Р Е Ш Е Н И Е
№
IV – 225 26.08.2020
г.
град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесет и
седми юли, две хиляди и двадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА
Секретар ... ВАНЯ
ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 1440 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод
въззивна жалба на Община Несебър, против Решение №36/30.01.20г., постановено от Районен съд
Несебър по гр.д.№531/2019г., с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на
Община Несебър, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.
Несебър, ул. „Еделвайс” № 10, че Българската Държава, чрез Министъра на
регионалното развитие и благоустройството – гр. София, ул. „Кирил и Методий” №
17-19, представлявана от областния управител на област Бургас, гр. Бургас, ул.
„Цар Петър” № 1, Е СОБСТВЕНИК по силата на чл. 6 от Закона за собственост (обн.
ДВ бр. 92/1951г.) на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, к. к. „Слънчев бряг – запад”, с
площ от 872 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин
на трайно ползване: незастроен имот за курортно-рекреационен обект, номер по
предходен план: 333, квартал 4001, парцел XIV, при съседи имоти с
идентификатори: ***, *** и ***, както и в частта, относно разноските.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното
решение в обжалваната част и претендира отмяната му, с постановяване на
въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Излага подробни съображения
Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на
ищеца Българската държава, чрез Областен управител на област с административен
център гр.Бургас, на 26.05.20г. В срока по чл.263 ГПК е подаден писмен отговор.
В него се излагат съображения за потвърждаване на
решението.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства намира, че
първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, досежно статутът на имот с идентификатор ***, находящ се в
гр.Несебър: към 1931 г. имотът е съставлявал земеделска земя – лозе, находящо
се в терен за оземляване на бежанци по реда на ЗССНБ, като по разписния лист
към плана е записан на лицето Георги Икъ; установено е, че извън посочения
разписен лист, не съществуват доказателства, установяващи оземляването, т.е.
приключването на процедурата по оземляване на лице с това име, нито че такова е
съществувало, респ. – починало, както и кои са неговите наследници. Установено
е, че през 1956-57 година имотът е попадал в овощна градина; по плана от 1996г.
имотът е попадал в КВС, а през 1997г. – в регулацията на к.к. „Слънчев бряг“ с
пл.№333. Установено е, че с плана за регулация от 2001г., за имотът е отреден
УПИ XIV-333 – урбанизирана територия. Поради това въззивната
инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като
взе пред вид становищата на страните, събраните по делото доказателства и като
съобрази Закона намира, въззивната инстанция намира, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно. И в тази им част, въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционното решение.
В
допълнение следва да се каже: Съгласно чл. 3 от Законът за селскостопанското
настаняване на бежанците, бежанците стават собственици на домовете и земите
които са настанени от момента на настаняването им. В настоящия случай по делото
не са представени доказателства, установяващи довършена процедура по оземляване
на лицето Георги Икъ – не е налице (видно и от писмото
на ДА „Архиви)“ нито протокол
за оземляване, нито нотариален акт, извършен по надлежния ред.
Освен
това, преминаването на собствеността върху земите не е било безусловно, а е
свързано с изпълнението на задължението за заплащане на стойността на
предоставените земи. Едва след изплащането им (като вземането на банката е било обезпечено с
договорна ипотека), оземлените бежанци е можело да
се считат за собственици на имотите, като според Наредбата-закон за облекчаване
на бежанците, настанени по реда на ЗССНБ- ако оземленият бежанец почине преди
снабдяването му с нотариален акт, земите могат да бъдат прехвърлени на
останалите членове на неговото семейство /стига да не са оземлени и одворени
като глави на членовете на отделни семейства /.
Ето
защо, доколкото по делото не е установено имотът да е бил придобит по реда на
ЗССНБ, респ. – да е имал собственик към датата на влизане в сила на ЗС, същият
е придобит на осн. чл.6 ЗС от Държавата.
По
изложените съображения искът е основателен. Първоинстанционното решение, с
което той е уважен е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В
полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съставляващи възнаграждение за
юрисконсулт във въззивното производство, в размер на 100.00 лева.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №36/30.01.20г., постановено от Районен
съд Несебър по гр.д.№531/2019г.
ОСЪЖДА Община Несебър, ДА ЗАПЛАТИ на Българската Държава, чрез Министъра на регионалното
развитие и благоустройството – гр. София, сума, в размер на 100.00 лева.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд, в едномесечен срок от получаване на препис от него от
всяка от страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.