№ 15053
гр. София, 15.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110111037 по описа за 2023 година
Ищецът А. Н. И. е предявила кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр. 3 от ЗЗД (обуславящи) и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
(обусловен) срещу „А.Т. Е.Г“ АД, с които се иска да бъде обявена нищожността на
клаузите по Приложение № 3 и в Приложение № 5 към договор за потребителски
кредит от разстояние №*** от 06.12.2022 г., поради противоречие със закона на
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, а под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3
от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави, както и за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 66,27 лв., представляваща платена без основание по
договор за потребителски кредит №***, ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за
потребителски кредит от разстояние №*** от 06.12.2022 г., въз основа на който на
ищеца е предоставена сума в общ размер от 400 лв., със задължение да я върне в срок
до 05.01.2023г. с една погасителна вноска, при посочен годишен лихвен процент от
40.54%, годишен процент на разходите от 49.00% за срока на договора, като общата
сума по договора била в размер от 532,13 лева, включваща 400,00 лв. - главница, 13,33
лв.- договорна лихва, 40.00 лв. - такса за пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ и
78.80 лева - неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение. Сочи се, че в
Приложение № 3 към договора за потребителски кредит № *** било уговорено, че
заемателя ще се ползва от условия за ползване на пакет „Преференциално (ВИП)
обслужване“ към процесния договор, за което следва да заплати на кредитодателя
такса в размер на 40.00 лева, която такса се заплаща с вноската по кредита. Твърди се,
1
че съгласно Приложение № 5 към договора било уговорено, че задълженията по
договора следвало да бъдат обезпечени с гарант - две физически лица, с доход не по-
малко от 1500 лв. месечен доход или банкова гаранция в полза на институцията,
отпуснала кредита, като в чл. 40 от Приложение № 5 било предвидено условия в
случай на неизпълнение на задължението договора, че кредитополучателят следвало да
представи обезпечение в срока по предходната алинея, като заемателят дължи на
заемодателя неустойка, която ще бъде посочена в погасителния план, платима
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски и начислена още при сключването
на договора. Поради непредоставяне на обезпечение, на ищеца била начислена
неустойка в общ размер на 78,80 лева, която сума била дължима към месечната
погасителна вноска и същата била в размер от 532,13 лева. Твърди се, че към датата на
депозиране на исковата молба задължението било изцяло погасено.
Поддържа, че начислените такси са нищожни, тъй като са в противоречие с
изискванията на чл.11 ЗПК, тъй като за кредитополучателя се предвижда задължение
да осигури обезпечение, след като кредитът е отпуснат. Счита, че начисляването на
неустойка за неизпълнение на задължение не е свързано пряко с претърпени от
кредитора вреди, с което се накърняват добрите нрави, което излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено
неоснователно обогатяване за другата страна по договора Клаузата уговаряла още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, от което не
произтичат вреди, като неустойката обезпечавала вредите от това, че вземането няма да
може да бъде събрано от длъжника в срок и на това основание било налице
недопустимо кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва. Неустойката
съставлявала допълнително възнаграждение за кредитора, дължимо под условие, че
обезпечението не бъде предоставено, като била нарушена разпоредбата на 143, ал. 2, т.
5 от ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка, така и клауза не била
индивидуално уговорена в нарушение на чл. 146 от ЗЗП. Намира, че било налице
заобикаляне на изискването на разпоредбата на 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй
като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, тъй като не се
посочвал процентът на ГПР по кредита, както и липсвала ясно разписана методика на
формиране на ГПР- относно включените в същия компоненти и как се формира
посоченият в договора ГПР, което е в пряко противоречие с императивните изисквания
на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. Клаузите в процесния
договор и приложенията му не били формулирани по ясен и недвусмислен начин,
съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така
и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици. Поддържа, че уговорената клауза в Приложение № 3,
предвиждаща задължение в размер на 40.00 лева за допълнителни услуги за пакет
2
„Преференциално (ВИП) обслужване“, която услуга е свързана с отпускането,
усвояването и управление на заема, така и били начислени такси и комисионни,
свързани с действия по усвояването и управлението на кредита в противоречие с чл.
10а, ал. 2 от ЗПК. Счита, че посочените клаузи, предвиждащи допълнително
възнаграждение за такса за допълнителни услуги и неустойка за непредоставяне на
обезпечение имат за последица нищожност на целия договор за кредит. Договорът бил
нищожен поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД, което имало за последица недействителност на целия договор. Твърди се, че от
сключване на договора до датата на депозиране на исковата молба ищецът е заплатила
всички задължения по договора, като с оглед недействителността на договора, сумите
за неустойка и такса са получени от ответника без правно основание, поради което
предявява кумулативно съединен обусловен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане
ответника да възстанови сумата от 40.00 лв., представляваща платена без основание
такса за пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ и сумата от 78,80 лева,
представляваща неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение на кредитора,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция, до
изплащането.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Не се
оспорват твърденията на ищеца, че между страните е бил сключен договор за кредит с
посочените в исковата молба параметри. По същество се заявява, че предявените
искове са неоснователни. Поддържа се, че в процесния договор по отношение на
допустимия размер на възнаградителната лихва не са налице императивни правни
норми. Сочи се, че общият размер на лихвите по договора бил известен при
сключването му и бил в съответствие с изискванията за добросъвестност и не води до
значителна нееквивалентност на насрещните престации, доколкото отговаря на
императивното изискване, касаещо размера на годишния процент на разходите, а
начислената неустойка била дължима само за периоди, за които кредитът е бил без
осигурено обезпечаване и в уговорения по договора размер. Твърди се, че преди
сключване на договора на потребителя е предоставен стандартен европейски
формуляр, съдържащ информация за съществените елементи на договора и условията
по същия. Оспорва се ищецът да е заплатила претендираните с исковата молба суми.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно между
страните, че между страните има сключен договор за кредит от 06.12.2022г. за сумата
3
от 400лв. главница, със задължение да я върне в срок до 05.01.2023г. с една
погасителна вноска, при посочен годишен лихвен процент от 40.54%, годишен процент
на разходите от 49.00% за срока на договора.
Съгласно Приложение № 3 страните се споразумяват, че клиентът заявил искане
да ползва допълнителни услуги от Пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“, срещу
което следва да заплати такса в размер на 40лв., които допълнителни услуги включват:
предоставяне на клиента на услуга за удължено работно време, безплатно известяване
за настъпване на предстояща падежна дата, предоставяне на детайлна информация за
промоционални условия и възможности за бъдещи промоции, включване на клиента в
лоялна програма с регулярни отстъпки, възможност за регулярно участие в ежемесечни
и ежегодни томболи, получаване на удостоверение за актуален дълг.
Съгласно Приложение № 5 страните се споразумяват, че в срок до края на
следващия ден, считано от деня на сключване на договора, кредитополучателят бил
длъжен да учреди следните обезпечения: поръчителство на две физически лица или
банкова гаранция в размер на 453.33лв., а при неизпълнение кредитополучателят
дължал неустойка в размер на 2.63лв. на ден.
Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по
допуснатата и приета по делото ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че кредитът е усвоен на 06.12.2022г. в пълен
размер за сумата от 400лв. Размерът на заплатената от ищцата сума за погасяване на
кредита е в размер на 469,60лв. на 09.12.2022г., с която е погасена главница в размер
на 400лв. и лихва в размер на 1.33лв. за периода от 06.12.2022г. до 09.12.2022г., така и
„ВИП такса“ в размер на 40лв. и Неустойка по договор в размер на 26.27лв. Съгласно
заключението на вещото лице посоченият ГПР в договора за кредит по параметрите в
договора се установява, че е в размер на 49%, а в случай на добавяне при изчислението
на ГПР на таксата по пакет Преференциално (ВИП) обслужване от 40лв. и неустойката
по чл.4 от Приложение № 5 в размер на 78.80лв., размерът на ГПР е в размер на
105.14%
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове: обуславящи: чл. 26, ал.1,
пр.1 от ЗЗД, под евентуалност - чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД; обусловен - чл.55, ал.1, пр.1 от
ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е разпределено да докаже сключването на
процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание (безспорно), а
в тежест на ответника е да установи, че оспорените клаузи са действителни,
включително са договорени индивидуално, както и че договорът съдържа всички
необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните
правни норми.
Съдът, анализирайки процесните клаузи в Приложение № 3 и Приложение № 5
приема, че същите са нищожни поради следното:
По отношение на клаузите по Приложение № 3 - възможността на кредитора да
4
въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в
чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват
такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1
ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на
заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на
договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Таксата за
„Преференциално (ВИП) обслужване“ разглеждане е свързана с усвояването и
управлението на кредита, поради което е нищожна по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.10а,
ал.2 ЗПК.
По отношение на клаузите по Приложение № 5 - конкретните клаузи предвиждат
неустойка свързана с изискване за предоставяне на обезпечение, които настоящият
състав намира, че са в пряко противоречие с императивната норма на чл. 33, ал. 1 и, ал.
2 ЗПК, ограничаваща дължимите обезщетения при забава по потребителския кредит до
размера на законната лихва. Ето защо и визираната договорна клауза се явява нищожна
на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, като противоречаща на закона. Отделно от
гореизложеното, следва да се отбележи, че клаузите обезпечават изпълнението не на
основното договорно задължение на ответника - кредитополучател за погасяване на
задължението си по договора, а на едно вторично поето задължение за допълнително
обезпечаване на кредита. По същество кредиторът като търговец, който следва да
положи значително по-голяма грижа към своята дейност, прехвърля финансовия риск
от неплатежоспособността на кредитополучателя върху последния, въпреки че
преценката на имущественото състояние на ответника е задължение на финансовата
институция и поначало е следвало да бъде извършена преди предоставянето на сумата.
В съвкупност с това обстоятелство следва да се има предвид, че видът на
неизпълнението на непаричното задължение за осигуряването на поръчители/банкова
гаранция е скрепено с парична санкция, чийто размер не е обвързан по никакъв начин
с евентуално настъпилите вреди, и не отговоря на присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. Още повече че задължението се
кумулира наред с лихва за забава на самото парично задължение и е предвидено като
част от текущото задължение на кредитополучателя. По този начин неустойката се
явява средство за неоснователно обогатяване на кредитора, представлява уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Ето защо процесните клаузи покриват и общия фактически състав на чл. 143, ал. 1 от
ЗЗП и доколкото не се установява да са индивидуално уговорени, на основание чл. 146,
ал. 1 от ЗЗД се явяват нищожни като неравноправна.
По обусловения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е разпределено да докаже пълно и главно по делото, че между
страните има сключен договор за потребителски кредит, по който са изплатени
задълженията в полза на ответника, в който случай ответникът следва да докаже, че
получената сума е на валидни договорни клаузи. С оглед приетото по-горе съдът
приема, че е налице недействителност на клаузите от Приложение № 3 и № 5 та от
договора, предвиждащи начисляването на ВИП такса и неустойка, като видно от
заключението на вещото лице по приетата и неоспорена ССчЕ ищецът доказва, че е
платила сума по нищожните клаузи в размер на 66.27лв., поради което искът се явява
изцяло основателен.
5
По разноските:
По съединени дела C 224/19 и C 259/19, т. 6 е дадено тълкуване, че „Член 6,
параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от
процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на
недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването
на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има
предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре
потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен
съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи“. С
оглед на което (макар да е налице прекратяване на делото за част от обусловения иск
по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД по чл.233 ГПК), съдът приема, че разноските следва да се
присъдят изцяло в полза на ищцата. Същата е доказала сторени разноски в размер на
100лв. за д.т., 300лв. за ССчЕ, както и е била представлявана по реда на чл.38 ЗАДв.,
поради което в полза на Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев“,
БУЛСТАТ: *********, гр.София, бул. Ал.Стамболийски № 125-2, ет.5, ап.5.3., следва
да се присъди адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. Според чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
(осъществил безплатна адвокатска помощ и съдействие) има право на адвокатско
възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 -
НМРАВ. В такива случаи съдът осъжда другата страна да заплати възнаграждението на
съответния адвокат. Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ урежда, че минимално
възнаграждение следва да се определя по отделно за всеки от исковете. В конкретния
случай по делото са предявени обективно кумулативно съединени иска – обуславящи
отрицателни установителни и обусловен осъдителен, като делото е с ниска фактическа
и правна сложност и с нисък материален интерес. Настоящият състав намира, че
буквалното тълкуване на чл. 2, ал. 5 НМРАВ не следва да намира приложение при
обективно съединени обуславящи и обусловени искове при дела с предмет ниска
фактическа и правна сложност на делото при определяне размера на възнаграждението
по чл.38, ал.2 ЗАДв., поради което следва да се присъди адв. възнаграждение в размер
на 480лв. с ДДС (с оглед данните за регистрация по ДДС).
С оглед на горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от А. Н. И., ЕГН: **********,
гр.София, ул. В № 25, вх.В, ет.1, ап.1, срещу „А.Т. Е.Г“ АД, ЕИК: ****, гр.София, ул. С
№ 16, пл. П.Л. Офис Център, ет.8, че клаузите по Приложение № 3 към Договор за
потребителски кредит от разстояние №*** от 06.12.2022 г. са нищожни на основание
чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.10а, ал.2 ЗПК, а клаузите по Приложение № 5 към Договор
за потребителски кредит от разстояние №*** от 06.12.2022 г. са нищожни на основание
чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.33, ал.1 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „А.Т. Е.Г“ АД, ЕИК: ****,
гр.София, ул. С № 16, пл. П.Л. Офис Център, ет.8, да заплати на А. Н. И., ЕГН:
**********, гр.София, ул. В № 25, вх.В, ет.1, ап.1, сумата от 66,27лв., представляваща
6
платена без основание по Приложение № 3 и Приложение № 5 към договор за
потребителски кредит №***, ведно със законната лихва върху нея, считано от
27.02.2023г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А.Т. Е.Г“ АД, ЕИК: ****, гр.София, ул.
С № 16, пл. П.Л. Офис Център, ет.8, да заплати на А. Н. И., ЕГН: **********,
гр.София, ул. В № 25, вх.В, ет.1, ап.1, разноски по делото в размер на 400лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. А.Т. Е.Г“ АД, ЕИК: ****, гр.София, ул.
С № 16, пл. П.Л. Офис Център, ет.8, да заплати на Еднолично адвокатско дружество
„Димитър Милев“, БУЛСТАТ: *********, гр.София, бул. Ал.Стамболийски № 125-2,
ет.5, ап.5.3, разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 480лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7