Р Е Ш Е Н И Е № 610
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 30.09.2020г.
Видинският районен съд, пети граждански
състав, в публично заседание на двадесет и четвърти август, през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова,
като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 1746 по описа за 2019 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.57, ал.1, от СК
във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, от Ц.Д.Г., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.София, ул.”Шандор
Петьофи” № 9, партер, чрез адв.И.Т., против Б.П.Б., ЕГН **********, с адрес: *** Б.
Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните права са: наличието на прекратен граждански брак между страните
с влязло в сила на 14.03.2018г. съдебно решение № 49/28.02.2018г. постановено
по гр.Д. № 601/2017г. по описа на ВРС и предоставено семейно жилище, придобито
в режим на семейна имуществена общност, находящо се в гр. Видин, на съпруга Б.П.Б..
Поддържа се, че след прекратяване на гражданския брак между страните семейната
имуществена общност върху процесното жилище се е трансформирала в обикновена
дялова съсобственост с права върху вещта по ½ ид.ч. за всеки от тях,
както и че ответникът дължи на ищцата заплащане на наемната цена за ползването
на нейната част от вещта.
Иска се от ищцата, съдът за постанови
решени, с което да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 1500 лева,
представляваща наем за ползването на предоставеното семейно жилище на
ответника: гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин, ул.”Пейо Яворов” № 27, вх.Б, ап.40,
с площ от 73.69 кв.м. за периода от 14.03.2018г. до 30.06.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска –
27.06.2019г. до окончателното издължаване, както и да бъде осъден да й заплаща
месечен наем в размер на 100 лева, считано от 01.07.2019г., ведно със законната
лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска.
В хода на делото, ищцата е поискала и съдът е допускал изменение на
размера на исковата претенция, която да се счита за предявена за сумата в
размер на 1200 лева за исковия период и 70 лева месечен наем считано от
01.07.2019г., ведно със законната лихва при забава.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил отговор от ответника, с
който заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, тъй като между
страните е налице делбено производство с определени имуществени права на ищцата
върху процесното жилище в размер на 3000/13492 ид.части, както и поради това,
че жилището отдавна не се обитава и не е в състояние, подходящо за живеене.
Не са налице обстоятелства, които се
признават от ответника и обстоятелства които да не подлежат на доказване. В
тежест на ищцата е да докаже, че процесното жилище е придобито по време на
гражданския брак, сключен между страните; че същото е предоставено за ползване
на ответника със влязло в сила съдебно решение, с което е прекратен
гражданският брак между страните, както и размера на претендирания наем за
исковия период.
Съдът,
след като разгледа предявения иск и взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становището на
страните, и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за
установено следното по допустимостта на иска, от фактическа и правна страна:
С оглед наведените в исковата молба твърдения и
формулирано искане до съда, следва да се приеме, че в настоящият процес са
предявени два обективно съединени осъдителни искови претенции с правно
основание чл.57,
ал.1, от СК във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД от ЗЗД. Основанието на предявения иск е неизпълнение на
задължението за заплащане на парична сума по договор за наем, възникнал по
силата на закона – в слязло в сила съдебно решение.
Исковете
са предявени от надлежни страни – ищец, претендиращ правата по договора за наем,
и срещу ответник – бившият съпруг, на когото е предоставено ползването на процесния недвижим имот – семейна имуществена
общност. Искът е предявен пред родово компетентен съд - РС – Видин, без
възражение от ответника за местна компетентност на съда.
Не се
спори между страните и се установява от представеното по делото съдебно решение
№ 49/28.02.2018г. постановено по гр.Д. № 601/2017г. по описа на ВРС, че
гражданският брак между тях е прекратен, а ползването на семейното жилище,
находящо се в гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин, ул.”Пейо Яворов” № 27, вх.Б,
ап.40, е предоставено за ползване на съпруга Б.П.Б.. Решението е влязло в сила
на 14.04.2018г., видно от направената справка от деловодната програма при съда.
От
назначената, приета и изслушана от съда съдебно – икономическа експертиза,
неоспорена от страните, се установява, че наемната цена за процесното жилище за
исковия период е в размер на 200 лева месечно, а ½ - в размер на 100 лева или общо 1300 лева за
исковия период от 14.03.2018г. до 30.06.2019г., както и че размерът на неманата
цена на жилището не се е променила след исковия период и до датата на изготвяне
на заключението по експертизата – м.08.2020г.
Видно
от представеното по делото извлечение от деловодната програма на съда, между
същите страни е проведено делбено производство по отношение на процесния имот,
като с влязло в съдебно решение на 21.11.2019г. е прието, че квотите на
съделителите, като съсобственици на имота са както следва: 3000/13492 ид.части
за ищцата Ц.Д.Г. и 10492/13492 ид.части за ответника Б.П.Б..
Съгласно
чл.57, ал.1 от СК, по силата на съдебното решение, с което се предоставя
ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно
отношение. Както се сочи и в мотивите на решение № 392 от 1.02.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 1641/2010 г., III г. о., ГК в хипотезата на чл.57 от СК приложимата
материално-правна норма е тази на чл.228 от ЗЗД, уреждаща правата и
задълженията на страните по договор за наем. Следователно в случая, макар между
страните да е налице съсобственост, разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС не намира
приложение и предпоставките по същата не следва да се преценят. В този смисъл
са и мотивите на решение № 133 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 535/2012 г.,
IV г. о., в които се сочи, че е без значение е дали бившият съпруг, на когото е
предоставено ползването на семейното жилище, реално се е възползвал от
предоставените му права, тъй като решението на съда по чл. 107 СК задължава страните да се съобразят с него и поради това е безсмислено
отправяне на покана по чл.
31, ал. 2 ЗС. също така в мотивите към решение № 160 от 29.02.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 2290/2015 г., II г. о., ГК се сочи, че наемното правоотношение
възниква с влизането в сила на бракоразводното решение, от който момент се
дължи и заплащането на наемната цена, като същата може да бъде определена и в
отделно от бракоразводното исково производство. Предвид изложеното, съдът намира
исковете за частично основателни. В настоящия случай, на основание чл.57, ал.1
от СК по силата на съдебното решение, с което семейното жилище е предоставено
на съпруга /ответника/, е възникнало наемно отношение между бившите съпрузи.
Ищцата, като лице, на което не е предоставено ползването на семейното жилище има
право на наем съразмерно притежаваната от нея част от недвижимия имот. Видно от
съдебното решение по делбеното производство, проведено по гр.Д. № 1741/2018г.
по описа на ВРС, потвърдено с Решение на ВОС и влязло в сила, правата на
съделителката Ц.Д.Г. върху имота са 3000/13492 ид.части. Фактът на придобиване
собствеността върху семейното жилище се установява от представения по делото
препис от нотариален акт № 37/29.03.1979г. на РС – Видин, придобит от ответника
Б.П.Б., но по време на гражданския му брак с ищцата, сключен през 1970г. По
делото няма данни собствеността върху процесното семейното да е изменявана или
прекратявана, поради което съдът приема, че към датата на доказаното
придобиване през 1979г., квотите на съпрузите са били в установеното от
делбения съд съотношение. Основателен е доводът на ответника, че на ищцата се
дължи цена по наемното отношение съразмерно притежаваните от нея права
3000/13492 ид.части или 22.24% от общото имущество. В този размер лишената от
право на ползване ищца има право да иска от ответника цена по възнакналото
наемно отношение. За исковия период 14.03.2018г. до 30.06.2019г. вещото лице е
определило заемна цена общо в размер на 3116.14 лева за цялото жилище, или по
200 лева месечно. Съдебното решение, с което е предоставено ползването на
семейното имущество е влязло в сила на 14.04.2018г., поради което искът за
периода от 14.03.2018г. до 14.04.2018г. е неоснователен. За останалия период от
14.04.2018г. до 30.06.2018г. размерът на наема на целия имот съдът е с една
наемна месечна цена от 200 лева по – малък, а именно в размер на 2916.14 лева. 22.24%
от 2916.14 лева е 648.55 лева за исковия период и 22.24% от 200 лева или 44.48 лева месечно, в който размер искът се
явява основателен и доказан. ДВ останалата част до пълния претендиран размер от
1200 лева за периода от 14.03.2018г. до
14.04.2018г., искът следва да бъде отхвърлен.
Неоснователен
е доводът на ответника, че на ищцата не се следва заплащане на наемна цена, тъй
като ответникът не е ползвал предоставения му за ползване имот – семейна
имуществена общност, както и че същото е необитаемо, тъй като право на
ответника, на когото е предоставено ползването е да реши дали да упражнява или
да не упражнява даденото му със съдебно решение право, като последното не е
предпоставка – част от фактическия състав на правната норма на чл.57, ал.1 от СК, даваща право на ищцата, на която не е предоставено ползването – да иска
съответната наемна цена. От друга страна, вещото лице е взело предвид в
експертизата недостатъците на вещта /както и приемуществата й/ и е посочило
минималния праг на наемната цена на подобни жилища за исковия период.
Предвид
уважаването на главния иск, основателен се явява и акцесорния иск за заплащане
на лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на иска –
27.06.2019г. до окончателното издължаване, както и иска за осъждане на
ответника да заплаща наем за периода след исковия в същия размер - установен от
вещото лице и съразмерно правата на ищцата – до изменение, прекратяване или
отпадане на основанието за плащане.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата следва да се пресъдят направените и
претендирани разноски по делото съразмерно уважената част от исковете, а на
ответника – съразмерно отхвърлената част не сладва да се пресъждат, тъй като по
делото няма данни такива да са направени, както и не са претендирани.
Мотивиран от горното, Съдът:
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.П.Б., ЕГН **********, с адрес: *** Б, да заплати на Ц.Д.Г., ЕГН **********, с адрес за
призоваване: гр.София, ул.”Шандор Петьофи” № 9, партер, чрез адв.И.Т., сумата в
размер на 648.55 /шестстотин
четиридесет и осем лв. и петдесет и пет ст./ лева - наем за ползването на съсобствено между тях при квоти 3000/13492
ид.части за ищцата Ц.Д.Г. и 10492/13492 ид.части за ответника Б.П.Б., бивше
семейно жилище в гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин, ул.”Пейо Яворов” № 27, вх.Б,
ап.40, за периода 14.04.2018г. до 30.06.2019г. включително, както и да й заплаща
месечен наем в размер от 44.48
/четиридесет и четири лв. и четиридесет и осем ст./ лева месечно, считано от 01.07.2019г. до изменение, прекратяване
или отпадане на основанието за плащане, и ведно със законна лихва върху главницата
от 648.55 лева, считано от датата на завеждане на делото
- 27.06.2019г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за периода 14.03.2018г. до 14.04.2018г.,
както и до пълния претендиран размер от 1200 лева за останалия период, както и
иска до пълния претендиран размер за заплащане на 70 лева месечно, считано от
01.07.2019г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Б.П.Б., ЕГН **********, с адрес: *** Б, да заплати на Ц.Д.Г., ЕГН **********, с адрес за
призоваване: гр.София, ул.”Шандор Петьофи” № 9, партер, чрез адв.И.Т., разноски
по делото за платено адвокатско възнаграждение, за платена държавна такса и
депозит за вещо съразмерно уважената част от иска, общо в размер на 497.64 /четиристотин деветдесет и седем
лв. и шестдесет и четири ст./ лева.
Решението
може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок
от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: