Р Е Ш Е Н И Е № 1355
21.11.2019г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
- VII –ми
граждански състав
На 22.10.2019г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС
ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело № 1773 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК
Образувано
по въззивна жалба подадена от П.Ц.Я., ЕГН **********, и Д.Л.Я., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. К.Д., против Решение № 3345 от 09.10.2018г.,
постановено по гр.д. № 7481/2016 г. по описа на Районен съд- Пловдив, 8 гр.с.,
с което са отхвърлени предявените от тях против „Персенк Инвест” ООД, ЕИК
*********, искове за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от по 25 000
лева – главница за всеки един от тях – част от общо 200 000 лева, от които
120 000 лева за ищцата П. Ц.Я. и 80 000 лева за ищеца Д.Л.Я.,
представляваща обезщетение за причинени им неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие смъртта на наследодателя им Л. Д. Я. в резултат на
злополука, станала на 20.08.2012 г., през време и по повод на работа в с. ***,
обл. Пловдив на площадка за преработване на скална маса взета на концесия и
експлоатирана от „Персенк Инвест“ ООД – гр. Пловдив, в качеството му на
възложител на работата на „Елси-77“ ЕООД /работодател на пострадалия/, в
резултат на нарушения на правилата за безопасни и здравословни условия на труд,
ведно със законната лихва от датата на злополуката 20.08.2012 г. до
окончателното изплащане на сумите.
В жалбата се излагат
оплаквания за неправилност и необоснованост
на първоинстанционното решение, като
се настоява за отмяната му и постановяване на ново решение, с което
предявените искове бъдат уважени с присъждане
на сторените по делото разноски.
Ответната страна по жалбата- „Персенк Инвест” ООД,
ЕИК *********, чрез пълномощника си по делото адв.Ж.Г. , в писмен отговор на
същата и в съдебно заседание, моли обжалваното решение да бъде потвърдено с
присъждане на сторените по делото разноски.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирани лица-ищци;
касае неблагоприятното за тях първоинстанционно решение, и откъм съдържание е
редовна, поради което се явява допустима.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК
и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено
от фактическа и правна страна следното:
Производството е
образувано по субективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД,
предявени от П.Ц.Я., ЕГН **********, и Д.Л.Я.,
ЕГН **********, за осъждане на ответника
„Персенк Инвест” ООД, ЕИК *********, да
им заплати сумата от 25 000 лева – главница за всеки един от тях – част от
общо 200 000 лева, от които 120 000 лева за ищцата П. Ц.Я. и
80 000 лева за ищеца Д.Л.Я., представляваща обезщетение за причинени им неимуществени
вреди – болки и страдания, вследствие смъртта на наследодателя им Л. Д.Я., починал при трудова злополука , станала на
20.08.2012г. на обект - площадка за
преработване на скална маса в село ***, Пловдивска област, при наличието на
валидно сключен трудов договор с
работодателя „Елси-77“ ЕООД, на когото
изпълнението на строително - монтажните работи е възложено от „Персенк
Инвест“ ООД – гр. Пловдив , по силата на сключен на 18.07.2012г. договор за изработка и споразумение по чл. 18 ЗЗБУТ за взаимно
информиране и съвместно осигуряване при едновременна работа на строителна
площадка здравословни и безопасни условия на труд.
Ищците твърдят в
исковата си молба, че трудовата злополука, довела до смъртта на техния родственик
е настъпила поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника да осигури безопасни и здравословни условия
на труд на кариерата, не извършване на
инструктаж за мястото на работа и за работа с машините, не извършена проверка за изправността на
трошачната машина.
Твърдят, че са
преживели изключителни страдания от настъпилата смърт на техния родственик,
преживели са стрес и тежки психологически и психически травми.
Молят съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати исковите суми ведно
със законната лихва върху главниците от датата на деликта. Ангажират
доказателства, претендират разноски.
Ответното
търговско дружество оспорва предявените искове и настоява за отхвърлянето им
като неоснователни. Твърди,че не са налице предпоставките за ангажиране на
неговата гаранционно-обезпечителна отговорност за репариране на причинените на
ищците неимуществени вреди , тъй като не е възложител на работата , при и по
повод на която е станала трудовата
злополука, като релевира и възражение за съпричиняване на вредоностния резултат
от починалия работник.
По делото няма
спор по възприетата от районния съд фактическа обстановка,според която ищците
са наследници по закон /съпруга и син/ на Л. Я., съгласно представеното удостоверение
за наследници от 24.08.2012 г. на община Видин. От 25.06.2012г. наследодателят им е работил по
трудов договор в „Елси-77“ ЕООД , на длъжността „механик“, като със заповед № 2
на работодателя от 27.06.2012г. му е вменено трудово задължение да обслужва ремонтира и експлоатира мобилна
челюстна трошачка , марка „TESAB-10570“, както и да
провежда начален, ежедневен, периодичен,
извънреден инструктаж на служителите в предприятието. На 20.08.2012г. , на площадка
за преработка на скална маса /кариера/ в с.*** , Пловдивска област , настъпила
смъртта на Л. Я. , при привеждане
на мобилна самоходна трошачка „TESAB-10570“ в
състояние за транспортиране до обект в град
Д.. След проведеното разследване, станалата на 20.08.2012г. злополука е била
приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане на НОИ № 87 от 04.10.2012г.
От представените
в първоинстанционното производство и неоспорени от страните писмени доказателства е документално установено, че
на 18.07.2010г. от ответното „Персенк
Инвест“ООД, като възложител и изпълнителят „Елси -77“ООД е сключен писмен договор , по силата на
който изпълнителят е поел
задължение срещу платимо от възложителя
възнаграждение да извърши със своя техника претрошаване на 5000 тона скална маса в
обект кариера „Куртово Конаре“.Между страните е уговорен
срок за извършване на работата- не по-късно от един месец от датата на сключване на договора , както и
че последният се счита прекратен с
изпълнение на възложената дейност.
На 18.07.2012г.
между същите страни е сключено и споразумение за
взаимно информиране и съвместно осигуряване на ЗБУТ при едновременна работа на
строителна площадка – чл. 18 ЗЗБУТ във вр. с чл. 8 ПБТСМР, находящ се на
кариера с. ***. Между страните е уговорено, че експлоатацията и поддръжката на
трошачната машина ще бъде извършвана от „Елси
-77“ООД, както и че всяко дружество
осигурява необходимите лични предпазни средства на персонала си.
С влязло в
законна сила на 20.08.2016г. решение №673/17.05.2016г. по гр.д.№2172/2014г. по описа на РС-Русе,
ищците по делото са обезщетение от работодателя „Елси-77“ ЕООД за причинените им неимуществени вреди – болки
и страдания вследствие смъртта на наследодателя им Л. Д. Я. в резултат на трудовата
злополука, станала на 20.08.2012 г. , оценени в размер на сумата от 48 000 лева
за ищца П. Я. и от 32 000 лева за ищеца Д.Я., при
отчитане на допуснатото от работника съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от 20
%.
При така
установеното от фактическа, съдът намира предявените от ищците срещу ответника
искове по чл. 49,ал.1 от ЗЗД за неоснователни.
С тълкувателно
решение № 45/1990 г. на ОСГК на ВКС със задължителен характер е разяснено, че
макар отговорността на работодателя по чл. 200 КТ
за вреди от трудова злополука да се различава от деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД
на прекия причинител, то социалната и правна функция и на двата вида
отговорност е еднаква – възстановяване на причинените вреди от злополуката.С
оглед на това се касае за алтернативна, а не кумулативна отговорност на
последните за обезвредата им спрямо пострадалия работник.Пострадалият при
условията на чл. 200 КТ
работник, може алтернативно да търси обезщетение за причинените вреди или от прекият им причинител
по чл. 45 ЗЗД,
от своя работодател по чл. 200 КТ
или от възложителя на работата по чл.49 ЗЗД. Изборът срещу кого да насочи иска
си е предоставен на пострадалия при условията на чл. 200 КТ
работник, респ. на неговите наследници. Но този избор несъмнено е ограничен от принципа за еднократност на обезвредата ,
който не позволява да се получи два или
повече пъти обезщетение от пострадалия , респ. неговите наследници, за едни и
същи вреди, от една и съща злополука. Затова осъждането на работодателя по чл. 200 от КТ
или на прекия причинител по чл. 45 от ЗЗД
или на възложителя на работата по чл.49 от ЗЗД има мултиплициращ ефект -
погасява изцяло правото на пострадалия работник, респективно неговите наследници,
да искат втори път обезщетение за същите вреди от същата злополука от другото
неосъдено за тях лице, независимо дали то е било работодателят по чл. 200 от КТ
или пък прекият причинител по чл. 45 от ЗЗД
или възложител на работата по чл.49 от ЗЗД.В този смисъл са решение № 354/03.08.2010 г. по гр.дело № 714/2009
г., ІІІ-то г.о. на ВКС;Определение №1357/29.11.2012г. по гр.д.№747/2012г . ,ІІІ-го
г.о. на ВКС и др.
По делото е безспорно установено, че ищците са
обезщетени от работодателя „Елси-77“ЕООД по реда на чл.200 от КТ за причинените
им неимуществени вреди – болки и страдания вследствие смъртта на наследодателя
им Л. Д. Я. в резултат на трудовата злополука, станала на 20.08.2012 г., с
влязлото в законна сила на 20.08.2016г.
решение №673/17.05.2016г. по
гр.д.№2172/2014г. по описа на РС-Русе , поради което неоснователно
претендират в настоящия процес с предявените от тях искове по чл.49 от ЗЗД да получат втори път
обезщетения за същите вреди и от възложителя на работата. Да се приеме
противното, означава ищците да получат без основание два пъти обезщетение за
едни и същи вреди от една и съща злополука, което обаче не допуска лежащият на
забраната за неоснователно обогатяване - принцип на еднократност на
обезщетението за обезвреда.Ето защо предявените от тях против ответника
искове само на това основание се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени
от съда.
Независимо от горното и за пълнота на изложението следва
да се изтъкне, че в противоречие с тежестта за доказване ищците не установяват
и осъществяването на фактическия състав по чл. 49 ЗЗД за пораждане отговорността на
ответника - търговско дружество.
В процесния
случай ищците основават претенцията си срещу ответника за репариране на
причинените им неимуществени вреди , в качеството му на възложител на работата
, при която техният наследодател е загинал. В тази хипотеза и с оглед преценката на предпоставките за наличие
на неистинска солидарност за репариране
на вредите между работодателя на работника и възложителя на работата следва да
се приложат разясненията дадени в т.3 от
Постановление № 17/18.11.1963 г. по гр. д. № 18/63 г. на Пленума на ВС, според които когато по договора между
двете предприятия едното е възложило на другото определена работа, при
извършването на която настъпят вреди, за правилното разрешаване на въпроса е от
значение да се изясни същността на сключения договор. Ако съгласно договора
едното предприятие дължи на другото извършването на определена работа със свои
работници, при негов контрол и организация на работата, отговорността за
вредите от непозволено увреждане е в тежест на това предприятие. Ако обаче
организацията на работата, ръководството и контролът й принадлежи на
предприятието, чиято работа се извършва от работниците на другото предприятие,
то отговорността за непозволеното увреждане е на предприятието, чиято работа се
извършва.
В тази връзка по делото е безпорно установено, че между ответното дружество и „Елси-77“
ЕООД е бил сключен писмен договор за
изработка по чл.258 и сл. от ЗЗД, за претрошаване на скална маса в обект кариера „Куртово Конаре“ . Този договор обаче е сключен на 18.07.2010г. далеч преди
започване на работа от наследодателя на ищците на 25.06.2012г. по
трудов договор в „Елси-77“ ЕООД .Същевременно облигационната връзка между
страните по договора на изработка е прекратена на 18.08.2010г. , с изпълнение
на възложената от ответника работа за претрошаване на скалната маса и не е обвързвал страните към датата на
трудовата злополука станала на 20.08.2012г. Обстоятелството, че трудовата
злополука е станала след изпълнение на поетата по договора за изработка работа
се установява по делото и от показанията на свидетеля А. С. К., упълномощено лице по производствените въпроси в „Елси-77“ЕООД.От показанията на свидетеля е
установено също,че злополуката е станала
при привеждане от страна на Л.Я. и по нареждане на свидетеля на наетата от работодателя машината за
претрошаване на скална маса в състояние за транспортиране до обект в друго населено място.Съдът напълно
кредитира депозираните свидетелски показания, като последователни ,непосредствени и логични в
частта им, касаещи предмета на доказване, дадени от лице незаинтересовано от
изхода на правния спор.
При тези
доказателства съдът приема , че липсва възлагане на работа, в резултат на която
да е настъпила трудовата злополука , за която „Персенк Инвест“ООД отговаря.Така
по делото е безспорно установено , че по време на трудовата злополука,
наследодателят на ищците Л. Я. е
изпълнявал работа по привеждане на поверената му за управление и наета от
работодателя „Елси-77“ООД трошачна
машина до обект находящ се в друго
населено място.Техническото изпълнение на работата е извършвано от механика съобразно познанията, които е имал и при изпълнение на тази си дейност не е бил поставен в отношение на подчинение на
техническите органи на „Персенк Инвест“ООД.Работникът е изпълнявал работата
възложена му от упълномощен
представител на “Елси-77“ООД , т.е. по
възлагане и под контрола на предприятието, в което е бил на постоянна работа по
трудово правоотношение.
Ето защо само
работодателят следва да понесе отговорност за репариране на причинените от
непозволеното увреждане вреди ,за което е осъден от РС-Русе с влязлото в сила решение , а исковите претенции срещу ответника като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Като е достигнал
до същите правни изводи, районният съд е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода
на правния спор пред настоящата съдебна инстанция и представеният списък на
разноски по чл. 80 ГПК, жалбоподателите
следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемото търговско дружество направените във въззивното производство
разноски в размер от 2000 лева.
По изложените
съображения, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №3345/09.10.2018г., постановено по гр.д. №7481/2016г. по
описа на Пловдивския районен съд,8 гр.
състав.
ОСЪЖДА П.Ц.Я., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.Л.Я., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплатят на „Персенк Инвест” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, район Централен, ул. „Свети Климент“ № 12, ет. 3,
ап. 6, представлявано от управителя И.Г. Г., сумата от 2000 лева- разноски
пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните по реда и условията на чл.280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.