Р Е Ш Е Н И Е
№.................
гр. София, 29.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в
закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева в.гр.д. № 11628 по описа за 2017г.,
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
Образувано е по молба на ищеца В.М.Д. с
искане за допълване на постановеното на 26.02.2021г. решение по делото чрез произнасяне
по релевирания от ищеца довод за погасяване на процесното вземане по давност.
Насрещната страна по молбата – „Ч.Е.Б.“ АД
не изразява становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и обсъди релевираните в молбата основания, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно нормата на чл. 250, ал. 1 от ГПК
страната може да поиска да бъде
допълнено постановеното решение въз основа на молба, подадена в едномесечен
срок от връчване на решението или от влизането му в сила. За да се уважи
молбата и да се постанови допълнително решение, съдът следва да констатира дали
са налице следните кумулативни процесуални предпоставки: да е сезиран от
легитимирано лице; молбата да е подадена в едномесечен срок и да е постановено
непълно решение.
В случая молбата е подадена от
легитимирано лице и в законоустановения срок, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата е
неоснователна по следните съображения:
Молителят твърди, че постановеното решение
е непълно, тъй като съдът не се е произнесъл по релевирания в исковата молба
довод за погасяване на процесното вземане по давност. Развити са подробни
съображения, че от крайната дата на претендираните вземания – 28.03.2012г. до
приключване на устните състезания пред въззивния съд – 15.02.2018г., е изтекла
както кратката 3 годишна давност, така и общата 5 годишна давност за вземането.
Непълно е решението, което не обхваща
целия спорен предмет, като липсва формирана воля относно някой от съединените
искове /например съдът е разгледал само част от обективно или субективно
съединените искове, произнесъл се е за сума в по-малък размер от потърсената и
др./ или допълнителните искания на страните. Допълване на съдебния акт по реда
на чл. 250 от ГПК се допуска, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане,
а не по доводите на страните. В случая обаче твърденията за непроизнасяне на
съда по довод на ищеца са оплаквания, с които същият се стреми по същество към
ревизиране на правния резултат, което е недопустимо в производството по чл. 250
от ГПК, нямащо за предмет въпроси относно правилността на съдебния акт. За да стигне до този извод съобрази следното:
Съдът е бил сезиран с отрицателен
установителен иск за недължимост на парично вземане, като в исковата молба
ищецът е навел няколко довода срещу претенцията на ответника, включително и че
вземането е погасено по давност. Следва да се посочи, че при отрицателните
установителни искове, правото, което е
негов предмет, се отрича без оглед на конкретно правопораждащо го основание, а
с оглед на всички възможни до приключване на устните състезания основания, тъй
като основанието като индивидуализиращ белег при този иск е ирелевантно. Оспорването
на вземането с правоизключващо, а в условията на евентуалност и с правопогасяващо
възражение, не обуславя извод, че е налице обективно съединяване на искове. При
въведени множество доводи на ищеца срещу съществуването на вземането не е
налице обективно съединяване на искове, а един единствен иск, с предмет
претендираното от ответника извънсъдебно субективно право, т.е., обстоятелството,
че ищецът твърди недължимост на вземането на повече от едно основание не
променя факта, че е предявен един иск.
В аспекта на изложеното се налага извод,
че оспорването на вземането по довод за изтекла давност като правопогасяващо
средство за защита на спорното право не представлява самостоятелна претенция,
по която съдът дължи произнасяне в диспозитива на съдебния акт. По същото
следва да е налице произнасяне в мотивите на акта – чл. 236, ал. 2 от ГПК. В
случай, че възражението е основателно, това ще се отрази на крайния резултат. При
изложените в настоящата молба твърдения се налага извод, че молителят цели
пререрашаване на спора с произнасяне по правопогасяващо възражение, което е
недопустимо в производството по чл. 250 от ГПК. Непроизнасянето по доводи и
възражения на страните от съда, постановил съдебното решение, сочи на
евентуална негова неправилност, която не може да бъде отстранена от същия съд
/чл. 246 от ГПК/, а подлежи на проверка по реда на инстанционния контрол.
По тези съображения съдът приема подадената
молба за неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 250 от ГПК на В.М.Д. за допълване на решението от 26.02.2021г., постановено по в.гр.д № 11628/2017г.,
по описа на СГС, ГО, II А въззивен състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията
на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.