Решение по дело №162/2021 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

02.04.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

17.03.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Ралица Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АХН

дело номер

162

по описа за

2021

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 43-0000628/ 24.11.2020г., издадено от директор на РД„АА”- Стара Загора, с което на основание чл.53 от ЗАНН на „Гагарин“ЕООД- Кърджали с БУЛСТАТ ********* е наложено наказание „имуществена санкция“ от 5000лв. по чл.97 ал.1 предл.последно от ЗАвП за нарушение на чл.91б, ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят „Гагарин“ЕООД, който го обжалва изцяло с молба да се отмени като незаконосъобразно. Твърди, че при издаването му наказващият орган не съобразил изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН, както и дружеството не е извършило констатираното от контролните органи нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло като незаконосъобразно атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление с присъждане на направените по делото разноски. Излага следните съображения: актът е съставен в отсъствието на представител на дружеството или на упълномощен такъв без да е канен за това; актът за установяване на административно нарушение е връчен на лице, което не е надлежно упълномощено да получава актове срещу дружеството.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява. В писмено становище моли наказателното постановление да бъде потвърдено като съобразено с материалните и процесуалните правила. Прави възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар, в случай, че същият надвишава предвидения размер.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 16.07.2020г. от началник РД „АА“- Стара Загора била изпратена Покана Рег.№ 50-00-51#34/ 16.07.2020г. до управителя на „Гагарин“ЕООД. Дружеството било лицензиран превозвач, притежаващ Лиценз на Общността № 0642 за пътнически превоз в Общността. С поканата било изискано управителят на дружеството да представи в 7- дневен срок от получаването й в ОО“АА“- Кърджали, където да представи документи според дейността, посочени в нея. По делото са налице безспорни данни, че поканата е получена лично от управителя на дружеството на 16.07.2020г. Въпреки това последният в указания срок не е представил изискуемите от контролния орган документи. На 29.07.2020г. свидетелите Д.З. и В.М.-*** в сградата на ОО“АА“- Кърджали, където констатирали, че в дадения 7- дневен срок от връчването на поканата лично на управителя на дружеството- жалбоподател, последният не представил описаните документи. Поради това на същата дата- 29.07.2020г., без да поканят нарушителят в негово отсъствие, свидетелят Д.З. в присъствието на колегата си В.М., съставил акт за установяване на административно нарушение срещу „Гагарин“ЕООД- Кърджали по чл.91б, ал.1 т.1 от ЗАвП. Актът бил предявен за връчване на 26.10.2020г. на лице с име С.Й. с ЕГН **********. На 24.11.2020г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на „Гагарин“ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5000лв. на основание чл.97 ал.1 предл. последно от ЗАвП за извършено нарушение по чл.91б, ал.1 т.1 от ЗАвП.

Горната фактология се установява от показания на свидетелите Д.З. и В.М., както и от приетите по делото писмени доказателства- Акт за установяване на административно нарушение от 29.07.2020г.; Покана Рег.№ 50-00-51#34/ 16.07.2020г.; както и другите писмени доказателства приети по делото.

При тази фактология, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съгласно чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Отговорността на жалбоподателя „Гагарин“ЕООД- Кърджали е ангажирана за нарушение на чл.91б, ал.1 т.1 от ЗАвП, според която разпоредба превозвачите и собствениците на автогари са длъжни да предоставят на служителите от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за проверка всички документи, свързани с превозите на пътници и товари. Приложената санкционна норма чл.97 ал.1 от ЗАвП, предвижда да се наказва с глоба или с имуществена санкция от 5000лв. този, който откаже достъп на контролните органи до гаражите, автогарите и всички помещения, свързани с дейността му или не представи за проверка свързани с превозната дейност документи. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по ЗАвП, тъй като същият след като е надлежно поканен в качеството си на превозвач да представи съответни документи за проверка не е сторил това в указания срок. Но при правилно установено и доказано нарушение в административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които се изразяват в следното: на първо място нарушителят не е поканен за съставянето на акта за установяване на административно нарушение както изисква чл.40 ал.1 от ЗАНН. Не са налице и изключенията на следващите алинеи от посочения текст, тъй като няма доказателства да е бил търсен и да не е бил намерен; на следващо място съставеният акт е връчен на лице различно от управителя на санкционираното дружество, което не е било упълномощено изрично да получава АУАН, по който начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя да представи възражения и доказателства на основание чл.44 от ЗАНН; на следващо място нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в обжалваното наказателно постановление е посочената датата на нарушението, която е задължителен реквизит съгласно чл.42 т.3 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. По този начин жалбоподателят не е наясно срещу какви факти трябва да се защитава и за какво точно е санкциониран. Предвид изложеното, наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административно- наказателното производство, които засягат съществено правото на защита на жалбоподателя.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Според чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 1000 до 5000 лв., възнаграждението е 300лв. + 7 % за горницата над 1000лв. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 600лв. с ДДС, като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 лв. Макар и да е направено възражение за прекомерност, следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение, тъй като същото не надхвърля минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА вр. чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. В тази връзка съдът съобрази и разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата и постановеното във връзка с приложението й Определение № 82 от 18.02.2020г. по ч.т.д. № 104/2020г. на ВКС, ТК, I т. о. Текстът на § 2а от ДР от Наредба № 1/09.07.2004г. предвижда, че дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение. Прилагайки 20 % ДДС върху минимално предвидения в случая размер на адвокатско възнаграждение (580лв.) се получава сумата от 696лв., но при положение, че са налице доказателства за платено такова в размер на 600лв., то в такъв размер следва и да се присъди в полза на жалбоподателя. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ със седалище гр.София, именно същата в качеството й на юридическо лице по чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ следва да понесе разноските по делото. Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 43-0000628/ 24.11.2020г., издадено от директор на РД„АА”- Стара Загора, с което на основание чл.53 от ЗАНН на „Гагарин“ЕООД- Кърджали с БУЛСТАТ ********* е наложено наказание „имуществена санкция“ от 5000лв. по чл.97 ал.1 предл.последно от ЗАвП за нарушение на чл.91б, ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, да заплати на „Гагарин“ЕООД- Кърджали с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ул.Крайбрежна № 12 вх.А ет.8 ап.46, сумата от 600лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.   

                                                               Районен съдия: