Решение по дело №3301/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1830
Дата: 14 октомври 2019 г. (в сила от 28 ноември 2019 г.)
Съдия: Ивелина Христова Христова-Желева
Дело: 20193110203301
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                                  РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                               №1830/14.10.2019г.2019г.

 

                                   Година 2019                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и седми състав

На осми октомври                                              Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията АНД № 3301 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на М.К.И., ЕГН **********,***, срещу Наказателно постановление № 19-0819-003273/ 21.06.2019г., на Началник Група към ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“-Варна, с което на му наложени:1/ административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение  на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП; 2/ административно наказание „глоба“ в размер на 120 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение  на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.           

     В жалбата  се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно. НП било немотивирано, изложеното в обстоятелствената му част било невярно, нелогично, неясно и това затруднявало правото на защита срещу наложените санкции. В жалбата въззивникът оспорва своето участие в ПТП на посочената дата и час. Сочи, че след като не е бил участник в ПТП, няма как да го напусне. Жалбоподателят твърди, че лекият автомобил марка „Мицубиши“, модел „Аутлендър“, с рег.№ В 0606 НА, бил  съпружеска имуществена общност, като двамата със съпругата му били правоспособни водачи на МПС, но нямали спомен на тази дата да са  претърпели ПТП. С тези аргументи се иска отмяната на НП.

    В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Представлява се и от процесуални представители –адв.С.П., който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

   Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище.

 

    С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

       На 28.02.2019г. св. М.П. паркирала личния си лек автомобил марка „Сузуки Суифт“ с рег.№ В 9990 КР, в гр.Варна пред дома си на ул. „Пловдив“ . Когато паркирала автомобила си , св.П. видяла, че до нея има паркиран друг автомобил- джип, сребрист на цвят, като не обърнала внимание на марката и модела му. Малко по-късно, около 15.00ч. на същата дата, тя слязла при автомобила си и установила, че той е ударен отзад в лявата част, а автомобилът който бил паркиран до нея го нямало. Незабавно телефонирала на съпруга си, който бил излязъл преди нея, но същият заявил че не е забелязал, че автомобилът й е ударен. След два дни , св.П. видяла в близост до адреса където живеела лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Аутлендър“, с рег.№ В 0606 НА, който бил управляван от въззивника. Видяла, че същият има следи от удар отпред в дясната част, където имало останала боя. Тогава попитала въззивникът дали той е ударил колата й. Последният се отнесъл зле със свидетелката, поради което на 05.03.2019г. св.П. подала жалба в Сектор „ПП“-Варна с твърдение, че автомобилът й е бил ударен в задната лява част на 28.02.2019г., като преди това до нея е бил паркиран автомобил „Мицубиши“, модел „Аутлендър“. В жалбата било посочено още, че на 02.03.2019г. свидетелката видяла автомобил с рег.№ В 0606 НА, който бил ударен в предната дясна част и там имало следи от червена боя. Посочила още, че на въпрос към водача, защо не я е потърсил след като е ударил автомобилът й, той се държал грубо и арогантно. С жалбата , св.П. помолила да й бъде съставен протокол за ПТП, както и да бъде взето отношение към водача.

   Така подадената жалба била възложена за работа на св.К.К.-младши инспектор в Сектор „ПП“-Варна. Св.К. установил, че собственик на автомобила е възз.И.. На същия били снети сведения, в които той посочил, че изнесеното от жалбоподателката П. не отговаря на действителността, като посочил, че още на 25.02 или 26.02.2019г. бил уведомен от сина си, че автомобилът му има щети по дясната част- броня.

    На 12.03.2019г. св.К. огледал двата автомобила- този на св.П. и този на възз., като съставил и протокол за ПТП №1692794, в който посочил, че по автомобила на възз. има деформация п предната дясна част, а по автомобила на св.П. има деформация по задната лява част. На двата автомобила на 12.03.2019г. били изготвени и фотоснимки.

  При горните констатации св. К. съставил против въз. И. акт за установяване на нарушение, в който посочил че  на 28.02.2019г., около 15.00 часа, в гр. Варна, на ул. "Пловдив", като водач на лек автомобил Мицубиши Аутлендър, с регистрационен номер В 0606 НА, в гр. Варна, управлявал по ул. Пловдив, в посока към бул. "Васил Левски", личния си л.а. Мицубиши Аутлендър, с рег.№ В 0606 НА, като до дом № 21, при подход за паркиране в реда на паркираните МПС, блъска паркирания до него вдясно лек автомобил Сузуки Суифт, с рег.№ В 9990 КР. ПТП с материални щети. Водачът напуска местопроизшествието, като не уведомява службата за контрол на МВР. Установен впоследствие. Нарушенията били квалифицирани като такива по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП и по чл.123 ал.1, т.3 б.”в” от ЗДвП. АУАН бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал с отбелязване, че ще представи допълнителни обяснения, тъй като не е съгласен със съставения АУАН.  

      Възражения постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН. В тях възз. посочил, че щетите по автомобила му са причинени на 25 или 26.02.2019г, както и че на 28.02.2019г. не е бил на адреса, като посочил и свидетел на това обстоятелство.

      По така постъпилите възражения, АНО назначил комисия от четири човека. Комисията се задоволила с обстоятелството да поиска обяснения от двама полицейски служители- св.К. съставил акта и К.Д. - посочен като свидетел при съставянето на АУАН. Видно от приложената по преписката докладна записка /ДЗ/ от актосъставителя К., става ясно, че ПТП е обслужено по жалба на св.П.. В ДЗ се сочи, че на 12.03.2019г. двете страни са призовани в сектор ПП , направен бил оглед и снимки на двата автомобила и ПТП било обслужено по общия ред. Видно от ДЗ на К.Д., същият е свидетел единствено при съставяне на АУАН.

       Назначената комисия излязла със становище, че АУАН е правомерен и законосъобразен, възражението неоснователно.

      При така установената, неизяснена фактическа обстановка АНО издал НП, атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което възприел изцяло фактическите и правните констатации в акта.

   Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН,  протокол за ПТП, фотоснимки и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

  Съдът кредитира  показанията на депозирани в с.з. от св.К., с изключение на частта в която същият сочи, че жалбоподателката П. е видяла произшествието, както и че възз. не е отрекъл настъпилото ПТП. На първо място още от данните по преписката/ жалбата на П./ е видно, че същата не е възприела случилото се, а е посочила възприятията си за състоянието на автомобила на възз. два дни след твърдения инцидент. На второ място видно от материалите по преписката, в нито един момент – нито при снетите му сведения на 12.03.2019г., нито в АУАН, същият е признал за извършването на произшествието. Напротив още от първия момент И. сочи, че няма нищо общо с инцидента, а обяснява причините за щетите по автомобила му. Ето защо съдът не кредитира показанията на св.К. в тези им части. Съдът намира, че напълно нормално е предвид заеманата от свидетеля служба, при която ежедневно се сблъсква с различни произшествия, да не помни в подробности случая. В останалата им част съдът кредитира показанията му като кореспондиращи с останалите гласни , писмени и веществени доказателства /фотоснимки/.

 Съдът кредитира и показанията на св.П., която изложи пред съда възприятията си за начина, по който според нея са причинени щетите по автомобила й. От тези показания съдът единствено не кредитира частта, в която тя заявява, че именно автомобилът на възз. е бил паркиран до нейния преди инцидента. В тази част показанията й са вътрешно противоречиви,, а и не кореспондират с писмените данни събрани по преписката. Пред съдебния състав същата заяви, че при паркиране на автомобила си е забелязала единствено , че до нея е паркирал сив джип, като марката му не видяла и не запомнила. В жалбата си до полицията пък сочи, марката и модела на автомобила. Нещо повече свидетелката посочи как е достигнала до извода, че именно автомобилът на възз.  е ударил нейния автомобил—единствено по цвета на автомобила и по установената в предната му част боя. В жалбата си пред сектор ПП-Варна св.П. е посочила, че по предната дясна частна автомобила на възз. е имало червена боя, а пред съдебния състав заяви, че нейният автомобил е със специфичен оранжев цвят. Освен горното, в изготвения от полицейският орган протокол за ПТП не е отразено наличие на червена или оранжева боя по предната дясна част на автомобила на възз., а са посочени само деформации, а в с.з. св.К. заяви, че се е касаело само за просурквания. Ето защо съдът не кредитира показанията на свидетелката, че именно автомобилът на възз. е бил паркиран до нейния, както и че по него е имало боя – оранжева по предната му част . В останалата им част, като кореспондиращи с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства, съдът кредитира показанията на св.П..

 Макар да е налично подразбиращо се съмнение в тяхната безпристрастност, предвид факта, че св.И.Д. да бе доведен в с.з от възз.И., съдът не намери опора в останалите доказателства по делото, за да изключи априори показанията на този свидетел. Неговите показания подкрепят обясненията на възз., че щетите по автомобил му са възникнали преди дата 28.02.2019г., факт останал необорен в хода на съдебното следствие. Ето защо съдът ги кредитира.

  Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

  Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок  от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

    Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник на РУ при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор при сектор „ПП, оправомощен съгласно същата заповед.

  АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

     АУАН е съставен в присъствието на  нарушителя и свидетел, присъствал при  съставянето му. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено. Това е така тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект.

   Въпреки горното съдът намира, че при провеждане на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно е бил приложен материалния закон.

  С пункт първи от НП на въззивника е наложено наказание за това, че на 28.02.2019год., при управление на МПС нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП като в резултат на това е причинил ПТП.

Съгласно посочената по-горе разпоредба всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. От събраните по делото доказателства, не бе установено по безспорен и категоричен начин, че възз е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В конкретния случай по делото не е спорно, че автомобилът собственост на св.П. е участвал в ПТП на датата посочена в акта. В същото време обаче не бяха събрани безспорни и категорични доказателства, които да установят, че именно въззивникът , с управлявания от него автомобил е ударил автомобила на св.П.  извършвайки маневра за паркиране в реда на паркирани автомобили. Липсват свидетели очевидци на процесната ситуация. Твърденията на св.К. –актосъставител депозирани в с.з., че св.П. е видяла, че автомобилът на възз. е блъснал нейния се опровергават по категоричен начин от показанията на самата П., която е категорична, че не е видяла кой е ударил автомобила й. Същата посочи, че не е видяла марката и модела на паркирания до нея автомобил, а само цветът му- сив, както и че е джип. Св.К. също не е очевидец на произшествието, а е отработил случая по жалба на П.. Обстоятелството, че два дни по-късно св.П. е видяла боя по автомобила на въззивника, както и убеждението й , че именно той я е ударил също не може да обоснове категоричен извод, че именно възз. е причинил ПТП. Тук следва да се посочи, че по делото са налични доказателства-свидетелски показания, че щетите по автомобила на възз. са причинени два-три дни преди инцидента на 28.02.2019г. Освен горното твърденията на П., че по автомобила на възз. е имало, червена боя /посочено в жалбата й/ и оранжева боя посочено в с.з. категорично се опровергават от отразеното в официалния документ- протокол за ПТП, където не е отразено наличие на такава боя, а само деформации, видно и от фотоснимките приобщени по делото.За авторство от страна на възз. по отношение на ПТП-то не сочат и останалите събрани по делото доказателства- сведения от И., ДЗ изготвени от двамата полицейски служители, което е и обяснимо предвид това, че както К., така и неговият колега Д.  не са били очевидци на ситуацията, каквато прочие не е била и П..

  При така изтъкнатите съображения, съдът намира, че нарушението не е доказано, поради което и НП следва да бъде отменено в тази част поради неправилно приложение на материалния закон.

   С пункт  втори от НП, на възз. е наложено  административно наказание „глоба“ в размер на 120 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение  на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.

          Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, визираща три хипотези и гласи, че когато при произшествието са причинени само имуществени вреди водачът, който е участник в ПТП е длъжен:

а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието;

б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяват службата за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието;

в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

      От цитираното  в НП нарушение е видно, че АНО, е възприел нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП в хипотезата на буква „в”. Прочие такова обвинение- за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б „в” от ЗДвП е изписано в цифровата квалификация и на АУАН. От анализа на цитираната разпоредба следва, че за съставомерността на изпълнителното деяние на визираното в посочената правна норма административно нарушение е необходимо да е настъпило ПТП, при което са причинени само имуществени вреди, произшествието да е възприето от участниците в същото, и между тях да няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. В случая обаче между въз.И. и св.П. –собственик на увреденото имущество  не е имало разногласия, доколкото по делото не е доказано въззивникът да има съпричастност към причинените увреждания по автомобила на П., като съображенията на съда са същите както и посочените по пункт първи от НП. Възз.И. не е бил заварен на мястото на инцидента, а  разногласия със св.П. по повод инцидента са възникнали два дни по-късно, когато същият е оспорил участието си в него. Нещо повече този съставомерен признак на нарушението- липсата на съгласие, не е посочен във фактическото обвинение нито в акта, нито в постановлението. В двата акта е изписано, че водачът е напуснал мястото на ПТП без да уведоми службите за контрол на МВР, липсват обаче факти за наличие на липса на съгласие, респективно разногласия между него и собственика на повредената вещ.

         С оглед на това съдът намира, че издаденото против въз. И.  наказателно постановление по пункт 2 , също се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено и в тази му част, каквито са и възраженията наведени в жалбата и в с.з.

 

      Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

 

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0819-003273/ 21.06.2019г., на Началник Група към ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“-Варна, с което на М.К.И., ЕГН **********,*** са наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение  на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП; 2/ административно наказание „глоба“ в размер на 120 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение  на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.

          

      Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                      СЪДИЯ при РС- Варна: