№ 175
гр. Благоевград, 21.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20211200500602 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
Образувано е въз основа на молба, подадена от адв.Д.Т. Б., в качеството си на пълномощник
на жалбоподателя СТ. ИВ. СТ., с посочен съдебен адрес по делото: гр.София, ул.“Г.С.Р.“
№99, ет.6, офис 14, адвокатска кантора.
В молбата се посочва, че с решение №449/04.11.2021 г. ОС-Благоевград е уважил частично
жалбата на СТ. ИВ. СТ., а именно в 3 от четирите заявените пункта, като в тези им части
решението на районния съд е отменено. С оглед изложеното, молителят счита, че
неправилно съдът не е присъдил направените от него разноски пред въззивната инстанция
(дори и частично), поради което на основание чл.248 ГПК се моли за изменение на
решението в частта му за разноските, като такива бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя.
По реда на чл.248, ал.2 ГПК е подаден отговор на молбата от Д. К. СТ., с адрес в гр.Г.Д.,
ж.к.“Д.“ 11, ет.8, ап.24, чрез адв.Т.П.. В нея се поддържат съображения за неоснователност
на молбата. Твърди се, че било видно от въззивната жалба, че с нея жалбоподателят не е
направил искане за произнасяне нито по присъдените от първоинстанционния съд разноски,
нито за присъждане на сторените разноски по въззивното съдебно производство. Такова
искане било направено от въззивния жалбоподател едва в хода на производството по
същество, като същият не е депозирал задължителния съгласно нормата на чл.80 ГПК
списък на разноските. Твърди се, че в тези случай трайната съдебна практика и нормата на
чл.80 ГПК отхвърляли възможността за непредставилата списък с разноски страна да й
бъдат присъдени разноски по проведеното съдебно производство, а така също и да иска след
постановяване на решението, то да бъде изменено в тази му част, какъвто в случаят с
настоящото производство по чл.248, ал.1 ГПК. В молбата се поддържа още, че е
1
неоснователно твърдението на молителя, че въззивният съд не се е произнесъл с решението
си по сторените от страните по въззивното съдебно производство разноски. Твърди се, че
било видно от мотивите на решението, че въззивният съд, в рамките на правомощията си по
чл.269 ГПК, изцяло и задълбочено е обсъдил всички наведени от страните твърдения и
искания, като ги е съобразил със събраните по делото писмени и гласни доказателства в
тяхната цялост, и се е произнесъл по тях. Твърди се, че предвид изключването от въззивния
съд на вина на Д.С. по повдигнатите срещу нея с въззивната жалба обстоятелства, правилно
се явява решението на съда да не присъжда разноски в полза на която и да е от страните по
делото, и същите да останат в тежест на всяка от тях, така както ги е сторила. С оглед така
изложените съображения се иска отхвърляне на молбата за изменение на решението в частта
относно разноските. Едновременно с това се иска и осъждане на молителя да заплати на Д.
К. СТ. сторените от нея разноски в производството по чл.248 ГПК, в която насока се
прилагат договор за правна защита и списък по чл.80 ГПК.
След като съобрази материалите по делото и приложимия закон, съдът намира
следното:
Молбата за допълване на постановеното въззивно решение в частта относно разноските по
чл.248, ал.1 ГПК е процесуално допустима, тъй като е подадена в установения от закона
срок и от процесуално легитимирана страна. В случая представянето на списък с разноски
по чл.80 ГПК не е предпоставка за допустимост на молбата, доколкото молбата е такава за
допълване, а не за изменение, на решението в частта относно разноските.
Съдът намира, че молбата е частично основателна.
С Решение №449 от 04.11.2021 г., постановено по в.гр.д.№602/2021 г. по описа на ОС-
Благоевград е обезсилено Решение №6816 от 25.02.2021 г., постановено по гр.д.№217/2020
г. по описа на РС-Г.Д., в частите, с които се: определя режим на лични отношения и
контакти на СТ. ИВ. СТ., ЕГН ********** с децата Д.С. С. с ЕГН ********** и Е.Д. С. с
ЕГН **********, както следва: да вижда и взема при себе си същите всяка втора и четвърта
седмица от месеца от адреса на местоживеене на майката Д. К. СТ., считано от 10:00 часа в
събота и ги връща при нея на същия адрес до 16:00 часа в неделя, както и да ги взема при
себе си за 20 дни през лятната им ваканция, като този период от време не съвпада с платения
годишен отпуск на майката; осъжда СТ. ИВ. СТ., ЕГН ********** да заплаща на Д.С. С. с
ЕГН ********** и Е.Д. С. с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител Д.
К. СТ., месечна издръжка в размер на по 160 лв. за всяко от децата, считано от датата на
подаване на исковата молба-24.02.2020 г. до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, платима до 30-то число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска; осъжда ответникът СТ. ИВ. СТ. да заплати на
РС Г.Д. държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 460.8 лева, както и д.т. в
размер на 5 лева за издаване на изпълнителен лист. С решението е прекратено
производството по гр.д.№217/2020 г. по описа на РС-Г.Д. и производството по в.гр.д.
№602/2021 г. по описа на ОС-Благоевград, в посочените по-горе части.
С Решението също така е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е
2
обявено, че бракът между страните се прекратява по вина на СТ. ИВ. СТ..
От материалите по въззивното дело се установява, че жалбоподателят СТ. ИВ. СТ. е
представляван в рамките на въззивното производство от адв.Д.Т. Б., в полза на когото е
представено пълномощно за процесуално представителство на жалбоподателя пред ОС-
Благоевград (на л.13 от в.гр.д.№472/2021 г. по описа на БлОС). По делото е представен и
договор за правна защита и съдействие от 29.03.2021 г., сключен между СТ. ИВ. СТ., ЕГН
********** и адв.Д.Т. Б., с предмет – оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи
се в процесуално представителство пред ОС-Благоевград, при обжалване на
първоинстанционното решение. В договора е посочено, че е договорено възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство в размер на 2500 лв., а като начин на
плащане на така договореното възнаграждение е посочено „по банков път“ (вж. договора за
правна защита на л.26 от в.гр.д.№602/21 г. по описа на БлОС).
По делото са налице и доказателства за заплащане от страна на жалбоподателя СТ. ИВ. СТ.
на дължимата се държавна такса за обжалване на решението в частта, касаеща издръжката
на децата Д.С. С. с ЕГН ********** и Е.Д. С. с ЕГН **********, в размер на 230, 40 лв. (вж.
платежното нареждане на л.6 от в.гр.д.№602/21 г. по описа на БлОС).
От протокола за проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд на 05.10.2021 г.
се установява, че жалбоподателят СТ. ИВ. СТ. е бил представляван пред съда от адв.Б.,
който наред с искането за уважаване на жалбата е направил и искане за присъждане на
сторените разноски във въззивното производство в рамките на държавната такси и
представения договор за правна помощ.
При така изложените факти, БлОС намира, че молбата е частично основателна.
При гореописания изход на правния спор жалбоподателят има право на разноски на
основание чл.78, ал.4 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК съдебните разноски
по брачни дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина
или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни,
разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. Според ал.2 на чл.329
ГПК при отхвърляне на иска за развод разноските се определят по реда на чл.78 ГПК.
Постановено е още, че по същия ред (т.е. по реда на чл.78 ГПК) се определят разноските и
при обжалване на решението. Съгласно чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и
при прекратяване на делото.
В случая, след обезсилване на решението, делото е прекратено, поради което на ответника
(жалбоподател във въззивното дело) следва да се присъдят разноските, които е сторил във
връзка с разглеждане на жалбата относно прекратената част от делото. От материалите по
делото се установи, че жалбоподателят е сторил разноски за обжалване на решението в
частта, касаеща издръжката на децата Д.С. С. и Е.Д. С. (относно които решението е
обезсилено и делото е прекратено) в размер на 230, 40 лв. Тези разноски следва да се
присъдят в полза на жалбоподателя, доколкото делото в тази част е прекратено, а
първоинстанционното решение е обезсилено. Съдът намира, че в полза на жалбоподателя не
3
следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд, тъй като
не са представени доказателства за сторени такива. Представеният пред въззивния съд
договор за правна помощ не може да служи като доказателство за сторени разноски за
адвокатско възнаграждение. В тази насока следва да се посочи, че според т.1 от
Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№6/2012 г., ОСГТК, съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. В представения от жалбоподателя договор за правна защита е посочено, че
възнаграждението за оказаната правна защита в размер на 2500 лв. е заплатено по банков
път. Жалбоподателят не е представил обаче доказателства за заплащането по банков път на
така договореното възнаграждение в полза на процесуалния представител, поради което
съдът намира, че той не е доказал, че е извършил разноски за адвокатско възнаграждение по
делото. Ето защо и такова не следва да му се присъжда.
В обобщение на изложеното, БлОС намира, че въззивното решение следва да се допълни, на
основание чл.248, ал.1 ГПК вр. с чл.78, ал.4 ГПК, в частта му относно разноските, като в
полза на жалбоподателя СТ. ИВ. СТ. се присъдят сторените от него разноски по делото за
заплащане на държавна такса по исковете, по които делото е прекратено, в размер на 230, 40
лв.
Водим от горните съображения и на основание чл.248, ал.1 ГПК, Благоевградският окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение №449 от 04.11.2021 г., постановено по в.гр.д.№602/2021 г. по описа на
ОС-Благоевград, в частта за разноските, в следния смисъл:
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.4 ГПК, Д. К. СТ., ЕГН **********, от гр.Г.Д.,
обл.Благоевград, да заплати на СТ. ИВ. СТ., ЕГН **********, от с.Левуново, общ.
Сандански, сумата в размер на 230, 40 лв. (двеста и тридесет лева и четиридесет стотинки),
сторени разноски по въззивното дело за заплащане на държавна такса, като ОТХВЪРЛЯ
искането на СТ. ИВ. СТ. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по
въззивното дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО по арг. от чл.248, ал.3 ГПК не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5