Р Е Ш Е Н И Е № 260
016
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 03.02.2021 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от двадесет и втори януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при участието на
секретаря Катя Митева, като
разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело №602 описа
на ПАС за 2020 г., намери следното:
Производство
по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано в резултат на постъпила въззивна жалба
от Т. д. К., БУЛСТАТ №..., представлявано от председателя А. Н. М., срещу
постановеното решение №101 от 07.07.2020 г. по търг.дело №6482019 г. по описа на
Окръжен съд Кърджали.
С обжалваното решение т. д. е осъдено да заплати на Ф.и Н. ЕООД, ЕИК ...,
сумата в размер на 40 000 лв., представляваща цената на сключен неформален
договор за търговска продажба, обективиран във фактура №.../... г. за 2 бр.
промишлени климатични системи марка Д., всеки от които по 20 000 лв., както и
сумата в размер на 3100 лв., направени разноски в производството.
Жалбоподателят, действащ чрез процесуалния си представител адвокат К.,
счита така постановеното решение за неправилно. Не е съгласен с изводите на
съда, че изпълнителният секретар е имал право да представлява т. д. и да
подписва счетоводни документи, като в тази връзка счита, че е приложена
неправилно разпоредбата на чл.31,т.1 от ЗЮЛНСЦ вместо разпоредбата на чл.31,т.3 от същия закон,
съгласно която само управителният съвет
може да се разпорежда с имуществото на дружеството, както и не е отчетено
решение на Управителния съвет на дружеството от 10.06.2010 г. във връзка с
уредения ред за подписване на финансовите документи. Посочва, че не са обсъдени
всички направени възражения от ответника, включително, че не е имало нужда от
закупуване на процесните промишлени климатици, като в тази връзка посочва, че е
нарушена разпоредбата на чл.20 от ЗЗД за тълкуване и търсене на действителната
воля на страните. Моли да се отмени решението, като се отхвърли исковата претенция.
Претендира направените разноски.
Ответникът Ф.и Н. ЕООД е представил
отговор, в който се счита въззивната жалба за неоснователна. Не е съгласен с
оплакванията на жалбоподателя. Моли да се потвърди обжалваното решение.
Претендира направените разноски.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на
обжалване, наведените оплаквания, както
и след преценка на събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
Решението е връчено на
жалбоподателя на 21.08.2020 г., а въззивната жалба срещу него е подадена по
пощата на 01.09.2020 г. съгласно положения пощенски печат върху плика, с който
е изпратена, което е в двуседмичния срок, предвиден в чл.259 от ГПК.
Жалбоподателят е надлежна страна, жалбата е
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи към разглеждането и.
Установява се, че съдът е
сезиран с иск, предявен от Ф.и Н. ЕООД срещу Т. д.
К., за
заплащане на сума в размер на 40 000
лв., представляваща цената по фактура №.../... г. за 2 бр. промишлени климатични системи марка Д., всеки
един от които с цена 20 000 лв.
Ищецът твърди, че между страните на 08.01.2015 г. е сключен договор за
търговска продажба, по силата на който той продал на ответника 2 бр. промишлени
климатични системи марка Д., всеки един от които за сумата от 20 000 лв., или общо
40 000 лв. За целта била издадени фактура №.../... г. в два еднообразни
екземпляра за всяка една страна, като вторият екземпляр бил предаден на ответника,
както и стокова разписка от 08.01.2015 г., също предадена на ответника.
Ищецът твърди, че страните са се съгласили
ответникът да демонтира климатиците от сградата в гр.К., където били монтирани,
в двумесечен срок от сключване на договора с негов кран и хора. Така нямало да
заплаща допълнителна сума за демонтаж в размер на 5 000 лв.
Ищецът твърди, че договорената сума за
продажбата следвало да бъде заплатена веднага при подписването на договора.
Впоследствие ответникът поискал нееднократно да се удължи срока с още по един
месец. До настоящия момент продажната цена не била заплатена.
На база тези
твърдения ищецът счита, че има правен интерес от предявяването на иска, като
счита, че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за
търговска продажба по чл. 327 и сл. от ТЗ, в изпълнение на който той предал
стоката на купувача със стокова разписка и съпътстваща сделката фактура, но не
получил плащане по същата.
Ответникът
– Т. д. К., представлявано от председателя А. М., е представил отговор, в който счита предявеният иск за неоснователен.
Възразява относно сключването на процесния
договор, като счита, че не е налице валидно сключена сделка. Първо, посочва, че
А. М. към 08.01.2015 г. е бил член на управителния съвет на дружеството, без да
има право да го представлява или да сключва сделки от негово име. Позовава се и
на решение на управителния съвет от 16.12.2009 г., действащо до 05.07.2016 г.,
по силата на което всички сделки, свързани с плащания от името на дружеството,
следвало да бъдат извършвани с два подписа. Освен подписа на изпълнителния
секретар А. М. е следвало да има и подпис на председателя или зам. председателя
на дружеството.
На следващо място, изложил е възражение, че
дружеството е нямало нужда от закупуването на процесните климатици.
Възразява, че на 08.01.2015 г., когато са
издадени и подписани фактурата и стоковата разписка, е бил в гр. П.
Оспорва положените подписи за получател във
фактурата и стоковата разписка, като счита, че не са на А. М.
В допълнителната искова молба ищецът уточнява,
че процесиите климатици били монтирани в производствено хале в база на Т. т. –
К., собственост на С. с. Б. ООД, както и че при подписване на договора за
продажба договарящият А. М. представил решение на т. д., по силата на което
имал правомощието да представлява дружеството пред всички физически и
юридически лица в страната и да ръководи финансите на дружеството, поради което
имал и всички необходими права, за да сключи този договор. Ищецът допълва, че
идеята за сключването на тази сделка била изцяло на представляващия М.
Фактурата и стоковата разписка били подписани лично от М. пред техническия
сътрудник в ищцовото дружество Т. Ш., като за
установяване на правомощията си е представил решение на управителния
съвет от 10.06.2010 г. и трудов договор.
В
допълнителния отговор ответникът допълва
възражението си за липса на нужда от закупуването на процесните климатици,
вкл., че не е собственик на недвижими имоти, в които да се монтират, както и възражението си за липса
на два подписа.
Страните са ангажирали доказателства в
подкрепа на становищата си.
От фактура №... от ... г. се установява, че тя
е издадена с предмет процесните два бр. климатични системи с марка Д. с
единична стойност 20 000 лв., или с обща стойност 40 000 лв. Ищецът по делото е
посочен като издател, ответникът - получател. Фактурата е подписана от страните,
като за издателя е положен подпис от името Н. Г., а за получателя - от името А.
М.
Представена е и стокова разписка за получени
стоково-материални ценности от 08.01.2015 г. за два бр. промишлени климатични
системи със същата марка, като за предал - ищцовото дружество е положен подпис
и печат, а за приел - ответното т. д. е положен само подпис.
От назначената съдебнографологическа експертиза
във връзка с оспорването на подписа за ответното т. д. във фактурата и
стоковата разписка се установява, че подписът за него е положен от А. М. и в
двата документа.
От назначената съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че фактура №... от ... г. не е отразена в счетоводството на
ответника - нито към съответния данъчен период, нито към момента на изготвяне
на експертизата.
Разпитана на страната на ищеца е свидетелката Т.
Ш. От показанията и се установява, че тя
е технически сътрудник при ищеца, че тя е съставила процесните фактура и
стокова разписка, че тези документи са подписани пред нея от Н. Г. и А. М.
Установява се и, че е поискала от А. М. документи за правото му да подпише
процесните фактура и стокова разписка, като същият представил трудов договор и техническа
характеристика за осъществяваната от него длъжност. Тя ксерографирала тези
докуменети и ги приложила към книжата по сделката. Също така предала на А. М.
един екземпляр от фактурата и от стоковата разписка, както и от постановлението
на ЧСИ, чрез извършена от когото продажба, били придобити от ищцовото дружество
процесните климатици. Установява се и, че А. М. поел ангажимент сам да
демонтира климатиците от мястото, на което били поставени.
По делото са представени и протокол от
25.11.2014 г. за обявяване на наддавателни предложения по насрочена публична
продан по изп.д. № .../... г. по описа на ЧСИ Х. П. за процесните два броя
промишлени климатични системи с марка Д., както и нотариално заверено
пълномощно за участието на А. М. в изпълнителното производство като пълномощник
на Ф.и Н. ЕООД. От тях се установява закупуването на процесните вещи, монтирани
на покрива на производственото хале на Т. т.-К., собственост на С. с. Б. ООД,
от ищеца чрез неговия пълномощник по реда
на публичната продан.
Приложен е протокол
от 10.06.2010 г. на извънредно заседание на управителния съвет на т. д., от
което се установява, че е взето решение, с което се избира А. Н. М. за изпълнителен секретар с права по т.1 - да представлява дружеството във
връзка с взаимоотношенията на дружеството с всички други физически и юридически
лица на територията на РБ и в чужбина, по т.2 - да управлява съвместно при наличие
на два подписа с председателя или заместник председателя на управителния съвет
банковите сметки на дружеството в О. б. АД, като изтегля парични суми, внася
парични суми, подписва платежни нареждания и всички необходими финансови
документи за тези цели, като от името на дружеството извършва всякакви
разплащания с оглед погасяване на задълженията му, по т.3 - да представлява
дружеството пред централните ръководни органи на БТС и на Ф. по т., пред ръководните органи на всикчи други
туристически дружества,пред всички общински и областни администрации, пред
всички финансови и застрахователни държавни и частни органи и институции, пред всички нотариуси,
съдилища, ДСИ и ЧСИ, като подписва всички необходими документи, по т.4 - да
ръководи заседанията на управителния
съвет, като извършва всички действия по
оперативното управление на дружеството, като за целта подписва всички
необходими документи за това, като на
същия е определено и месечно възнаграждение за извършваната от него работа.
Приложен е
и трудов договор №.../... г. за длъжност
секретар.
Установява
се, че т. д. е вписано в регистъра за
юридически лица с нестопанска цел през 1991 г. Към релевантния момент
08.01.2015 г. А. М. е член на управителния съвет, а като председател на
управителния съвет е бил вписан М. Я. М.
Към настоящия момент председател на управителния съвет е вписан А. М.
Основният въпрос, повдигнат от
страните и очертан във възвивната жалба съгласно чл.269,изр.2 от ГПК, на който
следва да се отговори в настоящото производство, е дали е налице твърдяното
договорно правоотношение за продажба между страните при положение, че се
възразява, че процесната фактура е подписана за получател от лице без представителна
власт и не носи два подписа съгласно взетото решение на управителния съвет от
10.06.2010 г.
Първата страна,
продавачът по твърдяното правоотношение
и ищец по делото е търговско дружество. Втората страна, купувачът и
ответник по делото – сдружение, регистрирано по ЗЮЛНЦ, т.е. юридическо лице с
нестопанска цел, което е правосубектно, носител на права и задължения чрез
неговите органи. В закона е предвидено тези лица да могат да извършват
стопанска дейност, като използват приходите
от тази дейност за постигане на целите, за които са създадени.
Съгласно чл.3,ал.5 от ЗЮЛНЦ,
извършването на тази дейност се подчинява на условията и реда, определени със
закони, регулиращи съответния вид стопанска дейност. При тази уредба няма
пречка ответното т. д. да извършва стопанска дейност в съответствие с
предвиденото в устава.
Тъй като едната страна по процесното
правоотношение притежава търговско качество, тя е регистриран търговец, следва
да се приеме, че са налице условията на чл.286 от ТЗ, а оттук и да се приложи
чл.287 от ТЗ, като разпоредбите за търговски сделки следва да намерят
приложение и за двете страни, когато за една от тях сделката е търговска и не
следва друго от ТЗ.
С оглед на така изложеното, страните по делото
могат да бъдат страни по правоотношение на договор за продажба, както и това
правоотношение да има търговски характер. Договорът за продажба е двустранен,
неформален, комутативен и консенсуален
договор. С него продавачът се задължава да прехвърли собствеността на една или
повече вещи на купувача срещу заплащане на покупко-продажна цена. Предаването
на вещта и плащането на цената не са елемент
от неговия фактически състав. Достатъчно
е да се постигне съгласие между продавача и купувача относно
съществените елементи на продажбата, без да е необходимо обективиране на
съгласието в писмена форма.
В случая е представена фактура с
попълнени реквизити в нея - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената
на лицата, подписали се за купувач и продавач, време и място на съставянето и.
Фактурата е подписана от страните, съответно от А. М. за получател. Съдържа необходимите реквизити на договора за
продажба - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата,
подписали се за купувач и продавач, време и място на съставянето и. Лицето,
подписало се за получател, няма пречка да стори това. Не е необходимо да има решение на управителния
съвет за сключване на договора, съответно за подписване на фактурата, както за
плащане по фактурата. Съгласно чл.31,т.3 от ЗЮЛНЦ действително управителният съвет се разпорежда с
имуществото на дружеството при спазване на устава. Липсата на решение на
управителния съвет обаче е без значение за действителността на договорите и не
може да се противопостави на третите лица. При органното представителство
необходимостта от защита на интересите на сдружението с установеното в чл.
31, т. 3 ЗЮЛНЦ изискване за предварително решение на управителния
съвет за сключване на разпоредителна сделка, следва да се преценява и във
връзка с необходимостта да се защитят интересите на третите лица. Сделките,
сключени от законния представител или негов пълномощник, се преценяват като
действителни, поради наличие на воля при сключването им. Въпросът дали
законният представител или пълномощникът е действал без предходно решение на
друг орган на сдружението е от значение за вътрешните му отношения с
дружеството и е без значение за третите лица, които нямат задължение да
проверяват какво е прието в устава, нито дали има решение на управителния съвет
или друг орган по въпроси от неговата компетентност.
От приетото решение на управителния
съвет на т. д. от 10.06.2010 г. по т.1, за което не се спори, че е действащо
към релевантия момент 08.01.2015 г. се
установява, че управителният съвет е упълномощил А. М. да представлява дружеството във връзка с
взаимоотношенията му с всички други физически и юридически лица на територията
на РБ и в чужбина, като го е избрал за изпълнителен секретар. Сключен е и
трудов договор, по силата на който А. М. е назначен на
длъжност изпълнителен секретар.
Решението е в съответствие с правомощията на управителния съвет по чл.31,т.1
от ЗЮЛНЦ, съгласно която разпоредба управителният съвет представлява сдружението и определя обема на
представителната власт на отделни негови членове. В случая не може да се
приеме, че финансовите документи следва да се подписват с два подписа съгласно
т.2 от взетото решение, тъй като то се отнася за банковите сметки в О. б. АД.
Следва да се отбележи, че фактурата
представлява писмен първичен документ,
който удостоверява извършването на определена стопанска операция и който е основание за отразяване на тази стопанската операция във вторичните счетоводни регистри. Отразяването
и във вторичните счетоводни регистри -
вписването в дневниците за покупка и продажба на продавача и купувача,
отразяването и в справките декларации по ЗДДС,
ако има данъчна регистрация и ползването на данъчен кредит във връзка с
нея, са обстоятелства, релевантни за установяване възникването на продажбеното
правоотношение, по повод на което е съставена. Неотразяването обаче не изключва
продажбеното отношение, а има други административни и данъчни последици. Затова
неотразяването на фактурата в счетоводството на т. д. само по себе си не отрича продажбеното
правоотношение. Имайки предвид
процесната фактура и стокова разписка, както и останалите събрани
доказателства по делото следва да се приеме, че е налице твърдяното
правоотношение между страните. Страните са постигнали съгласие за сдключването
на процесния договор за продажба, а със сключването на договора собствеността
върху процесните вещи е преминала от продавача на купувача, като последният е
придобил това право. Въпросите дали т. д.
е имало нужда или не от описаните
климатици във фактурата, високата цена на климатиците и финансовата възможност
на дружеството да ги закупи не са част от фактическият състав на договора за продажба.
Ето защо и тъй като е налице твърдяното правоотношение между страните, както и
при липса на данни за заплащане на покупко-продажна цена, следва да се приеме,
че ответното т. д не е изпълнило задължението за заплащане на
покупко-продажната цена и да се уважи предявения иск.
До същия краен резултат е достигнал и
първоинстанционният съд в обжалваното решение. Ето защо, то следва да бъде
потвърдено. Неоснователни се явяват оплакванията във въззивната жалба по
изложените по-горе съображения. Не е нарушена нормата на чл.20 от ЗЗД, тъй като
изводите на първоинстанционния съд са съобразени с представените доказателства
по делото, със становищата на страните, както и с целта на договорното
правоотношение.
Ответникът е претендирал разноските
за въззивното производство, а именно адвокатско възнаграждение, за което е
приложил списък по чл.80 от ГПК и
договор за правна защита, служещ и като разписка за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 500 лв. С оглед резултата по делото претендцията му следва да се уважи, като
заплатеното възнаграждение не е прекомерно.
Водим от гореизложеното, Пловдивският апелативен
съд,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение
№101 от 07.07.2020 г. по търг.дело
№6482019 г. по описа на Окръжен съд Кърджали.
Осъжда Т. д. К., БУЛСТАТ №..., да заплати на Ф.и Н. ЕООД, ЕИК ..., направените
разноски за въззивното производство в размер на 1500 лв.
Решението
е неокончателно и подлежи на касационно
обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: