№ 28
гр. К., 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20245510100185 по описа за 2024 година
Молбата е с правно основание чл. 132, ал. 1, т.2 от СК.
Производството е образувано по искова молба от Р. Д. Р., ЕГН
**********, с постоянен адрес в град К., ул. ****** ***, против Н. К., дата
на раждане ***** година, с адрес в ***************, с правно основание чл.
132 от СК.
Ищцата твърди, че на *********** година в резултат на съвместното й
съжителство с Н. К., ******** гражданин, се родил синът им А.Г. Н. К..
Бащата признал детето и живели заедно около две години след раждането.
Поради неразбирателства между тях, честата употреба на алкохол и
агресивното поведение на Н., решила да се разделят. През 2011 година
прекратили взаимоотношенията си и оттогава до 2022 година той не е търсил
нея или сина им - в продължение на единадесет години, не го търсил за
контакт по телефон или социални мрежи.
Сочи, че А. не помнил баща си, не го познавал, наричал „татко“
човекът, с който се запознала впоследствие и с който и към настоящия момент
живеели съвместно.
На ******* година заедно с А. и другият й син се прибирали към дома
си, когато до тях спряла кола и някой ги заговорил. Разпознала Н. К., който
слязъл от колата и обяснил на А., че той е неговият биологичен баща и иска да
прекара известно време с него през деня. Двамата прекарали заедно два часа,
в които Н. завел А. на сладкарница, пазарували дрехи. Баща му обещал, че
занапред ще идва по-често да го вижда и да прекарва време с него, че ще му
изпраща пари. Преди да си тръгне Н., дал на А. 100 евро. В дните около
Великден 2023 година Н. отново посетил А. за два часа, в който го извел на
разходка по магазините.
1
Твърди, че А. се надявал, че баща му ще изпълни дадените обещания, но
след последното си посещение около Великден на 2023 година, Н. Курнан
повече не потърсил А..
През октомври 2023 година А. си счупил ръката и състоянието му било
сериозно. Детето изпратило съобщение на баща си за състоянието си, но не
получило никакъв отговор от него. А. блокирал телефонния номер на баща
си.
Сочи, че към настоящия момент синът й А. е ученик в осми клас в
Техникум за лека промишленост и туризъм, паралелка „Мениджмънт и
хотелиерство“ в град К.. Спортувал активно, тренирал ММА борба. В
продължение на единадесет години единствено тя била родителят, полагал
грижи за детето. В нито един момент през целия период, в който А. растял,
бащата Н. К. не е потърсил контакт с детето, не е поискал да го види, не е
помагал за неговото отглеждане финансово, морално и емоционално.
Твърди, че през периода от 2011 година до днес Н. К. не проявил
никаква заинтересованост относно здравословното състояние, учебния процес
и нуждите на детето. Без основателна причина трайно не полагал грижи за
биологичния си син.
Моли съда да постанови решение, с което да лиши Н. К., е дата на
раждане ***** година, от родителски права, тъй като без основателна причина
трайно не е полагал грижи за детето А. - Г. Н. К., родено на ***********
година, като постанови родителските права да бъдат упражнявани от майката -
Р. Д. Р., ЕГН **********, определи местоживеенето на детето да бъде при
майката и осъди Н. К., с дата на раждане ***** година, да заплаща издръжка
в размер на 400,00 лева за непълнолетното дете А. - Г. Н. К. чрез неговата
майка, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на
обстоятелства, водещи до изменението и/или прекратяването й, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й
изплащане.
В случай, че съдът не намери основания за лишаване от родителски
права на Н. К., с дата на раждане ***** година, моли да му бъде определен
режим на лични отношения с детето всяка последна събота на съответния
месец в присъствието на социален работник, като упражняването на
родителските права относно А. - Г. Н. К., родено на *********** година, да
бъдат предоставени на майката Р. Д. Р., ЕГН **********, местоживеенето на
детето бъде определено при майката и Н. К., с дата на раждане ***** година,
бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 400,00 лева за непълнолетното
дете А. - Г. Н. К. чрез неговата майка, считано от датата на подаване на
исковата молба до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението и/или
прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
от падежа до окончателното й изплащане.
Моли съда да осъди Н. К., с дата на раждане ***** година, да заплати на
основание чл. 149 от СК издръжка за непълнолетното дете А. - Г. Н. К.,
родено на *********** година, в размер на 400,00 лева за периода от
26.01.2023 година до 26.01.2024 година или в общ размер на 4800,00 лева,
ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от
ответника.
Ищцата, редовно призована, поддържа молбата в откритото съдебно
заседание.
Ответникът, редовно призован за датата на съдебното заседание, не се
явява не взема становище по исковата молба
Представителят на Районна прокуратура - К. счита, че молбата е
основателна и следва да бъде уважена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
От представеното по делото удостоверение за раждане на Община К.,
издадено въз основа на акт за раждане № ******** г., се установява, че Р. Д.
Й. и Н. К. са родители на детето А.Г. Н. К..
Ищцата Р. живее в жилище под наем, видно от представен по делото
Договор за наем, сключен между нея и Община К..
По делото се събраха гласни доказателства.
