Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 08.06.2021 г. град К.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
К.
районен съд II граждански
състав
На пети април година две хиляди двадесет и първа година
В публичното заседание в следния
състав
Председател: С. Г.
Секретар: М. М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от районен
съдия Г. гражданско дело № 793 по описа
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба
пълномощникът на ищцовото дружество адв. А. С. заявява, че по силата на Договор
за аренда на земеделска земя, вписан в Агенция по вписванията с вх. рег. № ***
г., , партида ***, „К.И." ЕООД е арендатор на три поземлени имота, два от
които са:
Нива в местността "Ч.",
с площ от 7.001 дка, находяща се в землището на село Ш., община К.,
представляваща поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № *** г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с предходен № *** по плана за земеразделяне на село Ш., общ. К. и нива в местността "А.", с
площ от 9.200 дка, находяща се в землището на село Ш., община К.,
представляваща поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № *** г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с предходен № *** по плана за земеразделяне на село Ш., община К..
Твърди, че Договорът бил
надлежно вписан в Агенция по вписванията вх. рег. № *** г., , партида ***,
регистриран в Агенция по земеделие при Община К. с вх. № г., със срок на
действие 15 години: от г. до г.
Сочи, че през 2009 г. била
одобрена Кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на село Ш.,
община К.. Ищецът „К.И.“ ЕООД е пропуснал да заяви за вписване договора си и
същият към момента не е отразен в тази институция.
Сочи,
че първоначално обработвали земите, предмет на арендния договор,
необезпокоявано, плащали си арендните вноски на собствениците и не са имали
правни или фактически проблеми с когото и да е било.
През 2016 г. г-н Ю.О.Ю.
започнал да им пречи да обработват част от земята, карал се с персонала на
дружеството, проявявал самоуправни действия като обирал посятата от тях реколта
или пък орял нивите, с което унищожавал посевите в тях, направени от тях.
Заявява, че са сезирали
няколко пъти органите на МВР и Прокуратурата. В хода на тези проверки Ю.О.Ю.
представил свой договор за аренда, сключен през 2014 г. и позовавайки се на
него, отричал правата на „К.И." ЕООД. Твърди, че понеже договорът на
дружеството-молител не бил вписан в АГКК - СГКК С., то същият бил
недействителен за гореописаните два имота. Отправил обвинения, че договорът е
неистински и подправен. Всички тези обстоятелства били проверени от
Прокуратурата, която установила, че договорът им е истински и не страда от
пороци.
Въпреки усилията им да
докажат противоправното поведение на Ю.О.Ю., всички прокурори (макар и по
различни съображения) приемали, че извършените от лицето Ю. действия не са
престъпление, а отношенията между него и „К.И.“ ЕООД имали гражданско-правен
характер и спора, кой да обработва земите, трябвало да се реши от граждански
съд.
Твърди, че през 2017 г.
сезирали Община К. с искане по чл. 34 от ЗСПЗЗ за освобождаване имотите по
административен ред, но произнасяне до момента нямало. Неофициалното становище
на юристите на общината, заявено в неформален разговор било, че поради
наличието на два договора с различни титуляри общината няма да издаде
административен акт.
Въпреки констатациите на
Окръжна прокуратура С., че договорът, сключен от г-н Ю. е непротивопоставим на
този, сключен от „К.И.“ ЕООД, който бил вписан по-рано в Агенция по
вписванията, г-н Ю. продължавал да счита, че има права върху два от имотите.
На 02.02.2019 г. изпратили
техен тракторист да оре поземлення имот с идентификатор ***, но същият бил
спрян около 20 минути по-късно от органите на МВР, които били извикани по
сигнал на г-н Ю..
Полицаите разгледали
представените от тях документа и им наредили да преустановят оранта, за да не
се стига до саморазправа. Не оспорили, че имат договор, но заявили, че при
наличието на сигнал са длъжни да вземат мерки за предотвратяване на конфликт.
Заявява,
че тъй като при всеки техен опит да обработват земите, дадени им под аренда,
г-н Ю. им създавал пречки, както и в резултат от невъзможността да решат
въпроса по административен ред, чрез заповед на кмета или по наказателно-правен
ред чрез действията на прокуратурата, са принудени да заведат съдебен
положителен установителен иск, с който да бъдат признати правата на „К.И."
ЕООД да обработва описаните по-горе два поземлени имота по силата на Договор за
аренда на земеделска земя, вписан в Агенция по вписванията с вх. рег. № *** г.,
Акт 80, том I, партида ***. Понеже за третия от имотите г-н Ю. не им създавал
пречки считат, че липсва правен интерес от предявяване на иск относно него.
Пълномощникът
на ищцовото дружество сочи, че според Тълкувателно решение № 2 от 20.07.2017 г.
на ВКС по т. д. № 2/2015 г., ОСГТК: Договорът
за аренда на земеделска земя, с който се уреждат арендните отношения,
регламентирани от ЗАЗ, е формален - сключва се в писмена форма с нотариална
заверка на подписите. Вписва се в службите по вписванията и се регистрира в
съответната общинска служба по земеделие - чл.З, ал.1 ЗАЗ, като трите
изисквания са от различен порядък и неспазването им има различни правни
последици.
Вписването
на договора за аренда има оповестително - защитно действие, като прави правото
на арендатора да ползва земята противопоставимо на последващ приобретател - чл.
17, ал. 2, изр. първо, както и при последващо учредяване на ограничено вещно
право върху арендувания имот - чл. 17, ал. 5 и 6 ЗАЗ.
Регистрацията
на сключения договор в общинските служби по земеделие, която се извършва по
реда на Наредба № 6/2000 г. /ДВ бр. 18/2000 г./ на министъра на земеделието,
също не е елемент от формата за валидност, а има информационно-регистърна цел:
служи за набиране на информация за арендните договори и техните обекти като
основа за формирането и провеждането на държавна политика в областта на
земеделието /чл. 2 от Наредбата/.
Заявява, че безспорно
по-ранното сключване на договора за аренда от страна на „К.И." ЕООД и
по-ранното му вписване в Агенция по вписванията води до непротивопоставимост на
договора, сключен с Ю.О.Ю.. Въпреки очевидността на поредността на правата, по
описаните по-горе съображения се налага да доказват същите по съдебен ред в
гражданско-правен спор, по реда на чл. 124 от ГПК.
Твърди, че въпросът, чии
договори съществуват и са противопоставими на тези на другата страна, е въпрос
на конкуренция на права, като горните обстоятелства обуславят наличието на
правен интерес от предявяване на установителен иск, с оглед внасяне на яснота,
определеност и безспорност в отношенията между страните, респективно за
установяване на действителното правно положение във връзка с оспорения договор,
(Определение № 727/29.08.2019 г., постановено по ч. в. гр. дело №1381/2019г. по
описа на СтОС).
Предвид обстоятелството,
че установителният иск следва да е предявен и срещу насрещната страна по
второто арендно правоотношение - арендодател и по двата спорни договора,
насочват предявения установителен иск освен срещу първия ответник: Ю.О.Ю. и
срещу наследниците на арендодателя Д.М.Г., ЕГН **********, с адрес ***, ал. 10
(починал на 22.10.2018 г.), който е подписал и двата арендни договора. Тези
наследници са: С.К.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.Д.Д., ЕГН **********, с
адрес ***.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
спрямо Ю.О.Ю., ЕГН **********, с адрес ***, С.К.Г., ЕГН **********, с адрес ***
и Т.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, че "К.И.“ ЕООД, с адрес ***, ЕИК ***,
управлявано и представлявано от И.Г.К.- едноличен собственик на капитала и
управител е арендатор на: Нива в
местността "Ч.", с площ от 7.001 дка, находяща се в землището на село
Ш., общ. К., представляваща поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № *** г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с предходен № *** по плана за земеразделяне на село Ш., общ. К.
и нива в местността "А.",
с площ от 9.200 дка, находяща се в землището на село Ш., общ. К.,
представляваща поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № *** г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с предходен № *** по плана за земеразделяне на село Ш., общ. К., по
силата на Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Агенция по вписванията
с вх. рег. № *** г., Акт 80, том I, партида ***. Претендира присъждането на
разноски.
Цената
на иска е определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК – площта на трите
имота, описана в договора за аренда, е умножена по обявената към момента средна
борсова цена на пшеницата и е пресметната за период от 15 години (17,701 дка х
50 кг. х 0,35 ст. х 15 г. = 4641, 51 лв.)
Съгласни са, при наличието
на предвидените в закона предпоставки, да бъде постановено: решение по
признание на иска, съгласно чл.237 от ГПК; Неприсъствено решение, съгласно
чл.239 от ГПК. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат А. С.,
която моли съда уважи предявеният иск като основателен и доказан. Претендира за
направените по делото разноски. Подробни съображения излага в писмена защита по
делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника Ю.О.Ю.,
чрез пълномощника му адв. К. Г., с който заявява, че изцяло поддържат съдържанието, възраженията и
исканията отразени в първоначалния отговор на подадената искова молба, въз
основа на която е образувано настоящото гражданско дело.
Пълномощникът на ответника сочи, че тъй като е
подадена нова искова молба, не става ясно по коя от двете искови молби ще
следва да се бранят. Втората искова молба
вероятно е съобразена с указанията на въззивния съд, но в едната част на
определението постановено от първоинстанционния съд, въззивната инстанция е
потвърдила определението и делото е върнато за разглеждане по отношение само на
установителния иск.
Намират, че е недопустимо след произнасяне на
въззивната инстанция и след връщане на делото за ново разглеждане от
първоинставнционния съд ищецът да подава нова искова молба и новата искова
молба следва да се остави без разглеждане. При
връщане на делото за ново гледане не се допуска подаване /предявяване на нов
иск с въведени нови основания и привличане на други двама нови ответници.
1. По допустимостта на
иска заявява следното:
Така предявеният иск е
недопустим, тъй като за процесните ниви има и втори аренден договор, сключен
между другите двама ответници като сънаследници на имотите с ответника Ю.О.Ю.,
който аренден договор е валиден, не е развален и/или прекратен, и е действащ на
общо основание към момента. Договорът, сключен с ответника Ю.О., е сключен след
като е бил изтекъл петгодишния срок на арендния договор с ищеца.
Ищецът не е страна по
втория аренден договор и няма правно и законово основание да иска развалянето
и/или прекратяването му.Той би могъл да търси отговорност от своите
арендодатели по какви причини те допускат да се смущава неговото право на
ползване на нивите, ако е налице валиден негов аренден договор.
Предявеният иск срещу
ответниците С.К.Г. и Т.Д.Д. са недопустими, тъй като те са наследници на Д.М.Г.,
който е арендодателя на нивите, за което е сключен договора с Ю.О. и със
съгласието на конто този договор продължава действието си.
Намира, че производството
по делото следва да се прекрати, поради липса на правен интерес у ищеца, тъй
като дори, ако съдът уважи този иск, той не се произнася по валидността и
действието на втория аренден договор и този втори аренден договор ще продължи
своето действие. Освен това в мотивите /обстоятелствата/ за предявяване на иска
ищецът сочи като основание разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ, но тази
разпоредба се отнася до лицата, които стават приобретатели на арендуваните
имоти, като заместват арендодателя като страна по договора за аренда, ако
същият е бил вписан.Тази разпоредба не дава възможност, нито основание ищецът
да счита, че неговото право да ползва нивите е противопоставимо на арендатора
по втория аренден договор. Ищецът би имал право да се противопостави на нов
приобретател на имота /било при наследяване, било при разпоредителна сделка с
имотите,когато трето лице ги придобива/. Само в такъв случай ищецът като
арендатор би бил защитен, ако договорът му е вписан и този нов собственик иска
да го прекрати. Тази разпоредба не му дава основание да търси защита срещу
ответниците, защото ищецът никога не е имал сключен аренден договор с покойния Д.Г.
за тези земеделски земи, предмет на спора.
Сключеният от ищеца
договор за аренда с част от наследодателите на нивите не е противопоставим на
договора за аренда, сключен между наследника Д.Г. и арендатора Ю.О.. В самия
ЗАЗ няма въведена правна норма, която да обявява за недействителен втория или
трети договор за тези земи, предмет на арендуването.
2. Относно основателността
на иска заявява:
Оспорва по основание и по
размер предявения иск. Договорът за аренда с ищеца е бил валиден за срок от 5
години, които са изтекли към датата на която е бил сключен арендния договор с
ответника Ю.О..
2.1. Оспорва, на основание
чл.193 ГПК , приложения към исковата молба договор за аренда, и моли да се
открие производство по оспорването му. Договорът, който е приложен към исковата
молба, която ѝ е връчена от съда, не съдържа дата на сключването му.
Освен това заявява, че този договор за аренда, сключен с ищеца, е бил договарян
с арендодателите за срок от 5 години, но пред цифрата „5" допълнително е
вписана „1" и така се е получило числото „15" и изписаното с думи „пет"
е продължено с „ надесет", като се е получило „петнадесет". В чл. 1
от договора има табличен вид за описание на имотите, предмет на договора, и
графа „за години", която не е попълнена и не е посочено коя от нивите за
колко години се отдава под аренда. Ако е било за 15 години би следвало да се
посочи първата година 2005 г. и последната 2020 г., за всяка нива, но такова
попълване няма. Датата на нотариална
заверка на подписите може да бъде различна от датата на сключване на договора.
Договорът за аренда е частен документ и не носи моя
подпис, поради което, ако ищецът ще се ползва от този договор, моли да се
разпредели доказателствената тежест с оглед на чл. 193, ал. З изр. 2 ГПК.
Твърди, че с добавените
вписвания -цифром и словом, в частта на срока на договора договорът е
недействителен във форма на нищожност, тъй като по съдържание се отличава от
волята на арендодателите относно срока на арендния договор сключен между тях и
ищеца, и моли съда да прогласи тази нищожност на договора в частта на срока над
5 години. Нищожният договор, макар и
вписан, не може да се противопостави на моя валиден договор за аренда.
2.2. Многократно в хода на
прокурорските проверки правил искане ищецът И.К. като представляващ и
управляващ „К.и.“ ЕООД да представи оригиналния екземпляр на неговия договор за
аренда на земеделските земи, който е свързан с предмета на споровете и на
настоящия съдебен спор, но до ден днешен на никого не е представен този
екземпляр. Счита това за понятно, защото тъкмо в оригиналния екземпляр ще се
установи това, което сочи по-горе за дописване и прибавяне на число и думи в
частта на срока на договора.
2.3. Договорът сключен
между Ю.О. и арендодателя Д.М.Г. е от г., т.е. след изтичане на 5-годишния срок
на арендния договор сключен между ищеца и други наследници-съсобственици на
земеделските земи. Заявява, че съгласно разпоредбата на чл. З от ЗАЗ се изисква
вписването на арендния договор както в Агенция по вписваният, така и в Общинска
служба по земеделие, което е кумулативно изискване за вписване на договора в
регистрите на тези два органа. Само при изпълнение на тези две кумулативни
изисквания е предпоставка договорът да може да се противопостави на друг
последващ или предходен аренден договор. Когато за землището има кадастрална
карта този аренден договор се вписва и в службата по геодезия, картография и
кадастър. Аз представих моя договор в
служба по вписванията гр. К. и той беше вписан по надлежния ред без да ми бъде
направен отказ. После представих
договора си в Общинска служба по земеделие гр. К., където също бе вписан и
проверка там установи, че няма друг вписан договор за аренда/наем на същата
земеделска земя. Представих договора си и в служба по геодезия, картография и
кадастър гр. С., която отрази за съответните имоти моя аренден договор. И там
се установи, че няма регистрирани други такива договори за процесните имоти.
Следователно аз спазих закона и вписах/регистрирах моя договор за тези имоти
пред надлежните органи, определени в закона.
Защо ищецът не е сторил
това могат само да гадаят, но намира, че основната причина е в това, че
договорът му е за 5 години.
2.4. От приложената към първоначалната искова молба Справка за имот в местн.
"А." е видно, че в деня на сключване на моя аренден договор съм
извършил незабавно вписване в службата по вписвания гр. К. – на г., със срок на
договора 20 години. На 16.09.2009 г. е било вписано допълнително
споразумение към договора с „К.и." ЕООД, с което бил вписан преарендатор „К."
ЕООД със срок 5 години. За титуляр на правото било посочено „стар, срок 5 г.,
ЕИК/Булстат *** „К.и." ЕООД, което е в подкрепа на твърдението му, че
арендния договор с ищеца е бил сключен за срок от 5 години. С преарендуването ищецът
е целял да продължи договора си с още 5 години, тъй като и втората фирма е
негова. Следователно към 16.09.2014 г. този договор за преарендуване е с
изтекъл срок. Моят договор е сключен на
16.12.2014 г.
По делото не е приложен
този договор за преарендуване между посочените две търговски дружества, на
които И.К. е собственик, представляващ и управляващ.
2.5. Независимо от липсата
на това допълнително споразумение за преарендуване на земеделската земя от „К.и."
ЕООД на „К." ЕООД намира, че липсва правно и договорно основание искането
за прилагане на чл. 34 от ЗСПЗЗ, подадено с вх. № г. до Община К. с молител „К."
ЕООД. Съгласно чл. З и чл.18, ал.1 от ЗАЗ
всички споразумения/анекси по сключени вече договори за аренда следва да имат
нотариална заверка на подписите и подлежат на вписване, както основния договор.
Освен това арендора на земеделската земя следва да уведоми писмено
собствениците на земята за сключването на допълнително споразумение /анекс за
преарендуване/наем на същата – задължение по чл.11 ал.1 ЗАЗ. По делото не са
представени такива уведомления по този договор. Освен това в служба по
вписванията липсвало отбелязване/вписване на договор за преарендуване/наем на
земята в полза на „К."ЕООД за 2017 г., за да може да отправи искане до
Община К. за прилагане на чл. 34 ЗСПЗЗ, която разпоредба в конкретния случай е
неприложима като цяло. Този договор за преарендуване/наем не бил представен и
невписан в общинска служба по земеделие гр.К. и в служба по
геодезия,картография и кадастър гр. С., поради което липсва информация за
реалния ползвател на земята. Счита, че представянето на допълнителните
споразумения за преарендуване/наем на земеделската земя в полза на „К."ЕООД
е необходимо, тъй като, ако съдът уважи искането им за прогласяване нищожността
на договора за аренда сключен между собствениците на земята и ищеца, то
автоматично ще следва да се прогласи нищожността на допълнителните споразумения
/анекси към основния договор, с които се прехвърлят права в полза на „К. „ЕООД,
за което прави искане.
2.6. Ищецът следва да
представи доказателства, от които да е видно, че като арендатор и по силата на
сключения договор, е плащал ежегодно на основание чл. 8 от договора арендни
плащания на арендодателите. Следва да се установи категорично по делото дали до
16.09.2009 г. е извършвал арендни плащания на собствениците, какви по вид и по
размер, а след тази дата-дали плащанията са извършвани до 16.09.2014 г.от „К."
ЕООД.
Заявява категорично, че
след сключване на неговия аренден договор на 16.12.2014 г. до момента само той
извършва арендни плащания на собствениците на земите.
2.7. Възразява срещу
начина, по който ищеца формулира цената на иска си, защото в исковата молба
никъде не е посочил кога и с каква култура е засял двете ниви, предмет на
спора. Нивата в местн."Ч." винаги е била с люцерна, т.е. от 2014 г.
до м. януари 2019 г., когато работници от фирмата на ищеца я разорали. Така за
тази нива не може да се прилагат цени от фондовата борса за търговия с пшеница.
Нивата в местн." А.“ към края на 2014 г. представлявала запустяла земя,
тъй като не се е обработвала до този момент. Ответникът я разорал и засял с
пшеница, но през 2015 г. работници на ищцовата фирма извършили жетва и прибрали
за себе си пшеницата без да му извършат плащане за оранта, семето за сеитба,
разхода на гориво за обработване на земята-оран, сеитба, торене. От стопанската
2015/16 г. той обработвал нивата като я засял със зърнени култури. Възразява и
за това, че цената е формирана на база 15 години, за които не му е ясно откъде
ищеца ги е взел и ги е определил.
Първо, неговият договор за
аренда бил от 16.12.2014 г., а договорът за аренда на ищеца, ако и да приемем, че е за срок от 15
години, той изтича през м. 10.2020 г. Второ, в исковата молба ищецът сочи, че
от 2016 г. ответникът е започнал да обработва спорните земеделски земи, но от
пролетта на 2019 г. той започнал да обработва нивата в местн. „Ч.", т.е.
ответникът е обработвал тази нива само две години. Следователно няма правно и
фактическо основание цената на предявеният иск да се определя по борсова цена
на пшеницата за срок от 15 години.
2.8. Освен изложеното до
тук пояснява, че ищецът и той като земеделски производители сключват в Общинска
служба по земеделие гр. К. всяка година споразумения за т.нар. „бели
петна" като взаимно си отстъпват ниви, за да може всеки един от нас да
получи по-голяма площ за обработване без в нея да се включват земи на други
производители и да се разкъсва земята. От 2014 г., когато сключил арендния
договор с Д.Г. за тези две ниви ищецът е подписвал споразумение, че остават за
обработване от него. В замяна на това той е обработвал други негови ниви с
такава площ равна на отстъпените от него, които ниви били негова собственост
или наети от него за обработка.
В този смисъл счита, че
ищецът не само, че няма правен интерес от предявяване на настоящия иск, но той
лично е подписвал през годините тези споразумения и за процесните ниви е давал
съгласие да се обработват от него. Ето защо прави искане по реда на чл.192 ГПК
Общинска служба по земеделие гр. К. да представи заверени копие от
споразуменията, подписани от него и от ищеца, за периода след 01.10.2014 г. до
момента процесните ниви, от кого се обработват и налице ли е било съгласието на
ищеца да ги обработвам ответника.
С
оглед на изложеното намира, че предявеният иск е неоснователен и цената на иска
е неправилно определена в резултат на което неправилно и недължимо е внесена
по-голяма по размер държавна такса за образуване на делото.
По изложеното по-горе моли
съда да прекрати производството по делото, поради липса на правен интерес от
страна на ищеца, а ако не уважи това искане, моли съда да остави без уважение
предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира за разноските по
делото в пълен размер.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т.Д.Д. е подала писмен
отговор, чрез пълномощника си адв. К. Г., с който заявява, че намира
предявеният иск за недопустим, поради
липса на правен интерес от ищеца.
Твърди, че неговият договор за аренда е бил сключен
за срок от пет години и след изтичане на този срок нейният покоен баща Д.Г. е
сключил арендния договор с Ю.О.Ю.. Приживе баща ѝ споделял с тях, че
винаги е получавал рентата си от Ю. след сключване на договора за аренда с
него. Все се чудел как договора с ищеца от 5 години е станал на 15 години. След
смъртта на баща ѝ договорът за аренда с Ю. продължавал и те като
наследници на Д.Г. получавали рентата от арендуваните земеделски земи. Никога и
по никакъв начин не са получавали рента от ищеца.
От ответника Ю. знаела, че всяка
стопанска година като земеделски производители ищеца и Ю. са подписвали
споразумения в Общинска служба по земеделие /както и други такива земеделски
производители/, с които взаимно си преотстъпвали наети или арендувани от тях
земи, с цел да се получи по-голяма площ за всеки един от тях без във
вътрешността да има земи, които се обработват от други лица-цели се да няма разнокъсаност. При тези
споразумения г-н К. е подписвал споразумение, че процесните ниви ще се
обработват от Ю.. Ако и да се приеме, че
и той има действащ аренден договор за същите ниви, какъвто има и Ю., с факта на
подписване на съгласие спорните ниви да се обработват от Ю. какъв правен
интерес има от предявения установителен иск?
Счита, че не без значение
е и факта, че дори да се приеме за установено, че договорът на ищеца е за 15
години, който срок оспорва в частта за над 5 години в разликата до 15 г., то
срокът изтича на 30.09.2020 г. т.е. това би била последната стопанска година на
неговия договор, но той вече е подписал в Общинска служба по земеделие гр. К.
споразумение със съгласие нивите да се обработват от Ю..
Сочи, че производството по
делото следва да се прекрати и на друго основание: Видно от приложената справка
на агенцията по вписвания към момента преарендатор на земите е фирмата „К."
ЕООД, а не е „К.и." ЕООД, която е прехвърлила правата си на трето лице по
арендния договор. Няма как „К.И."ЕООД при извършеното преарендуване на
земите в полза на трето лице да бъде ищец по настоящото дело.
Намира, че липсва правен
интерес тя и майка ѝ като наследници на Д.Г. да бъдат конституирани в
процеса като ответници. Счита, договорът
за аренда сключен между баща ѝ и Ю. за валиден, действащ, изпълнява се
задължението за плащане на рента, т.е. те нито оспорват този договор, нито
искат да го развалят и/или да го прекратяват. Ищецът е трето лице по отношение
на техния аренден договор и няма правна възможност да го прекрати.
Поради липса на правен
интерес у ищеца моли съда да прекрати делото, а евентуално – да прекрати производството
за нея като ответник по иска.
Заявява, че предявеният
иск е неоснователен, тъй като договорът за аренда между ищеца и другите
сънаследници-съсобственици е бил сключен за срок от 5 години. След изтичане на
срока покойният ѝ баща Д.Г. е сключил аренден договор с Ю.. Няма как договорът на ищеца да се
противопоставя на договора с Ю., защото е прекратен, поради изтекъл срок на
действие.
Оспорва, на основание чл.
193 ГПК приложения към исковата молба договор за аренда, и моли да се открие
производство по оспорването му – Договорът, който е приложен към първоначалната
искова молба не съдържа дата на сключването му. Освен това заявява, че този
договор за аренда, сключен с ищеца, е бил договарян с арендодателите за срок от
5 години, но пред цифрата „5" допълнително е вписана „1" и така се е
получило числото „15" и изписаното с думи „пет" е продължено с„
надесет", като се е получило „петнадесет".
Твърди, че с добавените вписвания – цифром и
словом, в частта на срока на договора, договорът е недействителен във форма на
нищожност, тъй като по съдържание се отличава от волята на арендодателите
относно срока на арендния договор, сключен между тях и ищеца, и моли съда да
прогласи тази нищожност на договора в частта на срока над 5 години до 15
години.
Сочи, че от приложената в
делото от ищеца Справка за имот в местн. "А." е видно, че на
16.09.2009 г. е било вписано допълнително споразумение към договора с „К.и."
ЕООД, с което е вписан преарендатор „К." ЕООД със срок на договора за
преарендоване 5 години. За титуляр на правото е посочено: стар, срок 5 г., ЕИК/Булстат ***, К.и."ЕООД, което е в
подкрепа на твърдението ѝ, че арендния договор с ищеца е бил сключен за
срок от 5 години. С преарендуването ищецът е целял да продължи договора си с
още 5 години, тъй като и втората фирма е негова. Следователно към 16.09.2014 г.
този договор за преарендуване е с изтекъл срок. Арендният договор с Ю. е
сключен на 16.12.2014 г., т.е. след изтичане срока на адрендни договор с ищеца.
Заявява, че по делото не е
приложен този договор за преарендуване между посочените две търговски
дружества, на които И.К. е собственик, представляващ и управляващ.
Прави искане по реда на
чл. 192 ГПК Общинска служба по земеделие гр. К. да представи заверени копия от
споразуменията, подписани от Ю.О.Ю. и от ищеца, за периода след 01.10.2014 г.
до момента процесните ниви, от кого се обработват и налице ли е било съгласието
на ищеца да ги обработва Ю. или това съгласие е било дадено от „К." ЕООД.
Моли предявеният иск да се
остави без уважение, като неоснователен и недоказан. Претендира присъждането на
разноски по делото.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът
С.К.Г. е подала писмен отговор чрез пълномощника си адв. К. Г., с който
заявява, че намира предявеният иск за
недопустим, поради липса на правен интерес от ищеца.
Твърди, че неговият
договор за аренда бил сключен за срок от пет години и след изтичане на този
срок нейният покоен съпруг Д.Г. е сключил арендния договор с Ю.О.Ю.. Приживе
съпругът ѝ споделял, че винаги е получавал рентата си от Ю. след
сключване на договора за аренда с него. Все се чудел как договора с ищеца от 5
години е станал на 15 години. След смъртта на съпруга ѝ договорът за
аренда с Ю. продължавал и те като наследници на Д.Г. получавали рентата от
арендуваните земеделски земи. Никога и по никакъв начин не са получавали рента
от ищеца.
От ответника Ю. знаела, че
всяка стопанска година като земеделски производители ищеца и Ю. са подписвали
споразумения в Общинска служба по земеделие /както и други такива земеделски
производители/, с които взаимно си преотстъпвали наети или арендувани от тях
земи, с цел да се получи по-голяма площ за всеки един от тях без във
вътрешността да има земи, които се обработват от други лица – цели се да няма разнокъсаност. При тези
споразумения г-н К. е подписвал споразумение,че процесните ниви ще се
обработват от Ю.. Ако и да се приеме, че
и той има действащ аренден договор за същите ниви, какъвто има и Ю., с факта на
подписване на съгласие спорните ниви да се обработват от Ю. какъв правен
интерес има от предявения установителен иск?
Счита, че не без значение
е и факта, че дори да се приеме за установено, че договорът на ищеца е за 15
години, който срок оспорва в частта за над 5 години в разликата до 15 г., то
срока изтича на 30.09.2020 г., т.е. това би била последната стопанска година на
неговия договор, но той вече е подписал в Общинска служба по земеделие гр. К.
споразумение със съгласие нивите да се обработват от Ю..
Заявява, че производството
по делото следва да се прекрати и на друго основание:
Видно от приложената
справка на Агенцията по вписвания към момента преарендатор на земите е фирмата
„К." ЕООД, а не е „К.и." ЕООД, която е прехвърлила правата си на
трето лице по арендния договор и няма как „К.И."ЕООД при извършеното преарендуване
на земите в полза на трето лице да бъде ищец по настоящото дело. Твърди, че със
сключването на договора за преарендуване на земите в полза на „К." ЕООД
правата на „К.и." ЕООД по арендния му договор са погасени и той вече не черпи
права от първия аренден договор. По тази причина не може да има качеството на
ищец в процеса.
Намира, че липсва правен
интерес тя и дъщеря ѝ като наследници на Д.Г. да бъдат конституирани в
процеса като ответници. Договорът за аренда, сключен между съпруга ѝ
приживе и Ю. е валиден, действащ, изпълнява се задължението за плащане на
рента, т.е. те нито оспорват този договор, нито искат да го развалят и/или да
го прекратяват. Ищецът е трето лице по отношение на техния аренден договор с Ю.
и като лице чуждо на този договор той няма правна възможност да го прекрати.
Поради липса на правен
интерес у ищеца моли съда да прекрати делото, а евентуално – да прекрати
производството за нея като ответник по иска.
Счита, че предявеният иск
е неоснователен, тъй като договорът за аренда между ищеца и другите
сънаследници-съсобственици е бил сключен за срок от 5 години. След изтичане на
срока покойният ѝ съпруг Д.Г. е сключил аренден договор с Ю.. Няма как
договорът на ищеца да се противопоставя на договора с Ю., защото договорът
сключен с ищеца е прекратен, поради изтекъл срок на действие. След като е
изтекъл този срок едва тогава съпругът ѝ е сключил договора с Ю..
Оспорва, на основание чл.
193 ГПК, приложения към исковата молба договор за аренда сключен с ищеца, и
моли да се открие производство по оспорването му. Договорът, който е приложен
към първоначалната искова молба не съдържа дата на сключването му. Освен това
заявява, че този договор за аренда, сключен с ищеца, е бил договарян с
арендодателите за срок от 5 години, но пред цифрата „5" допълнително е
вписана „1“ и така се е получило числото „15" и изписаното с думи
„пет" е продължено с „надесет", като се е получило „петнадесет".
С добавените
вписвания – цифром и словом, в частта на
срока на договора договорът е недействителен във форма на нищожност, тъй като
по съдържание се отличава от волята на арендодателите относно срока на арендния
договор, сключен между тях и ищеца, и моли съда да прогласи тази нищожност на
договора в частта на срока над 5 години до 15 години.
От приложената в делото от
ищеца Справка за имот в местн. "А." е видно, че на 16.09.2009 г. е
било вписано допълнително споразумение към договора с „К.и." ЕООД, с което
е вписан преарендатор „К." ЕООД със срок на договора за преарендоване 5
години. За титуляр на правото е посочено „стар, срок 5 г., ЕИК/Булстат ***, „К."
ЕООД, което е в подкрепа на твърдението ѝ, че арендния договор с ищеца е
бил сключен за срок от 5 години. С преарендуването ищецът е целял да продължи
договора си с още 5 години, тъй като и втората фирма е негова. Следователно към
16.09.2014 г. този договор за преарендуване е с изтекъл срок. Арендният договор
с Ю. е сключен на 16.12.2014 г., т.е. след изтичане срока на адрендния договор
с ищеца.
По делото не е приложен
този договор за преарендуване между посочените две търговски дружества, на
които И.К. е собственик, представляващ и управляващ.
Прави искане по реда на
чл. 192 ГПК Общинска служба по земеделие гр. К. да представи заверени копия от
споразуменията, подписани от Ю.О.Ю. и от ищеца, за периода след 01.10.2014 г.,
до момента процесните ниви от кого се обработват и на лице ли е било съгласието
на ищеца да ги обработва Ю. или това съгласие е било дадено от „К." ЕООД.
Моли съда предявеният иск
да се остави без уважение, като неоснователен и недоказан. Претендира
присъждането на разноски. В съдебно заседание пълномощника на отчетниците адвокат К. Г. моли съда да
прекрати производството като недопустимо или да отхвърли предявения иск като неоснователен
и недоказан. Претендира за направените по делото разноски. Излага съображения в
писмена защита.
С определение
№2408/08.11.2019г. постановено по настоящото дело съдът е конституирал като ответници
по гр. дело №793/2019г. по описа на Районен съд – К. С.К.Г. и Т.Д.Д.,
наследници на арендодателя Д.М.Г..
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е представен Договор за
аренда от 11.11.2005 г., 324, сключен между Д.М.Г., С.М., Р.М.Х. и Д.В.М. от
една страна , в качеството им на арендодатели и „К.и.“ ЕООД ***, вписан в
Агенцията по вписванията с вх. рег. № *** г., , партида ***. Съгласно договора
арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно ползване за
срок от 15 стопански години следната своя земеделска земя, находяща се в
землището на село Ш.: нива, масив 13, парцел 10, категория V, местност „Г.“ 1,500 дка; нива, масив
68, парцел 11, категория V,
местност „Ч.“ 7,001 дка; нива, масив 80, парцел 23, категория V, местност „А.“ 9,200 дка.
Съгласно чл. 5 от Договора
арендодателя е длъжен да осигурява спокойното и безпрепятствено ползване на
обекта от арендатора. Съгласно чл. 15 от Договора арендаторът има право да
преарендува част или целия обект на договора, да заложи правата си по договора
или да ги прехвърля на трето лице.
По
делото е представен Договор за аренда от 16.12.2014 г., сключен между Д.М.Г., в
качеството му на арендодател и Ю.О.Ю., в качеството му на арендатор с предмет
на договора: нива масив 83106.13.10 парцел 10, категория V местност „Г.“ 1,500 дка; нива масив
83106.21.11 парцел 11, категория V, местност „К.“ 3,000 дка; нива масив ***, парцел 11,
категория V,
местност „Ч.“ 7,002 дка; нива *** парцел 23, категория V, местност „А.“ 9,200 дка; нива масив
803106.26.6, парцел 6, категория IV, местност „М.“ 2,201 дка. Договорът за аренда е вписан в
Агенцията по вписванията вх. рег. № г. дело, томI.
По
делото е назначена и изслушана съдебно-почеркова експертиза, която е депозирала
писмено заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на същата се установява,
че приложения екземпляр с първата титулна страница в частта на изписването на
числото 15 и думите „петнадесет“ в Договора за аренда в неговата цялост те
техническо пренесено черно-бяло електрофотографско копие. Посочено е че няма
различие на почерка на вписаните в табличен вид в чл. 1 в договора ниви.
Цифровият и буквен текст, който е изпълнил редовете на таблицата в чл. 1 от I Предмет на договора, е изпълнен от
едно и също лице. Вещото лице сочи, че не е установено извършване на добавка в
частта на цифровото и словесното изписване на срока на арендния договор. Не е
установено дописване пред цифрата „5“ да е добавена цифрата „1“ и след думата
„пет“ да е дописано „надесет“, за да се получи „петнадесет“. Двете съставни
думи „пет“ и „найсет“ от ръкописния текст „петнайсет“ са изписани едновременно от едно и също лице,
изписало целият ръкописен текст на лист 1 от процесния договор.
По
делото са представени: Справка от електронната страница на ТР за правното
състояние на „К.И.“ ЕООД, Договор за аренда на земеделска земя, вписан в
Агенция по вписванията с вх. рег. № *** г.,, партида ***, „К.И." ЕООД, ***-г.,
Искане до Кмета на Община К. вх. № г., Постановление на ОП С. № 2768/2016 г. от
29.09.2016 г. по пр. вх. № 1316/2016г. на РП К.; Постановление на РП К. №
2114/2018 г. от 25.10.2018 г. по пр. вх. № 2114/2018 г. на РП К.; Постановление
на ОП С. № 2599/2018г. от 06.12.2018 г. по пр. вх. № 2114/2018 г. на РП К.,
Скици от АГКК за *** и ***, Справка от Агенция по вписванията по файлова
партида № 9228/16.09.2009 г. и № 9229/16.09.2009 г., Справка за борсовата цена
на пшеницата, Договор за аренда от 16.12.2014 г., вписан в служба по
вписванията с вх. № 10161/16.12.2014 г., № 249, том 7 на Служба по вписванията,
гр. К., постановления на Районна прокуратура гр.К. по прокурорски преписки: вх.
№ 1316/15.08.2016 г., вх. № 3495/15.11.2016 г. и вх. № 491/16.04.2018 г., удостоверение
за наследници изх. № 2064/30.10.2019 г., издадено от община К.; заверено копие
на влязло в сила доброволно споразумение на основание чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ,
землище село Ш. за 2015/2016 г.;
заверено копие на влязло в сила доброволно споразумение на основание чл.
37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ, землище село Ш. за 2016/2017 г.; заверено копие на влязло в сила доброволно
споразумение на основание чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ, землище село Ш. за 2017/2018
г.; заверено копие на влязло в сила
доброволно споразумение на основание чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ, землище село Ш.
за 2018/2019 г.; заверено копие на влязло в сила доброволно споразумение на
основание чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ, землище село Ш. за 2019/2020 г., Договор за
наем на недвижим имот № г.; Договор за наем на недвижим имот № г.; Договор за
наем на недвижим имот № г.; Договор за наем на недвижим имот № г.; Договор за
наем на недвижим имот № г., Договор за преарендуване на земеделска земя, вписан
в АВ с вх. рег. №; копия от страниците на книгите за 2015 г. и 2016 г. за
изплатена рента – 6 стр.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Ответниците по делото
възразяват, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на настоящия
иск, поради което считат, че производството по делото следва да бъде прекратено
като недопустимо.
Договорът за аренда на
земеделска земя, с които се уреждат арендните отношения регламентирани от ЗАЗ,
е формален – сключва се в писмена форма с нотариална заверка на подписите.
Вписва се в службата по вписванията и се регистрира в
съответната общинска служба по земеделие – чл.3, ал.1 от ЗАЗ, като трите изисквания
са от различен порядък и неспазването им има различни правни последици.
/Тълкувателно рещение №2 от 20.07.2017г. на ВКС на ОКГТК по т. д. №2/2015г./.
По делото не е спорно, че процесния
аренден договор е вписан в службата по вписванията при Районен съд – К..
Вписването на договора има оповестително действие – защитно действие, като
прави правото противопоставимо на последващ приобретател – чл.17, ал.2, изр.
първо, както и последяващо учредяване на ограничено вещно право върху
арендувания договор – чл.17, ал.5 и 6 от ЗАЗ.
В тази връзка съдът
намира, че следва да отбележи, че въпросът, чии договори съществуват и са
противопоставими на тези на другата страна, е въпрос на конкуренция на
права, като горните обстоятелства
обуславят наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск, с
оглед внасяне на яснота, определеност и безспорност в отношенията между
страните, респективно за установяване на действителното правно положение във
връзка с оспорения договор. /определение №727/29.08€2019г., постановено по ч.
в.гр. дело №1381/2019г. по описа на Окръжен – С./.
Следва да се отбележи,
че съгласно чл.2 от Наредбата регистрацията на сключения договор в общинските
служби по земеделие, която се извършва по реда на Наредба №6/2000г., ДВ
бр.18/2000г./ на министъра на земеделието не е елемент от формата за
валидност, а има информационно –
регистарна цел : служи за набиране на информация за арендите договори и техните обекти като основа на
формирането и провеждането на държавна
политика в областта на земеделието.
От гореизложеното се
налага извода, че за ищеца е налице правен интерес да предяви правата си договор за аренда на земеделска земя 324 от
11.11. 2005г., вписан в Агенцията по вписванията с вх. рег. № 143/11.01.2017,
акт 80, том I,
партида ***, относно оспорени права по същия от ответника – арендатор по последяващ
вписан аренден договор отнасящи се до процесните два земеделски имота.
По
делото не е спорно, че страна по договор
за аренда на земеделска земя 324 от 11.11. 2005г., вписан в Агенцията по вписванията
с вх. рег. № ***, акт 80, том I,
партида ***, в качеството му на арендатор е ищцовото дружество – „К. и.“ ЕООД. Страни
по договора за аренда са Д.М.Г., С.М.В.,
Р.М.Х. и Д.В.М. като наследници на Д.Д.Д.от
една страна в качеството им на арендодатели и „К.и.“ ЕООД *** от друга страна
като арендатор. Съгласно чл.1 от договора арендодателя се задължава да
предостави на арендатора за ползване за срок от 15 стопански години следната
своя земаделска земя находяща се в землището на село Ш., община К. : нива,
парцел 10, масив 13, категория V,
местност „Г.“, нива масив 68, парцел 11, категория V, местност „Ч.“, нива масив 80, парцел 23, категория Vместност „А.“. Съгласно договора същия е със срок на действие 15 години от
11.11.2005г. до 11.11.2020г. В чл.15 от договора е уговорено, че арендаторът има право да преарендува
част или целия обект на договора, да заложи правата си по договора или да ги прехвърли
на трето лице
Съгласно
чл.11, ал.1 от ЗАЗ ако е уговорено в договора, арендаторът
може да преарендува част или целия обект на договора, да заложи правата си по
договора за аренда или да ги прехвърли на трето лице.
По делото е представен договор за
преарендуване на земеделски земи с нотариална заверка на подписите, вписан в
Агенцията по вписванията с вх.рег. №, сключен между „К.и.“ ЕООД *** в качеството му
на арендатор и „К.“ ЕООД - К. в качеството му на преарендатор. Съгласно
договора арендатора се задължава да предостави на преарендатора за временно ползване за срок от 5 стопански
години, считано от 2009г. земеделска земя, находяща се в землището на село Ш. подробни описани в същия
сред който са й процесните две земеделски земи. В тази връзка следва да се
отбележи, че въпреки преарендуването облигационната връзка по арендното отношение си остава непроменена и
същата не зависи от договорните отношения на арендатора с третото лице, на
което е прехвърлил правото да обработва земеделските земи. Следователно
арендаторът „К.и.“ ЕООД *** разполага с правото да защити правата установени в договор
за аренда на земеделска земя., вписан в Агенцията по вписванията с вх. рег. № ***,
акт, партида ***. Налага се извода, че „К.и.“ ЕООД ***, в качеството си на
арендатор разполага с правото да предяви установителен иск, с който да се
признае наличието на правата му съгласно арендния договор, в случай, че тези
права се оспорват от трето лице.
От представения по
делото договор за аренда от 16.12.2014
сключен между Ю.О.Ю. и Д.М.Г. с нотариална зеверка на подписите се устоновява,
че същия е вписан в Службата по вписванията при Районен съд – К. с рег. №.
Договора за аренда е предоставен за регистриране в Общинска служба по земеделие – К. с вх.№.
Предмет на договора са : нива, масив ***, парцел 11, категория V, местност „Ч.“, нива, масим ***, парцел 23, категория V, местност „А.“.
От приетите писменни доказателства
: искане до кмета на Община К. вх. №., искана до кмета на община К. вх. №.,
постановление на Окръжна прокуратура – С. №2768/2016г. от 29.09.2026г. по пр.
вх.№1316 на Районна прокуратура – К., постановление на Районна прокуратура – К.
№2114/2018 от 25.10.2018г. по пр. вх. №2114/2018г. на Районна прокуратура – К.,
постановление на Окръжна прокуратура – С. №2599/2018 от 0612.2018г. по пр. вх.
№2114/2028г. на Районна прокуратура – К. се установява, че ответника Ю.О.Ю. от
2016г. е създавал пречки на ищцовото
дружество да обработва земите дадени под аренда на „К.и.“ ЕООД *** и правата му като арендатор по арендния
договор. По тези съображения съдът счита, че за ищеца е налице правен интерес
от предявяване на настоящия иск.
Относно възражението
на ответниците, че договор за аренда на земеделска земя 324 от 11.11. 2005г.,
вписан в Агенцията по вписванията с вх. рег. № ***, акт 80, том I, партида *** е неистински съдът е изискал от ищеца
оригинала и е назначил съдебно – почеркова експертиза.
От представения по делото оригинал на договор за
аренда на земеделска земя 324 от 11.11. 2005г., вписан в Агенцията по
вписванията с вх. рег. № ***, акт 80, том I, партида *** се установява, че текста
е изписан машинно, като личните данни на страните, описанието на имотите и
срока на договора са изписани ръчно като договора е подписан ръчно от страните
пред нотариус.
Съгласно разпоредбите
на ЗАЗ, за да е налице действителен договор за аренда следва да бъде осъществен
следния фактически състав : договорът за аренда трябва да е подписан от
страните като техните подписи се заверяват от нотариус, удостоверяващ волята,
след което договора се вписва в Агенцията по вписванията.
Възражението на
ответниците е, че договор за аренда на земеделска земя 324 от 11.11. 2005г.,
вписан в Агенцията по вписванията с вх. рег. № ***, акт 80, том I, партида *** е сключен за срок от пет
години, след което е направена поправка като този срок е станал петнадесет
години. От заключението на съдебно – почерковата експертиза се установява, че
такава манипулация не е налице. Вещото лице е установила след изследване на
почерка на лицето, изписало ръкописния текст, след анализ на процесния договор,
че няма различие в почерка и не се установява извършване на добавка.
Възражението на ответниците, че договор
за аренда на земеделска земя., вписан в Агенцията по вписванията с вх. рег. № ***,
акт , партида *** е неистински е неоснователно.
Вън
от изложеното съдът намира, че следва да отбележи, че Законът за арендата в
земеделието не поставя изисквания по какъв начин следва да бъде изпълнен текста
на договора за аренда, като условие за неговата действителност. Текста на договора
за аренда може да бъде изпълнен машинно, саморъчно, комбинирано или по друг
начин. Условията, които поставя закона
за действителност на същия са : писмена форма, договорът да е подписан от
страните с нотариална заверка на подписите пред нотариус удостоверяващ волята
им.
Възражението
на отчетниците, че тъй като част от текста в договора за аренда е написан
ръчно, то оригинал е само онзи договор, който е написан първоначално с химикал,
а всички останали екземпляри са само копия е неоснователно, тъй като оригинал
е документът подписан лично от страните. Следва да се отбележи,
че оригинален документ е онзи върху който саморъчни лицето е поставило подписа
си, удостоверявайки по този начин волята си, която изразява в документа.
От събраните по делото доказателства безспорно по делото се
установи, че сключването но договор
за аренда на земеделска земя., вписан в Агенцията по вписванията с вх. рег. № ***,
акт 80, том I,
партида *** и по ранното му вписване от договор за аренда от 16.12.2014 сключен между Ю.О.Ю. и Д.М.Г. с
нотариална заверка на подписите и вписан в Службата по вписванията при Районен
съд – К. с рег. №води до непротивопоставимост на договора сключен с Ю.О. Юбейд,
тъй като същия е сключен по – рано. Ответника се явява последващ арендатор,
като правата, които черпи от договора за аренда са непротивопоставими на
ищцовото дружество.
По
изложените съображения предявения иск се явява основателен и като такъв следва
да бъде уважен.
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага
разноските.
По отношение на претендираните от
страната разноски, съдът възприема следното :
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер общо на 305.85 лева, представляващи платена държавна такса и
възнаграждение за вещо лице.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено по отношение
на Ю.О.Ю., ЕГН **********, с адрес ***, С.К.Г.,
ЕГН **********, с адрес *** и Т.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, че „К.и.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
***, ЕИК ***, представлявано от И.Г.К.е арендатор на : нива в местността "Ч.", с площ от
7.001 дка, находяща се в землището на село Ш., общ. К., представляваща поземлен
имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предходен № ***
по плана за земеразделяне на село Ш., общ. К. и нива в местността "А.",
с площ от 9.200 дка, находяща се в землището на село Ш., общ. К.,
представляваща поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № *** г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с предходен № *** по плана за земеразделяне на село Ш., общ. К.,
съгласно договор за аренда на земеделска земя., вписан в Агенцията по
вписванията с вх. рег. № ***, акт , партида ***.
ОСЪЖДА
Ю.О.Ю., ЕГН **********, с адрес ***,
С.К.Г., ЕГН **********, с адрес *** и Т.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на К.и.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от И.Г.К.сумата от 305.85
лева, представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: