Решение по дело №7094/2019 на Районен съд - Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 261791    21.12.2020г., гр.Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Пловдивски районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА

          

 при секретаря Марина Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7094 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

          Производството е образувано по иск за делба, с правна квалификация чл.34, ал.1 ЗС, по  реда на чл.341 и сл. ГПК. Намира се във втора фаза – по извършване на делбата.

          Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

        С влязло в сила Решение № *** от *** е допусната съдебна делба по отношение на двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 79 кв.м. и функционално свързана с нея масивна жилищна сграда със застроена площ 8 кв.м., масивна сграда със застроена площ 15 кв.м., всички построени в общинско дворно място с площ 646 кв.м., находящо се в гр.***, съставляващо поземлен имот № ** от кв.** по кадастралния план на гр.***, одобрен със заповед № ***/***г., който съответства на УПИ № ***-*** от кв.** по регулационния план от *** г., при съседи на дворното място: от север – улица, от изток – ПИ № **, от юг – ПИ № **, от запад – ПИ № **,

        която да се извърши между: И.Б.У., ЕГН ********** ***, И.П.Г., ЕГН ********** ***, С.Н.Г., ЕГН ********** ***,

        при квоти от правото на собственост: 1/2 ид. част – за И.Б.У. и ½ ид.ч. общо за И.П.Г. и С.Н.Г., в режим на СИО.

          В първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, проведено на *** и на основание чл.31, ал.2 ЗС е приета за разглеждане претенцията на И.Б.У. за осъждане на И.П.Г. и С.Н.Г. за заплащане на сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения недвижим имот, предмет на делбата, за периода от *** – ***, ведно със законната лихва върху главницата до пълното й изплащане, както и претенцията по чл.344, ал.2 ГПК за заплащане на сумата от 500 лв. месечно до окончателното извършване на делбата.

          Представена е нотариална покана, рег.№ *** от *** на *** с район на действие ПРС от И.Б. до И.П.Г., за заплащане на сума в размер на 2500 лв. за периода от *** до датата на получаване на поканата за ползването на припадащата се на И.Б. ½ ид.ч. от жилищна сграда с площ от 79 кв.м., както и за заплащане на месечно обезщетение в размер на 500 лв. занапред. Представена е и обратна разписка, с дата на връчване ***.

          Представена е жалба до Районна прокуратура Пловдив от И.Б. от дата ***.

          По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на с.Д. и С.. Първата свидетелка изяснява, че познава И. повече от * години, били съседи. И. бил нейн племенник, като къщата в *** се ползвала от И.Г. и съпругата му С.. И. нямала достъп до къщата, нямала ключ, тъй като бравата била сменена. Свидетелката знаела това от И.. Трябвало да вземе от къщата дрехи за сестра си, но не успяла да го направи, защото бравата била сменена. Пред полицаите, които били повикани веднъж, И. вадил нож. И. споделяла, че няма достъп до имота. С.С. разяснява, че е близък на семейството, първи братовчед на И.Г.. През зимата на ***г. последният разбрал, че леля му е придобила част от имота, обидил се на тази постъпка, след което си събрал нещата и семейството и се качили да живеят на втория етаж от къщата. Освободил нейното място да ползва имота. Нямало случай, в който И. да отблъсквал леля си и да не й позволявал да ползва имота. Той дори й предложил ключ. Тя отказала с думите, че на нея не й трябва. Ключът бил предложен през зимата на ***г. Това се случило пред къщата на И.Г.. Не знае дали след това леля му писмено е искала ключ, както и дали полиция е посещавала къщата.

          По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което пазарната стойност на процесните недвижими имоти възлиза на 101 500 лв.

          Прието е заключение на съдебно-техническата експертиза, според което наемът за периода *** до *** за ½ ид.ч. от жилищната сграда възлиза на сумата от 3 708 лв., а месечният наем е в размер на 228 лв.  

          С определение от открито съдебно заседание на ** е допуснато изменение в размера на предявения иск по чл.31, ал.2 ЗС – на сумата от 3 708 лв., както и на претенцията по чл.344, ал.2 ГПК – на сумата от 228 лв.

          При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

          От най-съществено значение при избора на способ за извършване на делбата е обстоятелството на колко реални дяла са поделяеми допуснатите до делба имоти, тоест колко реални дяла могат да бъдат обособени от делбената маса. В случая съдът приема, че съдебна делба е допусната върху реално неподеляеми недвижими имоти, тъй като, видно от заключението на съдебно-техническата експертиза от ***, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, според което съгласно изискванията на чл.110, ал.1, т.1 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, процесната жилищна сграда е неподеляема. Сградата е с един вход за двата етажа, един електромер, един водомер, представлява еднофамилна жилищна сграда. От страните няма формулирани претенции за възлагане на имотите, поради което съдът намира, че прекратяването на съсобствеността следва да стане чрез изнасяне на имотите на публична продан, поради невъзможността да се спази принципа в чл.69, ал.2 ЗН – всеки съделител да получи дял в натура.          

          По отношение на исканията по сметки, съдът намира следното:

          Според разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Според разясненията в Тълкувателно решение 7/2012 от 2.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Следователно за уважаване на предявената претенция по чл.31, ал.2 ЗС по делото е необходимо да се установи кумулативно наличие на следните предпоставки – съсобственост върху вещта, лично ползване на съсобствената вещ  за претендирания период, в случая от *** до ***, лишаване от ползването на другия съсобственик и писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е бил лишен. Не се спори, че ответникът И.Г. е получил отправената покана за заплащане на съответна сума за ползване на съсобствения недвижим имот, на дата ***, както и че процесната жилищна сграда се ползва от него и съпругата му. По делото обаче според настоящия съдебен състав не се ангажираха доказателства, от които да се установи категорично, че ищцата е била лишена от възможността да ползва недвижимия имот. Показанията на с.Д., според която ищцата не е била допускана в имота и няма ключ за имота, не са достатъчни да установят тези обстоятелства, тъй като свидетелката изрично заяви, че не е пряк очевидец на възпрепятстването на достъпа на И. до имота, а това й е било казвано от ищцата. От друга страна, св. С. изяснява, че през зимата на ***г. И. е предложил на леля си ключ за имота, но тя е отказала. Това се случило пред къщата, в присъствие и на свидетеля. При тези данни съдът намира, че не са установени всички предпоставки по чл.31, ал.2 ЗС и претенцията за заплащане на обезщетение следва да бъде отхвърлена.

          По отношение на привременната мярка: Разпоредбата на чл.344, ал.2 ГПК цели да охрани правата на съделителите, като осигури възможност всеки от тях да ползва реално имотите, които са предмет на делбата или да получава съответното обезщетение за това ползване. Претенцията на неползващия съделител може да бъде както за разпределение на ползването /реално ползване/, така и за заплащане на обезщетение, като съдът е обвързан от искането. В конкретния случай искането е за плащане на обезщетение. От заключението на допуснатата по делото СТЕ, неоспорено от страните, се установява, че пазарният наем за ½ ид.ч. от жилищната сграда е в размер на 228 лв. Налице са предпоставките на чл.344, ал.2 ГПК за присъждане на претендираната сума от 228 лв. месечно, за периода от влизане в сила на съдебния акт по чл.344, ал.2 ГПК до окончателното извършване на делбата, с оглед установеното, че ответниците ползват изцяло недвижимия имот – жилищната сграда, предмет на делбата.

          На основание чл.355 ГПК съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 4% от стойността на дяловете, съгласно чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Стойността на дяловете ще се определи, съобразно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза по делото, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните. Предвид отхвърляне на претенцията по сметки на ищцата, последната следва да заплати държавна такса в размер на 4 % според цената на предявения иск по чл.31, ал.2 ЗС. С оглед отхвърляне на претенцията по сметки, не са налице предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение по представения списък по чл.80 ГПК на л.107 от делото.                

          По изложените съображения съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

        ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатите до съдебна делба недвижими имоти: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 79 кв.м. и функционално свързана с нея масивна жилищна сграда със застроена площ 8 кв.м., масивна сграда със застроена площ 15 кв.м., всички построени в общинско дворно място с площ 646 кв.м., находящо се в гр.***, съставляващо поземлен имот № ** от кв.** по кадастралния план на гр.***, одобрен със заповед № ***/***г., който съответства на УПИ № ***-*** от кв.** по регулационния план от *** г., при съседи на дворното място: от север – улица, от изток – ПИ № **, от юг – ПИ № **, от запад – ПИ № **, с действителна пазарна стойност 101 500 лв. /сто и една хиляди и петстотин лева/, като получената от публичната продан сума да бъде поделена между съделителите, съобразно техните квоти от правото на собственост, установени с решението по допускане на делбата.     

          ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Б.У., ЕГН ********** *** против  И.П.Г., ЕГН ********** *** и С.Н.Г., ЕГН ********** *** иск за заплащане на сумата от 3 708 лв. /три хиляди седемстотин и осем лева/, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения недвижим имот – жилищна сграда със застроена площ 79 кв.м., за периода от *** – ***.

          ОСЪЖДА И.П.Г., ЕГН ********** *** и С.Н.Г., ЕГН ********** *** да заплащат на И.Б.У., ЕГН ********** *** на основание чл.344, ал.2, предложение второ ГПК, считано от влизане в сила на определението до окончателно извършване на делбата, сумата 228 лева /двеста двадесет и осем лева/ на месец, срещу ползването на съсобствения недвижим имот - двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 79 кв.м.

          ОСЪЖДА И.Б.У., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 2030 лв. /две хиляди и тридесет лева/ държавна такса върху стойността на дела й.

          ОСЪЖДА И.П.Г., ЕГН ********** *** и С.Н.Г., ЕГН ********** *** да заплатят по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 2030 лв. /две хиляди и тридесет лева/ държавна такса върху стойността на дела им.

          ОСЪЖДА И.Б.У., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 148.32 лв. /сто четиридесет и осем лева и 32 ст./ държавна такса върху отхвърлената претенция по чл.31, ал.2 ЗС.

 

          Решението, в частта му по искането по чл.344, ал.2 ГПК има характер на определение и подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в едноседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

          В останалата му част решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева

 

Вярно с оригинала.

М.К.