Свидетелят С.М.Й., син на ищцата, желае да свидетелства, сочи, че А.
бил много малък, когато бащата напуснал майка им, заминал за Р., не е
търсил сина си дълги години, не е полагал никакви родителски грижи за него.
Преди година, година и половина имали среща, баща му дошъл, говорил с
А., после имали още една среща, обещал да му помага, когато има нужда от
нещо. А. го потърсил, но той не се отзовавал. Към днешна дата баща му не се
обаждал, не се виждали, нямало инициатива за това. При срещата им, бащата
на А. му дал около 100 евро, след това незнае дали е давал пари за него.
На осн. чл. 15 от ЗЗДетето съдът изслуша детето А.Г. Н. К..
Изслушването се извърши в присъствието на социален работник при
Дирекция „Социално подпомагане”, гр. К..
Малолетният А.Г. Н. К., на 15 г. сочи, че за първи път се видял с баща
си през 2022 г. Майка му казала, че той е баща му. Били заедно час, час и
половина. След това през 2023 г. се видели на Великден още веднъж. На
първата среща баща му оставил 100 евро, а на втората – отишли до МОЛ в
С.З.. Казал му ако има нужда от нещо, да му пише и звъни, но не отговарял на
съобщенията му. Сега не го търсил, не се интересувал от него. Сочи, че до
2021 г. не е знаел за неговото съществуване, бил отчужден към него.
Социалният работник З.Х. заяви, че емоционалната връзка между
детето и баща му е разрушена, тя никога не е съществувала, не го приема като
баща. И на двете срещи, които са имали, А. не се е обърнал към него с „тате“.
По делото е изготвен и депозиран в съда социален доклад, изготвен от
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. К., където се сочи, че след раздялата
между родителите през 2011 г., основните грижи за А.Г., са изцяло поети от
майката - Р. Р.. Бащата по никакъв начин не участвал в издръжката на сина си.
През 2022 г. и 2023 г. детето е осъществило по една среща с него, като първата
е била с цел запознанство. През този период закупил два пъти дрехи за детето
3
и предоставил един мобилен апарат, както сума в размер на 345.00лв. За
момчето има осигурен подслон, храна, необходимите дрехи, лични вещи и
учебни помагала от страна на майката.
Майката съжителства на семейни начала с Л. И., баща на четвъртото й
дете. Жилището, което ползват, е общинско и заплащат по 105.00лв. месечен
наем.
А.Г. е силно емоционално привързан към своята майка, на която основно
разчита и при която се чувства спокоен. Детето няма изградена връзка с
биологичния си баща, който не го е търсил в продължение на единадесет
години. По време на двукратните срещи от 2022 г. до 2023 г. и на кратките
разговорите и съобщенията, които е писал чрез социалните мрежи А.-Г. не се е
обръщал към г-н К. с думата "татко", т.к. не го усеща като такъв. Детето
нарича "татко", съжителя на майката, който го е отгледал и го подкрепя и до
момента.
В заключение на доклада се сочи, че след раздялата между родителите
през 2011 г. до ******* г. основните грижи за А.Г. К. са поети единствено от
майката Р. Р.. За този период бащата Н. К. не е търсил контакти със сина си, не
е предоставял издръжка за детето, както и не е закупувал дрехи, пособия за
училище, лекарства и др. През 2022 и 2023 г. г-н К. е посетил двукратно
детето в гр. К., като срещите им не са били повече от два часа. След
запознанството им детето търсило контакт с него, но на този етап бащата не
проявявал заинтересованост. А.Г. споделя, че не го приема за баща и не го
нарича "татко". Констатира се, че бащата самоинициативно се е дистанцирал
от сина си, както и от отговорностите, които произтичат от бащинството.
Налице е силна емоционална привързаност от страна между майката и
детето. Г-жа Р. разполага с много добри жилищни условия, получава
постоянни и сигурни доходи. Не се установяват причини, които да
възпрепятстват същата да продължи да се грижи за сина си и да упражнява
родителската си функция.
С цел защита интересите и правата на непълнолетния А.Г. е необходимо
да бъде присъдена издръжка в размер, съответстващ, както на реализираните
месечни разходи за задоволяване на основни потребности на детето, така и на
съществуващия жизнен стандарт в страната, както и съответен режим на
лични отношения с родителя, неупражняващ родителските права.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи:
Съдът е сезиран с иск по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.
Съгласно цитираната разпоредба родителят може да бъде лишен от
родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за
детето и не му дава издръжка.
По делото се установи, че бащата единадесет години не е търсил сина
си, през 2022 и 2023 г. го е посетил двукратно в гр. К., като срещите им не
били повече от два часа. Редовно призован за откритото съдебно заседание,
същият не се яви и не взе становище по молбата.
За да бъде постановено лишаване от родителски права като крайна
4
мярка за защита на децата, чл. 132, ал.1, т.2 от СК предвижда кумулативното
наличие на две условия: родителят без основателна причина трайно да не
полага грижи за детето и да не му дава издръжка. Съдът намира, че в
настоящия случай всички тези предпоставки са налице.
Съдът приема за безспорно установено, че бащата трайно се е
дезинтересирал от непълнолетното си дете А.Г., без основателна причина не
полага грижи за него и не му дава издръжка в пари и/или в натура. Детето е
оставено изцяло на грижите на майка си. Бащата се е самоосвободил от
родителските си функции. Формалното притежаване на родителските
функции е станало неоправдано и нецелесъобразно за интересите на детето,
поради което ответника следва да бъде лишен от родителски права на
основание чл. 132, ал.1, т.2 от СК по отношение на детето си А.Г. Н. К..
Предвид охраняване интересите на детето, които се състоят в
правилното му физическо и духовно развитие и социално формиране, и
съществуващата между родител и дете кръвна връзка, съдът намира, че Н. К.
трябва да има възможност да вижда детето си при следния режим на контакти:
всяка последна събота от съответния месец.
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата
издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1
СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след
влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2
от същия минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на
минималната работна заплата. С Постановление № 359 от 23.10.2024 г. на
Министерски съвет, считано от 01.01.2025г. е определен нов размер на
минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на
1077,00 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на
издръжката не може да е под 269,25 лева. Право на издръжка имат лицата,
които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл.
139 СК).
По делото не се спори и се установи от представеното удостоверение за
раждане, че ответникът е баща на детето А.Г. Н. К..
С оглед възрастта си, детето е дефинитивно неработоспособно, като
няма данни да разполага със собствено имущество /което не се и твърди/,
поради което и има право на издръжка от родителите си, които са лица от
втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК) поради липса
на лица от първи ред.
Нуждите на А.Г. Н. К., който е на навършени петнадесет години, се
установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е
необходимо да се обосновава специално. По делото не се установи детето да
има нужда от средства за разходи, различни от обичайните за деца на неговата
възраст (за храна, дрехи, учебни пособия, помагала и др.).
Съгласно императивната разпоредба на чл. 143, ал. 2 СК родителят
5
дължи издръжка независимо дали е трудоспособен и дали може да се издържа
от имуществото си.
Бащата е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване,
което да пречи на работоспособността му и може да издържа детето си. По
данни на социалния доклад и на свидетелите, същият към момента живее в
друга държава, няма данни да дължи издръжка на други лица.
Ответникът следва да бъде осъден да заплаща на непълнолетното си
дете месечна издръжка в размер от 400,00 лева, считано от датата на подаване
на исковата молба, а именно: 29.01.2024 г., а останалите ведно с ежедневните
грижи следва да бъдат осигурявани от майката.
В петитума на исковата молба ищцата моли съда на осн. чл. 149 СК да
бъде осъден ответника да заплаща месечната издръжка за минал период /една
година назад/, считано от 26.01.2023 г. в общ размер на 4800,00 лева за една
година назад /12 месеца по 400,00 лева/, преди предявяването на иска за
издръжка. Ответникът не се яви в първото открито съдебно заседание, не взе
становище по молбата. Безспорно по делото се установи, че същият не е давал
издръжка и не е полагал грижи за детето си, от момента на раздялата с
ищцата. Във връзка с това направено искане, съдът намира, че е основателно и
доказано и следва да го уважи изцяло за периода, предшестващ датата на
подаване на исковата молба, считано от 29.01.2023 г.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати направените разноски по
делото на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, а именно: 80,00 лева за държавна такса;
488,00 лева разноски за превод на съдебни книжа и 768,00 лв. държавна такса
по определената издръжка.
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ЛИШАВА ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА, на основание чл. 132, ал.1, т.2
от СК, Н. К., дата на раждане ***** година, с адрес в
*********************** по отношение на детето А.Г. Н. К. с ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НАЛИЧНИ КОНТАКТИ между бащата Н. К. и
непълнолетното дете А.Г. Н. К. да се осъществява, както следва: всяка
последна събота от съответния месец.
ОСЪЖДА на осн. чл. 134, т.1 от СК Н. К., дата на раждане *****
година да заплаща за детето А.Г. Н. К. с ЕГН ********** със съгласието на
неговата майка и законен представител Р. Д. Р., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/, считано от 29.01.2024
г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Никушор К., дата на раждане ***** да заплати на
основание чл. 149 СК на А.Г. Н. К. с ЕГН ********** със съгласието на
6
неговата майка и законен представител Р. Д. Р., ЕГН ********** за периода
от ********** г. издръжка в размер на 400,00 лева месечно, или в общ размер
на 4800,00 лева /четири хиляди и осемстотин лева/, ведно със законната
лихва.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително
изпълнение на решението, в частта му относно присъдените издръжки.
ОСЪЖДА Н. К., дата на раждане ***** да заплати по сметка на РС-
К. разноски по делото в размер на 1336,00 лева, представляващи държавна
такса, държавна такса за присъдената издръжка и разноски за превод на
съдебни книжа.
На основание чл. 136 от СК, след влизане в сила на решението, препис
от същото ДА СЕ ИЗПРАТИ на Община К. за съответно вписване на
лишаването от родителски права в регистъра на населението и на Дирекция
„Социално подпомагане” общ. К..
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Районна прокуратура – С.З., ТО-К. от
настоящото решение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7