Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, XV въззивен състав, в публично заседание на двадесет и пети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА
МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря Весела Венева и прокурора Ивайло Занев, като
разгледа докладваното от съдия МАРИНКОВА ВНЧД №2430 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С определение от 03.06.2020 г. по НЧД №800/20 г., СРС,
НО, 105 състав по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК и на основание чл.27, ал.2
от НК е присъединил към неизтърпяната част от общото най- тежко наказание в
размер на 14 г лишаване от свобода, определено измежду наказанията по няколко
осъждания С.А.М. по НЧД №1481/2009 г. на СГС, наказанието от 2 години лишаване
от свобода, наложено му по ХОХД №6842/2012 г. по описа на СРС, НО, 105 с-в,
като е определил общо наказание от 16 години лишаване от свобода, което да се
изтърпи при строг режим.
Срещу определението е постъпила в законоустановения срок
жалба от служебния защитник на осъдения- адв.Й.Й., в която сочи, че не е
съгласен с така постановеното определение, като моли съда да го отмени и да му
определи едно общо наказание в размер на 14 години лишаване от свобода, като му
наложи по- тежкото от двете наказания.
В жалбата не се правят искания за събиране на
доказателства.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения, както
и разпит на свидетели и вещи лица, но следва да бъде изискана актуална справка
за съдимост за осъдения С.М., включително и бюлетините за съдимост, както и
справка за търпените от него до този момент наказания лишаване от свобода,
респ. справка за задържането му под стража по различните дела.
В съдебно заседание пред въззивния съд служебният защитник на осъдения- адв.Й.Й. заявява,
че поддържа жалбата на своя подзащитен и моли съда да уважи желанието му за
групиране на наложените му наказания.
Прокурорът при СГП счита, че жалбата на осъдения С.М. е основателна,
макар и по съображения, различни от изложените в самата жалба. Заявява, че не споделя
изводите на СРС, с които искането на осъдения за групиране на наложените му
наказания по правилата на чл.23- чл.25 от НК е било оставено като
неоснователно, доколкото не бил налице по-благоприятен вариант за групиране в
сравнение с това, което е направено с предходни определения. Твърди, че има
по-благоприятен вариант за групиране и той е следния:
Първо, определяне на едно общо наказания за
престъпленията, за които той е бил осъден по присъди, постановени по НОХД №
4159/2007 г., НОХД № 755/2008 г., НОХД № 3390/2007 г. и НОХД № 49/2008 г. по
описа на СГС, посочени съответно под № 6,7,8 и 9 в справката за съдимост, а именно
да се определи общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7 г.,
което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. И отделно от тази
съвкупност да се постанови отделно изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от 12 г. при първоначален „строг“ режим, наложено на осъдения
с присъда по НОХД № 4153/2004 г. по описа на СГС, посочена под № 5 в справката
за съдимост. Сочи, че това е по-благоприятен за осъдения, отколкото вариантите,
заложени в групирането по НЧД № 606/2009 г. и НЧД № 1481/2009 г. по описа на
СГС, тъй като при този вариант априори изначално се изключва възможността за
двукратно прилагане на чл.24 от НК. В частност се изключва възможността за
увеличение на най-тежкото наказание по размер, което му е наложено за престъплението
по НОХД № 4153/2004 г. – 12 г. Едва след такова групиране по правилата на
чл.25- чл.23 от НК, което според него е изцяло съобразено с постулатите,
залегнали в ТР № 3/2009 г. на ВКС по ТД № 3/2009 г. следва да се приложи чл.27,
ал.2 от НК, като на осъдения се определи едно общо наказание за престъпленията
по НОХД № 4153/2004 г.-12 годишна присъда и по НОХД № 6874/2012 г.-последната
присъда на СРС от 2 години, като се сумират двете общи наказания, доколкото
престъпленията по тях са извършени в условията на опасен рецидив и няма как да
се присъедини отчасти или да не се присъединява наказанието по последната
присъда, т.е. за тези две престъпления следва да му се определи едно общо
наказание по правилата на чл.27 от НК, а именно 14 г. „Лишаване от свобода“.
Ето защо предлага на съда да отмени определението
на СРС, като вместо него постанови на основание чл.25- чл.23 от НК групирането
във вида, в който предлага той и след което да приложи чл.27, ал.2 от НК, който
принципно правилно е приложен от първата съдебна инстанция, но с това прилагане
се е стигнало до увеличаване на наказанието общото с две години „Лишаване от
свобода“.
Осъденото лице С.М. моли съда да кумулира наказанията му, тъй като му били казали, че само
така ще може да излезе и да работи, а той търпи наказание от 2007 г., но счита,
че и той трябва да поработи. В последната си дума осъденият моли ако може да се
направи нещо на една обща присъда, което ще е по- добре за него, за да може да
работи.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в жалба та‚ както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността
на атакуваното „определение“, констатира следното:
Делото пред СРС е било образувано по молба на осъдения С.М.
с искане да бъде извършено групиране на наложените му наказания по различните
дела.
С протоколно определение от 03.06.2020 г. СРС, НО, 105
с-в е приел, че не са налице основания за извършване на ново групиране на
досега наложените на М. наказания, тъй като такова групиране на част от
наложените му наказания по предходни 5 осъждания (актуални такива, във връзка с
които М. продължава да търпи наказание лишаване от свобода) вече е било
извършено, като е приел, че не е налице възможност за по- благоприятно
групиране на наказанията му, поради което и не са налице основания за ревизия
на влезлите в сила определения, с които е било извършено това групиране до този
момент. Застъпил е също така становището, че второто определение- това,
постановено по НЧД №1481/2009 г. на СГС, НО, 22 с-в и влязло в сила последно-
на 23.05.2009 г. е подлежало на възобновяване, тъй като с предходното
определение, постановено по НЧД №6060/2009 г. на СГС, НО е било извършено по-
благоприятно за осъдения групиране на наказанията му, доколкото не е била
приложена разпоредбата на чл.24 от НК спрямо него, но е посочил, че
определението по НЧД №1481/2009 г. на СГС, НО, 22 с-в е влязло в сила и СРС е
длъжен да се съобрази с него.
Така застъпеното становище на СРС е принципно неправилно
и в противоречие с ТР №3/2009 г. на ВКС, доколкото и съгласно цитираното ТР
допустимостта на ново групиране на наказанията на осъденото лице не се обуславя
от това дали групирането, което вече е било извършено е най- благоприятно или
не за лицето. То се обуславя от наличието или не на ново обстоятелство- ново
осъждане на лицето, настъпило след последното групиране на наложените му до
този момент осъждания дори и ако новото осъждане не
попада в отношение на съвкупност с нито едно от деянията по предходните
осъждания на лицето. Цитираното ТР №3/2009 г. на ВКС гласи следното: Не е допустимо ново произнасяне с
присъда или по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК за извършване на пълно и цялостно
групиране на наказанията, ако при предходното произнасяне с влязъл в сила съдебен
акт по приложение на чл.23 – чл.25 НК по делото на съда са били известни всички
осъждания на лицето, но едно или повече от тях са останали необсъдени и не са
били включени в съвкупност.
Допустимо е след ново
осъждане за престъпление, което не попада в отношение на съвкупност с нито едно
от деянията по предходни влезли в сила присъди, съдът, постановил последната
присъда, да извърши ново групиране на наказанията с присъдата или по реда на
чл.306, ал.1, т.1 НПК, като приложи по отношение на предходните осъждания
правилата на чл.23– чл.25 НК, включително и принципа за най-благоприятното за
осъдения съчетание.
Конкретният случай попада във втората визирана от ТР №3/2009
г. хипотеза и поради това неправилно първостепенният съд е отказал да уважи
(макар и да няма изричен диспозитив в този смисъл) искането на осъденото лице за ново групиране
на наложените му до този момент наказания. Първостепенният съд е установил правилно
фактите по делото, но не е приложил правилно материалния закон. Събраните пред
въззивната инстанция писмени доказателства не установяват нови факти и
обстоятелства предвид липсата на нови осъждания на лицето след 2012 г., поради
което въззивният съд изцяло споделя установената от СРС фактическа обстановка
касаеща съдимостта на М. и тя е следната:
От приложената справка за съдимост се установява, че М.
е осъждан многократно, като са налице тринадесет съдебни акта. Правилно СРС е
преценил, че с оглед на конкретното производство от значение се явяват
последните шест осъждания на лицето, доколкото останалите седем са в отдалечен
период от време, по отношение на тях е било извършено групиране на наказанията
на М., като и определените му по тези осъждания наказания са вече изтърпени
изцяло.
Към настоящия момент М. продължава да търпи и му
предстои да търпи наказанията, наложени му по последните 6 осъждания, които и
поради тази причина са предмет на
разглеждане по настоящето дело. А те са следните:
1. По НОХД № 4153/2004г. на СГС, влязла в сила на 22.05.2007г. присъда за
продължавано престъпление, извършено на 14.07.2003г., за което е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 години.;
2. По НОХД № 4159/2007г. на СГС, влязла
в сила на 03.06.2008г. присъда за деяние, извършено на 18.05.2007г., за което е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години.;
3. По НОХД № 755/2008г. на СГС, влязла
в сила на 10.10.2008г. присъда за деяние, извършено на 09.06.2007г., за което е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години.;
4. По НОХД № 3590/2007г. на СГС, влязла
в сила на 29.11.2008г. присъда за деяние, извършено на 16.07.2007г., за което е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 години.;
5. По НОХД № 49/2008г. на СГС, влязла в
сила на 10.03.2009г. присъда за деяние, извършено на 05.02.2007г., за което е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 6 месеца;
6. По НОХД № 6874/2012г. на СРС, НО,
105 състав влязла в сила на 15.05.2012г. присъда за деяние, извършено на
21.10.2011 г., за което е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2
години.;
Както правилно е констатирал СРС по отношение на
осъжданията по пункт от № 1 до № 5 с определение по НЧД № 606/2009г. на СГС, 9
с-в е било постановено и извършено групиране на наказанията на М. като са били определени
2 групи:
1
ва група - едно общо най-тежко
наказание измежду наложените по НОХД № 4153/2004г. на СГС, НОХД № 4159/2007г.
на СГС, НОХД № 49/2008г. на СГС, а именно наказание лишаване от свобода в
размер на 12 години и
2
ра група - едно общо най-тежко наказание
измежду наложените му по НОХД № 755/2008Г. на
СГС и НОХД № 3590/2007г. на СГС, наказание лишаване
от свобода в размер на 7
години. Определението е влязло в сила на 08.05.2009 г. Видно от материалите по
делото, определението по това дело е постановено в съдебно заседание на
21.04.2009 г.
По непонятни причини в СГС към
онзи момент е било образувано още едно НЧД– НЧД №1481/2009 г. на СГС, НО, 22
с-в с идентичен предмет, а именно с искане на началника н СЦЗ за групиране на
наложените на М. наказания, но само по три от цитираните по- горе осъждания на
лицето, а именно- по НОХД №4153/04 г. на СГС, по НОХД №4159/07 г. на СГС и по
НОХД №49/08 г. на СГС. Към
момента на постановяване на определението по това дело, а именно в съдебно
заседание на 07.05.2009 г. определението, постановено по другото НЧД- НЧД
№606/2009 г. на СГС, 9 с-в все още не е било влязло в сила. Това е станало на
следващия ден- 08.05.2009 г. Независимо от това обаче и предвид наличието на
още едно висящо производство между същите страни със същото искане и предмет е
било недопустимо, поради което и образуваното по- късно НЧД със същия предмет
(това по НЧД №1481/2009 г.- видно от номера на самото НЧД) е подлежало на
прекратяване или на присъединяване към
НЧД №606/2009 г. на СГС. Необходимостта от това произтича от възможността за
постановяване на два съдебни акта с противоречиво съдържание досежно един и
същи въпрос, както е станало и в конкретния случай. Така с Определение по НЧД № 1481/2009г. на СГС, 22 с-в, постановено в открито
съдебно заседание на 07.05.2009 г. е допуснато групиране и съдът отново е
определил едно общо най-тежко наказание измежду наложените на М. наказания по
НОХД № 4153/2004г. на СГС, НОХД № 4159/2007г. на СГС, НОХД № 49/2008г. на СГС, а
именно наказание лишаване от свобода за срок от 12 години. За разлика обаче от
съда, постановил определението по НЧД №6060/2009 г. на СГС, 9 с-в, съдът
постановил групиране на наказанията на осъдения М. по трите цитирани дела е
увеличил така определеното общо най- тежко наказание на М. от 12 година
лишаване от свобода по реда на чл. 24 от НК с две години, като по този начин е
определил общо най- тежко наказание по тези осъждания в размер на 14 години
лишаване от свобода. Отново и по непонятни причини съдът, постановил
определението по НЧД №1481/2009 г. на СГС, НО, 22 с-в не сее занимал изобщо и не се е произнесъл досежно
определянето на общо най- тежко наказание на осъдения М. по другите две негови
осъждания, а именно- по НОХД № 755/2008Г. на
СГС и по НОХД № 3590/2007г. на СГС.
Определението
по НЧД №1481/2009 г. на СГС, НО, 22 с-в е влязло в сила на 23.05.2009г.
Независимо, че липсва пълно групиране на наказанията на
осъдения М. по визираните две дела, доколкото определението по НЧД №1481/2009
г. на СГС, НО, 22 с-в е влязло в сила след това, постановено по НЧД №6060/2009
г. на СГС, НО, 9 с-в, то и последното актуално групиране на наказанията на М. е
именно това, направено с определението по НЧД №1481/2009 г. на СГС, НО, 22 с-в.
Без значение дали това определение е било допустимо или не, то е факт в правния
мир и докато не бъде възобновено по реда на извънредния способ е действащ
съдебен акт, който и бидейки последният влязъл сила съдебен акт относно
групиране наказанията на осъдения М. е и актуалният такъв, определящ колко и
какви по размер наказания следва да търпи осъденото лице. С този съдебен акт на
практика се дерогира предходния такъв, постановен по НЧД №606/2009 г. на СГС,
НО, 9 с-в. Именно и поради това като подлежащо на изпълнение е наказанието,
определено на М. като общо най- тежко такова измежду наказанията наложени му по
НОХД № 4153/2004г. на
СГС, НОХД № 4159/2007г. на СГС, НОХД № 49/2008г. на СГС в размер на 14 години
лишаване от свобода, определено му по НЧД №1481/2009 г. на СГС, НО, 22 с-в.
Видно и от справката на ГДИН и на началника на СЦЗ наказанието, което се изпълнява спрямо него е
именно от 14 години лишаване от свобода, определено му по НЧД №4181/2009 г. на
СГС, НО, 22 с-в. При това положение обаче няма как в последствие след изтърпяване на това наказание спрямо М.
да бъде приведено в изпълнение наказанието от 7 години лишаване от свобода,
определено му като общо най- тежко такова по НЧД №6060/2009 г. на СГС, НО, 9
с-в измежду наказанията, наложени му по НОХД № 755/2008Г. на СГС и по НОХД № 3590/2007г. на СГС. Това
е така, доколкото няма как това определение да бъде приведено в изпълнение
частично само досежно едната група от наказания (втората такава), след като е
влязло в сила изцяло, включително и досежно другата (първата) група от
наказания. Това е така и доколкото с влизане в сила на определението по чл.25
вр. чл.23 от НК, постановено по НЧД №1481/2009 г. на СГС, НО, 22 с-в на
практика е дерогирано предходното определение по НЧД №606/2009 г. на СГС, НО, 9
с-в. Актуално и подлежащо на изпълнение е само последното влязло в сила
определение постановено по реда на чл.25 вр. чл.23 от НК, а то в конкретния
случай е непълно- с него не е извършено пълно групиране на наказанията на
осъдения, подлежащи на изпълнение и неизпълнени все още. Вярно е становището на
СРС, че същото е влязло в сила и е подлежало на отмяна по реда на
възобновяването, но доколкото това не е сторено е задължително включително и за
съда и подлежи на изпълнение във варианта, в който е постановено. Именно обаче
и доколкото с това определение не е било извършено пълно групиране на
наказанията на осъдения М., то и при наличие на ново обстоятелство- при наличие
на ново осъждане на лицето, дори такова, което не влиза по никакъв начин в
съвкупността от визираните по- горе 5 осъждания на лицето, са налице
предпоставки за извършване на ново групиране на наказанията на лицето по
всичките, подлежащи на изпълнение наказания спрямо него към този момент. В
конкретния случай е налице такова ново обстоятелство и това се явява последното
6-то осъждане на М. от коментираните по- горе, а именно това по НОХД №
6874/2012г. на СРС, НО, 105 състав, независимо, че деянието, предмет на това
дело не влиза в група с нито едно от деянията по предходните 5 негови
осъждания. Ето защо и направеното искане от страна на М. по реда на чл.23 вр.
чл.25 от НК е било не само допустимо, но и основателно, поради което и СРС е
следвало да уважи същата като направи пълно групиране на наказанията на лицето
по предходните 5 осъждания на същия и едва след това да преценява дали са
налице предпоставките на чл.27, ал.2 от НК спрямо наказанието, наложено му по
последното осъждане и да се произнася дали това наказание следва да се
присъедини към друго търпяно от него наказание лишаване от свобода- изцяло или
отчасти, както и към кое точно наказание
следва да бъде присъединено, ако са налице предпоставките за това. Като не е
сторил това първостепенният съд е постановил порочен съдебен акт, който подлежи
на изменение, а именно- необходимо е да бъде извършено пълно групиране на
наказанията на М. по предходните му и цитирани по- горе 5 осъждания и след това
да се прецени наличието на предпоставките на чл.27 от НК.
При така приетото от въззивния съд, последният счита, че абсолютно правилно
е и становището на представителя на СГП, че най- изгодният за М. вариант на
групиране на наложените му наказания по цитираните 5 осъждания е като се
определи общо най- тежко наказание на М. в размер на 7 години лишаване от
свобода, измежду наказанията наложени му по 4 от тях, а именно по НОХД № 4159/2007 г., по НОХД № 755/2008 г., по НОХД
№ 3390/2007 г. и по НОХД № 49/2008 г. всичките по описа на СГС /посочени под №№
от 2 до 5 по- горе в настоящите мотиви/. Отделно от това общо най- тежко наказание
от 7 години лишаване от свобода, М. следва да изтърпи и наказанието от 12
години лишаване от свобода, наложено му по НОХД №4153/04 г. на СГС /посочено
под № 1 по- горе в настоящите мотиви/. Правилно прокурорът при СГП сочи, че
именно това се явява най- благоприятния за лицето начин на групиране на
наказанията му по тези 5 осъждания, доколкото така има възможност за увеличение
на общото най- тежко наказания само в едната група- тази, образувана от
цитираните 4 осъждания, тъй като другото
осъждане, по което му е наложено наказание от 12 години лишаване от свобода се
явява самостоятелно и подлежащо на отделно изпълнение, невключено в група с
други наказания, поради което и няма как да бъде увеличено по реда на чл.24 от НК.
Наличието на по- благоприятен
вариант за групиране на наложените на М. наказания по предходни негови
осъждания, се явява още един аргумент за извършване на ново групиране на тези
осъждания при наличие на последващо
такова, поради което и в тази част както вече бе посочено определението
на СРС е неправилно и незаконосъобразно.
Това с още по- голяма сила важи в
конкретния случай, доколкото първата инстанция изобщо е отказала групиране,
поради което дори и не е обсъждала въпроса за приложението на чл.24 от НК, а
делото пред въззивния съд е образувано само по жалба на осъдения и поради това
и с оглед невлошаване на правното му положение, въззивният съд не разполага с
правомощие за първи път да увеличи общото най- тежко наказание от 7 години
лишаване от свобода по реда на чл.24 от НК.
Наказанията от 12 години лишаване
от свобода и от 7 години лишаване от свобода по двете групи, следва да бъдат
изтърпени от М. при строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.А от ЗИНЗС,
като следва да се приспадне времето на задържане под стража и времето, през
което той е търпял наказание лишаване от
свобода и така образуваната нова група, доколкото и видно от приложената
справка към датата на съдебното заседание М. е изтърпял фактически 13 г., 1
месец и 26 дена. Това означава, че при новото групиране на наказанията и без
приложението на чл.24 от НК той към този момент е изтърпял изцяло наказанието
от 12 години лишаване от свобода, което означава, че е започнал да търпи и
наказанието от 7 години лишаване от свобода, което следва да му се определи с
новата група, в която са включени и наказанията по НОХД №49/2008 г. и по НОХД
№4159/2007 г. Наказанията по тези две осъждания при предходното групирани са били
ведно с наказанието по НОХД №153/2004 г., поради което и при включването им в
новата група именно и от тях следва да се приспадне търпяната от М. част над 12
години.
Същевременно и доколкото по време
на изтърпяване на наказанието от 14 години лишаване от свобода, което му е било
определено при предходното групиране и в което като общо най- тежко наказание,
подлежащо на изпълнение и изпълнявано и фактически е било наказанието от 12
години лишаване от свобода, наложено му по НОХД №4153/2004 г., М. е извършил
престъплението, за което е осъден по НОХД 6874/2012 г. на СРС, НО, 105 с-в като
му е наложено наказание от 2 години лишаване от свобода, и което се явява
такова при опасен рецидив, то и правилно СРС е преценил, че в случая са налице
предпоставките на чл.27, ал.2 от НК и наказанието по това осъждане следва да
бъде присъединено изцяло към наказанието, което е търпял към този момент. В
конкретния случай и след новото групиране, при което наказанието от 12 години
лишаване от свобода остава отделно и подлежащо на самостоятелно изпълнение, то
и наказанието от 2 години лишаване от свобода следва да бъде присъединено
изцяло към наказанието от 12 години лишаване от свобода като бъде определено
общо наказание по двете осъждания в размер на 14 години лишаване от свобода, а
не 16 години, както е приел СРС. В този именно смисъл следва и да бъде изменено
определението на СРС.
В случая разпоредбата на чл.27,
ал.2 от НК следва да намери приложение, независимо че към настоящия момент
наказанието от 12 години лишаване от свобода вече фактически се явява изтърпяно
от осъдения М.. Видно от справката той търпи фактически наказание лишаване от
свобода вече 13 г., 1 м. и 26 д. към деня на съдебното заседание пред въззивния
съд- с други думи, вече е изтърпял наказание повече от 12 години лишаване от
свобода, но към деня на престъплението, за което е осъден по НОХД №6874/2012
г., а именно- 21.10.2011 г. очевидно все още е търпял това наказание от 12
години лишаване от свобода. Приложението на тази разпоредба в случая се
определя от това кога е извършено престъплението по НОХД №6874/2012 г. на СРС-
дали докато все още М. е търпял наказанието от 12 години лишаване от свобода
или след това. В този смисъл е практиката на ВКС и на ВС, според която „при приложението на чл.27, ал.1 НК (респ. ал.2 на чл.27 от НК), за да се определи има ли неизтърпяна част от наказанието по първата
присъда и какъв е неговият размер, се взема пред вид моментът, в който е
извършено второто престъпление, а не моментът, в който е постановена присъдата
за него“ или момента на приложението на чл.27 от НК по реда на чл.306 от НПК (в
този смисъл решение № 405/ 20.09.1972 г. по Н.Д.№ 380/1972 г., I Н.О. на ВС и
Постановление №2/70 г. на ВС.)
В конкретния случай това е
станало по време на изтърпяване на наказанието от 12 години лишаване от свобода
(видно от всички справки от ГДИН и СЦЗ), поради което и приложима се явява
разпоредбата на чл.27, ал.2 от НК.
Правилно първостепенният съд е
преценил, че режимът на изтърпяване на така определеното общо наказание образувано
по реда на чл.27, ал.2 от Нк следва да бъде строг, но не на основание чл.57,
ал.1, т.2, б.Б от ЗИНЗС, както е посочил в мотивите си СРС, а на основание
чл.57, ал.1, т.2, б.А от с.з., тъй като се образува едно общо наказание от 14
години лишаване от свобода, което е повече от 5 години лишаване от свобода и
поради това приложение в случая намира разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.А от ЗИНЗС. Доколкото обаче съдът е приложил правното основание за определяне режима
на изтърпяване на това наказание, а не и в диспозитива на определението, то и
последното не следва да бъде изменяно в тази му част.
Така мотивиран и на основание чл.334,
т.3 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ определение от 03.06.2020
г. на СРС, НО, 105 състав по НЧД №800/20 г. на основание чл.25 вр. чл.23 от НК ОПРЕДЕЛЯ на осъдения С.А.М. ЕГН **********
едно общо най- тежко наказание в размер на 7
години /СЕДЕМ ГОДИНИ/ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, измежду наказанията, наложени му
по НОХД № 4159/2007 г., по НОХД №
755/2008 г., по НОХД № 3390/2007 г. и по НОХД № 49/2008 г.- всичките на СГС.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал.1, т.2,
б.А от ЗИНЗС първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на така
определеното общо най- тежко наказание от 7 години лишаване от свобода.
ПРИСПАДА на основание чл.25, ал.2 от НК от така определеното общо
най- тежко наказание от 7 години лишаване от свобода времето, през което
осъденият М. е търпял наказание лишаване от свобода по включените в групата
присъди, а именно по НОХД №49/08 г. и по НОХД №4159/07 г. на СГС.
ПОСТАНОВЯВА осъденият М. да изтърпи отделно и наказанието от 12 години /ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ/ лишаване от свобода, наложено му по
НОХД №4153/2004 г. на СГС при първоначален СТРОГ
режим на изтърпяване на основание чл.57, ал.1, т.2, б.А от ЗИНЗС.
ИЗМЕНЯ като отменя определението на
СРС и в частта, с която и на
основание чл.27, ал.2 от НК съдът е присъединил наказанието от 2 години
лишаване от свобода, наложено на осъдения С.М. по НОХД №6874/2012 г. на СРС към
неизтърпяната част от наказанието от 14 години лишаване от свобода, определено
му по НЧД №1481/2009 г. на СГС и в частта,
с която е определил общо наказание от 16 години лишаване от свобода, като вместо ПРИСЪЕДИНЯВА наказанието от 2 /ДВЕ/ години лишаване от свобода,
наложено на М. по НОХД №6874/2012 г. на СРС към неизтърпяната част от наказанието
от 12 /ДВАНАДЕСЕТ/ години лишаване от свобода, наложено му по НОХД №4153/04 на
СГС, като ОПРЕДЕЛЯ на основание
чл.27, ал.2 вр. ал.1 от НК едно общо наказание по двете осъждания на М. в
размер на 14 /ЧЕТИРИНАДЕСЕТ/ години
лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.