Решение по дело №2796/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 87
Дата: 26 януари 2021 г.
Съдия: Красимир Русев Кипров
Дело: 20207050702796
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 декември 2020 г.

Съдържание на акта

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                  2021 г., гр.Варна

 

                 В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                         

 VІ-ти касационен състав,

в публично заседание на  21. 01 . 2021 г.,в състав :

                                 Председател :  Красимир Кипров                                                        Членове    :      Евелина Попова

                                                          Марияна Бахчеван

при секретаря   Галина Владимирова

с  участието на прокурора  Силвиян Иванов

като разгледа докладваното от съдия  Кипров

        касационно дело №  2796  по описа на съда за 2020  г.,

        за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

          Производството е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

          Образувано  е  по жалба на   Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна , против решение № 260441 / 23.11.2020 г.  по НАХД №  2816 /2020  г. по описа на  ВРС  , с което е   отменено    издаденото  от   директора НП № 03-011309/ 26. 06. 2019 год.    С развити в жалбата доводи за   допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон , се иска  отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова за потвърждаване  на НП .  В съдебно  заседание  касационната жалба се поддържа  от упълномощения  юрисконсулт Н. , включително с искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.  

        Ответникът  „Трансфер  ТВ“  ООД , с подаденото писмено възражение срещу касационната жалба     изразява становище   за оставяне в сила на обжалваното решение.  

          Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.   

          След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт , а разгледана по същество тя  е   неоснователна.

          С обжалваното НП , на основание чл. 414, ал.3 от КТ  е  наложена  на ответника     имуществена  санкция  в размер на 2000 лв.  за нарушение  на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2  и  чл.61, ал.1 от КТ , а именно : затова, че на 16. 05. 2019 год.  в гр. Варна дружеството в  качеството си на работодател е допуснало лицето А.Т.П. да престира труд изпълнявайки трудовите функции на длъжността „учител по немски език“, с работно място обект : учебна зала находяща се в гр. Варна , ул. „Тролейна“ № 6 , с определено работно време от 13.50 ч. до 17.40 ч.  и договорено месечно трудово възнаграждение в  размер на 950 лв. , без да е сключен между страните трудов договор в писмена форма.

          За да  отмени  обжалваното НП  районният съд  е приел , че същото е издадено в нарушение на материалния закон, тъй като установените от събраните доказателства факти сочат на  наличието на гражданско правоотношение, а не трудово такова.  

          Касационният съд намира, че въззивното решение е постановено при отсъствието  на заявеното касационно основание, което съобразно изложените в жалбата аргументи следва да бъде квалифицирано като такова по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на материалния закон.

          Не съответства на обективните данни изложеното в касационната жалба твърдение, че въззивният съд бил преквалифицирал нарушението като маловажно – такива мотиви не се съдържат в обжалваното решение. Въззивният съд е установил фактите относно характера на правоотношенията между „Транфер ТВ“ ООД  и Антоанета Петрова   въз основа на правилна преценка на събраните по делото доказателства -  налице е пълно съответствие  в  данните посочени в декларацията на Петрова от 16.05.2019 год., свидетелските показания на същата и представеният граждански договор от 8. 04 .2019 год.  Видно е от съдържанието на декларацията, че още в момента на попълването й Петрова е посочила съществуването на сключен граждански договор , но вместо да изиска същият и да извърши необходимата   по отношение на  него правна преценка, административно-наказващият орган директно е квалифицирал правоотношенията като трудови такива – гражданският договор е събран като писмено доказателство едва в  хода на въззивното производство.  По тези причини   НП  се явява  издадено при допуснати от органа съществени процесуални нарушения – не са били изяснени релевантните  за случая факти.  Последните са правилно установени в хода на въззивното производство – въз основа на горецитираните доказателства и при липсата на каквото и да било друго такова, което да опровергава първите   и  същевременно  да подкрепя  тезата на настоящият касатор , ВРС  правилно е приел, че изпълнителят по сключения между страните договор дължи престиране на определен  резултат , а именно – провеждане на 300 часа обучение по немски език на определена група курсисти. Правилна е и правната квалификация на така установените факти като такива сочещи на съществуването на гражданско правоотношение  поради това , че престацията цели постигане на определен резултат, а не  предоставянето  на работна сила под формата на постоянен    и  развиващ се под контрола на възложителя процес . Отсъствието по тези съображения на трудово правоотношение изключва необходимостта от сключване на трудов договор, поради което  в случая не е и налице визираното в НП нарушение  на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1,ал.2  и  чл.61, ал.1 от КТ, съответно не е осъществен състава на адм. нарушение по чл. 414, ал.3 от КТ. С оглед последното, обжалваното НП е материално незаконосъобразно, поради което като е отменил същото , ВРС е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон.

          Освен материално законосъобразно , при служебно извършената от касационния съд служебна проверка не се установиха пороци във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.  

          При този изход от делото, неоснователна  е претенцията на касатора  по чл. 63, ал.5 от ЗАНН  за присъждане на  разноски за юрисконсултско  възнаграждение .   Разноски  на ответника не се дължат , поради липсата на отправена от него  такава претенция.

           Предвид изложеното , съдът

                                                                                                                                                                          Р Е Ш И  :

 

ОСТАВЯ В  СИЛА  решение № 260441/ 23.11.2020 г. по НАХД № 2816/2020 г. по описа на ВРС.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                                                                                                                   

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ  :

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

 

                                                           

                                                            ЧЛЕНОВЕ  :