Присъда по дело №4614/2021 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И
от 27.10.2021 г.
към Присъда № 96 от 14.10.2021 г.,
постановена по НОХД № 4614/2021 г. по описа на ПРС, 25 н.с.

Районна Прокуратура, град Пловдив е повдигнала обвинение против
Д.А.М. за това, че на 21.10.2017 г. във Федерална Република Германия, в
района на град Билефелд, пред германски полицейски орган съзнателно се е
ползвал от неистински официален документ – свидетелство за управление на
моторно превозно средство с № ***, с категории ***, издадено на *** г. от
*** на Д.А.М. с ЕГН-**********, когато от него за самото съставяне не може
да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, вр. чл. 308,
ал. 2, вр. ал. 1 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото на
подсъдимия обвинение, като излага съображения, че същото е доказано както
от обективна, така и от субективна страна и предлага на същия да бъде
наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода, чието
изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Подсъдимият, Д.А.М., не изразява становище, тъй като производството
е проведено в условията на задочност.
От своя страна неговият защитник, адв. М.П., не оспорва обвинителната
теза, като единствено акцентира на смекчаващите вината обстоятелства и
навежда доводи за налагане на наказание, ориентирано към минимума.
От фактическа страна се установява следното:
Подсъдимият Д.А.М. е роден на ***г. в ***, живее ***, с адрес ***, б.,
б.г., с основно образование, женен, неработещ, неосъждан, ЕГН: **********.
Подс. Д.А.М. е *** водач на МПС, същият не притежава валидно
издадено СУМПС.
На 21.10.2017 г. подс. Д.М. се намирал в град Билефелд-Федерална
Република Германия, където по време на управление на лек автомобил бил
спрян за проверка на документите от двама полицаи с патрулен полицейски
автомобил. Към момента подс. М. управлявал автомобила със свидетелство за
управление на моторно превозно средство с № ***, с категории ***, издадено
на *** г. от *** на името на Д.А.М. с ЕГН: **********. В хода на проверката
1

подсъдимият се легитимирал пред полицейските служители с посоченото
СУМПС. Подс. М. бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство,
след което бил отведен от проверяващите го полицаи в полицейско
управление в града, където му била извършена кръвна проба. Кръвната проба
установила наличие на алкохол в кръвта на подс. М. от 1,25 промила. Във
връзка със случая от съда в гр. Билефелд подс. М. бил осъден на глоба в
размер на 2000 евро, бил лишен от право да управлява МПС за срок от 10
месеца, като свидетелството му за правоуправление било отнето. В получено
от съда в гр. Билефелд писмо подсъдимият бил уведомен, че след изтичането
на 10-месечния срок на лишаване от правоуправление той следва да отиде в Р
България, където да му бъде издадено ново свидетелство за управление на
МПС.
На 07.03.2018 г. в деловодството на Сектор “Пътна полиция” ОД*** с
писмо с рег. №3286р-8604/20.02.2018 г. от ГД ”НП”-София по компетентност
е постъпила преписка с рег. №328600-11010/15.02.2018г. от Krafifahrt-
Bundesamt /КВА/ – компетентен орган по издаване на свидетелства за
управление на МПС във Федерална Република Германия, с която преписка е
било изпратено СУМПС № ***, отнето във ФРГ от подс. М. (приложено по
делото на л.18 в том І). След извършена справка в масивите било установено,
че за това лице липсва издаден документ СУМПС.
Във връзка с това било образувано досъдебно производство. В хода на
същото била назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението на
същата се установява, че изследваното свидетелство за управление на
моторно превозно средство с № ***, с категории ***, издадено на ***г. от ***
на името на Д.А.М. с ЕГН: **********, е неистинско /фалшиво/ и не може да
се използва по предназначение.
Предвид горното Д.А.М. е бил привлечен в качеството на обвиняем за
извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК, а в
последствие предаден на съд за същата правна квалификация.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло от приобщения по
делото писмен доказателствен материал - писмо с рег. №3286р-
8604/20.02.2018 г. от ГД ”НП”-София, Преписка с рег. №328600-
11010/15.02.2018г. от Krafifahrt-Bundesamt /КВА/, Справки и Писма. От тях се
установява поводът за отнемане на процесния документ, а именно, че същият
е представен от подс. М. във връзка с осъществена спрямо него проверка във
ФР Германия, която установила управление на МПС след употреба на
алкохол, което било повод за отнемане на процесното СУМПС и изпращането
му на неговия издател – компетентните служби в България. Заключението на
изготвената по делото експертиза е дало категоричен извод, че изследваното
свидетелство за управление на моторно превозно средство с № ***, с
категории ***, издадено на ***г. от *** на името на Д.А.М. с ЕГН:
2

