Присъда по дело №5461/2022 на Софийски районен съд

МОТИВИ
ПО НЧХД № 5461/2022 г. ПО ОПИСА НА СРС, НО, 116-ТИ СЪСТАВ

Софийският районен съд е сезиран с тъжба от И. Й. Д. срещу А. Б. Х., с която е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.182, ал.2 НК за това, че в периода
от 27.10.21 г. до 01.02.22г. в с. Негован, *************, а именно, че не изпълнил на
съдебно решение относно упражняване на родителски права по отношение на детето Й.А.
Х.а, ЕГН **********, определени с Решение № III - 91-73 от 25.02.2015г. на СРС , БО , 91
състав по гр. д. № 52158/14г. , изменено с Решение от 07.07.2016г. на СРС , БО , 84 състав
по гр. д. № 81270/15г., като след определения му ден за виждане на детето 27.10.2021г. не
върнал детето на майка му И. Й. Д. на 27.10.2021г. в 17:00 часа в с. Негован, *************,
упражняваща родителските права, а го задържал при себе си до 01.02.2022г.
В хода на съдебното следствие подсъдимият дава обяснения като заявява, че майката
не му дава да се вижда с детето, не знае подробности за здравословното му състояние,
признава да не е изпълнил съдебното решение и самоволно да е задържал детето при себе си
на 27.10.2021. след часа му на лични отношения с детето. Сочи,ч е бил нарамил това, за да
спаси детето то средата, в която се намира, а за месеците, в които детето е било при него той
се почувствал като истински баща. Сочи, че детето под негови грижи се е развило
положително, като е наваксало в образованието си и е посещавало извънкласни занимания и
спортове. Твърди, че майката на детето употребява наркотични вещества. Твърди да не е
напускал страната по време на задържането на детето при себе си.
В съдебното заседание, в което е да даден ход на делото по същество, повереникът на
частния тъжител – адв. Г. - САК /с представено по делото пълномощно/, поддържа
обвинението. Намира, че от събрания в хода на производството доказателствен материал,
безспорно са се доказали, фактическите твърдения, изложено в частната тъжба. Сочи, че от
представените съдебни решения, категорично се установява, че родителските права са
предоставени на майката /частната тъжителка/, а режимът на лични отношения на другия
родител – подсъдимият, са ясно и точно определени. Изтъква, че подсъдимият чрез
изпращането на текстови съобщения, е уведомил частната тъжителка, за обстоятелството, че
не възнамерява да се съобрази с установения режим на лични отношения и да върне детето в
дължимия ден и час. Допълва, че цялостното поведение на Х. е поставило детето в риск и e
препятствало обучението му. Счита, че действията му по укриване на детето от неговата
майка в продължение на три месеца, сa били насочени към това подсъдимият да получи
родителските права. Счита, че преди частната тъжителка да се обърне към съда, същата е
извършила редица активни действия, с които доброволно и безконфликтно да бъдат
разрешени взаимоотношенията между двамата родители, но подсъдимият е продължил да
лишава частната тъжителка, от възможността да вижда детето си. Относно цялостно
поведение на подсъдимия, повереникът намира, че същият се отнася безкритично към
постъпките си, с усещане за безнаказаност, въпреки, че сам е изтъкнал, че съзнателно е
нарушил съдебното решение, уреждащо родителските права и режим на лични отношения с
детето. Моли съда да признае подсъдимия за виновен, като приеме за отегчаващо
обстоятелство, продължителния период на задържане на детето, което го е отчуждило от
социалната му среда, както и от възможността да се обучава присъствено в училище.
Частният тъжител взема отношение в хода на съдебните прения, като заявява, че се
придържа към казаното от адв. Г..
Защитникът на подсъдимия – адв. Й. – САК, изразява становище за несъставомерност
на инкриминираното с тъжбата престъпление, както от обективна, така и от субективна
страна. Сочи, че въпреки обтегнатите отношенията между родителите, в периода, в който
детето е било при своя баща, то се е чувствало спокойно, посещавало е уроци по карате,
както и се е обучавало дистанционно, което в този период е било допустимо. Констатира, че
въпреки препоръките на социалните работници, родителите да се запишат на допълни
курсове, предназначени за повишаване на техните познания, свързани с възпитанието и
1

отглеждане на детето им, това е сторил единствено подсъдимият. Защитата не отрича, че
през инкриминирания период, подсъдимият не е върнал детето, но причината, която се сочи
е несъобразяването на частната тъжителка с режима на лични отношения, установени между
другия родител и детето, както и невъзможността на подсъдимия да полага нужните грижи
за своята дъщеря. В тази последователност допълва, че никой от социалните работници не е
уведомил Х., че ако не спазва режима на лични отношения с детето си, ще бъде подведен
под наказателна отговорност. Защитата посочва, че подсъдимият не е върнал детето, тъй
като е бил консултиран с адвокат, който го е посъветвал да задържи детето, докато
приключи друго дело, с гражданскоправен характер между същите страни. Поведението на
частната тъжителка, според адвокат Й., е насочено към това, детето да бъде настанено в
приемно семейство. Сочи, че наличието на изпълнително дело срещу подсъдимия не е
съставомерен елемент и не следва да бъде обсъждан в настоящото производство,
позовавайки се на практика на върховната съдебна инстанция. В заключение се посочва, че в
действията на подсъдимия не е налице пряк умисъл, тъй като никой не му е обяснил, че носи
наказателна отговорност, ако действията му не са съобразени с постановеното съдебното
решение. Алтернативно се изтъква, че подсъдимият еднократно не е спазил режима на
лични отношения, но поради незнание на възможните за него последствия, което според
защитата е достатъчно основание, процесният случай да бъде определен като „маловажен“.
Изтъква се, че за защитата остава неясно, какво цели частната тъжителка с това си
поведение, като се акцентира, че тя към момента продължава да не осигурява възможност на
бащата на детето да го вижда и да полага нужните грижи за него. Моли съда да не наказва
подсъдимия, а само да предупреди същия, тъй като деянието не било тежко, а вместо да му
се наложи наказание „глоба“, която да е платима в полза на държавата, защитата намира, че
е по – добре, тази сума да бъде заплатена от Х. в полза на детето му като дължимата от него
месечна издръжка.
Страните са се възползвали от възможността по чл.295 НПК, като в правото си на
реплика повереник – адв. Г. сочи, че три месеца майката е била лишена от възможността да
види детето си, което се е доказало от свидетелските показания. Допълва, че спрямо
подсъдимия е приложим институтът на освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „глоба“.
Защитата се възползва от възможността за дуплика – адв. Й., изтъква, че цели 8
години, бащата не е имал достъп до детето, за тези три месеца, като според защитата,
частната тъжителка поне е разбрала, в каква ситуация е поставила подсъдимия през
изминалите години, което е довело до родителско отчуждаване и поставяне на детето в риск.
Подсъдимият допълва, че се надява в бъдеще да се мисли само за доброто на детето
му.
В правото си на последна дума, подсъдимият моли да бъде оправдан. Изтъква, че
никога не би навредил на дъщеря си и през цялото време е бил много търпелив, но с
поведението си е искал да предизвика вниманието на институциите, отговорни за това да не
може да се вижда с детето си.

Съдът, като обсъди доводите на страните приема за установено следното:

Подсъдимият А. Б. Х. е с ЕГН:**********, българин е, с българско гражданство, със
средно образование, разведен, неосъждан, с адрес: гр. София, ж.к. *****************
На 20.12.2013 г. частната тъжителка И. Й. Д. и подсъдимият А. Б. Х. сключили
граждански брак, по време на който, на 07.07.2014 г. се родила тяхната дъщеря –
малолетната Й.А. Х.а. Отношенията между съпрузите обаче се влошили и двамата родители
постигнали съгласие бракът им да бъде прекратен.
На 25.02.2015 г., Софийски районен съд, III ГО, 91 – ви състав, прекратил брака
между Д. и Х., по взаимно съгласие и утвърдил сключеното между тях споразумение,
касаещо упражняването на родителските права и режима на лични отношения с малолетното
2

дете. Съгласно съдебното решение № III-91-73 на СРС, БО, 91 състав по гражданско дело №
52158/2014 г., упражняването на родителските права, спрямо роденото от брака между
двамата дете – Й. Х.а (на седем години към инкриминираната дата), били предоставени на
майката – И. Д.. Било определено детето да живее при своята майка, в семейно жилище в с.
Негован, *************. След навършване на 5 годишна възраст на детето, подсъдимият Х.
имал право да вижда дъщеря си Й. Х.а, съобразявайки следния режим на лични отношения -
всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 09:00 ч. до 18:00 ч., с преспиване, както и
по 10 дни през лятото и зимата, които дни не съвпадат с отпуската на майката. Подсъдимият
бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето си в размер на 160 лв.
Частната тъжителка отглеждала детето с помощта на своите родители. Подсъдимият
често пътувал до Италия, където и работел за по няколко месеца. Въпреки осъществяваната
от него трудова дейност, същият не заплащал редовно дължимата месечна издръжка, за
което частната тъжителка завела изпълнително дело.
На 07.07.2016 г., с Решение № 10666 на Софийски районен съд, III ГО, 84-ти състав,
по гражданско дело № 81270/2015 г., утвърдил постигнато между частната тъжителка Д. и
подсъдимия Х. споразумение, с което бил променен режимът на лични отношения между
детето и неговия баща. Подсъдимият Х., след навършването на 5 годишна възраст на
роденото от брака дете, имал право да вижда същото, всяка първа и трета седмица на
месеца, от петък до неделя от 09:00 ч. до 18:00 ч., с преспиване, а периодът за престой през
лятото и зимата бил увеличен на 15 последователни дни, било допълнено, че детето на
рождения ден на бащата – 27 октомври, всяка година от 10:00 ч. до 17:00 ч., ще бъде с него.
На 27.10.2021 г., около 10:00 ч., подсъдимият А. Х., посетил адреса в с. Негован,
*************, където частната тъжителка И. Д. му предала детето Й. Х.а, за реализиране
на личните контакти между двамата, според сключеното и одобрено от съда споразумение, а
именно – рожденият ден на бащата.
Същата вечер около 17:00 ч., частната тъжителка очаквала подсъдимият да върне
дъщеря им, съгласно определения от съда режим на лични отношения, но до 18:00 ч.,
подсъдимият не върнал детето, което подтикнало Д. да се свърже с него. Чрез изпращане на
писмено съобщение, подсъдимият Х. уведомил частната тъжителка Д., че ще задържи детето
и няма да го върне.
Притеснена от отказа на подсъдимия да върне дъщеря й, частната тъжителка подала
сигнал в 02 РУ-СДВР, в който уведомила органите на реда, за отказа на подсъдимия Х. да се
съобрази със съдебното решение и да върне детето, както и за незнанието на частната
тъжителка, за адреса, на който се намира то.
На 02.11.2021 г., на основание съдебното решение за упражняване на родителските
права спрямо детето Й. Х.а, частната тъжителка се обърнала към държавен съдебен
изпълнител, който издал изпълнителен лист, по изпълнително дело № 2580/2021 г., за
доброволно предаване на детето. На 03.11.2021 г., Д. отново подала искане до 02 РУ-СДВР,
с молба да бъде установен адресът, на който подсъдимият Х., задържа детето й.
На 08.11.2021 г., Й. Х.а подала сигнал до СРП, заведен под № 43826, в който
известила прокуратурата за отказа на подсъдимия да върне дъщеря й, както и за
обстоятелството, че същият държи детето на неизвестно за нея място. На 10.11.2021 г., било
входирано и допълнение към първоначалния сигнал. Междувременно подсъдимият Х., се
свързал със свидетеля Д. и го уведомил, че той и детето живеят на адрес гр. София,
************. На същата датата Д. отново подала искане до 02 РУ-СДВР, с молба за
съдействие.
На 11.11.2021 г., частната тъжителка, се обърнала към държавен съдебен изпълнител
за предприемане на действия, насочени към доброволното предаване на детето от
подсъдимия Х.. На 12.11.2021 г., Д., уведомила отново 02 РУ-СДВР, за невъзможността да
се види с детето си и за отказа на подсъдимия да й позволи да разговаря с дъщеря си. На
16.11.2021 г., подала поредно искане до контролните органи за предприемане на действия и
издаване на протокол за предупреждение спрямо подсъдимия Х.. На 17.11.2021 г., частната
3

