Р   Е  Ш  Е   Н   И   Е  №

 

гр. Ловеч, 06.03.2018г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН  СЪД граждански състав, в открито заседание на шести февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                                           

         При секретаря Даниела Кирова, като разгледа докладваното от съдията т.д.№40 по описа за 2017 година и за да се произнесе съобрази:

 

         Производството е по реда на чл.694 от ТЗ.

С вх.№3018 от 24.04.2017г. (с клеймо от 20.04.2017г.) е постъпила  искова молба от „НАФТЕКС ПЕТРОЛ”ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул.Търговска №12, представлявано от управителя  Н. В. Р., чрез адв.Т.И.Т. – САК, със съдебен адрес:*** Александър Дондуков №11, ет.6, офис 602 против „РОС ОЙЛ”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.Братя Миладинови №22А и М.И.Н.  синдик на „Нафтекс Петрол”ЕООД – в несъстоятелност, с посочено правно основание чл.694 от ТЗ.

Ищецът излага, че по молба на С.С.С.за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Нафтекс Петрол”ЕООД е образувано т.д.№17/2015г. по описа на Ловешкия окръжен съд. С решение №50 от 06.07.2016г. е обявена неплатежоспособността на „Нафтекс Петрол”ЕООД и открито производство по несъстоятелност. На 12.10.2016г. неустановен служител/служители на съда са регистрирали с входящ №6890, с вх.№6891 и с вх.№6892 молби за предявяване вземания пред съда по несъстоятелността, които са постъпили от три дружества - „Арвен”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.Александровска №21, ет.Е; „Еврокапитал-България”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.Александровска №21, ет.Е и „Рос Ойл”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.Братя Миладинови № 22А. Сочи, че върху всяка от молбите, включително и върху тази на ответника, са направени отбелязвания за наличие на клеймо от 05.10.2016 година. Молбата на „Рос Ойл”ЕООД има вх.№ 6892/12.10.2016 година. Синдикът е включил вземането в Списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ със забележка „предявени извън срока”.

По възражение на „Рос Ойл”ЕООД срещу включване на вземането му в размер на 244 138.48 лева в Списъка на неприетите вземания, което е било предмет на разглеждане в съдебно заседание по реда на чл.692, ал.3 ТЗ е постановено Определение №225 от 05.04.2017г., като съда по несъстоятелността е изключил вземането от списъка на неприетите вземания и включил същото в списъка на приетите вземания.

С оглед на своята процесуална легитимация, ищецът в качеството на длъжник, се позовава на разпоредбата на чл.694, ал.1, т.2 от ТЗ.Твърди, че правният му интерес се обуславя от обстоятелството, че съдебното решение ще има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност и ако искът бъде уважен вземането на ответника няма да подлежи на удовлетворяване, поради което предявява настоящия иск, за установяване, че вземането не съществува.

На първо място възразява, че вземането е предявено извън преклузивния срок по чл.688, ал.1 ТЗ, спазването на който срок е абсолютна процесуална предпоставка. Ако се установи, че предявяване на вземането е просрочено, то предявения иск следва да бъде уважен най-малкото на това основание. Подаването на книжа до съда по пощата е предоставена от закона възможност, съгласно чл.62 от ГПК. Излага, че в случая решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност по отношение „Нафтекс Петрол”ЕООД е обявено в Търговски регистър на 06.07.2016г. и преклузивният срок за допълнително предявяване на вземания по чл.688, ал.1 ТЗ е изтекъл на 06.10.2016 година. Оспорва обстоятелството, че молбата за предявяване на вземането от ответника е подадена в рамките на този срок. Счита, че в негова тежест е да установи своевременното й подаване по пощата, като в самото възражение се позовава единствено на пощенско клеймо от 05.10.2016г., без да въведе каквито и да било други твърдения в насока кой е пощенския оператор, кой е приносителя на пратката с приобщения по делото пощенски плик, не твърди, че молбата му, с която е предявено вземането се е намирала в плика, от съда не е поискано да бъдат извършени и други процесуални действия по установяване своевременното предявяване на вземането. Счита, че автентичното датно клеймо е удостоверително изявление на пощенския оператор за датата на получаване на една пратка. Самият пощенски оператор обаче трябва да има издадена индивидуална лицензия по чл.19 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ за извършване на универсална или неуниверсална пощенски услуги. Той трябва да притежава разрешение по чл.77, ал.4 ЗПУ да използва датни клейма за подпечатване на пощенски пратки и документи за приемането им.

Сочи, за да има удостоверителна стойност, датното клеймо освен автентично, трябва и да е и редовно от външна страна. В случая поставеният върху лицевата страна на плика отпечатък е непълен, неясен и не съдържа необходимите реквизити на пощенско клеймо. В отпечатъка се чете „05.10.2016” и означение за гр.София. Няма знак, който да идентифицира пощенския оператор, на който е възложена пратката, както и от кой офис/клон/станция са приели пратката. В отпечатъка се разчитат две точки, но не и знаците между тях. Посочва, че това е невъзможно при полагане на истинско клеймо, защото именно в тази си част отпечатъкът лежи върху пощенски марки, т.е. върху по-висока равнина и би следвало да е по-ясен дори от датата, а на гърба на пощенския плик има три също напълно неясни отпечатъка.

Твърди, че отпечатъкът за датно клеймо на лицевата страна на плика е неавтентичен и оспорва истинността на датното клеймо/съдържащия го документ, неговата автентичност и посочената в него дата.

Счита, че съгласно разпоредбата на чл.193, ал.3, предл.второ от ГПК доказателствената тежест пада върху ответника, който го е представил, тъй като се оспорва частен свидетелстващ документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва. Дори да се установи, че „Български пощи”ЕАД са приели пратката, то това е акционерно дружество със 100 % държавно участие. То не е държавен орган, а пощенски оператор със статут по ЗПУ. Поради това дружеството не издава официални документи в кръга на своята компетентност.  Датното клеймо не носи подпис и след като не е установен авторът на изявлението, то не е официален документ, тъй като е невъзможно да се установи дали авторът му е длъжностно лице. Клеймото се явява неподписан частен документ и като такова няма доказателствена стойност.

На следващо място твърди, че молбата не е доставена с приобщения към делото плик. Счита, че практически е  невъзможно той да е съдържал два екземпляра от всяка от трите молби с преписите и приложенията към тях, тъй като в плика е следвало да бъдат поместени едновременно 78 листа формат А4, прегънати на две. Затова моли съда да приеме, че молбата за предявяване на вземането е подадена извън преклузивния срок по чл.688, ал.1 ТЗ и е недопустима, като  уважи иска само на това основание.

По съществото на спора ищецът твърди, че „Рос Ойл”ЕООД няма вземане от „Нафтекс Петрол”ЕООД, произтичащо от Споразумение за прихващане на насрещни вземания и задължения от 30.12.2014г. в размер на 244 183.48 лева. Оспорва, че това вземане не съществува. Първо, самото споразумение, на което се позовава ответникът в молбата си, е нищожно, тъй като не е подписано от органните представители на дружествата - страни по него. Заявява, че подписите, положени под Споразумение за прихващане на насрещни вземания и задължения от 30.12.2014г. не са нито на законните представители на „Рос Ойл”ЕООД, нито на законните представители на „Нафтекс Петрол”ЕООД, тъй като търговските дружества извършват правни действия чрез физическите лица, които ги представляват, то липсата на подписи на органните представители на посочените дружества под договора, означава и липса на волеизявления на същите, т.е., налице е нищожност в хипотезата на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД.

Ищецът смята, че самото споразумение е неистинско, същото е създадено за целите на настоящото съдебно производство. Дори да се приеме, че споразумението е автентично, то е нищожно поради липса на предмет. Ответникът не е представил доказателства за съществуването на вземанията, предмет на прихващане по споразумението. Цитираните в него вземания, произтичащи от договори за цесия не съществуват, респективно те не могат да породят и твърдените от ответника насрещни вземания.

В молбата за предявяване на вземането се твърди „прехвърляне на вземане от „Петрол Холдинг”АД”. Ако „Петрол Холдинг”АД е прехвърлило свое вземане на „Нафтекс Петрол”ЕООД и „Рос Ойл”ЕООД, самият цедент ще има вземания към цесионерите, но не и те помежду си.

Отделно от горното, ако договорът за цесия не е юридически факт, който поражда вземане ответникът не е посочил и не е представил никакви доказателства, от които да е видно основанието, от което произтичат вземанията предмет на договорите за цесия, които са предмет и на прихващането извършено със споразумението. Известно е, че прихващането е уредено в закона, като способ за погасяване на насрещни задължения, то не е основание за пораждане на вземания. Ето защо, не може да се приеме, че споразумението за прихващане е правопораждащия факт, от който произтичат вземанията на „Рос Ойл”ЕООД. Освен това, ищецът твърди, че вземанията, предмет на договорите за цесия, както и вземанията предмет на споразумението не са осчетоводени от страните по тези договори. Това е така, защото тези документи са неистински и вероятно същите са създадени, за да бъдат представени по делото и да обосноват пред съда съществуването на вземането на „Рос Ойл”ЕООД.

По същество оспорва съществуването на предявените вземания, като смята, че е в тежест на ответника е да докаже вземанията си при условията на пълно доказване.

Моли да се постанови съдебно решение, с което се признае за установено по отношение страните по делото, че „Нафтекс Петрол”ЕООД не дължи на „Рос Ойл”ЕООД суми, произтичащи от Споразумение за прихващане на насрещни вземания и задължения от 30.12.2014г. в размер на 244 183.48 лева.

Ищецът е направил доказателствени искания.

На основание чл.367, ал.1 от ГПК с Разпореждане №493 от 26.04.2017г., съдът е изпратил препис от исковата молба ведно с приложенията на ответниците с указанията по чл.367 – чл.370 от ГПК.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от „Рос Ойл”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.Братя Миладинови №22А, представлявано от М.В.С., в качеството му на Управител и законен представител на дружеството със съдебен адрес:***-р Л.Заменхоф №2, ет.2, ат.2 е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан и моли да бъде изцяло отхвърлен.

Излага, че спорът дали е спазен срокът за предявяване на вземането на „Рос Ойл”ЕООД в производството по несъстоятелност на ищцовото дружество вече е разгледан от съда и решен по същество с Определение №225/05.04.2017г. постановено по т.д.(н)№17/2015г. на Ловешкия окръжен съд.

Молбата за предявяване на вземането на „Рос Ойл”ЕООД е постъпила в Ловешкия окръжен съд с вх. №6892 от 12.10.2016г. по реда на чл.62, ал.2 от ГПК, с отбелязано пощенско клеймо 05.10.2016 година. С оглед оспорването достоверността на клеймото, в рамките на съдебното производство по т.д.№17/2015г. съдът е изискал справка от „Български пощи”ЕАД - София, дали пощенският отпечатък, съдържащ датното клеймо е актуален по смисъла на чл.77, ал.5 от Закона за пощенските услуги и от коя пощенска станция е поставено. С писмо вх.№1786 от  10.03.2017г. с клеймо от 09.03.2017г. е отговорено, че се касае за непрепоръчана пратка, поради което тъй като се вижда само датата и града от който е изпратено, но не може да се отговори от коя пощенска станция е подадено. В писмото се посочва още, че съгласно технологичните изисквания, писмовната пратка е правилно клеймована, като е унищожена пощенската марка при подаването. Предвид изложеното и съгласно практиката на ВКС, когато е налице спор относно датата на подаване на пощенска пратка, следва да се съберат доказателства за проверка на отбелязаната дата. Принципът, при преценката дали процесуалното действие на страната е извършено в срок е, че пропускът на пощенския оператор, довел до невъзможност да се установи безспорно датата на подаването на пратката, не следва да се разглежда във вреда на страната. В този смисъл се позовава на Решение №440 от 31.05.2010г. на ВКС по гр.д. №1504/2009г., III г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК, Определение №471 от 12.07.2012г. на ВКС по ч.т.д.№209/2012г., I т.о., ТК, Определение №838 от 13.11.2014г. на ВКС по ч.гр.д.№6433/2014 г., IV т.о., ГК.

Ответникът твърди, че в конкретния случай пощенското клеймо, макар и поставено правилно, съгласно технологичните изисквания, видно от писмото на пощенския оператор, не съдържа пълната информация, необходима да се установи от коя станция е изпратено. Дори и да съдържаше такава информация, предвид на това, че е непрепоръчана пратка по смисъла на чл.34 от ЗПУ, видно и от писмото на „БП”ЕАД няма механизъм за проследяване датата на нейното подаване.

Твърдението на ищеца, че едновременното подаване на трите възражения срещу списъкът на неприетите вземания, в един плик от „Рос Ойл”ЕООД, „Еврокапитал – България”ЕАД и „Арвен”АД, било невъзможно, че подалото пратката лице не е адвокат, а и няма приложено пълномощно, са абсолютно ирелевантни и нямат никакво значение по отношение на факта дали задължението съществува в правният мир или не съществува. Възразява, че в рамките на производството по чл.694 от ТЗ не може да бъде допуснато изследване на въпроси, които вече веднъж са били обект на разглеждане и решени с влязъл сила съдебен акт. Ищецът сам представя копие от Определение №225/05.04.2017г., постановено по т. д.(н) №17/2015г. на Ловешкия окръжен съд. Сочи, че ищецът очевидно не е доволен от постановения съдебен акт, но искът по реда на чл.694 от ТЗ не представлява способ за допълнително разглеждане или за инстанционен контрол на актове на първоинстанционният съд. Поради тази причина счита, че не следва да бъдат допускани направените от ищеца доказателствени искания, включително и за назначаване на поисканата съдебно-графологична/техническа експертиза.

На второ място следва да се има предвид, че мотивите на синдика да не включи вземането на „Рос Ойл”ЕООД в списъкът на приетите вземания са били само и единствено по отношение спазване на срока на предявяване на вземането. Синдикът не е оспорил съществуването му, поради което разглеждането на тези факти в производството по чл.694 от ТЗ е недопустимо на основание ал.1 от същият член.

В условия на евентуалност, ако съдът приеме, че разглеждането на наведените възражения за съществуване на вземането могат да бъдат предмет на изследване в производството по чл. 694 от ТЗ, моли да се има предвид следното:

Вземането в предявеният размер безспорно съществува към датата на предявяването. Възникването му е станало безспорен факт с подписване на Споразумение за прихващане на насрещни вземания и задължения от 30.12.2014г., съответно към тази дата то е било отразено в счетоводството на „Рос Ойл”ЕООД в посоченият в документа размер. Намира за странно обстоятелството, че ищецът не прави доказателствени искания за установяване на вземането след проверка в счетоводствата на страните. Именно в тази посока би следвало да бъдат направени доказателствени искания.

Сочи, че Споразумението не е нищожно. Твърдението, че е нищожно поради липса на предмет е несъстоятелно. Вземането на „Рос ойл”ЕООД не възниква на база договорите за цесия, които се сочат като основания за насрещни вземания между страните. Ето защо не е предоставен такъв договор със страна „Рос Ойл”ЕООД. Вземането възниква след подписване на споразумението за прихване на насрещни вземания и задължения. То е документът, който дава основание за счетоводен запис, той е и документът, който е предоставен на съда. В резултат на извършеното прихващане е констатиран редуцираният размер на вземането на „Рос ойл”ЕООД от ищецът „Нафтекс Петрол”ЕООД, чрез законният му представител, е констатирано и признато съществуването му в соченият в Споразумението размер към 30.12.2014 година. Още повече, с подписване на Споразумението за насрещно прихващане на вземания и задължения от 30.12.2014 година, ищецът е признал, че задължението му е изискуемо и ликвидно на основание текста на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД.

Ответникът счита, че точно този двустранно подписан документ представлява и е правопораждащият факт за съществуването, изискуемостта и ликвидността на соченият размер на вземането от „Нафтекс Петрол”ЕООД. Споразумението не представлява едностранно уведомление за прихващане по чл.104 от ЗЗД, то е двустранен акт доброволно подписан между две страни, реално и подробно отразяващ техните отношения в ясна писмена форма.

По искането за оспорване истинността на Споразумението за насрещно прихващане на вземания и задължения сочи, че същото е намерило счетоводно отразяване и в двете дружества към датата на сключването му. В счетоводството на „Рос Ойл”ЕООД са направени съответни записи за намаляване на размера на вземането от „Нафтекс Петрол”ЕООД. Записите не са предмет на корекция към датата на предявяване на вземането, като са реално отразени към момента на възникването им в редуциран размер. Това е безспорно и достатъчно доказателство за истинността на документа. Освен това счита, че оспорването на истинността на Споразумението не може да бъде предмет на изследване в рамките на производството по чл. 694 от ТЗ.

Навеждат се твърдения, че Споразумението не е подписано от представляващите дружеството лица, които към 30.12.2014г. са били съответно за „Рос Ойл”ЕООД М.В.С., който и към момента представлява дружеството и за „Нафтекс Петрол”ЕООД - Д. И. П., който е заличен с вписване на 20.11.2015 година. Дори и да има съмнение, че документите не са подписани от представляващите дружествата, то това обстоятелство не би следвало да бъде дори и разглеждано по същество, а действията им да бъдат разглеждане по реда на чл.60 до 62 от ЗЗД, като водена чужда работа без пълномощия (гестия). Гестията е приложим институт към всякакъв вид права. Единственото изключение от това правило са личните права, т.е. онези, при които личната преценка е част от изискванията за упражняване на правото.

Ответникът твърди, че Споразумението е автентично, а е известно, че всеки автентичен документ доказва, че материализираното в него изявление е било направено от подписалото го лице, а по аргумент от чл.301 от ТЗ при действия на лице без представителна власт от името на търговец, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Разпоредбата намира приложение, както при сключването на търговски сделки, така и при потвърждаването на тяхното изпълнение. Ето защо, след като Споразумението е счетоводно отразено, а след узнаването за съществуването му „Нафтекс Петрол”ЕООД не са възразили в указаният от чл.301 от ТЗ срок, а именно „веднага”, то може да се приеме, че дори и подписалото ги лице да е без представителна власт, този факт, както и установяването на кои точно лица подписите стоят върху документа са ирелевантни факти за неговата автентичност.

Ответникът е направил доказателствени искания.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил отговор и от синдика на „Нафтекс Петрол”ЕООД – в несъстоятелност  М.И.Н.. В него посочва, че вземането, предмет на иска, е включил в списъка на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „Нафтекс Петрол”ЕООД/н/, след като е приел, че същото е предявено след изтичане срока по чл.688, ал. 1 ТЗ. Поддържа становището си, че  предявяването е недопустимо.

Приетият от съда отговор ведно с приложенията, с Разпореждане №607 от 30.05.2017г., на основание чл.372, ал.2 от ГПК е изпратен на ищеца. От страна на ищеца, в срока по чл.372, ал.1 от ГПК е подадена допълнителна искова молба, с която взема становище по наведените от ответника възражения и доводи.

Сочи, че с отговора си синдикът поддържа позицията си, изразена при включване на вземането на ответника „Рос Ойл”ЕООД в списъка на неприетите вземания. Приел е, че вземането е предявено след изтичане срока за предявяване, установен в чл.688, ал.1 от ТЗ. Изразено становище има значението на признание на твърдените от тях факти. Първото изразено в иска твърдение е именно за пропускане на преклузивния срок за предявяване на вземането. Липсата на тази абсолютна процесуална предпоставка за приемането му в производството по несъстоятелност обосновава и становището им за недопустимост на предявяването. Тази недопустимост предпоставя основателността на настоящия иск. Ищецът счита, че признанието на синдика по отношение факта на преклузията има значение на признание на иска, направено от страна на единия от ответниците по него, което съдът следва да вземе предвид при произнасянето си.

Счита за несъстоятелни възраженията на ответника в насока, че в производството по настоящия иск не могат да бъдат допуснати до разглеждане въпроси, решени с влязъл в сила съдебен акт, както и че производството по чл.694 ТЗ не било способ за инстанционен контрол на актове на съда по несъстоятелността, поради което доказателствените искания по оспорването били недопустими, а така също и че твърдените от тях нередности по предявяване на вземането били ирелевентни за факта на съществуването на вземането.

Ищецът сочи реда за предявяване на вземанията, възраженията които се разглеждат в производството по чл.692, ал.3 от ТЗ, определенията които съдът постановява по реда на чл.692, ал.4 от ТЗ. Съществуването/несъществуването на вземане по одобрения от съда списък се установява в производството по исковете по чл.694 ТЗ. Предпоставка за воденето им е предявяването от страна на ищеца на възражение по чл.690 ТЗ.

Ищецът твърди, че преценката дали вземането е предявено в срок е предоставена в компетентността на синдика. След като е констатирал несвоевременното му предявяване, следвало ли е синдикът въобще да го включва, в който и да е от списъците. Счита, че синдикът е следвало да остави предявеното вземане без разглеждане, като недопустимо, а не да го  включи в списъка на неприетите вземания.

След като вземането е било включено в списъка на неприетите вземания, кредиторът „Рос Ойл”ЕООД е подал възражение. В производството по разглеждането му съдът е уважил същото с мотиви за съществуването му съобразно представените от кредитора доказателства - мотиви по същество. По отношение предявяването е приел, че същото е подадено в срок по правилата на чл.62 ТПК.

Възразява, че след като определението на съда по чл.692, ал.4 от ТЗ е необжалваемо, това не означава, че същото формира сила на присъдено нещо по решените с него въпроси. Те могат да бъдат решени по различен начин от друг състав на същия съд в производство по чл.694 ТЗ. Това не е инстанционен контрол, а друго производство, насочено за установяване в отношенията между страните в производството по несъстоятелност със сила на присъдено нещо съществуването/несъществуването на вземането - исково производство. В това производство задължително следва да бъде разрешен обуславящият въпрос дали вземането е своевременно и надлежно предявено. По тези въпроси синдикът се произнася въз основа на своите констатации по представените от кредитора документи и вписванията в търговските книги на длъжника, при което неговата преценка може да се определи като формална.

Същото може да отнесе и към преценката на съда в производството по чл.692 ТЗ. Сочи, че в съдебната практика трайно е установен постулатът, че при провеждането му съдът е ограничен по отношение на вида на събираните и ценени от него доказателства, защото доказване на фактите от значение за съществуването или несъществуването на вземането се провежда в пълен обем в производството по исковете по чл.694 от ТЗ.

В производството по чл.692, ал.3 от ТЗ съдът не съобразил обстоятелството, че липсва годно доказателство относно факта на коя дата е извършено предявяването. Няма съмнение, че в тежест на подателя е доказването на своевременното подаване на книжата по пощата. Прието е, че доказателство в тази насока е датното клеймо, положено върху пощенския плик. За да има удостоверителна стойност обаче, датното клеймо следва да е автентично и редовно от външна страна. В случая върху лицевата страна на плика има някакъв отпечатък, за който се твърди, че е датно клеймо.  От негова страна е оспорена неговата автентичност и истинност. Съдът по несъстоятелността приел, че в производството по чл.692, ал.3 от ТЗ не е в състояние да установява неговата автентичност и обстоятелството дали отпечатъкът не е манипулиран, което може да стане с експертиза, но съдът е отказал да назначи такава.

Ищецът твърди, че съдът е бил длъжен да прецени очевидната нередовност на отпечатъка и да не се доверява на преценката на служителя на съда, вписал по свое усмотрение дата/година на подаване. Защото отпечатъкът е непълен и неясен. И на гърба на плика отпечатъците също са абсолютно нечетливи. Тази обстоятелства следвало да наведат съда на единствения възможен правен извод - върху пощенския плик, постъпил в регистратурата на съда няма датно клеймо, което да е годен документ удостоверяващ, че пощенската пратка е била предадена на пощенския оператор на определена дата. Липсата на данни за станцията на подаване лишават удостоверителното изявление и от авторство, защото не може да се установи дали авторът му е длъжностно лице и авторът му остава неизвестен. Щом като не е установен дори авторът на изявлението, то въобще не може да се поставя въпроса, че същото е официален документ, тъй като е невъзможно да се установи дали авторът му е длъжностно лице. Клеймото /непълния отпечатък/ се явява неподписан частен документ и като такова няма никаква доказателствена стойност.

При липсата на годно удостоверително изявление относно факта на получаване на пратката от пощенския оператор на определена дата, съдът е следвало да остави възражението без уважение, поради предявяване на вземането след изтичане на преклузивния срок.

Ищецът поддържа доказателствените си искания.

По съществото на спора ищецът твърди, че „Рос ойл”ЕООД няма вземане. Поддържа тезата си за нищожност на  Споразумението, оспорва подписите под същото да са положени от означените в него лица и твърдението на ответника, че те са действали, водейки чужда работа без пълномощие. По прилагане на разпоредбата на чл.301 от ТЗ сочи, че те са  се противопоставили „веднага”. Поддържат и тезата си, че споразумението е съставено за нуждите на производството по несъстоятелност. Считат за несъстоятелна тезата на ответника, че споразумението за прихващане е правопораждащия факт, от който произтичат предявените вземания. По наведените твърдения, че вземанията, предмет на договорите за цесия, както и вземанията предмет на споразумението, са осчетоводени от страните, счита същите за неистински и вероятно създадени, за да бъдат представени по делото и да обосноват пред съда съществуването на вземането, като ответникът не представя доказателства, които да оспорят.

Моли да се постанови решение, с което се признае за установено по отношение страните по делото, че „Нафтекс Петрол”ЕООД не дължи на „Рос Ойл”ЕООД суми, произтичащи от Споразумение за прихващане на насрещни вземания и задължения от 30.12.2014г. в размер на 244 183.48 лева.

Поддържаме всички доказателствени искания направени с исковата молба.

С Разпореждане №766 от 29.06.2017г. съдът е изпратил препис от допълнителната искова молба на ответниците, на които е указал, че в двуседмичен срок от получаването й може да подаде допълнителен отговор.

По реда на чл.373, ал.2 от ГПК в двуседмичен срок от съобщението от „Рос Ойл" ЕООД, ЕИК ********* е постъпил отговор на допълнителна искова молба, с който поддържа становището си, че предявения иск е неоснователен и недоказан.

Счита, че от твърденията на ищеца не ставало ясно на какво правно основание в производството по чл.694 от ТЗ следва да бъде разрешен „обуславящият” въпрос дали вземането е своевременно и надлежно предявено.

Текстът на чл.62, ал.1 от ГПК не обсъждал и не указвал подробно проучване на процеса по преминаване на една пощенска пратка от изпращач, през пощенски служители до адресат. Пратката е била насочена чрез „Български пощи”ЕАД в рамките на срока за предявяване на вземането на „Рос Ойл”ЕООД в производството по т.д.(н) с №17/2015г. на Ловешкия окръжен съд.

Ответникът поддържа и становището си, че в рамките на производството по чл.694 от ТЗ не може да бъде допуснато изследване на въпроси, които вече веднъж са били обект на разглеждане и решени с влязъл сила съдебен акт.

Така също следва да бъде съобразено, че синдикът не е включил вземането на „Рос Ойл”ЕООД в списъкът на приетите вземания, само и единствено поради не спазване на срока на предявяване на вземането. Синдикът не е оспорил съществуването му, поради което разглеждането на тези факти в производството по чл. 694 от ТЗ е недопустимо на основание ал.1 от същият член.

При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че разглеждането на наведените възражения за съществуване на вземането могат да бъдат предмет на изследване в производството по чл.694 от ТЗ, моли да се има предвид, че Споразумение за прихващане на насрещни вземания и задължения от 30.12.2014г. към тази дата е било отразено в счетоводството на „Рос Ойл”ЕООД в посоченият в документа размер. Счетоводството на „Рос Ойл”ЕООД е водено в електронен формат, с помощта на софтуер, който дава възможност за пълно проследяване на действията на счетоводителя, включително и за корекции на записи от предходни счетоводни периоди, което изключва „фабрикуване” на вземания от трети лица. Сочи, че с подписване на Споразумението за насрещно прихващане на вземания и задължения от 30.12.2014г., ищецът е признал, че задължението му, констатирано в него към „Рос Ойл”ЕООД е изискуемо и ликвидно на основание текста на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД.

Ответникът поддържа становището си, че Споразумението не представлява едностранно уведомление за прихващане по чл.104 от ЗЗД, то е двустранен акт доброволно подписан между две страни, реално и подробно отразяващ техните отношения в ясна писмена форма.

Поддържа становището си, че оспорването на истинността на Споразумението не може да бъде предмет на изследване в рамките на производството по чл. 694 от ТЗ.

Поддържаме твърдението си, че Споразумението е автентично.

Ответникът счита, че ищецът е този, който следва по безспорен начин да докаже пред съда, че в счетоводните записи на „Нафтекс Петрол”ЕООД не е отразено прихващането от 30.12.2014 година. Само и единствено тогава може да се приеме, че дружеството е „узнало” за задължението си при предявяването му в производството по несъстоятелност. Дори подписалото го лице да е без представителна власт, този факт, както и установяването на кои точно лица стоят върху документа са ирелевантни факти за неговата автентичност, ако Споразумението е намерило счетоводно отразяване.

С оглед на наведените от ищеца и от ответника факти и направените искания, съдът приема, че е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.694, ал.1, т.2 от ТЗ - предявен от „НАФТЕКС ПЕТРОЛ”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул.Търговска №12, представлявано от управителя  Н. В. Р., чрез адв.Т.И.Т. – САК, със съдебен адрес:*** Александър Дондуков №11, ет.6, офис 602 против „РОС ОЙЛ”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.Братя Миладинови №22А и М.И.Н.  синдик на „Нафтекс Петрол”ЕООД – в несъстоятелност, с искане да бъде признато за установено между страните, че „Нафтекс Петрол”ЕООД не дължи на „Рос Ойл”ЕООД суми, произтичащи от Споразумение за прихващане на насрещни вземания и задължения от 30.12.2014г. в размер на 244 183.48 лева.

 В съдебно заседание на 06.02.2018г., в което е даден ход на устните състезания ищецът се представлява от адв.Т.Т., който моли да се постанови решение, с което се уважи предявения иск, представена е и писмена защита, с подробно са изложени съображения.

Ответникът се представлява от адв.Л.Г., който моли исковата молба  като неоснователна да бъде оставена без уважение.

Синдикът М.Н. не се явява.

Съдът като съобрази данните по делото, становищата на страните, приема за установено следното:

Предявеният иск е допустим.

С Решение №50 от 06.07.2016г. по т.д.№17/2015г. на Ловешкия окръжен съд, на основание чл.630, ал.1 от ТЗ е открито производство по несъстоятелност на „Нафтекс Петрол”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, хотел Ловеч, ул.Търговска №12. По предложение на кредиторите с определение от 05.08.2016г. е назначен за постоянен синдик М.Н..

На 12.10.2016г. в деловодството на Окръжен съд - Ловеч е приета пощенска пратка – плик съдържащ три молби от „Арвен”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.Александровска №21, ет.Е; „Еврокапитал-България”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.Александровска №21, ет.Е и „Рос Ойл”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.Братя Миладинови № 22А, на които са поставени  вх.№6890,  вх.№6891 и вх.№6892 с направено отбелязване „п.кл.05.10.2016г.”. С молбите са предявени вземания в срока по чл.688, ал.1 от ТЗ. Процесната молба постъпила от „Рос Ойл”ЕООД е с вх.№ 6892 от 12.10.2016 година. Предявеното вземане синдикът е включил  в Списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл.688, ал.1 от ТЗ, т.3, със забележка „предявени извън срока”.

На основание чл. 690, ал.1 от ТЗ от „Рос Ойл”ЕООД, ЕИК *********   с вх.№9325 от 06.02.2017г. е постъпило възражение относно неприетото вземане от синдика, в качеството му на кредитор на „Нафтекс Петрол”ЕООД – в несъстоятелност.

 С Определение №225 от 05.04.2017г. по реда на чл.692, ал.3 и ал.4 от ТЗ, постановено по т.д.(н)№17/2015г. по описа на Окръжен съд - Ловеч съдът по несъстоятелността е изключил от Списъка на неприетите вземания, обявен в Търговския регистър под №20170126150021 и включил в Списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл.688 от ТЗ парично вземане на кредитора „Рос Ойл”ЕООД, ЕИК ********* в общ размер на 244 183.48 лева. Определението е вписано в Търговския регистър на 06.04.2017г., а исковата молба е подадена пред съда по несъстоятелността с пощенско клеймо от 20.04.2017г. или в предвидения в чл.694, ал.6 от ТЗ 14-дневен срок.

 

На основание чл.694, ал.4, изр.първо от ТЗ в производството участва синдика М.Н..

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.694, ал.1, т.2 от ТЗ от длъжника „Нафтекс Петрол”ЕООД – в несъстоятелност.

Ищецът основава своето искане, като на първо място твърди, че  вземането е предявено извън преклузивния срок по чл.688, ал.1 от ТЗ и на второ място по същество възразява, че приетото вземане на „Рос Ойл”ЕООД от „Нафтекс Петрол”ЕООД произтичащо от Споразумение за прихващане на насрещни вземания и задължения от 30.12.2014г. в размер на 244 183.48 лева, не съществува.

Неоснователни са възраженията на ответника, че без значение за спора е  дали срокът за предявяване на вземането е спазен, като следва да бъде съобразен единствено факта дали това вземане съществува, както и несъстоятелно е становището, че с постановеното по реда на чл.692, ал.4 от ТЗ определение е формирана сила на присъдено нещо по отношение на разглежданите въпроси.  

Именно искът по чл.694 от ТЗ представлява същинско производство по несъстоятелността. Касае се за установителен иск относно съществуването или несъществуването на релевантно за несъстоятелността вземане. Този иск е под режима на общия исков процес и се разглежда по правилата на състезателното исково производство, като завършва с решение, което има силата на присъдено нещо. В производството по чл.694 от ТЗ съдът проверява, както допустимостта, така и съществуването или несъществуването на материалното право и съобразно изводите на съда, кредиторът ще се ползва или не от механизма на универсалното принудително изпълнение.

При условие, че  ищецът твърди, че „Рос ОЙЛ”ЕООД в качеството на кредитор в производството по несъстоятелност на „Нафтекс Петрол”ЕООД (н) не е предявил вземането си в преклузивния двумесечен срок, след срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, то този въпрос следва да се разреши по същество, а не като процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.694 от ТЗ.

Решение №50 от 06.07.2016г. по т.д.№17/2015г. на Ловешкия окръжен съд, с което на основание чл.630, ал.1 от ТЗ е открито производство по несъстоятелност на „Нафтекс Петрол”ЕООД, ЕИК ********* е вписано в Търговския регистър под №201160706170644.

Съгласно чл.685, ал.1 от ТЗ в срок до един месец от вписване на решението кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността. Допълнителното предявяване на вземане съгласно чл.688, ал.1 от ТЗ е обвързано със срока по чл.685, ал.1 от ТЗ – вземането следва да бъде предявено не по-късно от два месеца от изтичането му.

Процесното вземане предявено от ответното дружество е постъпило в деловодството на Окръжен съд – Ловеч на 12.10.2016г., като на молбата е поставен вх.№6892, с направено отбелязване „п.кл.05.10.2016г.”.

С писмо с изх.№4341 от 28.11.2017г. съдът  е изискал служебно да му бъде направено копие от плика, с който са получени молби с вх.№6890, №6891 и №6892 за предявяване на вземания по т.д.(н) №17/2015г. на Окръжен съд – Ловеч. Видно от приложеното копие на плика на лицевата му страна е поставено пощенско клеймо, на което се чете: „СОФИЯ -  SOFIA, 05.10.16-10”. Вземането на ответното дружество не е прието от синдика /включено е в списъка на неприетите вземания, със забележка „предявени извън срока”, но с Определение №225 от 05.04.2017г. по реда на чл.692, ал.3 и ал.4 от ТЗ, съдът по несъстоятелността е включил същото в Списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл.688 от ТЗ.

Ищецът е оспорил истиността на датното клеймо поставено на лицевата страна на плика с твърдението, че отпечатъкът е неавтентичен.

С Определение №551 от 17.08.2017г. на основание чл.193 от ГПК е открито производство по оспорване верността на датното клеймо поставено върху пощенския плик носещо дата 05.10.2016г., поради което в тази връзка е допуснато назначаването на съдебно графическа експертиза, на която са поставени конкретни въпроси.

На основание чл.192 от ГПК съдът е изискал от „Български пощи”ЕАД да се представят документи, които да послужат като сравнителен материал за изготвяне на съдебно-техническата експертиза, ведно с Инструкция за организация на  пощенските услуги, предоставени от „Български пощи”ЕАД.

В съдебно заседание на 13.10.2017г. представляващият ответното дружество адв.Г. заявява, че в качеството си на процесуален представител е пуснал пощенския плик с трите молби от името на „Арвен”, „Рос ойл” и „Еврокапитал” в пощенска кутия в гр.София, в района на бул. България №56а.

Свидетелката Л.Д. съдебен деловодител в Окръжен съд – Ловеч, обработващ входящата поща заявява, че пликът е пристигнал по пощата, като вътре са били трите молби, в случай, че молбите са в два екземпляра тя поставя щемпел само на първата и ги предава във фирмено отделение, където на втората молба се поставя щемпел със същия входящ номер. Пликът се прилага към молбата. Под щемпела се записва и датата на пощенското клеймо.Не си спомня как са били прегънати листата.   

Свидетелят П.П.работи като началник Пощенска станция  134 към Окръжно пощенско съобщение – София. Сочи, че непрепоръчаните писма пуснати в пощенските кутии в гр.София се обработват само в пощенска станция 134, като районните коли имат два обхода  сутрин и след обяд, при които събират от пощенските кутии писмата, те минават през рентгенов контрол, след което ги носят в пощенска станция 134. Клеймоването се извършва ръчно, писмата се разделят на София, на провинция и на международна поща и се дават за следваща обработка в друга служба. Районите, от които се събират писмата са 7, а пощенските кутии са 142 и от всички писмата се събират от пощальоните. Заявява, че няма вероятност писмо, което е пуснато в пощенската кутия да се обработи от друго звено на Български пощи, тъй като всички писма от пощенските кутии се съберат от лица, които работят към Окръжно пощенско съобщение. Свидетелят е категоричен, че определените часове, в които се клеймоват събраните до този момент пощенските пратки са: 8, 12, 16 и 20 часа, като с оглед часа, в който се клеймова пратката, датното клеймо се превърта четири пъти на ден. От 29.04.2017г. вече превъртат пет пъти на ден датното клеймо Уточнява, че преди да започнат да клеймоват всички писма поставят датното клеймо в определената за целта книга.

Свидетелят представя за запознаване протоколната книга с поставени датни клейма. Вещото лице заявява, че се е започнал със същата книга в пощенска станция 134 и по-конкретно с поставените датни клейма на спорната дата 05.10.2016г. и е изготвел експертизата, като е съобразил положените клейма

При тези изявления съдът е направил констатация в Протоколна тетрадка /Контролна книга – чл.58, ал.1 от Инструкция за организация на пощенските услуги предоставяни от „Български пощи”ЕАД/, представена от свидетеля по отношение на страницата с положените датни клейма на 05.10.2016г., след което е върнал оригинала, които отпечатъци от датни клейма са послужили за сравнителен материал на вещото лице – графолог.

Свидетелят твърди, че не разполагат с други датни клейма. На въпросното писмо клеймоването е с час 10, а в този период в пощенска станция 134 не е клеймовала пощенски пратки с такъв час. Свидетелят заявява, че има 45 години трудов стаж на тази работа, с оглед познаване спецификата на работа. От 29.03.2017г. има промяна в часовия график, като е заложен и час - 10 часа. Свидетелят пояснява, че часът ръчно се сменя на всяко едно клеймо, като датата, месеца и годината остават едни и същи, а се променя само часа. На другия ден се променя и датата. По инструкция клеймата се съхраняват в каса, а старите се бракуват с протокол, описват се от Комисията по съобщенията и се предават на съхранение в склада на съответното поделение.

Относно времето за доставяне на пощенската пратка свидетелят се позовава на инструкцията /чл.105, изр.второ от Инструкция за организация на  пощенските услуги, предоставени от „Български пощи”ЕАД препраща към Инструкция за прилагане на нормативите за качество на универсалната пощенска услуга/, като твърди, че ако писмото е подадено на 05.10.2016г. е следвало да бъде доставено в гр.Ловеч на 06.10.2016 година. В случай, че при поставяне на пощенското клеймо не всички елементи са четливи, същото се унищожава и върху него се полага редовно  пощенско клеймо.Свидетелят заявява, че се е запознал с пощенския плик и е категоричен, че при тях няма такова клеймо с час 10 часа. От 2012г. до 29.03.2017г. работят само с тези четири часа.

За да отговори на поставените въпроси вещото лице С.П. се е запознал с приложените към делото материали, посетил Пощенска Станция 134, която е с пощенски код 1734 и се намира в Български разменен сортировъчен център, където от Книгата, в която се полагат пощенските клейма иззел сравнителен материал – заснел страницата на дата 05.10.2016г., посетил и Комисията за регулиране на съобщенията, като по повод на поставените от него въпроси му е отговорено с допълнително изпратено писмо, което е приложил към заключението и което е в насока, че в Комисията се предоставят само типови отпечатъци.

При изследване на иззетия сравнителен материал образци-отпечатъци от клейма с №2, №3, №4, №5 и №6 използвани от Пощенска станция 134 /пощенски код 1734/ и обекта – пощенски плик, намиращ се на в т.д.(н) №17 по описа за 2015г. на Окръжен съд – Ловеч експерта е установил следното:

Пощенския плик е с размери 16 х 23 см, като върху лицевата му страна с химикална паста ръкописно е изписан „подател” и „получател”,  в дясната горна част на плика са залепени две пощенски марки, пратката е клеймована, като отпечатъка от датното клеймо, положен с черно мастило засяга и двете марки, при което датното клеймо е поставено, съгласно изискванията на чл.56, ал.2 от Инструкция за организация на пощенските услуги предоставяни от „Български пощи”ЕАД /Инструкцията/. При наблюдението под микроскоп не е установено върху отпечатъка от датното клеймо да е извършвана подправка. Експерта е посочил, че отпечатъка от датното клеймо – обект на експертизата е с кръгла форма, външния кръг е с диаметър 30 мм, а вътрешния кръг е с диаметър 20 мм, като в пространството между двете окръжности е изписано на кирилица и латиница „СОФИЯ -  SOFIA”, с разположени в долната част слабо отпечатани разделителни точки, но без отпечатани  номер на клеймото и пощенския код на станцията, а във вътрешния кръг с арабски цифри е отпечатан: ден, месец, година изписана с последните две цифри, следва разделително тире и дву-разрядна цифра, обозначаваща часа, в който е обработена пратката. Експерта допуска, че клеймоването е ръчно, тъй като при отпечатване с клеймовъчна машина  се поставя и правоъгълен щемпел в дясно, а в случая липса такъв.

Вещото лице е посетило  Пощенска станция  134 намираща се в Български разменен сортировъчен център /БРСЦ/ - София и установило, че в Контролната книга започната на 30.08.2016г. ежедневно се полагат отпечатъци от всички датни клейма  №2, №3, №4, №5 и №6, които се заверяват с подпис съгласно Заповед №РД 00-164/05.03.2015г. на Директора на  РУ „Западен район” в часовете: „08.00ч.”, „12.00ч.”, „16.00ч.” и „20.00ч.”, без данни датните клейма да са извадени от употреба.

Обекта на изследване – клеймо с дата „05.10.16-10” би следвало да е с час на обработката 10.00 часа, но часовете в изследваните образци иззети като сравнителен материал са с часове на обработката „08.00ч.”, „12.00ч.”, „16.00ч.” и „20.00ч.”, с ръчна промяна на  датата и часа.

Освен посочената разлика в часа на обработката на пощенската пратка е установено и различие при отпечатване на пощенската станция „СОФИЯ -  SOFIA”. При техническото изследване е намерено съвпадение по вид, част от текстуалното съдържание, част от топографското разположение на елементите, както и различия в част от топографското разположение на елементите (леко разминаване на щрихите при отпечатването на текста „СОФИЯ -  SOFIA”, мислената линия минаваща в горната част на цифрите за ден, месец, година и час в обекта покрива изцяло буква „С” на „СОФИЯ” и не покрива вертикален елемент на  буква „А” в „SOFIA”, а така също разделителните точки не съвпадат – са с различен интервал. При изслушване в съдебно заседание вещото лице пояснява, че при сравнителното изследване между отпечатъците положени в контролната книга и тези иззети в момента на посещение, не се установява разлика  - те „...са абсолютно същите”.

При направените констатации вещото лице заключава, че отпечатъка от клеймото – обект на експертизата не е отпечатано с датните клейма №2, №3, №4, №5 и №6, които се използват от Пощенска станция 134 /пощенски код 1734/ намираща се в Български разменен сортировъчен център /БРСЦ/ - София, положени в контролната книга на 05.10.2016 година.

При извършения експеримент с пощенски плик използван от „Български пощи”ЕАД от същия вид – с размери 16 х 23, с каквито размери е и пощенския плик обект на експертизата вещото лице е вместил в него общо 78 бели  листа, формат А 4, какъвто е и броя на документите, които са приети от съда, част от които са изпратени от синдика – получени по настоящето дело с вх.№9437 от 08.12.2017 година. В тази част излагайки устно заключението си експерта уточнява, че в плика са вместени 78 броя листа размер А 4 прегънати на две – 46 броя на едното дружество; 10 броя на другото дружество и 22 броя на третото дружество, като поотделно тези три групи ги е сгънал на две и ги е поставил със сгънатата част срещуположно - надолу, нагоре, пак надолу. При едновременно сгънати 78 броя листа пликът започвал да се разкъсва. При запознаване с плика, намиращ се в т.д.(н) №17/2015г., е установил, че пликът откъм двете страни на капачето са подлепени с прозрачно тиксо, тъй като много малка част от плика се захваща от оригинално положеното лепило.

При изследване на положените подписи под Споразумение за прихващане на насрещни вземания и задължения от 30.12.2014г. обект на експертизата са подписите: В позиция „Рос Ойл”ЕООД/М.С. и сравнителния образец от подписът на М.В.С., експерта е установил съвпадение в общите графически признаци: вид и съдържание на транскрипцията, степен на обработеност, размер, наклон, свързаност, преобладаващи движения, сложност, разтегнатост, темп на изпълнение, така също и съвпадение в по-частните графични признаци, при което заключил, че установите съвпадения са характерни, устойчиви в своята съвкупност индивидуализират сравняваните подписи и дават основание да се направи извода, че подписите обект на експертизата и подписа – сравнителен образец са изписани от едно и също лице – М.В.С..

В позиция „Нафтекс Петрол”ЕООД /Д. П. и сравнителния образец от подписът на Д. И. П., при извършеното разделно и последвало сравнително графическо изследване експерта е установил в общите графически признаци: вид и съдържание на транскрипцията, степен на обработеност, размер, наклон, свързаност, преобладаващи движения, сложност, темп на изпълнение, а така също и съвпадение в по-частните графични признаци, като заключил, че при тези характерни и устойчиви съвпадения, в своята съвкупност индивидуализират сравняваните подписи и дават основание да се направи извода, че подписите обект на експертизата и подписа – сравнителен образец са изписани от едно и също лице – Д. И. П..

По делото е допусната и изслушана и съдебно-счетоводна експертиза е установила, че вземанията на „Рос Ойл”ЕООД от „Нафтекс Петрол”ЕООД в размер на 244 183.48 лева са по Договор за цесия от 30.12.2013 година.

С оглед заключението на приетата съдебно-техническа експертиза и събраните гласни доказателства, съдът на основание чл.194, ал.3 от ГПК приема, че е оспорена верността на датното клеймо поставено върху пощенския плик от 05.102016г., поради следното:

Кредитор в производството по несъстоятелност може да предяви допълнително вземане след срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, но не по-късно от два месеца от изтичането му. Срокът е преклузивен и след изтичането му вземания възникнали до датата на откриване на производство по несъстоятелност не могат да се предявят.

Неоснователно е направеното от ответника възражение, че в производството по реда на чл.692, ал.4 от ТЗ се разрешава спорът относно спазването на срока за предявяване на вземанията. Тези доводи са несъстоятелни. С оглед характера на производството по чл.692, ал.4 от ТЗ следва да бъде съобразено, че в това производство се извършва  формална проверка по основателността на направените възражения. Това производство не е охранително, не e и типично исково производство. Производството има белезите на състезателно и е с контролен характер. Въз основа на представените от кредиторите писмени доказателства при предявяване на вземането, съдът извършва проверка на съставените от синдика списъци на приети и неприети предявени вземания. В противен случай съдът ще анализира доказателства, които синдикът не е могъл да съобрази и ще допусне проверка, която няма да бъде обективна. При условие, че в производството по чл.692, ал.4 от ТЗ се допусне събирането на нови доказателства, това ще означава да се дублира  с исковото производство по реда на чл.694 от ТЗ. Производството по реда на чл.692, ал.4 е предпоставка за предявяване на иска по чл.694 от ТЗ. С постановеното по реда на чл.692, ал.4 от ТЗ определение не се разрешава спорът  относно съществуване на вземането. Този съдебен акт не подлежи на обжалване, не се ползва със СПН. Спорът относно   съществуване на вземането ще се разреши със СПН само с настоящето исково производство по чл.694 от ТЗ.

Разпоредбата на чл.62, ал.1 и ал.2 от ГПК регламентира изтичането на сроковете. Срокът не се смята за пропуснат, ако изпращането на молбата е станало по пощата.

С доклада по делото съдът е възложил тежестта на доказване неистинността на документа /пощенското клеймо/ на ищеца. По делото не се спори, че пощенската пратка е изпратена с непрепоръчано писмо. Получателят установява времето на подаването му единствено от поставеното върху плика пощенско клеймо.

Редовното пощенско клеймо е официален документ, който съдържа словни и цифрови знаци и удостоверява авторството на пощенското клеймо – пощенския код на станцията, в която е подадено, датата и часът на обработка и номера на самото пощенско клеймо. Официалния документ следва да е издаден от длъжностно лице, в кръга на службата му по  установените форма и ред.

В случая имаме положено пощенско клеймо, но от назначената съдебно-техническа експертиза не е доказано, че пощенското клеймо принадлежи на Пощенска станция 134 /пощенски код 1734/ намираща се в Български разменен сортировъчен център /БРСЦ/ - София, която обработва непрепоръчаните пощенски писма. След като документа не е издаден от съответното длъжностно лице, в установената форма и ред, неговата доказателствена сила е оборена.

Изследваният в хода на производство пощенски плик върху лицевата страна има положен отпечатък /датно клеймо/, който е непълен. На него се чете „СОФИЯ -  SOFIA, 05.10.16-10”., но без номера на пощенската станция.

Свидетелят П.П.– Началник на  Пощенска станция 134 заявява, че ако писмото е събрано от пощенска кутия, то няма възможност същото да попадне в друга пощенска станция, която да го обработи /да го клеймова/. Посочва, че Пощенска станция 134 работи само с пет пощенски клейма. В тази насока експерта след като е изследвал обекта - пощенски плик с клеймо от 05.10.2016г. със сравнителните образци от датни клейма с №2, №3, №4, №5 и №6 е категоричен, че процесната пощенска пратка не е клеймована с някои от тях. Безспорно е, че авторството на официалния документ не е налице, не е установено  датното клеймо да  принадлежи на „Български пощи „ЕАД.

При установената неавтентичност на датното клеймо, същото  не съставлява официален документ и няма обвързваща доказателствена сила за съда. Не следва да се приема, че писмо съдържащо молба от „Рос Ойл”ЕООД, на основание чл.688, ал.1 от ТЗ е подадено в предвидения от закона преклузивен срок – не по-късно от два месеца от изтичане на срока по чл.685, ал.1 от ТЗ или на дата 05.10.2016 година. В случая безспорна е датата, на която молбата е постъпила в съда – на 12.05.2016 година. След като не е налице абсолютната процесуална предпоставка за приемане на вземането в откритото производство по несъстоятелност на „Нафтекс Петрол”ЕООД – в несъстоятелност, искът се явява основателен и следва да се признае за установено по отношение страните по делото, че „Нафтекс Петрол”ЕООД не дължи на „Рос Ойл”ЕООД суми, произтичащи от Споразумение за прихващане на насрещни вземания и задължения от 30.12.2014г. в размер на 244 183.48 лева.

С оглед на прието съдът не обсъжда Споразумение за прихващане на насрещни вземания и задължения от 30.12.2014 година.

При този изход на спора следващата се държавна такса по смисъла на чл.694, ал.7 от ТЗ трябва да се възложи за плащане на ответното дружество, като размерът на същата възлиза на сумата 2 441.83 лева /1% върху материалния интерес/ при цена на вземането 244 183.48 лева, която сума следва да се присъди в полза на бюджета на Ловешкия окръжен съд.

Водим от гореизложеното, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.694, ал.1, т.2 от ТЗ по отношение страните по делото, че „НАФТЕКС ПЕТРОЛ”ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, хотел Ловеч, ул.Търговска №12 не дължи на „РОС ОЙЛ”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.Братя Миладинови №22А суми, произтичащи от Споразумение за прихващане на насрещни вземания и задължения от 30.12.2014г. в размер на 244 183.48 лева, което вземане с Определение №225 от 05.04.2017г. по т.д.(н)№17/2015г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по реда на чл.692, ал.4 от ТЗ е включено в списъка на приетите вземания.

ОСЪЖДА „РОС ОЙЛ”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.Братя Миладинови №22А да заплати на ЛОВЕШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД /Централна Кооперативна Банка - гр. Ловеч, Банкова сметка: ***/ държавна такса в размер на 2 441.83 /две хиляди четиристотин четиридесет и един лева и осемдесет и три стотинки/ лева, съразмерно с уважената част от иска.

Решението е постановено при участието на синдика М.Н..

На основание чл.694, ал.8 от ТЗ влязлото в сила решение има установително действие по отношение на длъжника, синдика и  всички кредитори в производството по несъстоятелност.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.

 

 

                                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: