Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
гр.
Дряново, 19.04.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският районен съд, в публично
съдебно заседание на 20.03.2017г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА СПАСОВА
при
секретаря К.Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 337 по описа на съда за 2015 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът “*** – ***” ЕАД,
представляван от пълномощника А.Т. - юрисконсулт основава исковата си претенция
на обстоятелството, че на 02.04.2015г. депозирали заявление за издаване заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по 414 от ГПК било депозирано възражение
от длъжника.
Твърди, че ответницата в качеството
ѝ на ползвател на процесния имот е потребител на топлинна енергия за
битови нужди съгласно действащото законодателство по смисъла на §1, т. 2 от ДР
на ЗЕ. Посочва, че ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ и спрямо нея са влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия
от “*** ***” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. ***, одобрени с решение №
ОУ-021/ 22.04.2002г. и решение № ОУ-026/ 11.05.2002гг. на ДКЕВР, публикувани
във вестник “Новинар” и вестник “Демокрация” на 23.05.2002г., в сила от
22.06.2002г.; Общи условия за продажба на топлинна енергия от “*** ***” ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. ***, одобрени с решение № ОУ-067/
12.12.2005г. на ДКЕВР, публикувани във вестник “Пари” на 23.12.2005г., в сила
от 22.01.2006г., Общи условия за продажба на топлинна енергия от “*** ***” ЕАД
на потребители за битови нужди в гр. ***, одобрени с Решение № ОУ-002/
07.01.2008г. на ДКЕВР, публикувани във вестник “Дневник” на 14.01.2008г., в
сила от 13.02.2008г. В раздел VII от ОУ - “Заплащане на ТЕ”, чл. 32, ал. 1 е
определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ (в т. ч. ответницата) са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно : в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл задължението на
ответницата за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на ТЕ. С изтичане на последния ден от месеца същата е
изпаднала в забава за тази сума – чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Отвеницата, видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен № ***, е
използвала доставяната от дружеството топлинна енергия за периода м. 05.2012г.
– м. 04.2014г. Ищцовото дружество е изпратило покана за доброволно изпълнение
на длъжника, но въпреки това ответницата не е погасила задължението си.
На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по
чл. 139а. В настоящия случай на 18.09.2002г. в сградата – етажна собственост, в
която се намира имота на ответницата е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “***” ЕООД в
изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ. За имота на ответницата били
издадени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата на база реален разчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от
28.05.2004г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 68/ 2004г.) и Наредба № 16-334/
06.04.2007г. (обн. ДВ бр. 34/ 2007г.). Моли съда да признае за установено по
отношение на ответницата, че същата дължи на ищцовото дружество сума за
консумирана топлинна енергия в общ размер на 1575,26 лв, от които 1347,36 лв. –
главница, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода
м. 05.2012г- - м. 04.2014г. и 227,90 лв. – законна лихва за забава от
30.06.2012г. до 23.03.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.04.2015г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
Като трето лице - помагач на ищеца по делото е
конституирано „*** “ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. ***.
Същите са взели становище, че последната изравнителна сметка, съставена за аб.
№ *** е за изравнителен период 01.05.2012г. – 30.04.2013г. След посочения
период услугата дялово разпределение не се извършва от дружеството. Посочват,
че за частта от процесния период, когато услугата е извършвана от тях,
отоплителните тела в имота са демонтирани. За дълъг период преди процесния в
имота не е бил налице водомер за топла вода, съответстващ на законовите
изисквания.
В дадения от съда срок е депозиран отговор от ответницата Г.С.П.
(наименован “обяснение”). В същия се посочва, че отказва да признае дължимите
суми, тъй като от 2001г. не била собственик и ползвател на посочения в
документите имот. Твърди, че това е известно на ищеца и е видно от приложения
към документите нотариален акт за собственост на имота. Посочва, че адресно не
е присъствала на територията на гр. *** от 2000г., а фактически не живеела на
посочения адрес от 1990г. Поради този факт не била ползвател на топлинна
енергия. Прави искане служителите на ищцовото дружество да намерят фактическите
ползватели на топлинна енергия, тъй като нямала намерение да заплаща чужди
разходи.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. дело
№ 250/2015 г. по описа на Районен съд Дряново в полза на ищцовото дружество е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.06.2015 г. срещу ответницата
за сумата 1374,36 лв. -
главница, представляваща
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2012г. до м.
април 2014 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. *** ***, обл. ***-град, общ. ***, *** ***-***,
аб. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.04.2015г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 227,90 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 30.06.2012г. до 23.03.2015г., както и
сумата от 331,51 лв. - разноски по делото, от които
31,51 лв. платена държавна такса и 300,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414 ГПК ответницата
П. е възразила срещу издадената заповед. В предоставения на ищеца от
съда едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК е подадена настоящата искова
молба.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия от „*** ***“ЕАД
на потребители за битови нужди на клиенти в гр. ***, одобрени с Решение № ОУ –
021/ 22.04.2002 г. и Решение № ОУ – 026/ 11.05.2002г. на ДКЕВР на основание чл.
150, ал. 1 ЗЕ. В чл. 1, т. 2 ОУ като „битов клиент“ е определен клиент, който
купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване за собствени битови нужди. Относими към настоящия спор са
следните разпоредби : Съгласно чл. 12, т. 11 ОУ клиентът е длъжен да уведоми
продавача в 30-дневен срок в писмена форма, за всяка промяна, свързана с
данните, с които се индивидуализира пред Продавача или със собствеността, или
другите основания, на които Продавачът доставя топлинна енергия за обекта, вкл.
при използване или предоставяне на имота си или на част от него за извършване
на стопанска дейност, а съгласно т. 12 на същата разпоредба - при придобиване
на топлоснабден имот или на вещни права върху такъв имот да поиска в 30-дневен
срок от придобиване на собствеността или вещните права от Продавача да му бъде
открита партида. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ОУ търговското измерване и отчитане
на доставеното на купувача количество топлинна енергия се извършва чрез
средство за търговско измерване – топломер, монтиран в абонатната станция на
границата на собственост. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ОУ клиентите в СЕС избират
Търговец за извършване на услугата дялово разпределение с решение на общото
събрание. Съгласно чл. 33, ал. 1 ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им в интернет – страницата на продавача, като месечната дължима
сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. В чл. 51, ал. 1, т. 1 от ОУ е предвидено, че клиентът е длъжен да
осигури достъп до имота си за отчитане и контрол на средствата за индивидуално измерване
и разпределение на топлинната енергия.
Видно от приетите по делото доказателства на 01.11.2007г. е сключен
Договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ между „*** ***“ АД и „***“ ЕООД.
От представените като писмени доказателства (л. 17-24) се установява, че
на 10.07.2002г. е взето решение на етажната собственост от *** “***” 3, бл. 310,
за сключване на договор за извършване на услугата топлинна счетоводство с “***”
ЕООД. Решението на общото събрание на ЕС е взето с участието на ответницата Г.П.,
която е подписала същото под № 72, като абонатен номер ***. След което на 18.09.2002
г. между същата етажна собственост и посоченото юридическо лице е сключен
договор, по силата на който на “***” ЕООД е възложено да извършва индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и
индивидуални сметки.
По делото е представено заверено копие на нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 62, том II, рег. № 2953, дело № 251/ 2001г. на нотариус, рег. №
350 на НК, видно от който на 27.12.2001г. ответницата е дарила собствения си недвижим
имот, представляващ апартамент № **, находящ се в гр. ***, *** “***” *** на
сина си С.П.А., като си е запазила правото на ползване върху имота до края на
живота си.
По делото като писмени доказателства са приети извлечение от сметки на
ищеца за абонат ***, както и съобщение към фактура № **********/ 31.07.2014г.,
от което се установява, че начислената стойност на реално консумирана топлинна
енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. възлиза общо на 606,26
лева, както и че е начислено обезщетение за забава за периода към 14.08.2014 г. в размер на 33,14 лева.
От заключението на вещото лице Д.С. по назначената съдебно – техническа
експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните,
се установява, че през периода 05.2012г. – 04.2014г. в имота на ответника не е
имало отоплителни тела, а само 1 бр. водомер за топла вода.