тъжителка, подала пореден сигнал до органите реда за насрочената от държавен съдебен
изпълнител среща за предаване на детето, с молба Х. да бъде уведомен за нея и да бъде
предупреден, че нарушава изпълнението на съдебно решение, което е предпоставка за
ангажиране на наказателната му отговорност. На 18.11.2021 г., Д., изпратила искане от 02
РУ-СДВР, да предприемат съвместни действия с 09 РУ-СДВР, насочени към предаване на
детето, на отредената от държавния съдебен изпълнител, дата и час.
Д. потърсила съдействие и до директора на 70 ОУ „Св. Климент Охридски“, гр.
София, кв. „Модерно преградие“, в което уведомила същия, че детето Й. Х.а, се обучава в
176 ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, с. Негован, както и че същата разполага с
упражняването на родителски права, поради което училището не може да изпълнява
решението на подсъдимия Х. да премести детето им в друго училище, без нейно съгласие.
На 16.11.2021 г., директорът на училището, в което се обучавала Й. Х.а в първи клас,
уведомил И. Д., че въпреки възобновеното присъствено провеждане на учебните занятия, Й.
Х.а не е присъствала, за което била издадена служебна бележка с изх. № 177/16.11.2021 г. От
учебното заведение, по молба на Д., след справка й било предоставено и заявление
попълнено от подсъдимия Х., в което същият заявил желанието си до края на учебната
2021/2022 г., Й. Х.а да се обучава от разстояние/електронно.
На 19.11.2021 г., Дирекция „Социално подпомагане“ – Връбница, изпратила писмо с
изх. № СЛ/Д-С/ВР/533-016, с което уведомила подсъдимия Х., че следва да предаде на
частната тъжителката, детето Й. Х.а на 16.12.2021 г., от 11:00 ч.
На 30.11.2021 г., била проведена среща, в която подсъдимият Х. представил до
Дирекция „Социално подпомагане“ - Връбница, сведение, че детето посещава клуб по
карате, както и подадена от него молба, обучението на детето да се провежда дистанционно,
за срещата бил съставен протокол, заведен под № СП/Д-С-ВР/533-031/30.11.2021 г.
На 16.12.2021 г., подсъдимият Х. отново бил призован с протокол на съдебния
изпълнител за предаване на детето на 01.02.2022 г., от 09:30 ч., като за деня и часа на
срещата били уведомени Дирекция „Социално подпомагане“, Отдел „Закрила на детето“ –
район Върбница, както и 09 РУ-СДВР.
На 01.02.2022 г., около 09:30 ч., на адрес гр. София, ***********, в присъствието на
частната тъжителка и адв. Г., подсъдимият Х. и адв. Б., както и представител на Дирекция
„Социално подпомагане“, Отдел „Закрила на детето“ – Връбница, полицейски служители на
09 РУ-СДВР и държавен съдебен изпълнител, като било извършено действие по
изпълнението по смисъла на чл.528 от ГПК - изпълнение на задължение за предаване на
дете, като принудителен способ за изпълнение на непарично вземане (дял трети).
Социалните работници разговаряли насаме с Й. Х.а, която мълчала, била притеснена и
обяснила, че се страхува да тръгне с майка си, за да не разсърди нейния баща. След
консултация със социалните работници, същите дали становище, че детето поради дългата
липса на контакт с майката, се е отчуждило и за да се възстанови емоционалната връзка с
родителя трябва да измине време.
След приключване на разговорите със социалните служители, детето Й. Х.а заявило,
че иска да е с майка си – И. Д. и детето й било предадено, за което бил съставен, връчен и
подписан от присъстващите лица Протокол за предаване на дете.
На 27.04.2022 г., И. Д., чрез адв. К. Г. – САК, подала частна тъжба, заведена в СРС с
вх. № 85007/28.04.2022 г., с която изложила хронология на събитията, с молба А. Х. да бъде
признат за виновен, в това, че за периода от 27.10.2021 г. до 01.02.2022 г., в гр. София, не е
изпълнил съдебно решение, относно упражняване на родителски права – определени с
Решение № III -91-73/25.02.2015 г., СРС, БО, 91 състав, гр. д. № 52158/2014 г., изменено с
Решение от 07.07.2016 г., СРС, БО, 84 състав, гр. д. № 81270/2015 г.
В хода на образуваното съдебно производство са разпитаните свидетелите Й. Д., В.Б.,
Б.М., подсъдимият Х. се възползва от правото си даде обяснения, а по надлежния
процесуален ред са събрани писмени доказателства, въз основа, на които съдът изведе
изложената фактическа обстановка, а именно: справка за напускания пределите на страната
4

на подсъдимия, изпълнителен лист, заявление, сведения, Решение № III -91-73/25.02.2015 г.,
СРС, БО, 91 състав, гр. д. № 52158/2014 г., изменено с Решение от 07.07.2016 г., СРС, БО, 84
състав, гр. д. № 81270/2015 г., протокол за предаване на дете на основание чл.528 от ГПК,
документи от Агенция за социално подпомагане, протоколи за проведени срещи, искане от
И. Д. и другите, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

След непосредствения разпит на свидетелите в хода на проведеното съдебно
следствие и подробно запознаване с доказателствения материал, съдът намира, за безспорно
установено времето, мястото, механизма на извършване на деянието, както и неговото
авторство.
От съществено значение за изясняването на релевантните факти се явяват преди
всичко показанията на свидетелите Д. и Б., които последователно, подробно и логически
издържано описват както предходните отношения между подсъдимия и частната тъжителка,
така и осъществените от Х. действия в инкриминирания период. Съдът се довери на същите
досежно дата на взимане на детето от неговата майка, задържането му за период от три
месеца и съзнателно му отделяне от частната тъжителка. Свидетелите с категоричност
определят датата и часа на вземане на детето от неговия баща, доколкото свързват същата с
рождения ден на подсъдимия. Доколкото двамата свидетели са родители, съответно на
частната тъжителка, респективно на подсъдимия, то съдът дискредитира част от показанията
им, в които с присъщ емоционален уклон дават оценката на полаганите от всеки от
родителите грижи, поради което и намира, че така посочени факти, доколкото не са
относими към предмета на доказване, а от друга страна са емоционално поднесени, от
родителите на двете страни в процеса, съдът не ги взе под внимание при извеждане на така
установената фактическа обстановка. От тези показания безспорно се установява кога
подсъдимият е взел детето в изпълнение на съдебното решение, уреждащо правото му на
лични отношения, респективно, че е решил да не връща Й. на майката, неизпълнявайки
известното му (постановено в открито съдебно заседание и в негово присъствие, видимо от
протокола, съдебно решение). От показанията на свидетеля М. се установява и какви
действия е предприела дъщеря му – майката на Й., след като детето не е било върнато на
време на адреса, на който е следвало да бъде предадено обратно на нея, както и действията
на подсъдимия впоследствие, свързани с отказа му да предаде детето. Въпреки близката
родствена връзка на двамата свидетели с частната тъжителка, респективно с подсъдимия на
свидетелката Б., съдът не намери основания да не кредитира техните показания в частта, в
която съобщават за възприетите от тях действия по взимане на детето от адреса на майката,
неговото задържане от бащата и последващо предаване обратно на майката – частната
тъжителка с помощта на ДСИ (държавен съдебен изпълнител) в изпълнение на процедурата
по чл.528 от ГПК. В тази им част показанията съдът установи, че не са повлияни от
отношенията им със страните в процеса. За тези обстоятелства са събрани и достатъчно
други доказателства и доказателствени средства, с чиято помощ съдът подложи на проверка
съобщеното от тези двама свидетели.
От показанията на свидетелката Б. също се установява извършването на деянието,
неговият автор и всички елементи от обективната му съставомерност. Свидетелката, макар
и майка на подсъдимия, съобщава за знанието на сина , че е следвало до 17 часа да върне
детето на същата дата, на която го е взел, респективно взетото от него решение да не го
предава обратно, а да задържи детето при неизпълнение на решението на съда и в
противоречие с постановеното от съда. Съдът не кредитира обаче показанията в частта, в
която се съобщава, че адвокат бил посъветвал подсъдимия да извърши деянието, доколкото
съдът намира, че това е част от защитната теза на подсъдимия, която тази свидетелка
недобросъвестно поддържа. От показанията не става ясно кой е този адвокат, кога и какъв
точно съвет е дал, което внася непреодолимо съмнение в тази част от показанията. Отделно
от това този факт е без правно значение за настоящето производство, доколкото
наказателният кодекс не се интересува и не поставя обективната или субективна
съставомерност на деянието в зависимост от познаването на правото и е следвало
5

подсъдимият да е наясно с това дали поведението му не е престъпно. Чл.14 от НК урежда
обстоятелство, което изключва вината – фактическата грешка. В случая не става въпрос за
фактическа грешка – незнание на факти, което би било основание за липса на субективна
съставомерност, а се твърди незнание на правото, което е ирелевантно за ангажиране на
наказателното отговорност на дееца. Незнанието на закона не е извинителна грешка и нито
наказуемостта, нито вината, нито който и да е елемент от обективната съставомерност на
деянието, не отпада при незнание на закона, което е основен принцип в правото. В този
смисъл възраженията на защитата в обратния смисъл са неоснователни. Единствено следва
да се посочи, че твърденията за наличие на подбудителство в извършване на деянието по-
скоро навеждат на извода за евентуално наличие на задружна усложнена престъпна дейност
от вида на съучастието, което не е предмет на изследване в настоящето производство, но в
никой случай подобни факти, за които свидетелства Б., дори и да са се реализирали, не са
основание да се приеме, че деяние не е извършено или че не е извършено виновно. Същите
аргументи са важими и по отношение на възражението, че никой не бил предупреждавал
подсъдимия, че извършва престъпление като не връща детето. Предупреждаван или не,
подсъдимият следва да е бил наясно с разпоредбите на НК и да знае дали поведението му е
престъпно, или не. Отправянето на предупреждение или съобщаване за евентуалната
възможност да отпадне наказуемостта на деянието ако върне доброволно детето, не се
отразява по никакъв начин на съставомерността на деянието. Липсата на доброволно
връщане на детето и преустановяване на противоправното поведение, което в случая е едно
продължено престъпление, само по себе си изключва приложението на чл.182, ал.3 от НК.
При положение, че се е стигнало до образуване на изпълнително дело, намеса на ДСИ и
осъществяване на способа за изпълнение по ГПК „предаване на дете“, то тази законова
привилегия категорично не може да намери приложение, противно на твърденията на
защитата.
Следва да се има предвид, че показанията на Б. и на Д. във връзка с релевантните по
делото факти са абсолютно непротиворечиви, също както и останалите свидетелски
показания, в това число и показанията на М. и обясненията на самия подсъдим.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Б.М., който се явява незаинтересована
страна в процеса, който с убедителност споделя, че от месеците ноември 2021 г. до
февруари 2022 г., подсъдимият е задържал детето Й. Х.а. Същият споделя за отношенията
му двете страни в процеса и полаганите грижи за детето от свидетеля Д.. Показанията му са
основата за проверка на останалите събрани по делото доказателства и доказателствени
средства, а именно показанията на Б., Д. и обясненията на подсъдимия. Свидетелят
съобщава сходни факти с тези, изнесени от свидетелите на защитата и от самия подсъдим,
което още веднъж е основание за съда да приеме с категоричност, че деянието е доказано,
също както и неговият автор. На базата на съобщеното от този свидетел, съдът намира за
неоснователно възражението на защитата, че детето не искало да си тръгва от баща си.
Първо подобно твърдение липсва в показанията на свидетелката Б., която би трябвало да е в
течение на отглеждането на детето от сина през инкриминирания период. Макар и
свидетелката Б. да твърди, че детето първоначално е искало да е при баща си, за тези
твърдения липсват годни да го удостоверят и подкрепят други доказателствени средства,
доколкото свидетелят М., незаинтересован от изхода на делото, твърди дори, че детето в
негово присъствие е разказало на социалните работници, че не му е харесало при баща му,
както и че е било наказвано, което с категоричност оборва твърденията на тази свидетелка, а
и на самия подсъдим за положителните емоции, които детето твърдят да е изпитвало по
време на престоя си в дома на бащата. Нещо повече, вън от волята на детето, видно от
показанията на Б. и обясненията на самия подсъдим, последният е решил да не изпълни
съдебното решение и да задържи Й. при себе си. Няма никакви данни по делото детето да не
е искало да се връща при майка си в деня, когато е било взето от бащата, или да се е
възпротивило на това. Напротив, било му е съобщено, по данни на самия подсъдим и на
неговата майка, че вече ще живее с тях, което изключва волята на детето и неговите желания
да са се отразили като обективна невъзможност детето да бъде върнато, което за съда е
категоричен извод, че волята на детето не е изиграла роля при осъществяване на състава на
6

престъплението, напротив, видно от показанията на Б. и обясненията на подсъдимия,
мотивите бащата да задържи детето изцяло касаят неговите собствени разбирания за
упражняването на родителските права, както и действия в реализиране на стратегии във
връзка с висящо дело за родителски права и режим налични отношения с дете и са негов
личен отговор на твърдяната от него невъзможност да вижда детето поради пречки,
създадени от майката. Ето защо поделото липсват доказателства детето да е изразило
нежелание да се връща при майка си, напротив, такъв опит детето да бъде върнато дори не е
правен, което лишава от житейска логика и всякаква друга основа твърденията на защитата
и на подсъдимия за липса на желание детето да е при майка си. Видно от то протокола,
изготвен от ДСИ, детето е било в силен конфликт на лоялност, като е искало да тръгне и да
отиде при майка си, но се е страхувало да не му се сърди баща му, което изключва с
категоричност липсата на желание да живее с нея и да се отглежда от нея. Става въпрос за
очевидно отчуждаване от единия родител, което не се отразява на съставомерността на
деянието.
Относно обясненията на подсъдимия, съдът кредитира същите, като от тях
еднозначно бе установено наличието на обтегнати отношения между него и частната
тъжителка, касаещи осъществяването на лични взаимоотношения с детето. Същият не
прикри обстоятелството, че на 27.10.2021 г., съзнателно и целенасочено е взел детето без
намерение да го връща, приемайки, че това е начин да изпълни своя дълг на баща и да
положи грижи за детето си. Съдът обаче намира, че в останала си част обясненията на
подсъдимия са насочени към изграждането на защитна теза, а имено обстоятелства свързани
с негови емоционални преживявания, които нямат отношение към фактите, включени в
предмета на доказване. От друга страна те не се подкрепят от събрания и кредитиран
останал доказателствен материал, анализиран по-горе. Отделно от това твърденията за
наркотична зависимост на частната тъжителка не са обстоятелства, които да бъдат ценени от
съда в това производство и са неотносими. Подсъдимият следва да е наясно, че ако счита, че
детето му е в риск при майка си е трябвало да сезира Дирекция „Социално подпомагане“,
органите за закрила на детето, полиция или да се обърне към съд по съответния ред за
изменение на решението, касаещо родителските права, тяхното упражняване, режимът на
лични контакти, включително и за постановяване на привременни мерки ако е необходимо,
а не самоволно да не изпълнява влязлото в сила и притежаващо изпълнителна сила решение
на гражданския съд. Видно от самите обяснения, мотивите да извърши деянието
подсъдимият по-скоро сам открива в желанието да удовлетвори свои собствени нужди и
потребности – да вижда детето си, да се грижи за него, да подпомогне постановяване на
решение от съд в негова полза, а не за да спаси детето от застрашаваща го среда. В този
смисъл съдът даде вяра на обясненията в частите им, които са подкрепени от други
доказателствени източници, а именно във връзка с това, че не е изпълнил съдебното
решение, вземайки решение да не връща детето, както и отказа му да го върне впоследствие
до намесата на ДСИ. В другата част обясненията са силно емоционално натоварени и не
обективират възприето от подсъдимия факти, които да са подкрепени от независими
доказателствени източници, включително и писмени доказателства.
Броят на приложените по делото писмени доказателства, съдържащи данни за
предприетите от страна на частната тъжителка действия насочени към спазване на
съдебното решение и връщане на детето й при нея, като родител, комуто е присъдено
упражняването на родителски права, потвърждават че в инкриминирания период, въпреки
многократните сигнали, предупреждения и действия предприети от частната тъжителка,
подсъдимият не е спазил съдебното решение. Именно от приложените писмени
доказателства, както и от показанията на свидетеля Д. се извежда, че подсъдимият Х. не се е
съобразил с режима на лични отношения и до 01.02.2022 г., не е върнал детето, като е
осъществил това едва след намеса от страна на държавните органи, видно от Протокола за
предаване на дете от 01.02.2022 г., който удостоверява, датата на предаване на детето на
родителя, който упражнява родителски права, както и състоянието и поведението на детето
към този момент, което предаване не е станало доброволно, а чрез принудителен способ за
изпълнение. По ГПК.
7

Определеният режим на срещи между подсъдимия Х. и малолетната Й. Х.а се
установява посредством приложеното като писмено доказателство по делото копие от
съдебно решение № III-91-73/25.02.2015 г., на СРС, III ГО, 91 състав, както и решение №
10666/07.07.2016 г., СРС, III ГО, 84 състав, които съдебният състав кредитира относно
описаните обстоятелства, касаещи упражняване на родителските права, както и режим на
лични отношение между детето и другия му родител.
Въз основа на справката за съдимост съдът установи, че подсъдимият е с чисто
съдебно минало. Липсват данни за други противообществени прояви. Справката за трудови
договори, удостоверява трудовата ангажираност на подсъдимия Х..
Настоящият съдебен състав не констатира съществени противоречия при
интерпретацията на приобщените по делото писмени и гласни доказателствени източници, а
това обстоятелство не налага детайлното им обсъждане /per argumentum a contrario от чл.
305, ал. 3, изр. 2 НПК/. Следва да се посочи, че спор за релевантните факти, описани в НК
като обективни признаци на престъплението липса, а доказателствата в тази връзка са
еднопосочни.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до категоричен извод,
че подсъдимият Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
инкриминираното престъпно деяние с правна квалификация чл.182, ал.2 НК. Изложените от
защитата доводи в насока невиновността на подсъдимия се опровергават от събраните по
делото доказателства по категоричен начин, поради което не следва да бъдат споделени.
Обект на защита с предвидената чл.182, ал.2 НК правна норма са обществените
отношения, свързани с децата и семейството и упражняването на родителските права. С него
се създават гаранции и за своевременно изпълнение на съдебните решения относно
упражняване на родителските права и лични контакти между децата и родителите, които са
разделени или са в бракоразводен процес.
На първо място, с оглед съставомерността на инкриминираното деяние следва да се
отбележи, че нормата на чл.182, ал.2 НК изисква наличието на специален субект - родител
или сродник на детето, която материална предпоставка в процесния случай е налице, тъй
като подсъдимият Х. е баща на малолетната Й. Х.а. На следващо място, посочено съдебно
решение № III-91-73/25.02.2015 г., на СРС, III ГО, 91 състав, както и решение №
10666/07.07.2016 г., СРС, III ГО, 84 състав, се явяват актовете, с чието съдържание, в
качеството си на родител подсъдимият Х. е бил запознат и задължен да се съобразява от
датата им на влизане в сила. Посочените решение, разрешават въпросите относно
упражняването на родителските права и личните контакти с детето Й. Х.а /съгласно
Тълкувателно решение № 22 от 1983 г. на ОСНК/ и се явява втората материална
предпоставка за съставомерността на деянието от обективна страна.
При съобразяването на тези принципни предпоставки и въз основа на доказателствата
по делото, настоящият съдебен състав прие, че подсъдимият Х. е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл.182, ал.2 НК от обективна страна, тъй като
не е изпълнил съдебно решение относно упражняване на родителски права и режим на
лични контакти по отношение на детето Й.А. Х.а, ЕГН **********, определени с Решение
№ III -91-73/25.02.2015 г., СРС, БО, 91 състав, гр. д. № 52158/2014 г., изменено с Решение от
07.07.2016 г., СРС, БО, 84 състав, гр. д. № 81270/2015 г., като след определения му ден за
виждане на детето на 27.10.2021 г., не върнал детето на майка му И. Й. Д. на 27.10.2021 г., в
17:00 часа, в с. Негован, *************, упражняваща родителските права, а го задържал
при себе си до 01.02.2022 г.
Подсъдимият Х., чрез липсата на активно поведение, изразяващо се в бездействие,
както и чрез категоричния му отказ да върне детето, въпреки предупрежденията от
държавни органи, същият е ограничил възможността на частната тъжителка И. Д. да
упражнява родителките права върху детето, които са и присъдени с горепосоченото съдебно
решение, в продължение на период от повече от 3 месеца.
8

От субективна страна, съдът намира, че подсъдимият е действал виновно, при форма
на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал, че родителските права върху малолетното им
дете се упражняват от частната тъжителка Д., а той следва да осъществява контактите си с
детето, спрямо определения от съда режим на лични отношения, с който същият е бил
запознат още от 2015 -2016 г. Наред с това подсъдимият е предвиждал неизпълнението и
прякото нарушаване на този съдебен акт, като с поведението си във волево отношение е
целял именно това, което ясно се извежда от категоричността на действията му,
продължителността на задържане на детето, както и предприетите от него стъпки към смяна
на учебното заведение на детето и ограничаване на контактите му с неговата майка.
Несъстоятелна е защитната теза, поддържана от подсъдимия и неговия защитник,
относно липсата на пряк умисъл, поради незнанието на подсъдимия Х., че с поведението би
могъл да понесе наказателна отговорност. Съдът следва да посочи отново, че предвиденото
в чл.14 НК обстоятелство, изключващо виновното поведение, а именно „грешка“, е
относимо единствено към липсата на съзнаване на факти, включени в обективния състав на
престъплението, тези свързани с общественоопасния характер на деянието, неговите
последици. Позоваването на липсата на знание за наказуемост на конкретно поведение е
юридическа грешка, която обаче не е от категорията на обстоятелствата, които изключват
виновното поведение на дееца. Подсъдимият е отразил в съзнанието си всички относими,
релевантни, съставомерни факти, включително този, че действията му са в неизпълнение на
съдебно решение, уреждащо родителските права и режимът на лични контакти, целял е
искал действията му да доведат до несъобразяване с установения режим.
Обратно на възраженията защитата, съдът намира, че процесният случай не следва да
бъде определян като малозначителен по смисъла на чл.9, ал.2 НК. Случаят не разкрива
ниска, незначителна обществена опасност, дори напротив. Поведението на подсъдимия е
довело до трайно задълбочаване на процес по отчуждаване на емоционалната връзка между
детето и неговата майка. Дори при предаване на детето, видно от протокола съставен на
място, социалните служители са констатирали, че продължителният период на раздяла,
продължила повече от три месеца е довела до отдръпване на детето от неговата майка и
създаване на зависимост от другия родител. От друга страна не е за подценяване и
обстоятелството, че без наличието на съдебно решение за упражняване на родителските
права върху детето, подсъдимият е започнал да извършва действия, които са единствено
концентрирани в правата на родителят упражняващ родителските права, в случая – И. Д., а
именно избор на местоживеене, избор на учебно заведение, начин на обучение, които
действия водят от изцяло изменение на социалната среда, в която се е развивало и растяло
до този момент детето. Дългият период не неизпълнение на съдебното решение – над 3
месеца, мотивира съда да приеме с категоричност, че макар и да се касае за еднократен акт,
както твърди защитата, става въпрос за продължено престъпление, чиито състав е
осъществяван непрекъснато в продължение на три месеца, касае се за малолетно дете, което
е с му променено местоживеене, режим, навици, семейна и приятелска среда, което
завишава изключително много обществената опасност на деянието и на самия деец и по
никакъв начин не може тя да се приеме за явно незначителна или толкаво ниска, че деянието
да не е престъпно. Напротив, настоящият състав намира, че деянието се отличава със
завишена обществена опасност от други случаи на подобни престъпления, когато е осуетен
само режимът на лични отношения, а в случая е засегнато и упражняването на родителските
права като по-защитено от закона благо, отразяващо се емоционално и психически по-
травмиращо върху детето. Деянието на подсъдимия е довело до невъзможност на майката,
на която са предоставени за упражняване родителските права, да го отглежда, което освен,
че изключва приложението на този институт, се цени от съда и като отегчаващо
отговорността обстоятелство.
Наред с това се констатират и обстоятелства, отегчаващи отговорността на дееца и
завишаващи степента на обществена опасност на личността му, каквито представляват
фактът, че подсъдимият е бил предупреждаван от Дирекция „Социално подпомагане“, от
държавен съдебен изпълнител, от органите на реда, от директора на учебното заведение, в
9

което се обучава детето, че следва да се съобразява с режима на лични отношения и
упражняване на родителските права, които са установени със съдебно решение.
Тук е моментът да бъде посочено, че именно редицата активни действия,
инициирани от частната тъжителка, както и последващите действия на надлежните органи
са били насочени към това подсъдимият да бъде предупреден, че следва да изпълнява
съдебното решение и те са достигали до неговото знание и ясно е възприемал същите, от
което следва, че не е приложима разпоредбата на чл.182, ал.3 НК. Дори и да не беше
предупреждаван, разпоредбата не би намерила приложение при положение, че детето е
върнато на майка му при осъществяване на принудителен изпълнителен способ по реда и
правилата на гражданския процесуален кодекс. Освобождаването от отговорност на субекта
на престъплението е допустима при доброволно изпълнение на съдебното решение /съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 8.XII.1983 г. по н. д. № 3/83, ОСНК/. В конкретния случай,
детето е предадено на неговата майка, принудително, след намесата на държавен съдебен
изпълнител. Предупреждението на компетентните органи е било насочено именно към
спазване на съдебното решение, а не с цел да поради страх у подсъдимия от наказателна
отговорност. Разпоредбата би била приложима, ако подсъдимият Х. сам, след обсъждане на
мотивите „за“ и „против“, реши и преустанови престъпното си бездействие и се съобрази
със съдебното решение, но доказателства в тази насока не са събрани, даже напротив,
въпреки, че е бил наясно, че не изпълнява съдебното решение, подсъдимият е продължим
престъпното си поведение, не е върнал детето, макар и предупреждаван, а се е наложила
намесата на ДСИ, социални работници и полиция. Видно от протокола на лист 122 от
делото, на предаването на детето са присъствали и социален работник – Л.К. и полицейски
инспектори от 09 РУ СДВР. По никакъв начин предаването на детето, видно от протокола,
не е било доброволно, а се е наложила държавна принуда за изпълнение на съдебното
решение. Следва да се посочи и че нито подсъдимият, нито защитата твърдят реално детето
да е предадено доброволно. В случая се твърди липса на знание за съществуване на
разпоредбата на чл.182, ал.3 от НК, което не изключва наказуемостта, нито елемент от
субективната, респективно обективната съставомерност на деянието.
В обобщение следва да бъде посочено, че родителските права са били присъдени на
частната тъжителка Д. от орган на съдебната власт, след цялостна преценка на всички
приложими обстоятелства и с цел да се осигури и защити най – добрият интерес на детето,
като несъобразяването с това съдебно решение, породено от конкретни действия на другия
родител – подсъдимият Х., както и продължителността на задържане на детето са се
отразили отрицателно върху взаимоотношенията между детето и неговата майка. Нещо
повече, действията на подсъдимия не са били породени от липсата на желание на детето да
се вижда със своята майка, а от съзнателна деятелност на подсъдимия за постигането на
един далечен бъдещ резултат – благоприятен изход от друго дело и задоволяване на
собствени емоционални потребности. Процесният случай се характеризира с категорично
изразена липса на сътрудничество в действията на подсъдимия и възпрепятстване на
изпълнение на съдебното решение, въпреки намесата на органи и институции. В този
смисъл съдът застъпва и изводите изложени в Решение от 6.04.2017 г. на ЕСПЧ по делото на
Анева и други срещу България, по жалба № 66997/2013 г., Пето отделение, председател
Ангелика Нусбергер, в което ясно се извежда, че продължителната липса на изпълнение на
съдебно решение, води до създаването на ситуация, в която минаването на време води до
отчуждаване на детето от неговия родител. Поради което и съдът намира, че не е приложима
разпоредбата на чл.9, ал.2 НК.
Неотносими са посочените от подсъдимия аргументи за начина, по който се е грижел
за детето, доколкото наказателният закон не се интересува и не поставя съставомерността на
деянието в корелация с това дали неспазващият съдебното решение родител полага
адекватни или не грижи за детето, което не е предал на отглеждащия родител. Неполагането
на достатъчни и адекватни грижи би могло да е престъпление от друг вид, респективно
основание за ограничаване или лишаване от родителски права. Обратното, тяхното полагане
не се отразява на наказателната отговорност, нито пък са смекчаващо отговорността
обстоятелство. Всеки родител е длъжен да полага грижи за своето дете, независимо дали
10

упражнява родителските права, или не. Същото се отнася и за посещение на курсове от
родителя за повишаване на родителския си капацитет, записването на детето на извънкласни
дейности. Лишаването на бащата от контакти с детето също при определени обстоятелства е
престъпно поведение, но в никакъв случай не оправдава, противно на тезата на подсъдимия,
неговите действия по неизпълнение на съдебното решение. Отделно от това подобно
поведение само по себе си би могло да е основание за преразглеждане както на режима на
личните отношения с детето, така и на преценката кой следва да упражнява родителските
права. В този аспект се разглеждат и твърденията за употреба на наркотични вещества от
страна на майката. Това обаче е от компетентността на гражданския съд и именно него
подсъдимият е следвало да сезира ако счита, че са налице предпоставките за това,
включително и да поиска привременни мерки, а не самоволно да не изпълнява съдебното
решение, задържайки детето при себе си. Поведението на подсъдимия продължава да е
престъпно и да не са налице основания за отпадане на наказуемостта, нито на субективната
страна на престъплението.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Съдът счита, че по отношение на извършеното от подсъдимия А. Х. престъпление са
налице предпоставките на чл.78а, ал.1 НК за освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на административното наказание глоба. За извършеното от него
престъпление по чл.182, ал.2 НК се предвижда наказание „пробация“ и „глоба“ в размер от 2
000 до 5 000 лв. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда
на глава Осма от НК, а с деянието му не са причинени имуществени вреди, които да са
инкриминирани като престъпен резултат. Не са налице и ограниченията на чл.78а, ал.7 НК за
приложение на този процесуален институт. Предвид на това съдът намира, че са изпълнени
материалноправните изисквания за приложение на чл.78а НК, поради което и освободи
подсъдимия Х. от наказателна отговорност, като на основание чл.78а, ал.1 НК му наложи за
извършеното престъпление административно наказание „ГЛОБА“.
При обсъждане размера на глобата, съдът отчита като смекчаващи отговорността
обстоятелства, фактът, че подсъдимият е действал емоционално, поради своята
привързаност към дъщеря си. Съдът отчете като смекчаващо отговорността му
обстоятелство и липсата на конкретно познание за осъществяване на престъпно деяние по
смисъла на НК, макар и грешката му да не е извинителна. Съдът счита, че чистото съдебно
минало на подсъдимия не следва да бъде взето предвид в значителна степен като
смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото вече е било отчетено от законодателя
при определяне на предпоставките за замяна на предвидената за деянието наказателна с по-
леката административнонаказателна отговорност.
Отегчаващите отговорността обстоятелства са продължителността на задържане на
детето, а именно 3 месеца, в който период е настъпило емоционално отчуждение между
майката и подрастващото дете. Самоволните действия по „окупация“ на родителските права,
насочени към промяна на социалната среда на детето, укриването му на неизвестно за
другия родител място, са обстоятелства, които следва да бъдат отчетени като отегчаващи.
Не е за подценяване и фактът на преживените през този момент емоции на страх и
притеснение у другия родител, проява на които са и ежедневните сигнали инициирани от
частната тъжителка до съответните институции, които завишават обществената опасност на
деянието. Отделно от това не е изпълнено решението в частта му, касаеща упражняването
на родителските права, което е засягане в по-висок интензитет на обществените отношения,
отколкото в случаите, в които се касае за неизпълнение на съдебното решение в частта му
относно лични контакти. Противно на тезата на защитата, липсва и каквато и да били
критичност у подсъдимия, който и пред съда оправдава действията си, като ги намира за
непрестъпни, а в крайна сметка е целял да задоволи свои емоционални потребности,
неотчитайки психическите травми, които поведението му може да нанесе върху доставеното
му дете, породени от рязка и неоснователна смяна на семейна среда, битови условия,
местоживеене, приятелски кръг, учебен процес. Всички тези обстоятелства, наред с
11

изключително високата продължителност на неизпълнението на решението, водят до извода
за липса на предпоставки за налагане на административно наказание към минимума, отделно
от това чистото съдебно минало вече е отчетено веднъж при замяната на наказателната
отговорност с административна.
При превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът, счете, че
справедливо, а и съобразено с имотното състояние на подсъдимия, който работи, размерът
на наложеното на Х. административно наказание „глоба“ следва да е в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева.
Съдът осъди подсъдимия А. Б. Х., на основание чл.189, ал.2 НПК, да заплати на И. Й.
Д., сумата в размер на 1012 лв., представляваща направени по делото разноски и заплатени
държавни такси за образуването му. Съгласно Решение на ОСНК на ВКС от 11.02.2016г. в
наказателното производство не следва да се обсъжда оплакване за прекомерност на
разноските, т.е., неприложима е разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, доколкото в този
процес за защитават неоценими блага и интереси, изключващи приложението на института
на прекомерност, съзнателно неуреден от законодателя в НПК.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
/Павел Панов/
12

Номер на акта:	344
Дата:	6 декември 2022 г.
Съдия:	Павел Георгиев Панов

Дело:	20221110205461
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	29 април 2022 г.

Присъда по дело №5461/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите