№ 1548
гр. София, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПШ
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110208851 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на ИВ. ИЛ. Д. против Наказателно
постановление № 21-4332-007696/13.04.2021г. на Началник група при отдел „Пътна
полиция” при СДВР, с което на основание чл. 183, ал.5, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.
119 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на
100 /сто/ лева .
В жалбата се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че не е извършил вмененото му нарушение,
тъй като е бил в хипотезата на чл. 15 или чл. 13 от НК. Подробни съображения е развил в
депозираното срещу АУАН възражение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично. Поддържа изцяло
депозираната от него жалба. Пледира да бъде отменено изцяло атакуваното наказателно
постановление. Посочва, че на мястото е имало паркиран автомобил, който е пречел на
видимостта му към пешеходната пътека.
Въззиваемата страна редовно призова, не се явява, не се представлява, не взема становище
по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление на 28.03.2021г. около 14:41
часа в гр. АДРЕС , при управление на л.а Мазда с рег. № СВ 6194 РХ на пешеходната пътека
с ул. АДРЕС обозначена с пътен знак Д 17 и пътна маркировка 8.1 водачът не пропуска
преминаващия пешеходец, с което нарушил разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
Нарушението на разпоредбата на чл.119, ал. 1 от ЗДвП било възприето от св. Елена Симова
и Ивайло Недков – мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР.
За така констатираното нарушение на Д. бил съставен АУАН серия АА№ 691601, който му
бил предявен на същата дата – 28.03.2021 г.
Д. се възползвал от правото си и вписал върху бланката на АУАН, че има възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН били депозирани допълнителни възражения по така съставения
АУАН.
Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление № 21-4332-007696/13.04.2021г. на Началник група при отдел „Пътна
полиция” при СДВР, с което на основание чл. 183, ал.5, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.
119 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на
100 /сто/ лева .
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетеля Елена Симова, както и останалите писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК. При проведения непосредствен разпит на
актосъставителя съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически
положения. Показанията са подробни и вътрешно балансирани, поради което следва да
бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от
приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а това не налага отделното
обсъждане на доказателствените източници. Наред с това, допринасят за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото и приложените по делото писмени доказателства,
които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът
основа своите фактически изводи и въз основа на тях. Писмените доказателства са в синхрон
с депозираните свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая, като
обсъждането на доказателствените материали поотделно, и в тяхната съвкупност доведе до
еднозначни фактически изводи у съдебния състав.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
2
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност.Това се доказва от приложената по
административно наказателната преписка заповеди
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от
материалноправна гледна точка.
Жалбоподателят И.Д. е правоспособен водач на МПС и като такъв е адресат на
разпоредбите на Закона за движение по пътищата и актовете по прилагането му.
Разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, вменява правно задължение при приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
Легално определение на понятието пешеходна пътека е дадено в параграф 6, ал.1, т.54 от ДР
на ЗДвП, според която "Пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не
3
с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на
пешеходци.
По делото не се спори от страните, че в посочения в АУАН и НП участък е имало
пешеходна пътека тип „зебра” обозначена по съответния ред.
Предмет на спор по делото е дали Д. е изпълнил задължението си да спре и да пропусне
пешеходците, доколкото последният твърди, че не е имал обективна възможност да го
възприеме, поради неправилно паркирали в района МПС.
От събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства се установява,
че жалбоподателят не е пропуснал преминаващи по пешеходна пътека пешеходци, като не е
спрял управлявания от него автомобил и е преминал. Разпитан в съдебно заседание
актосъставителят, който е очевидец на нарушението, е дал конкретни показания и е описал
нарушението. Видно и от изложеното в депозираната срещу постановлението жалба Д. е
възприел пешеходеца, но в момент, в който е преценил, че е по-безопасно да продължи
движението си вместо да спре и да го пропусне, тъй като видимостта му е била ограничена,
заради неправилно паркирало МПС. В действителност правата на пешеходците не са
абсолютни, но когато се касае за пресичане на обозначените за това места и по определения
за това ред е задължение на водачите на МПС да пазят живота и здравето им, респ. да ги
пропуснат да преминат с предимство. В този смисъл именно поради посочените причини, а
именно МПС ограничаващо видимостта му Д. е имал задължението да повиши своето
внимание и при необходимост да намали скоростта, за да има обективна възможност да
спре.
На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Възприетата и възведена и в АУАН и в НП фактическа обстановка не бе оборена, поради
което съдът намира, че нарушението е доказано. ю
Настоящия съдебен състав намира, че АНО правилно е ангажирал отговорността на
нарушителя за извършеното от него нарушение. При налагане на санкцията е взел предвид
всички обстоятелства и наложеното наказание е справедливо.
Съгласно разпоредбата на чл. 183 ал. 5) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.)
Наказва се с глоба 100 лв. водач, който: 2. не осигури предимство, когато преминава през
пешеходна пътека.
АНО правилно е определил и наложил съответните на нарушената норма наказания.
Поради тези причини наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-007696/13.04.2021г. на
Началник група при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 183, ал.5,
т.2 от ЗДвП за нарушение по чл. 119 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева , като правилно и
законосъобразно .
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5