Дяловото разпределение през процесния период е извършвано от фирма “***”
ЕООД до 04.2013г., след което от “***” ООД. Поради това, че всички отоплителни
тела са били демонтирани, топлинна енергия за отопление на имота от радиатори
не е начислявана. Топлата вода е начислявана на база 1 лице потребител по 140
л/ ден поради липса на узаконен водомер за топла вода съгласно чл. 69, ал. 2 от
Наредба № 16-334. Водомерът е бил пломбиран, но във ФДР не е представен талон
за пломбиране. Топлината, отдадена от сградната инсталация е изчислявана по
формулата по т. 6.1.1. от приложението към Наредба № 16-334. Заложената в
подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение напълно
съответства на отчетената по общия топломер. Размерът на дължимите суми за
топлинна енергия, потребена от ответника през процесния период възлиза общо по
ФДР на 1345,30 лв., сумата по фактури е 1307,91 лв., като за доплащане е
изчислена сумата 37,42 лв. Всички суми за топлинна енергия са без предишни
неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е
разпределяно в съответствие с нормативните разпоредби и закони, а именно :
Закон за енергетиката, Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. (обн. ДВ бр. 34 от
24.04.2007г.) и Общи условия за продажба на топлинна енергия от “*** ***” АД на
потребители за битови нужди в гр. *** от 2008г.
Монтираният топломер в сградата – етажна собственост е преминал
метрологични проверки на 15.05.2010г., 07.06.2012г. и на 06.09.2014г. със
заключение : съответства на одобрения тип. Съставени са съответни протоколи за
монтаж и демонтаж на топломера в присъствието на представител на СЕС.
От заключението на вещото лице Е.Д. по назначената съдебно – счетоводна
експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните,
се установява, че в счетоводството на ищеца ответницата П. е заведена под
абонатен № ***. От обобщената разчетна ведомост на клиент с абонатен № *** е
видно, че няма направени плащания и не са погасявани задължения нито за
процесния период, нито за предходни периоди. Като непогасени задължения в
разчетите на дружеството са осчетоводени 17 фактури за периода 31.05.2012г. до
31.07.2014г. за обща сума от 1347,36 лв.
В счетоводството на ищцовото
дружество за периода 01.05.2012г. до 30.04.2013г. са осчетоводени 12 броя
фактури за реално консумирана топлинна енергия на стойност 711,59 лв. за същия
период за изравнителните суми са издадени 3 фактури на обща стойност 27,47 лв.
В конкретния случай изравнителната сметка показва сума за доплащане, поради
което тя се прибавя към първата дължима сума. Общо дължима сума за периода
739,06 лв.
За периода 01.05.2013г. – 30.04.2014г. са издадени фактури за прогнозно
начислена топлинна енергия и кредитни известия към същите на стойност 596,32
лв. За същия период е издадена окончателна фактура № ********** от 31.07.2014г.
за реално консумирана топлоенергия на стойност 606,26 лв. , включваща сумата от
9,95 лв. за изравнителна сметка. За цитирания период по-горе изравнителната
сметка е сума за доплащане, поради което тя се добавя към общото задължение. На
30.06.2013г. е издадена фактура № **********, отчитаща дяловото разпределение
на топлинна енергия на стойност 2,04 лв. Общо дължимата сума за периода
01.05.2013г. – 30.04.2014г. е 608,30 лв.
Дължимата сума за процесния период по фактури е 1347,36 лв. главница, от
които сума за топлинна енергия за отопление – 0, сума за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация – 260,30 лв., сума за топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване – 1047,60 лв., изравняване за периода за битово горещо
водоснабдяване – 37,42 лв., дялово разпределение 2,04 лв. Дължимата лихва за
периода 30.06.2012г. – 23.03.2015г. е 227,90 лв.
При така установената фактическа обстановка от
правна страна съдът намира следното:
Установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са
допустими, тъй като са предявени в законоустановения срок след своевременно
депозирано възражение от длъжника в заповедното производство, имащо за предмет
същите вземания.
Ищцовото дружество основава претенцията си за процесните вземания срещу
ответницата на твърдението, че последната е ползвател на имот и потребител на
топлинна енергия, поради което е клиент на дружеството.
Основния
спорен въпрос между страните по делото, предвид релевираните от ответницата
възражения, е дали последната има качеството на битов клиент (ползвател) на
топлофициран обект – апартамент № **, находящ се в гр. ***, *** “***-*** за процесния период – месец май 2012 г. до
месец април 2014 г.
По делото няма спор, че жилищният имот -
апартамент, описан в приложения по делото нотариален акт № 62/ 2001г., е
присъединен към топлопреносната мрежа на ищеца чрез сградната инсталация и е
регистриран с аб. № ***. Видно от заключението на вещото лице С. като ползвател
на имота ответницата е използвала доставена от дружеството ищец топлинна
енергия в имота за горещо водоснабдяване в домакинството си, поради което и
съгласно § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ се явява потребител на
топлинна енергия за битови нужди. Поради изложеното съдът приема, че между страните
по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия за топлоснабден обект - апартамент № **, находящ се в гр. ***, ***
*** – ***, включително и след 27.12.2001г., когато имотът е прехвърлен на трето
лице, но ответницата си е запазила пожизнено право на ползване.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира изцяло и което не е оспорено от страните, се установява, че сградата
– етажна собственост, в която се намира жилището, е била топлоснабдявана.
Извършвано е разпределение на топлинната енергия по системата за дялово
разпределение (чл.139 ЗЕ) от лице, избрано по реда на чл.139 б ЗЕ – чрез
решение на етажните собственици, като до края на м. април 2013г. услугата
дялово разпределение е извършвана от “***” ЕООД.
При разпределянето на топлинната енергия са спазени нормативните
разпоредби, подробно посочени от вещото лице. Топлата вода е начислявана на
база 1 потребител по 140 л/ ден, поради липса на водомер за топла вода съгласно
чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334. От страна на ответницата не са ангажирани
доказателства за представен талон за пломбиране на водомера във фирмата за
дялово разпределение. Поради което следва да се приеме за доказано, че ищцовото
дружество е изпълнило задължението си по доставяне на топлинна енергия до имота
на ответницата.
От представените по делото извлечение от
сметки по партидата на аб. № *** и от заключението на вещото лице Д., което
съдът кредитира изцяло, като обективно и компетентно изготвено, се установи, че
ответницата дължи на ищеца сумата 1347,36 лв. – главница, от която топлинна
енергия за отопление – 0 лв., топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация
– 260,30 лв., топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване – 1047,60 лв.,
изравняване за периода – 37,42 лв. и дялово разпределение 2,04 лв. Не се доказва от ответната
страна да е заплатена цената на доставената енергия за процесния период, поради
което главният иск се явява основателен до предявения размер от 1347,36 лева.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след датата на
публикуването на интернет –страницата на продавача. При уговорения между
страните изричен срок за изпълнение, забавата на длъжника е настъпила след
неговото изтичане, поради което и ответницата дължи обезщетение за забава
съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че
размерът на лихвата за забава върху главното задължение за периода от 30.06.2012г.
до 23.03.2015г. възлиза на сумата 227,90 лв. Поради което за тази сума акцесорния иск
се явява основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските: Съгласно
т. 12 от Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл.422 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят
направените от него деловодни разноски, включващи 31,51 лв. внесена държавна
такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство,
както и сумата 72,38 лв. държавна такса за исковото производство, 400 лв.
депозити за вещи лица и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.
с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 26 от Наредба
за заплащане на правната помощ (обн. ДВ, бр. 8/ 24.01.2017 г.).
Воден от горното и на основание чл. 422 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че
Г.С.П.,
ЕГН **********,***, *** “***-***, *** дължи
на „*** – ***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. ***,
представлявано от Г.Б. – *** СУМАТА 1347,36
лв. (хиляда триста четиридесет и седем лева и тридесет и шест
стотинки) - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода м. май 2012г. до м. април 2014г., ведно със законна лихва от датата
на депозиране на заявлението – 02.04.2015 г. до окончателното изплащане, както
и СУМАТА 227,90 лв. (двеста двадесет и седем лева и деветдесет
стотинки) – законна лихва за забава върху главницата, считано от 30.06.2012г.
до 23.03.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 29.06.2015 г. по ч. гр. дело № 250/ 2015 г. на Районен съд Дряново.
ОСЪЖДА Г.С.П., ЕГН **********,***,
*** “***-***, *** ДА
ЗАПЛАТИ на „*** – ***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
ул. ***, представлявано от Г.Б. – *** СУМАТА 331,51 лв. (триста тридесет и един
лева и петдесет и една стотинки) – деловодни разноски в производството по ч.
гр. дело № 250/ 2015 г. на Районен съд Дряново, както и СУМАТА 422,38 лв.
(четиристотин двадесет и два лева и тридесет и осем стотинки) – разноски по
гр. дело № 337/ 2015г. по описа на
Районен съд Дряново.
Решението е постановено при участието като трето
лице – помагач на страната на ищеца «***»
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представлявано от управителя М.П. С..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: