РЕШЕНИЕ
№ 1835
гр. София, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д Л. Д
при участието на секретаря А И. И.
като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело №
20231110217156 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на П. М. Ч. против Наказателно постановление № 23-4332-
024243/12.10.2023 г., издадено от началник на сектор при ОПП-СДВР, с което, на основание чл.
179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДП, на жалбоподателя била глоба, в размер на 200 лева, за нарушение чл.
25, ал. 1 ЗДП.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения
(несъответствие между УАН и НП) и за недоказаност на административното обвинение. Моли за
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения, които допълва с доводи за виновно поведение на
другия водач – участник в инцидента. Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява. С писмено
становище по същество оспорва жалбата. Претендира деловодни разноски. Прави възражение за
прекомерност на насрещните.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – санкционирано лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащ на обжалване акт. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. Разгледана по същество, същата е и
основателна, макар и само по част от изложените в нея съображения.
1
При дължимата служебна проверка, извършена от настоящия съдебен състав, на
основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснати
нарушения на процесуалния закон, които са от категорията на съществените и което не могат да
бъдат отстранени в съдебната фаза на административнонакателното производство.
Коректно се сочи от жалбоподателя, че описанието на инцидента в АУАН и НП бележи
смущаващо несъответствие: докато в АУАН движението на невиновния водач се описва като „…
извършващия го от лявата страна лек автомобил…“, в атакуваното НО се сочи „… изпреварващия
го от лявата страна лек автомобил…“. От една страна, доколкото АУАН дава формалното начало
на административнонаказателното производство, респективно – срещу него следва да може да
бъде организирана защита (вкл. и в контекста на подаване на възражение), то и същият следва да
съдържа прецизно описание на нарушението, което изискване в настоящия случай не е изпълнено
(тотално неясно остава – какво е извършвал от лявата страна на жалбоподателя другият
автомобил). От друга страна, несъответствието между АУАН нееднократно (напр. Р 2014/2013
АССГ, I кас. с-в; Р 5112/2013 АССГ, XI кас. с-в; Р 5223/2013 АССГ, XIII кас. с-в; Р 4442/2015
АССГ, I кас. с-в; Р 4110/2013 АССГ, I кас. с-в; Р от 16.02.2010 по кнахд 8659/2009 АССГ, II кас. с-
в; Р по кнахд 4716/2009 АССГ, XII кас. с-в. Р 1349/2013 АССГ, I кас. с-в и др.) е било коментирано,
в контекста на съществените процесуални нарушения.
Действително не всяко несъответствие би следвало да се счита за съществено процесуално
нарушение, а само тези, които касаят съставомерни обстоятелства. Настоящият случай е именно
такъв. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДП лимитативно определя с кои превозни средства водачът,
който ще предприеме маневра, е длъжен да се съобрази: които се движат след него, преди него
или минават покрай него. В обобщение, другият участник най-малкото би следвало да е в
движение, за да възникне това задължение, както и да е позициониран, спрямо предприемащия
маневрата, по някой от описаните начини. В този смисъл и посочването в АУАН „…извършващия
го от лявата страна лек автомобил…“ (може да е извършвал редица действия или бездействия, вкл.
и престой, в който случай нарушената разпоредба би била друга) попада под минималните
процесуални стандарти и не позволява нито организиране на защита, нито съдебен контрол за
съставомерност.
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено на процесуално основание, без да се коментират възраженията за недоказаност.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на
чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, въззиваемата
страна следва да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната. С оглед наличието на
изрично възражение за прекомерност (л. 59) и липсата на фактическа и правна сложност на делото,
дължи се възнаграждение в минималния размер по чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-024243/12.10.2023 г., издадено от
началник на сектор при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДП, на П. М.
Ч. била глоба, в размер на 200 лева, за нарушение чл. 25, ал. 1 ЗДП.
2
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, СДВР да заплати на П. М. Ч., ЕГН
********** сумата от 400 лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3