№ 501
гр. София, 10.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20221000500280 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 265229 от 05.08.2021 г., постановено по гр. дело №
9005/2019 г. на СГС, ГО, 9 състав, ответното застрахователно дружество «Бул
Инс» АД е осъдено да заплати на ищците Ц. А. П. и С. С. А. на основание
чл.432, ал.1 от КЗ суми от по 5 000 лева - обезщетения за претърпени
неимуществени вреди, причинени при ПТП, настъпило на 13.03.2016 г., ведно
със законната лихва върху сумите от 08.07.2019 г. до окончателното
изплащане. Със същото решение искът на Ц. А. П. е отхвърлен за разликата
над 5 000 лв. до претендираните 30 000 лв.
Недоволни от така постановеното решение са останали както ищецът
П., така и ответникът – застраховател, които в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
го обжалват с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния
закон.
Ищецът Ц.П. обжалва решението в частта, в която исковата му
1
претенция е отхвърлена до сумата от 30 000 лева като поддържа, че при
постановяването му първоинстанционният съд не е отчел интензитета,
продължителността и характера на претърпените от него болки и страдания,
не е съобразил полученото при произшествието мозъчно сътресение,
протекло с краткотрайна загуба на съзнание, обстоятелството, че в момента
ищецът продължава да изпитва периодично главоболие и световъртеж при
завъртане на главата, данните, че шийната травма е причинила ограничение
на движенията на врата за срок от 15-20 дни, както и продължителността на
общия възстановителен период. По този начин съдът определил твърде
занижен размер на обезщетението в противоречие с принципа за
справедливост и с установената съдебна практика. Искането към въззивната
инстанция е решението да бъде отменено в така обжалваната му част, а искът
– уважен изцяло.
Застрахователното дружество «Бул Инс» АД обжалба решението в
частта, в която е уважена исковата претенция на С. С. А. за сумата над 3 000
лева до сумата от 5 000 лева по съображения, че е налице несъответствие
между претърпените от нея травматични увреди, от които се е възстановила
напълно, и размера на присъденото и обезщетение, което се явявало в
несправедливо завишен размер. Моли решението в обжалваната му част да
бъде отменено, като искът на А. бъде отхвърлен за сумата над 3 000 лв.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно правилността му той е ограничен от
посоченото в жалбата. При тези правомощия, като съобрази доводите на
страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд - София
намира следното:
Предявените от Ц. А. П. и С. С. А. против ЗД «Бул Инс» АД искове са с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и с предмет – присъждане на
обезщетения в размер от 30 000 лв. за Ц. А. П. и от 5 000 лева за С. С. А. за
неимуществените вреди, претърпени от тях при настъпило ПТП на 13.03.2016
г., ведно със законната лихва, считано от 08.07.2019 г. до окончателното
изплащане на сумите.
Поради основателност на предявените искове и липсата на жалба от
ответника в осъдителните за него части, първоинстанционното решение
2
формира сила на пресъдено нещо по фактите, които пораждат двете вземания
при квалификацията по чл.432, ал. 1 от КЗ, а именно, че на 13.03.2016 г. в гр.
София при управление на лек автомобил "Рено Клио" с рег.№ ***,
застрахованият при ответника по застраховка ГО водач Н. Х. К. нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно - чл.50, ал.1 от ЗДвП, и като не
пропуснал движещия се по пътя с предимство л. а. "Хюндай" с рег. № ***,
управляван от Ц.П., реализирал ПТП с него, в резултат на което на последния
и на пътувалата на задната седалка А. причинил виновно (по
непредпазливост) описаните в съдебно-медицинската експертиза вреди. За
деянието водачът К. е признат за виновен със споразумение, сключено по
н.о.х.д. № 6721/2018 г. на СРС, 10-ти състав.
Елементите от правопораждащия фактически състав на всяко от
предявените вземания по прекия иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за
поправяне на вредите на пострадалите направо от застрахователя на техния
причинител, са налице. Спорни пред въззивната инстанция са единствено
въпросите относно размера на дължимите се обезщетения.
Относно вземането на ищеца П.: от приетата пред първоинстан-ционния
съд съдемно-медицинска експретиза се установява, че при процесното пътно
произшествие той е получил средна телесна повреда, изразяваща се в
контузия на главата в лява теменна област, контузия на лявото рамо и лакътя,
мозъчно сътресение, комбиниран неврологичен синдром, увреждане на
междупрешленните дискове на шиен отдел с радикулопатия с възбудна и
отпадна сетивна симптоматика по С6-С7-С8 дерматоми вдясно. Мозъчно
сътресение е протекло с краткотрайна загуба на съзнание и причинило на
пострадалия «разстройство временно опасно за здравето». Шийната травма е
причинила ограничаване движенията на врата за срок от 15-20 дни. Според
вещото лице състоянието на П. е проследявано активно от специалист -
невролог, проведено е комплексно медикаментозно лечение след
амбулаторното такова и при извършения преглед е установено, че в момента
ищецът е в добро общо състояние, като съобщава за периодично главоболие и
поява на световъртеж при завъртане на главата встрани. Въпреки това,
перспективата по отношение на П. според експерта е благоприятна. За
търпените болки и страдания от ищеца П. в първоинстанционното
производство са събрани и гласни доказателства.
3
При така изяснетата фактическа обстановка при определяне на
справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди от ищеца, който в пълна степен ще възмезди болките и страданията му,
при зачитане на принципа за пълна обезвреда, заложен в чл. 51, ал.1 ЗЗД,
настоящкият състав съобрази възрастта на пострадалия в момента на ПТП –
на 50 години, наличието на стресогенно събитие, въз основа на което за
ищеца П. е настъпила, за известен период от време, промяна в начина на
живот – затруднение в придвижването, световъртеж, главоболие, болки в
горния десен крайник и шийната област; констатирания комбиниран
отоневрологичен синдром, наложилата се хоспитализация в две болнични
заведения и назначената медицинска терапия. Наред с вида и характера на
увредите, интензитетът на болките и страданията и тяхната продължителност,
съдът отчете, че произшествието е променило в негативен аспект живота на
ищеца за сравнително продължителен период от време. Съдът взе предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието,
както и практиката на съдилищата в други подобни случаи. Въз основа на
гореизложеното настоящият въззивен състав намира, че справедливото
обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД за претърпените от ищеца
неимуществени вреди е в размер на 25 000 лева. Поради несъвпадане на
изводите на двете инстанции в тази част решението следва да бъде частично
отменено.
Относно размера на вземането за обезщетение на ищцата А. за
претърпените от нея неимуществени вреди: видно от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, от удара пострадала и пътуващата на
задната седалка в автомобил «Хюндай» С.А. е получила следните травми:
контузия на лявата мишница и лявото рамо, контузия на кръста в дясно,
контузия на лявата половина на главата, контузия и множество порезни рани
в лявата челна област на лицето. Според експерта контузията в лицевата
област е получена от счупеното стъкло на лявата задната врата на автомобила.
На А. не се наложило болнично лечение. При личния преглед на ищцата
вещото лице е констатирало, че нейното състояние е добро, в областта на
челото, над лявата вежда има множество белези с неправилна линейна форма,
с дължина 3-4 до 10 мм, разположени на обща площ около 3 на 4 см.
Възстановителния период е продължил около два месеца. Липсват документи
за настъпили усложнения и невъзстановени увреди. Не се очакват
4
усложнения.
При съобразяване постановките на ППВС № 4/1968 г. и като взе
възрастта на ищцата при настъпване на произшествието – 30 години,
настъпилата негативна промяна в начина й на живот, макар и за кратко време,
и най-вече наличието на невъзстановени увреди, констатирани от вещото
лице при направения преглед, изразяващи се във видими белези в лявата
челна половина на лицето, които причиняват обективно загрозяване, и не на
последно място - икономическата конюнктура към момента на
произшествието, както и практиката на съдилищата в подобни случаи,
настоящият състав намира, че справедливият паричен еквивалент по смисъла
на чл.52 ЗЗД на претърпените от ищцата неимуществени вреди надхвърля
претенцията й, като с оглед диспозитивното начало в процеса размерът на
обезщетението следва да бъде определен на 5 000 лв. По този въпрос изводите
на двете инстанции напълно съвпадат, поради което решението в тази му
обжалвана част следва да се потвърди.
При този изход на делото и на основание чл.38 от ЗА на процесуалния
представител на ищците адв. О. следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение, което за защитата на ищцата А. пред въззивната инстанция е
в размер на 444 лева с ДДС, определено съобразно чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба
№1/2004 г. за минимал-ните размери на адвокатските възнагражедия, а за
процесуалното пред-ставителство и защита на ищеца П. пред въззивиня съд –
в размер на 1356 лв. с ДДС, определено по чл. 7, ал 2, т.4 от същата наредба,
или общо 1800 лв. с ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 265229 от 05.08.2021 г., постановено по гр. д. №
9005/2019 г. на СГС, ГО, 9 състав, В ЧАСТТА, в която предявеният от Ц. А.
П. против застрахователно дружество «Бул Инс» АД иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени при ПТП, настъпило на 13.03.2016 г., е отхвърлен за
разликата над сумата от 5 000 лева до сумата от 25 000 лева, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД «Бул Инс» АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
5
управление: гр. София, бул. «Джеймс Баучер» № 87, ет.2, да заплати на Ц. А.
П. с ЕГН-**********, със съдебен адрес: гр. ***, ул. «***» № 38, ап.2, чрез
адв. О., на основание чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от още 20 000 лева, като
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени при ПТП,
настъпило на 13.03.2016 г., ведно със законната лихва от 08.07.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265229/05.08.2021 г., постановено по гр.
дело № 9005/2019 г. на СГС, ГО, 9-ти състав, в останалите му обжалвани
части.
ОСЪЖДА Застрахователно Дружество «Бул Инс» АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. «Джеймс
Баучер» № 87, ет.2, да заплати на основание чл.38 от ЗАдв на адв. В. В. О. от
САК сумата от 1800 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение
за оказаната безплатна првна помощ пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на Н. С. К. като трето лице-
помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6