Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
09.06.2020 г., гр. София
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-11 състав, в закрито
заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
като
разгледа докладваното от съдия Вранеску т. дело № 392 по описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
Образувано е
по жалба на М.А., в качеството на представляващ на „Н.О.М.А./НОМА/“ чрез адв. И.
К.срещу отказ № 20200213/14.02.2020 г. на АВ-ТР, за обявяване на покана за
свикване на Общо събрание на членовете на ЮЛНЦ.
В жалбата са изложени твърдения, че постановеният от АВ – ТР
отказ е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че длъжностното лице по
регистрацията е излезнало извън конкретно изброените му в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ
правомощия, като е разгледало обстоятелство, което не попада сред тях и такова,
което би било предмет на евентуална последваща проверка. Счита, че именно
преценката на това обстоятелство е послужила за основание за постановения
отказ, което е незаконосъобразно. Счита, че длъжностното лице по регистрацията
неправилно е тълкувало срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, а също така
незаконосъобразно е приело, че към заявлението е необходимо да бъде приложен
протокол от заседание на УС за свикване на ОС. Счита, че са налице всички
предпоставки за обявяване на заявената за обявяване покана за свикване на ОС на
сдружението. Моли, обжалваният акт да бъде отменен.
Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и приложените писмени
доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт и в законоустановения срок, поради което е
процесуално допустима.
За да постанови обжалвания отказ № 20200213/14.02.2020 г.,
длъжностното лице е приело, че предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ с
обявяването на поканата няма да бъде спазен едномесечният срок предвиден в
закона, доколкото предвидената дата за
ОС е 18.03.2020 г.. Също така към заявлението не е представен протокол от
заседание на УС за свикване на ОС на сдружението.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър
съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва
да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, част от които са дали
заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният
акт подлежи на обявяване и не е обявен /т. 2/, дали заявлението изхожда от
правоимащо лице /т. 3/, дали към заявлението са приложени всички документи
съгласно изискванията на закона /т. 4/, както и дали съществуването на
заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се
установяват от представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване
акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона /т. 5/. Проверката
на условията по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ се извършва на база представените документи,
без да е нужно изследване в регистърното производство на тяхната истинност – тя
подлежи на проверка единствено в спорно исково производство по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.
Преценката за наличието на условията за вписване или обявяване се извършва към
момента на постановяване на акта за вписване/обявяване, а не към момента на
подаване на заявлението за вписване, като се вземат предвид всички представени
към заявлението документи. В конкретния случай е поискано обявяването на покана
за свикване на ОС на сдружението. Наред с другото в обхвата на проверката по
чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ за обявяване на този акт е: дали поканата изхожда от
легитимиран орган или лице с права да свика ОС и дали има решение на същите
лица; дали съдържанието на поканата съответства на минималните изисквания по
чл. 26, ал. 2 ЗЮЛНЦ; дали е спазен минималният срок за обявяване на поканата по
чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ и дали същата покана вече не е била обявена в ТР. Според
чл. 26 ЗЮЛНЦ Общото събрание се свиква от управителния съвет по негова
инициатива или по искане на една трета от членовете на сдружението. В
процесната покана е посочено, че ОС се свиква по инициатива на УС на сдружението,
като същата е подписана от председателя на УС М.А.. Към заявлението обаче, не е
представено решение на УС за свикване на ОС. Проверката по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ се
ограничава до това дали има решение за свикване на ОС от легитимирания субект,
от когото изхожда представената за обявяване покана за свикване, а в случая такова
решение липсва. Допустимо е и самата покана да обективира решението на УС, но
ако е подписана от мнозинството от членовете му. Процесната покана е подписана
само от един от тримата вписани членове на УС към датата на подаване на заявлението,
поради което тя не обективира подобно решение на УС. Следователно,
представената покана от името на УС не може да бъде обявена в ТР, доколкото
липсва представено към заявлението решение на УС за свикване на същото ОС. За
пълнота следва да бъде посочено, че според настоящия състав на съда съответствието
по външни белези на изискванията на закона спрямо поканата по чл. 26, ал. 2 ЗЮЛНЦ включва и спазването на срока по чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ. В настоящото
съдебно производство обаче, съдът преценява, че към настоящия момент да се
обяви поканата, така че да се спази срока по чл. 223, ал. 5 ТЗ, е безспорно невъзможно.
Също така следва да се отбележи, че към днешна дата
обявяването на процесната покана в ТР ще противоречи и на изискването на чл.
21, т. 2 ЗТРРЮЛНЦ – актът да не е бил вече обявен в ТР. От данните по партидата
на сдружението е видно, че на 24.02.2020 г. е обявена нова покана за свикване
на ОС със същия дневен ред, но за друга дата, по подадено последващо заявление
№ 20200218154035. Следователно, макар
втората покана да е за свикване на ОС на друга дата, то е налице идентичност на
въпросите по дневния ред между двете покани, което обуславя съдържателна
идентичност на двете покани. Немислимо би било да се свика друго ОС по същите
въпроси. При това положение следва да се приеме, че на 24.02.2020 г., вече е
било извършено обявяване на идентична покана, което обуславя наличието на
пречката по чл. 21, т. 2 ЗТРРЮЛНЦ спрямо процесната покана. Ето защо
обжалваният отказ се явява законосъобразен, а обжалваният отказ следва да се
потвърди като правилен.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата
на М.А., в качеството на представляващ на „Н.О.М.А./НОМА/“ срещу отказ № 20200213/14.02.2020
г. на АВ-ТР, за обявяване на покана за свикване на Общо събрание на ЮЛНЦ.
Решението може да бъде
обжалвано пред Софийски апелативен съд, в 7-дневен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :