Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.03.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на втори март през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.ч.гр.д. № 15744 по описа на съда за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на взискателя Р. (България) ЕАД
срещу отказ за присъединяването й като взискател по изп. дело № 1426/2016 г. по
описа на ЧСИ Н.М.с рег. № 841 и район на действие СГС по отношение на длъжника Д.К.ЕООД
– в несъстоятелност за вземания по заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 592 от
21.01.2016 г., издадени по гр. дело № 360/2016 г. по описа на РС – Варна, и по
изпълнителен лист от 24.10.2018 г., издаден по т. дело № 8514/2016 г. по описа
на СГС, ТО, VІ-22 състав.
В жалбата се твърди, че незаконно съдебният изпълнител е
отказал да я присъедини като взискател по изпълнителното дело
за тези вземания, тъй като банката е взискател по него и принудителното
изпълнение е насочено върху ипотекирани в полза на нея недвижими имоти въз
основа на разрешение по чл. 638, ал. 3 от ТЗ, дадено с определение от 20.09.2017
г. по т. дело № 4297/2017 г. по описа на САС, ТО, 11-ти състав, за удовлетворяване
на обезпечените й вземания, а и тя като ипотекарен кредитор е присъединен по
право взискател за тези вземания съгласно чл. 459, ал. 2 от ГПК. Иска отмяна на
обжалвания отказ.
Ответниците по жалбата в законоустановения срок не са
подали възражения, а в мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК - съдебният изпълнител
заявява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на
обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено
следното:
Производството по изп. дело № 1426/2016 по описа на ЧСИ Н.М.с
рег. № 841 и район на действие СГС е образувано по молба от 11.02.2016 г. на
взискателя Р. (България) ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 20.06.2016 г.,
издаден по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК по гр. дело № 361/2016 г. по описа на РС - Варна, против Д.К.ЕООД,
Л.П.ЕООД, Л.К.АД, СД Лайтинг АД и К.П.Д.за солидарно заплащане на банката на
сумата 213400 евро, представляваща главница по договор за револвиращ банков
кредит от 16.08.2006 г. и анексите към него, заедно със законната лихва върху
тази сума от 14.01.2016 г. до окончателното й изплащане, сумата 9240.72 евро –
просрочена редовна лихва за периода от 05.08.2014 г. до 18.11.2015 г., сумата 17893.99
евро – наказателна лихва за периода от 06.10.2014 г. до 13.01.2016 г., сумата 242.50
евро – комисиона за управление на кредита, и сумите 17011.39 лева и 7593 лева –
разноски по производството.
По така образуваното производство принудителното изпълнение
е насочено и върху притежавани от солидарния длъжник Д.К.ЕООД недвижими имоти,
представляващи – магазин № 3 и магазин (търговско помещение) в гр. София, ж.к.
Лагера, и представляващи дадено в полза на банката реално обезпечение за
задълженията на дружеството към нея по договора за револвиращ банков кредит от
16.08.2006 г. (така и нотариални актове за учредяване на договорна ипотека
върху недвижими имоти № 33 от 17.08.2006 г. и № 180 от 17.10.2006 г., опис от
16.03.2016 г., протоколи за проведена публична продан и други). Тъй като с решение
№ 988 от 22.05.2017 г., постановено по т. дело № 1999/2016 г. по описа на СГС и
вписано в ТР при АВп, за солидарния длъжник Д.К.ЕООД е открито производство по
несъстоятелност, на основание чл. 432, т. 7 във вр. с чл. 638, ал. 1 от ТЗ
изпълнителното производство по отношение на него е спряно, като спирането му е
удостоверено с постановление от 08.08.2017 г.
Въз основа на молба на взискателя Р. (България) ЕАД и
след обжалване пред въззивния съд е постановено определение № 2950 от
20.09.2017 г. по гр. дело № 4297/2017 г. по описа на САС, ТО, 11-ти състав, с
което е разрешено на взискателя продължаването на изпълнителни действия по изп.
дело № 113/2016 г. по описа на ЧСИ Д.П.-Я.и изп. дело № 1426/2016 г. по описа
на ЧСИ Н.М.за реализация на имуществото от масата на несъстоятелността, върху
което е наложено обезпечение в полза на банката. Така даденото разрешение от
съда по несъстоятелността е обосновало съдебният изпълнител с постановление от
12.12.2017 г. да възобнови изпълнителното производство по изп. дело № 1426/2016
г. по отношение на притежаваните от несъстоятелния длъжник недвижими имоти.
С протокол за обявяване на направени наддавателни
предложения по насрочена публична продан на недвижим имот и купувач, съставен на
18.07.2018 г. от съдебния изпълнител за насрочената публична продан от
17.06.2019 г. до 17.07.2019 г. и проведена след редица обявени такива за
нестанали, за купувач на недвижимите имоти на длъжника е обявен Т.ООД
(присъединен взискател от 01.04.2016 г.), като на основание чл. 495 от ГПК на
явилите се страни е съобщена датата на предявяване на разпределението на сумата
от проданта – 26.07.2019 г.
В деня на предявяване на разпределението взискателят Р.
(България) ЕАД е поискал присъединяването му по изпълнителното производство и
за вземанията по изпълнителен лист от 21.01.2016 г., издаден въз основа на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по гр. дело №
360/2016 г. на РС – Варна, удостоверение от 19.07.2019 г., издадено по изп.
дело № 113/2016 г. по описа на ЧСИ Д.П.Я. и изпълнителен лист от 24.10.2018 г.,
издаден по т. дело № 8514/2016 г. по описа на СГС, ТО, VІ-22, за
удовлетворяването на които е учредена ипотека върху същите имоти. Изложеното е
в молбата, че тези вземания са предявени и приети със списък по чл. 685, ал. 1
от ТЗ от 30.07.2018 г. в производството по несъстоятелност на длъжника Д.К.ЕООД.
За да постанови отказа си за присъединяването на банката като
взискател по отношение на длъжника Д.К.ЕООД – в несъстоятелност за вземанията
по изпълнителните листове от 21.06.2016 г. и 24.10.2018 г., съответно да
предприеме исканите от нея изпълнителни действия по делото, съдебният изпълнител
се е позовал на императива на чл. 638, ал. 1 от ТЗ.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
Същата е допустима, тъй като е насочена срещу подлежащ на
обжалване съгласно чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК акт на съдебния изпълнител, а
именно – отказ за извършване на искано изпълнително действие, каквото по
съществото си представлява искането за присъединяване като взискател по изпълнителното
дело (в този смисъл и т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), обективиран в разпореждане от 26.07.2019
г. на съдебния изпълнител, по повод молба на първоначалния взискателя по
изпълнителното дело.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 638, ал. 1 и 4, изр. 2-ро и 3-то от ТЗ с откриването
на производство по несъстоятелност, насочено към универсално принудително
изпълнение за съразмерно удовлетворяване на всички кредитори на неплатежоспособния
длъжник, се спират по силата на закона всички заварени индивидуални изпълнителни
производства по ГПК срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, наложените
в индивидуалното производство по ГПК запори и възбрани са непротивопоставими на
кредиторите на несъстоятелността, а налагането на нови обезпечителни мерки по
реда на ГПК и ДОПК върху имуществото на длъжника от датата на откриване на производството
по несъстоятелност е недопустимо. Целта на посочените разпоредби, имащи
императивен правопорядък, е да се обезпечи осребряването на масата на
несъстоятелността и разпределението на получените суми да се извърши в и по
правилата на производството по несъстоятелността, в което кредиторите на длъжника
се удовлетворяват съобразно привилегиите им по чл. 722 от ТЗ, а не по приложимите
при индивидуалните изпълнителни производства привилегии по чл. 136 от ЗЗД.
Спряното индивидуално изпълнително производство, насочено
срещу имущество на длъжника, съгласно чл. 638, ал. 3 от ТЗ по изключение може
да бъде възобновено от съда по несъстоятелността, ако по него е предприето
действие в полза на обезпечен кредитор по реализация на обезпечението и
съществува опасност от увреждане на интересите на кредиторите – чл. 638, ал. 3 от ТЗ. От възобновяването на завареното изпълнително производство обаче се ползва
само обезпеченият кредитор за вземанията си, които вече са предмет на възобновеното
индивидуалното принудително изпълнение, но не и останалите вземания на взискателя
и другите (присъединени) взискатели на длъжника, които могат да се удовлетворят
единствено в рамките на производството по несъстоятелност, ако в него установят
качеството си на кредитори за претендираните от тях вземания от
неплатежоспособния търговец. Това е така, тъй като при възобновеното
изпълнително производство по чл. 638, ал. 3 от ТЗ получената по реда на ГПК над
размера на обезпечението сума се внася от съдебния изпълнител в особената
сметка на синдика и служи за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността
съобразно привилегиите по чл. 722, ал. 1 от ТЗ. Изводът за недопустимост на
присъединяването на кредитора, макар и за негови вземания, обезпечени с имуществото,
за реализацията на което е разрешено продължаването на висящото индивидуално
принудително изпълнение от съда по несъстоятелността, следва и от възможността този
кредитор да не е взискателят, за който производството е възобновено, респ. е
дадено разрешението от съда по несъстоятелността, който именно следва да
съобрази поредността на вписаните върху недвижимия имот ипотеки. Изложеното
води и до неприложимост на правилото на чл. 459, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ГПК
при индивидуалните изпълнителни производства, респ. до неоснователност на
доводите на жалбоподателя в обратния смисъл.
В случая процесното изпълнително производство, което е
имало за предмет вземания на взискателя Р. (България) ЕАД по изпълнителния
лист, издаден по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по гр. дело № 361/2016 г. по описа на РС – Варна, е възобновено
по отношение на длъжника Д.К.ЕООД по постановено от съда по несъстоятелността разрешение
по чл. 638, ал. 3 от ТЗ за продължаване на индивидуалното принудително изпълнение.
Възобновяването на завереното изпълнително производство обаче е само по отношение
на вземанията на банката - кредитор на несъстоятелния длъжник Д.К.ЕООД, предмет
на посоченото в разрешението на съда по несъстоятелността индивидуалното
принудително изпълнение и обезпечени с ипотека върху имотите от масата на
несъстоятелността на длъжника, за реализирането на която са били предприети изпълнителни
действия към момента на откриване на производството по несъстоятелност. Именно
за удовлетворяването на тези вземания на банката като взискател е реализирано даденото
й реално обезпечение в индивидуалното принудително производство по изп. дело №
1426/2016 г., а не за удовлетворяването на останалите й вземания и на
вземанията на другите взискатели на длъжника Д.К.ЕООД – в несъстоятелност.
Следователно присъединяването на банката за вземания, които не са били предмет
на индивидуалното принудително изпълнение, би било незаконосъобразно поради несъобразяване
му като изпълнително действие с горепосочените разпоредби на Търговския закон и
с даденото от съда по несъстоятелност разрешение по чл. 638, ал. 3 от ТЗ. А и внасянето
на остатъка от сумата, получена от реализацията на имотите, предмет на вещното
обезпечение, от съдебния изпълнител в особената сметка на синдика на
несъстоятелния длъжник Д.К.ЕООД, ще послужи за удовлетворяването на кредиторите
на несъстоятелността, включително и на банката (жалбоподател), съобразно привилегиите
по чл. 722, ал. 1 от ТЗ, според които тя отново се явява обезпечен кредитор с
право на предпочитателно удовлетворяване от тази сума.
Във връзка с изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител се явява неоснователна и
като такава следва да се отхвърли.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 148308 от 02.12.2019 г. на Р. (България)
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** – Експо 2000, срещу
отказ за присъединяването й като взискател по изп. дело № 1426/2016 г. по описа
на ЧСИ Н.М.с рег. № 841 и район на действие СГС по отношение на длъжника Д.К.ЕООД
– в несъстоятелност за вземания по заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 592 от
21.01.2016 г., издадени по гр. дело № 360/2016 г. по описа на РС – Варна, и по
изпълнителен лист от 24.10.2018 г., издаден по т. дело № 8514/2016 г. по описа
на СГС, ТО, VІ-22 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.