РЕШЕНИЕ
№ 552
гр. Б., 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20222120201147 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на „С.“ ООД с ЕИК ..., със
седалище в гр.Б. и адрес на управление ул.... представлявано от А. А. против наказателно
постановление № 22-0000076/ 28.02.2022 г.,а издадено от и.д. директор на РД „АА“ -Б., с
което за нарушение на чл. 56, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), на
основание чл. 98б т.3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди ) лева.
С жалбата се моли отмяна на постановлението, като се сочи, че нарушението не било
описано достатъчно ясно, не било уточнено мястото на извършването му. Не били
представени доказателства установяващи извършеното административно нарушение. С
оглед тези съществени нарушения на процесуалните правила жалбоподателят моли съда да
отмени НП като незаконосъобразно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата и посочва, че липсват доказателства доверителят му да е
извършил нарушението. Претендира присъждането на разноски. Представя писмени
бележки.
Наказващият орган се представлява от упълномощен ЮК. Счита, че жалбата е
неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което да потвърди НП. Представя
писмени бележки. Претендира се ЮК възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като НП е било връчено на 11.03.2022 г., а жалбата е депозирана
пред АНО на 24.03.2022г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
По повод настъпилите случаи на ПТП с жертви в област Б. с участие на тежкотоварни
1
автомобили за времето от 05.11.2021 г до 16.11.2021г в сектор „И. и т.“ при ОДМВР-Б. била
проведена специализирана операция за проверка на движението на всички тежкотоварни
автомобили с товари над допустимата маса на територията на област Б.. При проверката
били изискани и представени справки от авто-електронните везни, разположени на
територията на Б. П. Б. (П. З.) за преминалите превозни средства през кантарите за
посочения по-горе период от време. Оказало се, че лицето И. Н. Я. с ЕГН ********** от
село Т., община Б., в този период е управлявал товарен автомобил „Форд Карго“ от
категория N3 с рег.№... с полуремарке от категория 04 с рег.№... с три оси е направил два
курса превози на рапица през кантарите на П. З.. Същият бил призован в ОДМВР-Б. да даде
сведение, което дал на 03.12.2021г (лист 17 от делото). В него посочил, че работи във фирма
„С.“ ООД –Б. от 2015г на длъжност водач на тежкотоварен автомобил. Посочва, че от
същата година управлявал автомобил марка „Форд Карго“ с рег.№... и полуремарке тип
„гондола“ с рег. №.... Композицията била общо с 5 оси –две на влекача и три на
полуремаркето.Теглото на влекача и полуремаркето празни било 15 000 кг. По
регистрационни документи от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Б. максималната
допустима маса на цитираното по-горе превозно средство с полуремаркето била 42 000 кг.
На 16.11.2021г Я. извършил с товарната композиция общо 2 курса, като и двата са
натоварени от пункт „Б. К.“, находяща се в село С., община К.. В базата на К. товарил зърно
–рапица, която превозвал до П. –З. в гр.Б.. Маршрутът му на движение за единия курс били
следния: от „Б. К.“ в посока завод Л., на кръстовището преди завода завивал в посока кв.Д.
Е. в гр.Б., където на надлеза след завод К. се качвал на пътя покрай Б.кото езеро (ул.“К.“) и
оттам стигал до входа на П. З.. Посочил, че в Б. К. преминавал с товарния автомобил където
бил претеглян през кантара на „С.“ ООД където било теглено натовареното зърно, давали му
кантарната бележка, с която извършвал курса. Същата бележка оставял в една кутия до
кантара на П. З. където отново претеглял композицията на кантара и му давали кантарна
бележка, след което разтоварвал зърното в склада на П.то. Курсът извършвал с попълнен
пътен лист, товарителница и кантарна бележка. Тези документи предавал в края на работния
ден в база Б., находяща се в гр.Б.. От село С. преди да тръгне преминавал през кантара,
където претеглял натовареното зърно. Давали му кантарна бележка, с която извършвал
курса. Същата бележка оставял в една кутия до кантара на П. З., където отново претегляли
композицията на кантара, където също получавал кантарна бележка, след което разтоварвал
зърното в склада на П.то. Заявил, че му било известно, че тези курсове на 16.11.2021г
извършил с общо тегло над допустимото от 42 000 кг. Видно от документите представени от
фирмата „С.“ ООД, от кантарните бележки взети от П.-З., в случая двата курса били
извършени с тегло, както следва:
1.На 16.11.2021г от Б. К. до П. З. –бруто 53 780 кг;
2. на 16.11.2021г от Б. К. до П. З. –бруто 54 440 кг;
За фирма „С.“ ООД била изготвена справка от Търговския регистър (лист 22-23 от
делото). От същата фирма били представени и товарителниците, кантарните бележки и
пътните листи за 16.11.2021г (лист 18-21 от делото). Представени бил паспорт на
електронната везна, с която е бил замерван товара на композицията в П. З. (лист 27-29 от
делото) и данни от протоколи на сектор ПП за товарната композиция (лист 30-33 от делото).
Цялата преписка била изпратена на административнонаказващия орган
Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“. На 15.02.2022г свидетелят К.Л. в
присъствието на свидетеля П.Р. и двамата в качеството на инспектори в РД „АА“-Б.
съставил на „С.“ ООД АУАН за това, че на 16.11.2021г в 16,34 часа извършил превоз на
товари (рапица) от зърноБ. К. до „П. З.“ –Б. , видно от пътен лист №1040987 и
товарителница №0130431 със състав на ППС с влекач „Форд Карго“ от категорията №3 с
рег.№... и полуремарке „Вилтон“ от категория 04 с рег.№... с товародател „С.“ ООД , като
същият в зърноБ. К. е допуснал общата маса на натоварения състав ППС (53 780 кг) видно
2
от кантарната бележка с №143496 от 16.11.2021г да надвиши с 11 780 кг максимално
допустимата маса отразена в свидетелството за регистрация на МПС с рег. №... (42 000 кг)
преди разтоварване с електронна автомобилна везна „ESIT-PWI с №Y130812, проверена от
компетентните органи на 21.06.2021г и с валидност на проверката до 07.2023г, видно от
представената преписка на МВР. Правната квалификация на нарушението в акта била по
чл.56 ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр). АУАН е бил връчен на 15.02.2022г,
но в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили писмени възражения.
В последствие на 28.02.2022г, въз основа на получената преписка от ОДМВР-Б. и акта
за установяване на нарушението било издадено атакуваното наказателно постановление
№22-0000076, в което АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, както и
правната квалификация на нарушението. На основание чл. 98б, т. 3 от ЗАвП дружеството
било санкционирано с имуществена санкция в размер на 5000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Съдът
счита, че няма основания да не бъдат кредитирани показанията на актосъставителя и
свидетеля по акта.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34 от
ЗАНН, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми.
Отговорността на дружеството е ангажирана съгласно разпоредбата на чл. 98б, т. 3 от
ЗАвП за това, че като товародател е допуснал масата или натоварването на ос на пътно
превозно средство да надвиши допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му
за регистрация с повече от 11 тона.
С оглед законовата разпоредба следва да се докаже, че именно дружеството е
товародател, като някое лице от състава му е допуснало натоварването на съответното МПС
в разрез със закона. Съдът намира, че е доказано, че действително е било управлявано МПС
с маса, надвишаваща максимално допустимата, така, както е посочено в АУАН. По мнение
на настоящия състав качеството „товародател“ на дружеството е доказано по несъмнен
начин.
По делото е налична товарителница №0130430, в която изпращач, получател и
превозвач на стоката –рапица и фирма „С.“ ООД. В товарителницата е вписано, че
рапицата е с тегло 39 120 кг, което съвпада със стойностите от кантарната бележка №143454
от „Б. П. Б.“ ЕАД (лист 18 от делото) теглото на влекача и полуремаркето –празно е 15320
кг, т.е. общото тегло на товарния автомобил в деня на превоза -16.11.2021г е бил 54 440 кг,
т.е. претоварването е било с 11 780 кг. Съгласно чл.50 и чл.61 от ЗАвПр с товарителницата
се установява договора за превоз и се удостоверяват условията на договора и получаването
на товара от превозвача. Пътният лист е документ за контрол и отчитане на работата на
водачите във връзка с осъществяването на конкретен превоз. Издател на пътния лист и
товарителницата е „С. „ ООД. Отговорността на дружеството е обективна, като при
нарушения от вида на процесното ЮЛ е самостоятелен обект на нарушение на чл.98б т.3 от
ЗАвПр.
3
Превишаването на натоварването е значително и е повече от двойно над границата от
5000 кг, обуславящо приложението на чл.98б т.3 от ЗАвПр. Подобно превишение несъмнено
създава опасност при движението но автомобила по пътищата, което обстоятелство
изключва възможността случаят да се счете за маловажен. Нарушението е формално и
настъпването на вредните последици е несъставомерно. Деянието е извършено чрез
бездействие, знание за нарушение от друго лице и непредприемане на действия.
Надвишаването на нормата е индиция за повишаване рисковете относно безопасността на
движението, изсипване на товара и преждевременно износване на пътната настилка.
Подобни нарушения са изключително опасни и за обществото, предвид възникналите
случаи на тежки пътнотранспортни произшествия предизвикани от товарни автомобили,
превозващи товари с маса, надвишаваща законоустановените норми, тъй като често са
придружени със смъртни случаи, поради, което и санкциите за тяхното извършване следва
да бъдат по-сурови с оглед превантивното въздействие върху водачите и товародателите.
АУАН е издаден при спазването на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
описанието на нарушението. Нарушението е установено по време и място. АУАН и НП са
издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН. Издадени са от компетентни органи и в хода на
производството не са били нарушени правата на ЮЛ. Наказателнот постановлание
безусловно следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производство по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл.143 ал.3 от АПК когато съдът отхвърли
оспорването или подателят на жалбата я оттегли, страната, за която административният акт е
благоприятен има право на разноски. От друга страна е указано в нормата на чл.63 ал.5
ЗАНН, че в полза на ЮЛ или ЕТ се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от Закона за правната помощ. Като съобрази нормата на чл.143 ал.3 от АПК и изхода на
спора, настоящият съдебен състав намира, че в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“
следва да се присъди сумата от 100 лева за ЮК възнаграждение, определена по реда на
чл.37 ал.1 от ЗПП вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Тази сума следва да
бъде осъден жалбоподателя да заплати.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 предложение първо и ал.3 от ЗАНН, Б.кият
районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0000076/28.02.2022 г.,а издадено
от и.д. директор на РД „АА“ -Б., с което на „С.“ ООД с ЕИК ..., със седалище в гр.Б. и адрес
на управление ул.... представлявано от А. А. за нарушение на чл. 56, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвП), на основание чл. 98б т.3 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвП) на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.
ОСЪЖДА „С.“ ООД с ЕИК ..., със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул....
представлявано от А. А. да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“-София ЮК възнаграждение в размер от 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5