва противоречие относно датата, мястото и
извършването на проверката за употреба на алкохол. В този смисъл от показанията на
всички свидетели, от обясненията на подсъдимия и от съответните писмени
доказателства се установява, че на 22.06.2024г. около 21.55ч. подсъдимият е
управлявал собствения си лек автомобил марка и модел „Р.М.С.“ с рег. № СО *** ВТ,
като заедно с него са пътували свидетелите Ц.Г.Н. и Д.П.М. и в района на
кръстовището на ул.“Христо Ботев“ с ул.“Ал. Стамболийски“ в с.Скравена св. Д.Д. в
5
присъствието на други двама полицейски служители – св. С.Г.- С. и св. А.И., е спрял за
проверка автомобила на подсъдимия и го изпробвал с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510”. Съдът кредитира показанията на свидетелите и обясненията на
подсъдимия в горепосочените им части, тъй като не си противоречат и се подкрепят от
останалите доказателства по делото.
По отношение на концентрацията на алкохол в кръвта от доказателствата по
делото се установява, че се касае за 1,32 на хиляда. Така свидетелят Д.Д. е
категоричен, че подсъдимият е лъхал на алкохол и дрегерът е отчел резултат 1,32
промила, като тази стойност се установява и от резултатите от „Алкотест дрегер 7510“
(л. 12 от ДП), където изрично е посочен резултат „1,32 ‰“, както и от талона за
изследване (л. 11 от ДП), където също е посочен резултат „1,32 ‰“. В подкрепа на
този извод за концентрацията на алкохол в кръвта са и показанията на другите двама
полицейски служители, които също посочват стойност около 1,32 промила. Така св.
С.С.Г.С. посочва 1,37 промила, а св. св.А.З.И. посочва „резултат над 1,2 промила“, като
минималните разлики в посочения от последните двама свидетели резултат се дължат
на изминалия период от време, на обстоятелството, че самото изпробване с техническо
средство е било извършено не лично от тях, а от св. Д.Д., както и на това, че
изпълнението на служебните задължения на тези свидетели предполага множество
сходни случаи на възприемане на различни резултати при извършване на проверки за
алкохол.
Неоснователни са възраженията на защитника във връзка с това, че изписването
на резултата като „1,32 промила на хиляда“ е създало убеждение у подсъдимия, че се
касае за изключително ниска и ненаказуема концентрация на алкохол в кръвта, като
именно това била причината подсъдимият да откаже даването на кръвна проба. Следва
да бъде посочено, че знакът за промил е „‰“ и „промил“ (pro mille) означава „на
хиляда“, поради което тези формулировки са синоними. Твърдяното от защитника
изписване „1,32 промила на хиляда“ не е налице във всички документи, а само в някои
от тях. В този смисъл, както вече беше отбелязано, в резултатите от „Алкотест дрегер
7510“ (л. 12 от ДП) е посочено „1,32 ‰“. Наред с това св. Д.Д. в показанията си е
категоричен, че непосредствено след проверката е показал на подсъдимия „екрана на
теста“, на който се виждали цифрите „1,32“. Именно показанията на дрегера са това,
което подсъдимият е видял и възприел непосредствено след проверката, поради което
настоящият съдебен състав приема, че подсъдимият по никакъв начин не е бил
заблуден относно резултата.
Също така в талона за изследване (л. 11 от ДП) под графата за резултат на нов
ред в скоби има пояснение с печатен текст „за алкохол резултатът се посочва в „на
хиляда““, като попълнената в този талон за изследване с ръкописен текст стойност е
„1,32 ‰“, тоест 1,32 промила (‰ е знакът за промил) и след като „промил“ (pro mille)
6
означава „на хиляда“ няма съмнение, че се касае за посочен резултат от 1,32 на хиляда.
В последващ момент във ФСМП-Ботевград е съставен протокол за медицинско
изследване. Във формуляра за протокол за медицинско изследване се съдържа графа с
печатен текст „резултат от предварителната проба за алкохол………на хиляда“. В
конкретния случай при попълване на този протокол за медицинско изследване от
ФСМП Ботевград (л. 15 от ДП) в тази графа с ръкописен текст е попълнено „1,32 ‰“,
като след този ръкописен текст е останал печатният текст от бланката „на хиляда“.
След това в протокола е отразено, наред с другото, че подсъдимият е съобщил около
21,30ч. да е употребил бира около 500мл, че е констатиран „мирис на алкохол“, както и
че медицинското изследване не е извършено поради това, че подсъдимият е отказал да
даде кръвна проба за алкохол. Настоящият съдебен състав приема, че така
попълненият протокол за медицинско изследване също не е довел до твърдяното
заблуждение на подсъдимия относно концентрацията на алкохол, тъй като съответната
графа на този протокол не касае нова проба, а касае единствено и само
възпроизвеждане на резултата от вече извършената в предходен момент предварителна
проба за алкохол, с който предходен резултат подсъдимият е бил напълно наясно още
преди посещението си във ФСМП предвид възприемането от негова страна на
показанията на дрегера.
На следващо място, от показанията на полицейските служители и от
обясненията на подсъдимия се установява, че в конкретния случай подсъдимият е бил
съпроводен от полицейски орган до ФСМП-Ботевград. Подобно съпровождане на
лицето е предвидено в чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. и според тази
разпоредба се извършва от полицейски орган именно в случаите, когато с техническо
средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда.
На последно място, в съставения АУАН и издадените 2 бр. ЗППАМ
действително е използвана формулировката „1,32 промила на хиляда в издишания
въздух“, но наред с това изрично е посочено, че вмененото нарушение касае
управление на МПС „с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда,
установено по надлежния ред“, като подсъдимият е запознат със съдържанието на
АУАН и изрично е отбелязано, че няма възражения. Следователно подсъдимият е бил
напълно наясно, че вмененото му нарушение касае именно управление на автомобила
с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, респ. не е бил заблуден, че
използваната формулировка касае по-ниска концентрация. Съгласно чл. 3а, т. 2 от
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. установяването на концентрацията на алкохол в кръвта
се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол
в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни
7
аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато
лицето не приема показанията на техническото средство или теста. Следователно от
значение за решението дали да се даде кръвна проба са само и единствено показанията
на техническото средство, като по делото се установи, че св. Доков непосредствено
след проверката е показал на подсъдимия „екрана на теста“, на който се виждали
цифрите „1,32“, поради което настоящият съдебен състав приема, че подсъдимият е
бил наясно с тези действителни показания на техническото средство при вземане на
решението да не даде кръвна проба.
Предвид всичко гореизложено не следва да бъдат кредитирани обясненията на
подсъдимия в частта, в която заявява, че причината да откаже да даде кръвна проба е
това, че е бил с убеждение, че се касае за изключително ниска и ненаказуема
концентрация на алкохол в кръвта. С оглед направения доказателствен анализ съдът
приема, че решението на подсъдимия във ФСМП-Ботевград да откаже да даде кръвна
проба, който отказ е отразен в подписания от него протокол за медицинско изследване,
е взето след запознаване с показанията на техническото средство и при пълно
съзнаване на резултата от проверката – 1,32 на хиляда.
Следва обаче да бъде дадена вяра на обясненията на подсъдимия относно това,
че по рано през деня е работил, че е управлявал автомобила, че му е извършена
проверка за алкохол от полицейските служители, че е закаран във ФСМП, където е
отказал да даде кръвна проба, след което бил закаран в районното управление, тъй
като в тази им част обясненията съответстват на кредитираните по делото
доказателства. Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия в частта, в която
заявява, че е баща на две деца, тъй като не се оборват от останалите доказателства по
делото.
Не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Ц.Н. и Д.М. в
частта, в която заявяват, че подсъдимият не е консумирал алкохол, а св. Милушев и в
частта, в която заявява, че подсъдимият не е миришел на алкохол, тъй като не се
подкрепят от останалите доказателства по делото и се дължат на познанството между
свидетелите и подсъдимия. Така по отношение на употребата на алкохол от
подсъдимия показанията на двамата свидетели противоречат на показанията на
полицейските служители, на резултатите от „Алкотест дрегер 7510“ (л. 12 от ДП), на
талона за изследване (л. 11 от ДП) и на останалите вече обсъдени доказателства по
делото, установяващи концентрацията на алкохол. По отношение на мириса на алкохол
показанията на св. Милушев противоречат на показанията на полицейските служители,
както и на протокола за медицинско изследване (л. 15 от ДП), където изрично е
отбелязано наличието на мирис на алкохол по отношение на подсъдимия. В останалите
им части показанията на тези двама свидетели кореспондират с останалите
кредитирани доказателства по делото, поради което съдът им даде вяра.
8
От справките за съдимост се установява предходното осъждане на подсъдимия
по НОХД № 81/2022 г. по описа на Районен съд – Мездра.
Неоснователно е възражението на защитника в съдебните прения пред
въззивната инстанция, че в полицията дошъл някакъв човек и казал на подсъдимия
„това, ти е под 0.5 промила, защо да даваш кръв?“. На първо място, по делото липсват
данни някакъв човек да е изричал спрямо подсъдимия тези думи, като нито
полицейските служители, нито подсъдимия заявяват нещо подобно. На второ място,
действително от показанията на св. Доков и от обясненията на подсъдимия се
установява, че е имало технически проблем, като св. Доков заявява, че се касае за
проблем при принтирането на АУАН, което е наложило АУАН да бъде разпечатан и
връчен на подсъдимия за подпис в районното управление. Същевременно обаче от
обясненията на самия подсъдим се установява, че в хронологичен ред първо е посетен
ФСМП, където той е отказал даде кръвна проба, и едва след това е посетил районното
управление. Следователно отказът на подсъдимия да даде кръвна проба е направен
преди да бъде посетено районното управление, поради което евентуално проведени
разговори в районното управление по никакъв начин не са се отразили на взетото в
предходен момент от подсъдимия решение да откаже да даде кръвна проба,
обективирано в протокола за медицинско изследване от ФСМП Ботевград.
В заключение от изложеното дотук въззивната инстанция намира, че районният
съд е формирал изводите си за фактите въз основа на правилна интерпретация на
доказателствения материал по делото.
От справка за собственост на МПС (л. 20 от ДП) и от справка от Община
Ботевград за липса на сключен граждански брак се установява, че подсъдимият е
единственият носител на правото на собственост върху процесното МПС. Стойността
на автомобила към датата на извършване на деянието – 1560 лева, се установява от
заключението на приетата от въззивния съд съдебно-оценителна експертиза.
При така установената фактическа обстановка първата инстанция напълно
обосновано е приела от правна страна, че подсъдимият е осъществил състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК.
От обективна страна, подсъдимият на 22.06.2024 г., около 21:55 часа, в село
Скравена, община Ботевград, област Софийска, по ул. „Христо Ботев“ при
кръстовището с ул. „Александър Стамболийски“ с посока на движение към ул.
„Околовръстна“, e управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка и
модел „Р.М.С.“ с рег. № СО *** ВТ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда, а именно 1, 32 на хиляда, установено по надлежния ред, съгласно Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози – с техническо средство
9
„Алкотест дрегер-7510“, с фабричен номер „ARDM-0177“, след като с определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 81/2022 г. по описа на Районен съд – Мездра,
влязло в сила на 23.03.2022 г., е осъден за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1
от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 11 месеца,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от три
години, считано от одобряване на споразумението.
От доказателствата по делото се установява, че на горепосочената дата и час
именно подсъдимият е управлявал моторното превозно средство след употреба на
алкохол. Категорично се доказа, че подсъдимият е бил изпробван с техническо
средство „Алкотест дрегер-7510“, което е отчело резултат 1,32 на хиляда, след което
във ФСМП подсъдимият е отказал да даде кръвна проба за изследване. Издаденият
талон за изследване не задължава подсъдимият да се подложи на такова, а само му
предоставя такава възможност. Поради отказа на подсъдимия да се подложи на такова
изследване е налице хипотезата на чл. 6, ал. 10 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, съгласно който „концентрацията на алкохол в кръвта …
се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта … в случаите на отказ на лицето да подпише или
да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото
място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на
проби за изследване“. Именно тази хипотеза попада и в обхвата на понятието "по
надлежен ред" съгласно чл. 343б, ал. 1 и ал. 2 от НК.
В конкретния случай техническото средство е показало концентрация на алкохол
в кръвта 1,32 на хиляда, а видно от „протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози“ подсъдимият е отказал да даде проба за изследване. Следователно съдът
приема, че изискванията на Наредбата са спазени и концентрацията на алкохол в
кръвта на водача е установена по надлежния ред - чрез техническо средство Алкотест
Дрегер 7510.
Видно от справката за съдимост деянието е извършено след като подсъдимият е
бил осъден с влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 81/2022 г. по описа на Районен съд
– Мездра за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
От субективна страна е налице изискуемата форма на вина - пряк умисъл.
Деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, като е предвиждал
общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е
съзнавал, че е осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, но въпреки това е
употребил алкохол и е привел в движение МПС, осъществявайки елементите от
състава на престъплението.
10
При съобразяване на чл. 2, ал. 2 от НК за престъплението по чл. 343б, ал. 2 от
НК се предвижда наказание "лишаване от свобода" за срок от една до пет години и
глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
При определяне на наказанието като отегчаващи отговорността обстоятелства
следва да бъдат отчетени високата концентрация на алкохол в кръвта (1,32 на хиляда
при въведен от законодателя съставомерен минимум от 0,5 на хиляда). Като
смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени добрите
характеристични данни, сравнително ниският брой нарушения на правилата за
движение по пътищата и обстоятелството, че подсъдимият е баща на две деца.
По делото липсват както многобройни, така и изключителни смекчаващи
отговорността на подсъдимия за конкретното деяние обстоятелства, поради което
определянето на наказанието следва да е по реда на чл. 54 от НК.
При превес на смекчаващите обстоятелства първоинстанционният съд е
наложил наказание лишаване от свобода в минималния размер от 1 година, както и
кумулативно предвиденото наказание глоба също в минималния размер от 500 лева.
Въззивният съд се солидаризира с първоинстанционния съд, че така определеното
наказание отговаря на изискванията на чл. 54 от НК, както и на целите по чл. 36 НК,
поради което се явява адекватно на извършеното престъпление и на личността на
подсъдимия.
Подсъдимият вече е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер, респ. спрямо него е неприложим чл. 66 от НК, поради което така
наложеното наказание „лишаване от свобода“ следва да се изтърпи при първоначален
общ режим съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, както правилно е съобразил и
първоинстанционният съд.
От времето за изтърпяване на това наказание на основание чл. 59, ал. 2 от НК
правилно районният съд е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил
задържан по ЗМВР на 22.06.2024г..
На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК районният
съд е лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от
2 години, като въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд, че
наказание в този размер е съобразено със закона и би оказало необходимото
възпиращо въздействие върху дееца.
От времето за изтърпяване на това наказание на основание чл. 59, ал. 4 от НК
правилно районният съд е приспаднал времето, през което подсъдимият за същото
деяние е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява право да
управлява моторно превозно средство.
11
С влязло в сила на 23.03.2022 г. определение за одобряване на споразумение по
НОХД № 81/2022 г. по описа на Районен съд – Мездра подсъдимият е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като му е наложено
наказание лишаване от свобода в размер на 11 месеца, изпълнението на което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, считано от одобряване
на споразумението. Този изпитателен срок изтича на 23.03.2025г., а престъплението, за
което подсъдимият е признат за виновен по настоящото наказателно производство е
извършено на 22.06.2024г., респ. попада в рамките на определения с предходното
осъждане изпитателен срок. Поради това правилно първоинстанционният съд на
основание чл. 68, ал. 1 от НК е привел в изпълнение наказанието „лишаване от
свобода” за срок от 11 месеца, наложено по НОХД № 81/2022 г. по описа на Районен
съд – Мездра, като обоснован е и изводът на районния съд, че то също следва да се
изтърпява при първоначален общ режим съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
За извършеното престъпление кумулативно е предвидена и допълнителна
санкция по чл. 343б, ал. 5 НК (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) - отнемане в полза на
държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на
престъплението, когато то е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик –
присъждане на равностойността му.
В Решение №8/17.07.2025 г. по к.д. №15/2024 г. Конституционният съд прие,
наред с другото, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК не е противоконституционна, а
е налице „слабост на законодателната техника“, която може да бъде преодоляна по
пътя на тълкуването, съобразно практиките на Съда на ЕС и ЕСПЧ. Възможната
необходимост наказателният съд да изяснява по пътя на тълкуването съотношението
между общото и специалното правило не обуславя противоконституционност на
законовата уредба. Необходимостта от тълкуване при правоприлагането е естествено
присъща на правораздаването (вкл. наказателното), както е изяснено и в цитираните в
решението на Конституционния съд практики на СЕС и на ЕСПЧ, и сама по себе си по
никакъв начин не влиза в противоречие с Основния закон.
Относно противоречието на чл. 343б, ал. 5 НК с Правото на ЕС:
На първо място следва да бъде посочено, че държавите-членки са задължени да
прилагат Правото на ЕС винаги, когато действат в приложното му поле. Поради това
следва преди всичко да бъде установено дали конкретното правно положение е в
приложното поле на Правото на ЕС. Това зависи от установяването на пряка или
косвена връзка между националната правна уредба и съюзното право. Всяка вътрешна
норма, която има отношение към обхваната/уредена от Правото на ЕС материя, попада
в приложното поле на Правото на ЕС, респ. на Харта на основните права на
Европейския съюз (вж. „Книга втора. Приложимост на Хартата на основните права на
12
ЕС /Приложно поле на Хартата/“, Проф. д.ю.н. Атанас Семов).
Рамковите решения и директивите са актове на вторичното право на ЕС.
Задължителният характер на рамковите решения налага на националните органи, и по-
специално на националните съдилища, задължението да тълкуват националното право
в съответствие с тях (решение по дело C-105/03, т. 34). Принципът за съответстващо
тълкуване се прилага и за директивите, като изисква националните юрисдикции да
използват всички свои правомощия, като вземат предвид цялото вътрешно право и
като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират
пълната ефективност на съответната директива и да стигнат до разрешение, което
съответства на преследваната от нея цел (решение по дело C‑282/10, т. 27)
Рамково решение 2005/212 и Директива 2014/42, която съгласно член 14,
параграф 1 заменя първите четири тирета от член 1, както и член 3 от това рамково
решение, са актове, приети в областта на съдебното сътрудничество по
наказателноправни въпроси. Тези актове задължават държавите членки да въведат
общи минимални правила за конфискация на средства и облаги, свързани с
престъпления, с оглед по-конкретно да се улесни взаимното признаване на съдебни
решения за конфискация по наказателни дела (решение по съединени дела C‑767/22,
C‑49/23 и C‑161/23, т. 72-73).
Член 2, параграф 1 от Рамковото решение задължава всяка държава членка да
вземе необходимите мерки, за да направи възможно конфискуването, изцяло или
частично, на средствата на престъплението и облагите от престъпление, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода над една година, или на имущество, чиято
стойност отговаря на тези облаги. С оглед разпоредбата на чл. чл. 14, пар. 1 от
Директива 2014/42 дефинициите на понятията „конфискация“ и „средства на
престъплението“ от Рамково решение 2005/212 се заменят с дефинициите от
Директивата. Така съгласно чл. 2, т. 3 от Директива 2014/42 „средства на
престъплението“ означава всяко имущество, което е използвано или се е предвиждало
да бъде използвано, по какъвто и да е начин, изцяло или частично, за извършване на
престъпление или престъпления. Наред с това, съгласно чл. 2, т. 4 от Директива
2014/42 „конфискация“ означава окончателно отнемане на имущество, постановено от
съд във връзка с престъпление.
В конкретния случай с разпоредбата на националния закон - чл. 343б, ал. 5 от
НК, се предвижда, че в случаите по ал. 1 - 4 съдът следва да отнеме в полза на
държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението
и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - да присъди
равностойността му. Всяко едно от престъпленията по чл. 343б, ал. 1 - 4 от НК, към
които препраща и за които се прилага ал. 5 на тази разпоредба, предвижда наказание
лишаване от свобода над една година, поради което отговаря на изискването на чл. 2,
13
параграф 1 от Рамковото решение за размера на наказанието. На следващо място,
моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по
смисъла на чл. 343б, ал. 5 от НК, попада в обхвата на горепосочената дефиниция
според чл. 2, т. 3 от Директива 2014/42 на понятието „средства на престъплението“,
като в случая е без значение дали се касае за предмет или средство на престъплението
по смисъла на българското право, тъй като съюзното право си служи със своя
собствена терминология и именно тя е приложима по отношение на съюзните актове
(само за пълнота следва да се посочи, че настоящият съдебен състав споделя
категорично разбирането, че в хипотезите на чл. 343б, ал. 1 -4 от НК моторното
превозно средство е предмет на престъплението). На последно място, разпоредбата на
чл. 343б, ал. 5 от НК визира мярка, която попада в обхвата на дефиницията на
понятието „конфискация“ според чл. 2, т. 4 от Директива 2014/42, тъй като тази мярка
се постановява от съд във връзка с престъпление и води до окончателно отнемане на
имущество. Обстоятелството, че по националното право конфискацията е отделен вид
наказание и не е предвидена в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК по никакъв начин
не променя горния извод, тъй като, както беше посочено, в случая релевантни са
дефиницията и обхвата на понятието „конфискация“ според съюзното право -
Директива 2014/42, а не според националния закон.
С оглед всичко гореизложено съдът приема, че чл. 343б, ал. 5 от НК засяга
ситуации, които са свързани с обхвата на Рамково решение 2005/212 и Директива
2014/42, поради което конкретното правно положение попада в приложното поле на
Правото на ЕС предвид наличието на необходимата връзка между националната
правна уредба и съюзното право.
След като конкретното правно положение е в приложното поле на Правото на
ЕС и случаят засяга норми на съюзното право, то същият на основание чл. 51, пар. 1 от
Хартата на основните права на ЕС попада и в нейното приложното поле. Съгласно чл.
49 § 3 от Хартата тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо
престъплението. Тази разпоредба въвежда задължение за зачитане на принципа на
пропорционалност на наказанията.
За да се приложи чл. 49 § 3 от Хартата, следва да се установи дали санкцията (в
случая по чл. 343б, ал. 5 от НК) има наказателноправен характер по смисъла на
Хартата. Съгласно практиката на СЕС за тази преценка са релевантни три критерия.
Първият критерий е правната квалификация на нарушението във вътрешното право,
вторият — самото естество на нарушението, а третият — тежестта на санкцията, която
може да бъде наложена на съответното лице (вж. решения по дела C‑617/10, т. 35 и
C‑489/10, т. 37, C‑524/15, т. 26, C-537/16, т. 28). Разпоредбата на чл. 49 § 3 от Хартата
се прилага не само към производства и санкции, квалифицирани от националното
право като „наказателни“, но и към производства и санкции, за които, независимо от
14
тази квалификация по националното право, трябва да се счете, въз основа на другите
два критерия, че са с наказателноправен характер (решения по дело C‑524/15, т. 30, и
дело C-537/16, т. 32, касаещи анализа на наказателноправния характер на производства
и санкции във връзка с приложимостта на чл. 50 от Хартата, но несъмнено приложими
по аналогия и при анализ за наказателноправния характер на производства и санкции
във връзка с приложимостта чл. 49, пар. 3 от Хартата).
По отношение на първия критерий (правната квалификация на нарушението във
вътрешното право) в конкретния случай според националното право се касае за
наказателно производство, но мярката по чл. 343б, ал. 5 от НК не е изрично
предвидена сред наказанията по чл. 37 от НК. Същевременно, тази мярка, без да е
наказание, се налага във връзка с извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1-4 от НК и
засяга вещи, послужили за извършване на такова престъпление. По отношение на
втория критерий, а именно самото естество на нарушението, следва да се провери
дали разглежданата санкция има репресивна цел, като наличието и на превантивна цел
наред с репресивната не лишава санкцията от квалификацията й като
наказателноправна санкция (така отново решения по дело C‑524/15, т. 31, и дело C-
537/16, т. 33, касаещи анализа на наказателноправния характер на производства и
санкции във връзка с приложимостта на чл. 50 от Хартата, но несъмнено приложими
по аналогия и при анализ за наказателноправния характер на производства и санкции
във връзка с приложимостта чл. 49, пар. 3 от Хартата). В конкретния случай мярката
по чл. 343б, ал. 5 от НК има репресивна цел. Действително, както вече беше посочено,
тази мярка не е сред посочените наказания в разпоредбата на чл. 37 НК, предвиждаща
общата система от наказания по българското право, които могат да бъдат налагани на
дееца за извършено престъпление. Същевременно обаче санкцията по чл. 343б, ал. 5 от
НК се налага в наказателно производство за извършено престъпление и не се
ограничава до поправяне на вредите, причинени от престъплението, а има наказателен
характер, тъй като има за цел да санкционира извършителя на престъпление за
извършеното от него противоправно деяние/престъпление. Следователно тази санкция
преследва репресивна цел, което е присъщо за санкция с наказателноправен характер.
По отношение на третия критерий (тежестта на санкцията, която може да бъде
наложена на съответното лице) в конкретния случай санкцията по чл. 343б, ал. 5 от НК
представлява отнемане на имущество (МПС), послужило за извършване на
престъплението, когато същото е собственост на дееца, а когато деецът не е
собственик – присъждане на равностойността на това имущество. Посочената санкция
във всички случаи се добавя към наложеното наказание за престъплението, като
нейният размер често е по-висок от този на предвиденото наказание глоба за
извършеното престъпление. Следователно санкцията по чл. 343б, ал. 5 от НК е с
висока степен на тежест, което я дефинира като такава с наказателноправен характер.
С оглед анализа на горепосочените три критерия настоящият съдебен състав
15
счита, че мярката по чл. 343б, ал. 5 от НК има наказателноправен характер по смисъла
на Хартата.
След като мярката по чл. 343б, ал. 5 от НК има наказателноправен характер по
смисъла на Хартата следва на основание чл. 49 § 3 от Хартата да бъде направен
анализ дали тежестта на наказанието е съразмерна спрямо престъплението.
Кумулирането на санкции с наказателноправен характер трябва да се извършва по
правила, които позволяват да се гарантира, че общата тежест на всички наложени
санкции съответства на тежестта на съответното престъпление, като това изискване
произтича не само от член 52, параграф 1 от Хартата, но и от принципа на
пропорционалност на наказанията, установен в член 49, параграф 3 от Хартата
(решение по дело C-537/16, т. 56). Принципът на пропорционалност на престъплението
и наказанието се прилага без изключение във всички случаи на кумулативно наложени
имуществени санкции и наказания, свързани с лишаване от свобода. Само по себе си
обстоятелството, че компетентните органи възнамеряват да наложат санкции от
различно естество, не би могло да ги освободи от задължението да се уверят, че
тежестта на всички наложени санкции не надхвърля тежестта на съответното
престъпление, тъй като в противен случай биха нарушили принципа на
пропорционалност (решение по дело С-570/20, т. 49-50).
При отчитане на принципа на съответствието между престъплението и
наказанието за него при налагането на мярката по чл. 343б, ал. 5 НК, настоящият
състав отчете степента на обществената опасност на деянието и дееца, както и
останалите обстоятелства от значение за решаването на този въпрос. В настоящия
случай за извършеното престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК са наложени
следните наказания: „лишаване от свобода” в размер на 1 година и наказание „глоба”
в размер на 500 лева; лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от 2 години. Наред с това на основание чл. 343б, ал. 5 от НК лицето е отнето в
полза на държавата моторното превозно средство, което е собственост на подсъдимия,
а именно – лек автомобил марка и модел „Р.М.С.“ с рег. № СО *** ВТ, Стойността на
моторното превозно средство е 1560 лева (съгласно заключение на съдебно-оценителна
експертиза). Към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил на 43
години, неженен, осъждан, с добри характеристични данни, сравнително нисък брой
нарушения на правилата за движение по пътищата и баща на две деца.
Концентрацията на алкохол в кръвта е била 1,32 на хиляда на хиляда, което значително
надвишава посочената в чл. 343б, ал. 2 от НК стойност от 0,5 на хиляда. Не се
установява с деянието си да е създал конкретна опасност за движението, извън
хипотетичната, произтичаща от самото управляване на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, инкриминирана от законодателя.
Съвкупната оценка на изложените по-горе обстоятелства дава основание на
16
настоящия съдебен състав да приеме, че с оглед задължението за зачитане на принципа
на пропорционалност на наказанията по чл. 49 § 3 от Хартата в конкретния случай
общата тежест на всички наложени санкции с наказателноправен характер
съответства на тежестта на извършеното от осъденото лице престъпление по чл.
343б, ал. 2 НК.
С оглед на това, съобразявайки принципа на пропорционалност на
престъплението и наказанието, при отчитане на горепосочените смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, настоящият съдебен състав счете, че отнемането в полза
на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на
престъплението, което е собственост на дееца и чиято равностойност е в размер на
1560 лв., е съответно на тежестта на извършеното престъпление.
Относно противоречието на чл. 343б, ал. 5 НК с Европейската конвенция за
правата на човека:
Основните права, гарантирани от ЕКПЧ, са част от правото на Съюза в
качеството им на общи принципи (чл. 6, пар. 3 от ДЕС). Доколкото в ЕКПЧ и в
Хартата са включени права, които си съответстват, то смисълът и обхватът на тези
права са едни и същи, освен ако правото на Съюза не предоставя по-широка защита
(чл. 52 § 3 от Хартата). Съгласно практиката на СЕС, правата от Хартата (когато
съответстват на правата от Конвенцията) следва да се тълкуват в съответствие с
Конвенцията и с практиката на ЕСПЧ (в този смисъл решение по дело C‑400/10, т. 53).
Същевременно обаче приложното поле на ЕКПЧ и на Хартата е различно. Както
вече беше посочено, Хартата се прилага, когато случаят попада в приложното поле на
правото на ЕС. От друга страна, подобно изискване за ЕКПЧ не съществува, като
Конвенцията се прилага и при изцяло вътрешни ситуации, респ. приложението й не
зависи от това дали случаят има международен елемент.
Следователно дори да се приеме, че Правото на ЕС не е приложимо поради
това, че настоящият случай не попада в приложното му поле, то тогава приложение
може и следва да намери ЕКПЧ.
Съгласно чл. 1, пар. 1 от Протокол №1 към ЕКПЧ всяко физическо или
юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може
да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно
условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.
Съгласно чл. 1, пар. 2 от Протокол №1 към ЕКПЧ предходните разпоредби не
накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони,
каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на
притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на
данъци или други постъпления или глоби.
Съгласно практиката на ЕСПЧ (решение по делото Todorov and Others v.
17
Bulgaria, §179) чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, който по същество гарантира
правото на собственост, съдържа три отделни правила. Първото, което е изложено в
първото изречение на първия параграф, определя принципа на свободно ползване на
собствеността като цяло. Второто правило, във второто изречение на същия параграф,
обхваща лишаването от притежания и го подчинява на определени условия. Третото,
съдържащо се във втория параграф, признава, че договарящите държави имат право,
наред с другото, да контролират използването на собствеността в съответствие с
обществения интерес. Второто и третото правило, които се отнасят до конкретни
случаи на намеса в правото на свободно ползване на собственост, трябва да се
тълкуват в светлината на общия принцип, заложен в първото правило.
В обхвата на горепосочената разпоредба несъмнено попадат както отнемането в
полза на държавата на МПС, послужило за извършване на престъпление, така и
налагането на финансова санкция свързана с равностойността на това МПС (ако
същото не е собственост на дееца). И в двата случая се засяга имуществото на дееца,
респ. неговите притежания (МПС или парични средства) и това е достатъчно за
приложение на разпоредбата на чл. 1, пар. 1 от Протокол №1 към ЕКПЧ, като не е
необходимо санкцията по националното право да има наказателноправен характер (за
разлика от разпоредбата на чл. 49 §3 от Хартата).
За целите на чл. 1, пар. 1 от Протокол №1 към ЕКПЧ трябва да се определи дали
е постигнат справедлив баланс между изискванията на обществения интерес и
изискванията за защита на основните права на личността. Търсенето на този баланс е
присъщо на цялата Конвенция и се отразява и в структурата на чл. 1 от Протокол №1
към ЕКПЧ (решение по дело Sporrong and Lönnroth v. Sweden, §69).
За да бъде счетена за съвместима с чл. 1 от Протокол № 1, намесата трябва да
отговаря на определени критерии: тя трябва да е съобразена с принципа за
законосъобразност и да преследва легитимна цел, чрез средства, разумно
пропорционални на преследваната цел (Ръководство по член 1 от Протокол № 1 към
Европейската конвенция за правата на човека, Защита на собствеността, §80).
В конкретния случай предвидената в чл. 343б, ал. 5 от НК намеса отговаря на
изискването за съответствие с принципа на законосъобразност. Санкцията е
предвидена в наказателния кодекс и е била действащ закон към момента на
извършване на деянието. Принципът на законосъобразност предполага също така, че
приложимите разпоредби на националното право са достатъчно достъпни, прецизни и
предвидими (решение по делото Beyeler v. Italy, § 109). Макар да се касае за „слабост
на законодателната техника“ (Решение №8/17.07.2025 г. по к.д. №15/2024 г. на КС),
според настоящия съдебен състав това само по себе си не е в състояние да доведе до
извод, че намесата е била непредвидима или произволна и следователно несъвместима
с принципа на законосъобразност.
18
Намесата по чл. 343б, ал. 5 от НК преследва легитимна цел, тъй като санкцията
е насочена към безопасността на движението по пътищата и предотвратяване на
транспортни престъпления, поради което е в интерес на обществото по смисъла чл. 1,
пар. 1 от Протокол №1 към ЕКПЧ.
Следователно трябва да бъде направена преценка за съществуването на разумна
пропорционалност между използваните средства и целта, която се преследва.
Несъразмерност ще е налице, когато засегнатият собственик на притежания е трябвало
да понесе „индивидуална и прекомерна тежест“, така че е нарушен „справедливият
баланс, който трябва да бъде постигнат между защитата на правото на собственост и
изискванията на общия интерес“ (в този смисъл решението по дело Paulet v. the United
Kingdom, §§64-65).
Както вече беше подробно посочено, в настоящия случай съдът приема, че
общата тежест на всички наложени санкции (отнемането на основание чл. 343б, ал. 5
от НК в полза на държавата на МПС с равностойност 1560 лева и наред с това
налагането на наказания лишаване от свобода, глоба и лишаване от право да
управлява МПС в горепосочените размери) съответства на тежестта на извършеното
от осъденото лице престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК. В този смисъл наложената
санкция по чл. 343б, ал. 5 от НК се явява съразмерна и не е довела до прекомерна
тежест за осъденото лице.
Съобразявайки необходимостта от постигане на справедлив баланс между
изискванията на обществения интерес и изискванията за защита на основните права на
личността и при отчитане на вече подробно посочените смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, настоящият съдебен състав счете, че в конкретния случай, намесата по
чл. 343б, ал. 5 от НК, представляваща отнемането в полза на държавата на
моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, което е
собственост на дееца и чиято равностойност е в размер на 1560 лв., е съвместима с
чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ.
С оглед всичко гореизложено и при съобразяване на чл. 49 §3 от Харта на
основните права на Европейския съюз, а под евентуалност и чл. 1 от Протокол №1 към
ЕКПЧ, първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена и по отношение на
постановеното отнемане на основание чл. 343б, ал. 5 от НК в полза на държавата на
моторното превозно средство, което е собственост на подсъдимия и е послужило за
извършване на престъплението.
В производството пред въззивната инстанция са сторени разноски във връзка с
приетата съдебно-оценителна експертиза, поради което с оглед разпоредбата на чл.
189, ал. 3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати сумата от общо 704
лева, от които 674 лева за възнаграждение на вещото лице съгласно представената
19
справка-декларация и 30 лева за явяване и защита на заключението в открито съдебно
заседание.
С оглед изложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр.чл. 338 от НПК Софийски
окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 30.01.2025г. по НОХД № 434/2024г. по описа на
РС-Ботевград.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия В. М. Ц., ЕГН
**********, да заплати по сметка на Софийски окръжен съд направените във фазата
на съдебното производство пред въззивната инстанция разноски в размер на общо 704
лева.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20