РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2775/30.12.2019г.
30 . 12 . 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, VI състав, в открито заседание на единадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 2511/2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производство по реда на чл.268 във вр. с чл.267 ал.2 т.5 ДОПК.
С.Д.К.,***, *** оспорва Решение №
264 от 22.07.2019г. на Директора на ТД на НАП, гр.Пловдив, с което е оставена
без уважение жалбата му против Разпореждане за присъединяване, изд. от публичен
изпълнител в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП-Пловдив – изх.№
С190016-105-0158260/28.05.2019г.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита, че за
публичния взискател - НАП не са съществували
необходимите материални и процесуални предпоставки за присъединяване,
осъществено от публичния изпълнител, тъй като липсва каквото и да е задължение
за изплащане на здравноосигурителни вноски, поради което искането за
присъединяване е лишено от основание. Заявено е, че след проверка в
документацията на внесените към НЗОК суми за 2016г. и 2017г., оспорващото лице
установило, че и за тези две години са внесени всички здравни осигуровки за
всички месеци, поради което не е възникнала необходимост вноски за посочените
години да се погасяват с внесени суми за 2018г. Поискано е решението да се
отмени като незаконосъобразно.
В ход по същество искането за отмяна
на решението се подържа - като необосновано и незаконосъобразно, постановено
при неспазване на процедурните изисквания, ведно с претендирани
за присъждане направените по делото разноски. Писмено е заявено, че според
разпореждането за присъединяване на публичния изпълнител – задълженията са само
за 2018г., поради което разширяване на този обхват с последващи
актове, които не са връчени на жалбоподателя, променя фактическата рамка на
спора. В тази вр., писменото становище на ТД на НАП
би било обосновано, само ако в издаденото разпореждане се съдържаха данни за
възникнали данъчни задължения през периода 2013 до 2017 година. Освен това, ако
първичното задължение е възникнало през 2013г., след като натрупването през
следващите години е само от лихви, е направено възражение за погасителна
давност, тъй като до момента на получаване на разпореждането на публичния
изпълнител, жалбоподателят не е получавал уведомление за задължения – тоест, не
е настъпило спиране на погасителната давност. Посочено е, че не става ясно за
какво задължение е образувано изпълнителното дело през 2019г., след като
разпореждането за присъединяване е от същата година и затова се предполага, че
се касае за задължение, възникнало преди повече от 5 години, по отношение на
което е изтекла погасителната давност.
- Ответникът е процесуално
представен от юрисконсулт С.П. и оспорва жалбата като неоснователна. Счита
решението за законосъобразно. В писмено становище към преписката /л.31, 32/ поддържа,
че с обжалваното разпореждане, публичният изпълнител на основание чл.217 ал.2 ДОПК е присъединил публични задължения за сумата от 288,36лв. – главница и 2,24лв. – лихва към 28.05.2019г.,
представляващи здравни осигуровки, установени с декларация образец 6 №
160021901204492, протокол №
16000193068137/14.02.2019г., за периода от 01.01.2018г. – 31.12.2018г. /общо
290,36лв./. С позоваване на нормите - чл.217 и чл.221 ал.3 ДОПК, е заявено, че
в случая към изпълнителното дело са присъединени задължения за здравни
осигуровки – главница и лихва, в размер на 290,60лв., установени с посочената
декларация образец 6, които подлежат на принудително събиране на основание
чл.209 ал.2 ДОПК, тъй като не са платени доброволно и към дата на
присъединяването не са налице останалите способи за погасяване на публичните
вземания съгл. чл.168 ДОПК /прихващане, давност, опрощаване и др./. След проверка
в информационните масиви на НАП е констатирано, че жалбоподателят е имал и
по-стари задължения за здравни осигуровки и в тази вр.
е посочено, че съгл. чл.169 ал.5 ДОПК, с постъпилата сума се погасява
задължението от съответния вид, срокът за внасяне на което изтича най-рано към
датата на плащането, освен ако в закон не е предвидено друго. Отразените в
разпореждането задължения представляват суми за определените от жалбоподателя
вноски за здравни осигуровки с подадената от него декларация обр.6 за 2018г., останали непогасени поради наличието на
предишни невнесени публични задължения по идентични титули, касаещи лични
здравни осигуровки за 2016г. и 2017г. При преглед на данъчно-осигурителната
сметка на лицето се установило, че през 2018г. за погасяване на задълженията
към НЗОК, са постъпили общо суми в размер на 2 237,44лв., от които
1 336,20лв. са внесени от жалбоподателя, а остатъкът – от ОК „Адвокатска
колегия – Пловдив. От тези постъпили суми, за авансови здравно-осигурителни
вноски са насочени общи 159,75лв. /погасили задълженията за авансови
здравно-осигурителни вноски за м.01.2018г., 02.2018г., м.03.2018г. и
м.04.2018г./, а с останалите са погасени задължения за здравно осигуряване за
2016г. и 2017г., преди образуване на изпълнително дело. Заявено е искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В ход по същество представителят на
ответника поддържа, че събраните по делото доказателства потвърждават, че
задълженията на жалбоподателя по декларация обр.6 с №
160021901204492/14.02.2019г. не са платени изцяло : В самата декларация е
декларирана сумата от 591лв., представляващи здравни осигуровки, като остатъкът
по тази декларация в размер на 288.36лв. към датата на решението и към
настоящия момент - все още не е платена. От приложените от жалбоподателя
доказателства е видно, че през 2018г. е постъпила сумата от 450.44лв., от която
159.75лв. са отнесени за здравни осигуровки за 2018г. През 2019г. за
задълженията през 2018г. е погасена сумата от 142.89лв. и съответно посочената
по-горе 159.75лв. и тази 142.89лв. правят общо 302.64лв., а именно разликата между
591лв. и 302.64лв., която е в размер на 288.36лв., не е платена и правилно е
присъединена към образуваното вече изпълнително дело.
- В съдебното производство не е
встъпил представител на Окръжна прокуратура Пловдив.
1. Обжалваното решение е връчено с
известие за доставяне с обр.разписка на 02.08.2019г.
/л.34/, а жалбата е изпратена с пощенска услуга и върху плик е поставено клеймо
от 09.08.2019г. /л.30/. Оспорването е осъществено в предвидения 7 дн.срок
/чл.268 ал.1 ДОПК/ от адресат на неблагоприятен акт, подлежат на съдебен
контрол, поради което допустимо.
2. С обжалваното пред Директора на ТД
на НАП - Пловдив разпореждане на публичен изпълнител С.В. изх.№
С190016-105-0158260/28.05.2019г. е допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за вземания –
задължение за здравно осигуряване по декларация образец 6 №160021901204492,
протокол № 1600019306813714022019, за период 01.01.2018г. – 31.12.2018г.,
главница 288, 36лв., лихва 2,24лв. или общо 290,60лв. В обстоятелствената част
на разпореждането е посочено, че е във вр. с
изпълнително дело № *********/2019г. по описа на ТД на НАП – Пловдив,
образувано срещу С.Д.К. и е издадено на основание чл.217 ал.2 ДОПК /л.65/.
С жалбата против разпореждането на
публичния изпълнител е поискано да се отмени разпореждането на публичния
изпълнител, с което е допуснато присъединяване на публичен взискател
в изпълнителното производство за вземания на НАП, за здравно осигуряване общо в
размер на 290,60лв. Заявено е, че всички задължения на лицето за здравно
осигуряване за 2018г. са внесени своевременно чрез „Осигурителна каса Адвокат“
при САК – Пловдив. На посоченото основание е поискано да бъде прекратено
изпълнителното дело.
Териториалният директор разгледал
жалбата против Разпореждането от 28.05.2019г. по реда на чл.266 ДОПК. Позовал
се е на образувано против Ст.К. – изпълнително дело № *********/2019г. за
неплатени публични вземания, в общ размер на 40,99лв., представляващи лихви по
Декларация по ЗДДФЛ № 165191400330119/30.07.2014г., Декларация по ЗДДФЛ №
165191400443275/30.10.2014г., декларация образец 6 № 160021802986973, протокол
№ 16000183168963/29.03.2018г., Декларация по ЗДДФЛ №
164391400436466/29.04.2014г., Декларация № 1600И0606734/19.04.2018г. За
изпълнителното дело е посочено да е издадено съобщение №
С190016-048-0005546/18.02.2019г. В случая към изпълнителното дело са
присъединени посочените задължения за здравни осигуровки и лихва, установени с
декларация обр.6 и протокол, за периода 2018г., които
подлежат на принудително събиране на основание чл.209 ал.2 ДОПК, тъй като не са
платени доброволно и към дата на присъединяването не са налице останалите
способи за погасяване на публичните вземания съгл. чл.168 ДОПК. Отразените в
разпореждането задължения представляват суми за определените от жалбоподателя
вноски за здравни осигуровки с подадената от него декларация обр.6 и протокол, за 2018г., като същите са останали
непогасени поради наличието на предходни невнесени публични задължения по
идентични титули, касаещи лични здравни осигуровки за 2016г. и 2017г. При
преглед на данъчно-осигурителната сметка на лицето било установено, че през
2018г. за погасяване на задълженията към НЗОК са постъпили общо суми в размер
на 2 237,44лв., от които 1 336,20лв. – внесени от лицето, а остатъкът
от ОК Адвокатска колегия Пловдив. В оспореното решение е посочено, че от
постъпилите суми – за авансови здравноосигурителни вноски /ЗОВ/, са насочени
общо 159,75лв., с които са погасени задължения за авансови ЗОВ за м.01.2018г.,
м.02.2018г., м.03.2018г., и м.04.2018г., като с остатъкът са погасени
задължения за здравно осигуряване за 2016г. и 2017г. преди образуване на
изпълнителното дело. При тези данни е прието, че твърдението за изплатени
всички задължения за 2018г. са погасени - не е основателно, вкл. изпълнителното
дело не може да бъде прекратено, тъй като жалбоподателя има освен
присъединените задължения – и други, подлежащи на принудително събиране. Последвал
извод за съобразени при издаване на разпореждането за присъединяване –
разпоредбите на чл.217 ал.1 и ал.2 ДОПК /НАП притежава качеството публичен взискател и като такъв може да бъде присъединен към вече
образувано изпълнително производство/ и е налице годен изпълнителен титул –
чл.162 ал.2 т.7 ДОПК.
3. Към жалбата са представени и приети
по делото : служебни бележки, издадени от Осигурителна каса към Адвокатска
колегия – Пловдив за 2016г. и за 2017г. по отношение жалбоподателя, според
които Ст.К. се е осигурявал за 2016г. и 2017г., с отразени авансови вноски
/както и за 2018г., л.45 – представена при административното обжалване/;
протоколи с поименни списъци за приемане на данни, предоставени от
Осигурителната каса на ТД на НАП – Пловдив за 2018г., 2017г., 2016г.
При насрочване на делото с указания по
доказателствената тежест, ответникът бе задължен да
допълни преписката с конкретни данни за налични задължения на жалбоподателя,
подлежащи на принудително събиране /основание и размер/, предвид твърдението в
жалбата за внесени изцяло всички здравни осигуровки за 2016г. и 2017г. и във вр. с посоченото в обжалваното решение – наличие и на други
задължения на оспорващото лице, подлежащи на принудително събиране.
Тук следва да бъде отбелязано, че
т.нар. „други задължения, които подлежат на принудително събиране“ – не касаят
спора против разпореждането за присъединяване, а искането до териториалния
директор за прекратяване на изпълнителното дело. Предвид това, неоснователно в
писмените съображения по същество се поддържа, че са разширени фактическите
основания от страна на Директора на ТД на НАП – Пловдив. В случая решаващият
орган не е разширил рамката на
спора, а е отговорил в цялост на поставените пред него възражения и искания. Обхвата
на жалбата е съобразен от административният орган, а не е разширен недопустимо.
В съдебното производство са приети :
справки за задължения на Ст.К. за НЗОК – за 2016г. и за 2017г., които са били
погасявани със суми, постъпили през 2018г. чрез Осигурителна каса – АК-Пловдив,
л.71 и сл.; справки за задължения на Ст.К. за НЗОК – за 2018г. и за 2019г.,
както и за 2014г. и 2015г. /л.81 и сл./; справка за задълженията на осигурител
по декларация обр.6 за периода на задължението от
2013г. до 2018г. – с отразени задълженията за здравно осигуряване за всяка една
от годините от обхвата на периода /л.88/, като за 2018г. – 591лв. : остатък
288,36лв., лихва – 15,78лв., общо – 304,14лв.; справка за задълженията на
задължено лице към 24.06.2019г. /л.90/ : като за 2018г. – 591лв. : остатък
288,36лв., лихва – 4,41лв., общо – 292,77лв.; справка за задълженията на
задължено лице към 13.11.2019г. /л.89/ : като за 2018г. – 591лв. : остатък
288,36лв., лихва – 15,78лв., общо – 304,14лв.
Представителят на ответника представи
писмено пояснение във вр. със задължението за
допълване на преписката /л.84 и сл./, според което : През 2018г. за погасяване
на задължение на жалбоподателя по здравноосигурителната сметка са постъпили
общо 2 237,44лв., които не са постъпили наведнъж, а поетапно /от тях лично от
оспорващото лице са внесени 1 336,20лв.; остатъкът от 901,24лв. са преведени от
АК-Пловдив, видно от справка за извършени плащания към 2019г./. Отразени са
постъпили на конкретни дати суми от АК-Пловдив, ведно със съответното им
разпределение за погасяване на задължения : 450,44лв. на 21.02.2018г. –
252,20лв. за ЗОВ за 2016г., а остатъкът за ЗОВ за 2017г. Тази сума се
потвърждава от представен от жалбоподателя протокол от 22.08.2018г. със списък
и конкретното постъпление не
е отречено от страна на ответника, но през 2018г. не са били погасени всички
задължения за ЗОВ за 2016г., за да бъдат предприети действия за погасяване на
такива за 2017г. и за 2018г. Заявено е, което се потвърждава от представените
данни за декларации обр.6 и обр.1
по отношение задължения за 2016г. и за 2017г., че някои от задълженията не са
погасявани своевременно – според разпределението на лично внесената сума от
жалбоподателя на 15.03.2018г., са били налице лихви, погасени частично,
произтекли от изтекъл срок за доброволно плащане на главни задължения по
декларации обр.6 и обр.1 за
отразени периоди / 03.05.2017г.-21.02.2018г.; 04.05.2016г.-20.10.2016г.; 26.05.2016г.-22.11.2016г.
и т.н. - л.84 гръб и сл. /. Описани са постъпилите в ТД на НАП-Пловдив суми от
Адвокатска колегия-Пловдив по отношение жалбоподателя за задължения за ЗОВ,
произтичащи от декларация обр.6 – по дати, размер и
срок за плащане. Формиран е сбор на постъпленията, със съотнасяне към данните
от приетите справки, и с отграничение на остатък от
задължения в размер на 288,36лв. към дата на издаване на оспореното
разпореждане за присъединяване към образуваното изпълнително дело.
Разпределението на постъпленията е обвързано с чл.41 ал.2 вр.
с чл.40 ал.4 ЗЗО и чл.169 ал.5 и ал.6 ДОПК, както и с Наредба № Н-8 от 29.12.2005г.
за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. С арг.
от чл.2а от цитираната наредба, е посочено, че в конкретния случай лицето не е
подало заявление съгл. приложение № 10 /в което се отразява периода, за който
се внасят вноските/, поради което приходните органи погасяват задълженията
съгл. чл.169 ал.5 ДОПК – с постъпилата сума се погасява задължението от
съответния вид, срокът за внасяне на което изтича най-рано към датата на
плащането, освен ако в закон не е предвидено друго.
Според съдържанието на Съобщение за
доброволно изпълнение по чл.221 ДОПК изх.№ С190016-048-0005546 от 18.02.2019г.
/л.60 и сл./ - без доказателства за връчването му, изпълнително дело №
********* от 2019г. е образувано за „неплатени публични задължения с начислени
лихви към 18.02.2019г.“ : лихви по декларации от 30.07.2014г. и от 30.10.2014г.
по декларации за данък върху доходите на ФЛ-свободни професии; лихви по
декларация обр.6 за здравно осигуряване от
29.03.2018г., за периода 01.05.2018г.-20.12.2018г.; лихви по данъчна декларация
от 29.04.2014г. по ЗДДФЛ, за периода 01.05.2014г.-31.07.2014г. и лихва по
декларация от 19.04.2018г. за данък върху доходите на ФЛ-свободни професии, за
периода 01.05.2018г.-04.05.2018г. Всъщност, задължението произтича от лихви и е
в размер на общо 40,90лв. – таблица, л.60 и л.60 гръб.
4. Съгласно чл. 266 ал. 1 ДОПК,
действията на публичния изпълнител /каквото представлява и разпореждането за присъединяване
на публичен взискател в изпълнително производство по
чл.217 ал.2 ДОПК вр. с чл.226 ДОПК/, могат да се
обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на
компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е
извършил, в 7-дневен срок от деня на съобщението. Съгласно чл. 268 ал. 1 ДОПК,
в посочените случаи / чл. 267 ал. 2 т. 2, 4, 5 и 6 /, актът на решаващия орган
може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на компетентната
ТД.
Оспореното решение е издадено от
компетентен орган в писмена форма. Обжалваното пред административния орган
разпореждане също е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в
компетентната териториалната дирекция на НАП и в рамките на правомощията му
/чл. 226 ал. 1 от ДОПК/. Налице са валидни административни актове, в писмена
форма, с фактическите и правни основания за постановяването им.
Преценката на съда изисква
установяване на предпоставките от обхвата на чл.217 ДОПК – по отношение
упражняване и законосъобразност на присъединяването. Съобрази се, че според чл. 217 ал. 1 ДОПК : „В производствата по този дял могат да се присъединяват
публични взискатели, както и кредитори, чието вземане
е обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са
упражнили право на задържане.”, като присъединяването се допуска с
разпореждането на публичния изпълнител до изготвяне на разпределението на
събраните суми – чл.217 ал.2 ДОПК. Предпоставка за присъединяване на взискател в образувано вече изпълнително производство, е - взискателят да е публичен, т. е. да се касае за публично
вземане или да е кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог, особен
залог или кредитор упражнил право на задържане, като ведно с това да е спазено
и условието - да не е изготвено разпределение на събраните суми. При наличие на
посочените предпоставки, преценката дали да се присъедини нов взискател към вече образувано изпълнително дело, законът е
предоставил на публичния изпълнител, като последният следва да установи дали е
налице годен титул за изпълнение. В конкретиката на
фактите са били налице проявени изискуемите предпоставки /касае се за публично
вземане по чл.162 ал.2 т.1 ДОПК; отсъства информация за изготвено разпределение
на събраните суми/. В тази вр., съгл. чл. 209 ал. 2 ДОПК - принудително изпълнение се предприема въз основа на
ревизионен акт, декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него
задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, актове по чл. 106
и чл. 107 от ДОПК, влязло в сила НП, влезли в сила решения, присъди и определения
на съдилищата, както и решения на Европейската комисия, на Съвета на
Европейския съюз, на Съда на Европейските общности и на Европейската централна
банка, разпореждане за събиране на суми, издадено от органите на Националния
осигурителен институт, независимо дали е обжалвано, и разпореждане по чл. 211, ал.
3 от ДОПК /в частност чл.209 ал.2 т.2 ДОПК/.
Според приетите по делото
доказателства, представени от страните по спора, следва извод за действие на
публичен изпълнител - присъединяване на публични вземания по реда на чл. 217 ДОПК,
за валидността и законосъобразността на което е от значение – наличие на висящо
изпълнително производство и на подлежащо на изпълнение публично вземане, с
което съответен кредитор да бъде присъединен към това производство. В случая
предпоставки за допускане на присъединяването са били налице към момента на
издаване на процесното разпореждане, поради което обективираното в Разпореждане № С190016-105-0158260/28.05.2019г.
действие е извършено в съответствие със закона, каквато е и преценката на
териториалния директор.
Според данните по делото, посочените в
съобщението за доброволно изпълнение декларации, са били със срок на изпълнение
преди датата на издаване на Разпореждането за присъединяване от 28.05.2019г. Действително,
присъединяването е извършено преди изтичане на срока за доброволно изпълнение, предвид
отсъствие на доказателство за връчване на съобщението за доброволно изпълнение
по чл.221 ДОПК, но това не отрича относимият факт -
наличие на изпълнително основание. Към момента на присъединяване на последващи задължения, е била налична страна с качество на
първоначален взискател, при отчитане нормата на чл. 221 ал. 3 ДОПК - когато са налице няколко отделни изпълнителни основания за
различни публични вземания, се образува едно изпълнително дело, като се
осигурява отчетност за погасяването на всяко от задълженията, както и се
съобрази, че законът не поставя други условия за присъединяване. Установена е
била дължимостта на присъединените суми,
представляващи по същността си задължения на лицето по Декларация образец 6 в
общ размер на 290,60 лв. /отразена в разпореждането за присъединяване с номер и
дата / – 288,36лв. главница и 2,24лв. лихва към 28.05.2019г. При наличие на публични
вземания, които не са заплатени в законоустановения
срок, преценката на публичния изпълнител да присъедини взискателя
към образуваното вече дело се явява законосъобразна. Описаните по-горе цифрови
данни не бяха опровергани в съдебното производство, поради което следва да се
приеме, че твърденията в жалбата не са основателни. Отсъства неяснота по
отношение изпълнително дело № ********* от 2019г. – същото е образувано за
„неплатени публични задължения с начислени лихви към 18.02.2019г.“ : лихви по
декларации от 30.07.2014г. и от 30.10.2014г. по декларации за данък върху
доходите на ФЛ-свободни професии; лихви по декларация обр.6
за здравно осигуряване от 29.03.2018г., за периода 01.05.2018г.-20.12.2018г.;
лихви по данъчна декларация от 29.04.2014г. по ЗДДФЛ, за периода
01.05.2014г.-31.07.2014г. и лихва по декларация от 19.04.2018г. за данък върху
доходите на ФЛ-свободни професии, за периода 01.05.2018г.-04.05.2018г. Задължението
произтича от лихви и е в размер на общо 40,90лв. В реда на изложеното,
възражението за погасителна давност може да бъде предявено по изпълнителното
дело, но според описаните данни, не са налице задължения или лихви за
задължения, възникнали през 2013г.
Ведно с това, жалбоподателят не е
поддържал и не е поставено възражение за упражнено правото по чл.169 ал.4 ДОПК
на избор относно вида на
задълженията, които да бъдат погасени доброволно с преведените парични суми,
респект. по чл.2а от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица: „Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 и ал. 9 от Кодекса за социално
осигуряване и/или по чл. 40, ал. 1, т. 2, ал. 5 и чл. 40а, ал. 3 от Закона за
здравното осигуряване могат да заявят кои задължения за задължителни
осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и/или
здравноосигурителни вноски погасяват, като подадат заявление съгласно
приложение № 10.“ Вр. с чл.40 ал.1, ал.5 ЗЗО и чл.41
ал.2 ЗЗО : „При наличие на няколко публични задължения самоосигуряващите
се лица по чл. 40, ал. 1, т. 2 и ал. 5 и чл. 40а, ал. 3 могат да заявят по ред,
определен с наредба, издадена от министъра на финансите, кои задължения за
осигурителни вноски по този закон погасяват. В този случай чл. 169, ал. 5 и 6
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилагат.“. При отсъствие на
регламентираното право / възможност, е приложена нормата на чл.169 ал.5 вр. с ал.4 ДОПК : „За публичните задължения, установявани
от Националната агенция за приходите, до започване на принудителното им
събиране, длъжникът заявява по ред и начин, определени със заповед на министъра
на финансите, вида на задълженията, които иска да погаси: 1. задължения за
данъци и други задължения за централния бюджет; 2. задължения за
здравноосигурителни вноски за бюджета на Националната здравноосигурителна каса;
3. задължения за задължителни осигурителни вноски за социалноосигурителните
фондове, администрирани от Националния осигурителен институт; 4. задължения за
вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване.; В случаите по ал. 4 с постъпила сума се
погасява задължението от съответния вид, срокът за внасяне на което изтича
най-рано към датата на плащането, освен ако в закон не е предвидено друго. Ако
срокът за внасяне на две или повече публични задължения от един и същ вид
изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно.“. В тази насока се
установи да е текстът в оспореното решение относно погасени задължения за
здравно осигуряване за 2016г. и за 2017г., което не представлява разширяване на
фактическите основания в разпореждането за присъединяване от страна на
териториалният директор.
Вярно е, че първоначално представената
преписка не обосноваваше в цялост волеизявлението на Директора на ТД на НАП –
Пловдив, но допълненията й, приети в хода на съдебното производство, вкл. във
връзка с възраженията в жалбата, не подкрепят тезата на оспорването. Съобрази
се, че е допустимо мотивите към административния акт да не са изложени в него и
да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с
оглед предстоящото издаване на административния акт, като нарушение на
изискванията за форма има, когато административният акт не съдържа никакви
фактически и правни основания или посочените в същия са абсолютно неотносими към неговия предмет. Нарушение от това естество няма, а с
приетите по делото доказателства се потвърждават посочените в решението факти и
обстоятелства, като не следва извод за ограничено право на защита, предвид
констатации на приходните органи по изходяща от жалбоподателя информация, при
липса на упражнено правото по чл.169 ал.4 ДОПК на избор относно вида на
задълженията, които да бъдат погасени доброволно с преведените парични суми. Не
бе опровергана фактическата установеност, поради което жалбата следва да бъде
приета за неоснователна.
Своевременно са заявени за присъждане
разноски и се присъждат в размер на 100лв. – юрисконсултско
възнаграждение /Определение № 3544/2018г., ВАС, Първо О. : „…Производството по
чл.268 ДОПК е особено производство, различно от производството по обжалване на
ревизионните актове… размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт, не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към
Наредбата за заплащането на правната помощ…“.
Мотивиран така и на основание чл.268
ал.2 ДОПК, съдът
Р
Е Ш И :
Отхвърля жалбата против Решение №
264/22.07.2019г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив.
Осъжда С.Д.К.,***, ЕГН ********** да
заплати на ТД на НАП – Пловдив, 100лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен
съдия :