**********, е неистинско /фалшиво/ и не може да се използва по
предназначение. Съдът кредитира това заключение като обективно, изготвено
от компетентно лице в съответната област, даващо ясен отговор на
поставените въпроси. Същото се явява неопровергано от доказателствата по
делото и неоспорено от страните, поради което се възприема изцяло от
настоящия съдебен състав.
Съдът не подлага на анализ свидетелките показания на единствения
разпитан по делото свидетел – *** на подс. М., предвид упражненото право от
страна на свид. А.Ю. да не свидетелства за обстоятелствата, касаещи неговия
син.
Съдът не цени и дадените от подсъдимия обяснения в хода на ДП
предвид липсата на надлежно приобщаване – същите са дадени в отсъствие на
защитник, поради което предпоставките по прочитането им в съдебното
производство не са били налице.
Въпреки липсата на гласни доказателствени средства, настоящият
съдебен състав намира, че това не е пречка за разкриване на обективната
истина, тъй като от приложения по делото писмен доказателствен материал
могат да се направят категорични изводи по същество. Така или иначе, видно
е от пледоарията на защитника, че по същество обвинението не се оспорва
нито в частта по фактите, нито по правото. Спорът се изразява единствено в
размерът на наказанието, което да се наложи на подсъдимия.
Тази фактическа обстановка и анализът на събраните по делото
доказателства обосновават следните правни изводи:
Събраният по делото доказателствен материал и неговият анализ дават
основание да се приеме, че подсъдимият Д.А.М. е извършил от обективна и
субективна страна състава на вменената му във вина престъпна деятелност по
чл. 316, вр. чл. 308, ал.2, вр. ал.1 НК, а именно: че на 21.10.2017 г. във
Федерална Република Германия, в района на град Билефелд, пред германски
полицейски орган съзнателно се е ползвал от неистински официален
документ – свидетелство за управление на моторно превозно средство с №
***, с категории ***, издадено на *** г. от *** на Д.А.М. с ЕГН-**********,
когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност.
Съгласно чл. 308, ал. 1 НК, който състави неистински официален
документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде
използуван, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до
три години. Съгласно ал. 2 на същия, когато предмет на деянието по ал. 1 са
удостоверения за наследници или актове за гражданско състояние,
нотариални актове или нотариални удостоверявания, български или
3

чуждестранни документи за самоличност, документи за завършено
образование или за придобита квалификация, свидетелства за управление
на превозни средства, за регистрация на превозни средства, визови стикери,
други документи, удостоверяващи прехвърляне или учредяване на право на
собственост или на други вещни права, правоспособност, лични или
регистрационни данни, наказанието е лишаване от свобода до осем години.
Съгласно чл. 316 НК наказанието, предвидено по предходните членове
на настоящата глава, се налага и на онзи, който съзнателно се ползува от
неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или
от такъв по предходния член, когато от него за самото съставяне не може да
се търси наказателна отговорност.
Престъпният състав по чл. 316 НК е субсидиарен спрямо предходните
му състави на престъпление, като в случая престъплението е формално и се
счита за осъществено при установяване на извършване на изпълнителното
деяние в предвидената в чл. 316 НК форма – ползване на документ, който
може да се счита за опорочен от гледна точка автентичност и истинност на
изявленията в него. Разпоредбата от специалната част на НК, с която е
криминализирано деянието, за което подсъдимият е привлечен към
наказателна отговорност, систематически се намира в Глава девета,
озаглавена „Документни престъпления“ и има за обект на защита дейност,
при която се засягат обществени отношения, свързани със съставянето,
съхранението и използването на документи, засягащи реда и сигурността на
документирането и по този начин засягащи дейността на държавните органи,
както и отношенията между тях и гражданите. Това престъпление няма
имуществен характер и от него не биха могли да настъпят имуществени
вреди. Следователно престъплението е формално, тъй като реализирането на
наказателна отговорност не е обвързано от обективна страна с настъпването
на определени общественоопасни последици, т.е. в състава на престъпление
не се предвижда настъпването на съставомерни вредни последици, в които да
се изразява и конкретния престъпен резултат, независимо, че в теорията се
застъпва и образното становище. А именно, че престъплението е резултатно и
престъпният резултат се състои в узнаването за документа от лицето, на което
се представя, без значение е дали последното е било заблудено или не
относно неговата автентичност и съдържание. В случая със състава на
престъпление по чл. 316 НК се криминализира ползването на самия опорочен
документ, а самото ползване се състои в представяне на документа за
удостоверяване на материализираните в него факти от лице, което не е
участвало по никакъв начин в престъпното съставяне или не може да носи
отговорност за съставянето на инкриминирания документ, което е
характеристика на субекта на престъпление.
При установената по делото фактическа обстановка, описана по-горе не
буди съмнение наличието на деяние. Безспорно установено от обективна
4

страна е, наличието на неистински официален документ по смисъла на чл. 93,
т. 5 и т. 6 от НК, а именно свидетелство за управление на моторно превозно
средство с № ***, с категории ***, издадено на *** г. от *** на Д.А.М. с ЕГН-
**********. Следователно обективният признак от състава на посочената
разпоредба е налице, доколкото по недвусмислен и категоричен начин е
доказано наличието на предмет на посегателство – документ, за който не буди
съмнение, че е такъв, за който да се приеме, че се явява неистински. Извод,
обоснован с установяване на обстоятелството, че в случая е засегната
неговата автентичност, като на материализираното в него изявление е
придаден вид, че изхожда от лицето, което е посочено в него, а не на
подправилия го и по този начин е прикрито, преиначено авторството.
Документът по своята същност от гледна точка автора, от който му е
придаден вид, че изхожда изявленията, компетентността и кръга на факти,
засегнати в случая с изявлението дават основание да се окачестви като
официален по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, следователно попадащ в
хипотезата на чл. 308, ал. 2 НК.
Доказано е наличието на следващата предпоставка за съставомерност по
чл. 316 НК, а именно осъществяване на самото изпълнително деяние с
ползването от страна подсъдимия, на процесната дата – 21.10.2017 г. в района
на град Билефелд-Федерална Република Германия, с представянето му пред
полицейски служители в хода на извършена проверка.
По несъмнен начин се установява и въпросът за авторството на
деянието. Установена по безспорен и категоричен начин е съпричастността на
подсъдимия в извършване на престъплението, доколкото се доказа фактът, че
именно той е предоставил инкриминирания документ в хода на извършената
спрямо него проверка.
От субективна страна подс. М. е действал с пряк умисъл по смисъла на
чл. 11, ал. 2 НК, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Същият е съзнавал, че представеният от него официален документ не е
истински, доколкото по делото се установи, че процесният документ не е
издаван от лицето, от което се твърди в него. Въпреки това подсъдимият е
предоставил на полицейските служители визирания документ с цел същият да
бъде ползван като доказателство, че същият е правоспособен водач на МПС,
без това в действителност да е така.
По изложените съображения съдът прие за доказано, че подс. М. е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, състава на
престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК, поради което го
призна за виновен в извършването му.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
5

По отношение на деянието по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 НК, законът
предвижда наказание до осем години лишаване от свобода. Съдът, след като
съобрази целите на наказанието по чл. 36 НК, както и обстоятелствата по чл.
54 НК, счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година. Съдът определя наказанието
под средния размер, като приема наличие на превес на смекчаващи вината
обстоятелства. Като смекчаващи и тук следва да се отчетат чистото съдебно
минало и положителната характеристика на подсъдимия – същия е трудово и
семейно ангажиран. От друга страна, съдът не отчете наличието на
отегчаващи обстоятелства. Ето защо в случая, като се съобразят тези
обстоятелства, съдът намира, че наказание от една година лишаване от
свобода, се явява обоснован и справедлив размер, съобразен с целите на чл.
36 НК.
По въпроса за приложението на чл. 66, ал. 1 НК:
Същевременно съдът приема, че спрямо подсъдимия са налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК, тъй като същият не е бил осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер към момента на
извършване на деянието, като за постигане целите на наказанието и за
поправянето на осъдения, не е наложително същият да изтърпи така
наложеното наказание. Ето защо изтърпяването на така определеното
наказание от една година лишаване от свобода, следва да бъде отложено за
срок от три години. Съдът намира, че така определеното наказание е
съответно на обществената опасност на деянието и дееца, като същото би
оказало своето предупредително и превъзпитаващо въздействие спрямо М. и
обществото.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК,
подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на Районен съд – Пловдив
направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 30 лева,
платени на вещото лице за явяване във връзка със защита на изготвеното в ДП
заключение по съдебно-техническата експертиза.
По въпроса за веществените доказателства:
По делото като веществено доказателство е било приобщено СУМПС с
№ *** (приложено по делото на л.18 в том І), по отношение на което съдът
постанови да остане по делото, тъй като не подлежи на връщане или
унищожаване.

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
6

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	96
Дата:	14 октомври 2021 г. (в сила от 30 октомври 2021 г.)
Съдия:	Доника Илиева Тарева Пехливанова

Дело:	20215330204614
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 юли 2021 г.

Присъда по дело №4614/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите