Определение по адм. дело №756/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.248 от ГПК вр. чл.144 от АПК.

Производството по делото е образувано по жалба от З. М. С. от [населено място], ул „Огнян Михайлов“ №71, чрез адв.С. Ш. от АК-Плевен, със служебен адрес [населено място], ул „Марин Боев“ №81, против Заповед №285з-318, екз.3 от 2.09.2025 год., издадена от Началник РУ-Кнежа при ОД на МВР-Плевен.

По жалбата е постановено Решение №3233/23.10.2025 год., с което съдът е: ОТМЕНИЛ Заповед № 285з-318/2.09.2025 год. на Началник на РУ-Кнежа и ИЗПРАТИЛ преписката по заявление № 285000-2080/28.07.2025 год., подадено от З. М. С. от [населено място], [улица], на началника на РУ-Кнежа за произнасяне при спазване указанията, дадени с мотивите на решението, като е ОПРЕДЕЛИЛ срок за изпълнение на решението - 1 /месец/ от влизане в сила на настоящия съдебен акт. С решението ОД на МВР-Плевен е осъдена да заплати в полза на З. М. С. от [населено място], [улица]съдебно-деловодни разноски в размер на 10/десет/лева; ответникът ОД на МВР-Плевен е осъден да заплати в полза на адв.С. Ш. от АК-Плевен, със служебен адрес [населено място], ул „Марин Боев“ №81, л.№**********, разноски за един адвокат, представлявал жалбоподателя в съдебното производство на основание чл.38 от ЗА, в размер на 1000 /хиляда/ лева.

В срока за оспорване на решението е постъпила молба с вх.№6234/31.10.2025 год. от ответника, за изменение на Решение № 3233/23.10.2025г. по адм.д. № 756 2025г. по описа на АС-Плевен, в частта за разноските. Посочено е в молбата, че така присъдения размер [рег. номер]. за адвокатско възнаграждение е прекомерен и непропорционален на действително предоставената на жалбоподателя правна помощ, поради което моли да бъде редуциран. Сочи, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Разгледано е в едно съдебно заседание. Не са разпитвани свидетели. Не са събирани допълнителни доказателства В съдебното производство жалбоподателят е бил представляван от адвокат безплатно при условията на чл. 38, ал.2 от ЗА. Счита, че така посочените обстоятелства не обосновават дори и минималния размер на адвокатско възнаграждение, а обуславят определянето му под минимума, съгласно Решение на СЕС от 25 януари 2024 г., постановено по дело С-438/2022 г. Моли съда да измени решението си в тази част, като определи съответстващ на обема и спецификата на предоставената правна помощ адвокатски хонорар.

Упълномощеният от жалбоподателя адвокат е депозирал отговор на молбата с вх.№6458/11.11.2025 год., в който е посочил, че предоставената от него правна помощ е постигнала целения с жалбата резултат, а именно –отмяна на атакувания акт. Сочи, че е предоставил на своя клиент устни консултации преди да е започнало съдебното оспорване, изготвил е самата жалба и е представлявал процесуално жалбоподателя. Като присъденият хонорар е в размер на минимума, предвиден в Наредбата. Моли да се остави без уважение молбата.

Съдът намира молбата за изменение на постановеното решение в частта на разноските за допустима, но неоснователна, поради следните съображения:

В Решение на СЕС по дело № С-438/22 от 25.01.2024 г., на което се позовава молителят в настоящото производство, се съдържат съображения, че съдът оставя на националния съд да прецени дали са допустими минимални прагове за цена на услуги, определени от орган на сдружение на предприятия, които предоставят тази услуга и имат антиконкурентен интерес, т. е. да формулира изключения от принципната забрана по член 101 ДФЕС. СЕС в т. 39 от решението си е изтъкнал, че в правомощията на националния съд е да установи, че ограниченията на конкуренцията, произтичащи от наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не могат да се считат за присъщи на преследването на легитимни цели, националната правна уредба, която придава задължителен характер на тази наредба, би била несъвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС. Следователно, националният съд може да не приложи минималните размери за адвокатски възнаграждения по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, само ако установи, че присъждането на поискания размер на адвокатски хонорар ограничава конкуренцията. Ако обаче присъждането на поискания размер на адвокатско възнаграждение в минимален и над минимален размер по цитираната наредба е необходимо средство за постигането на легитимна цел от общ интерес и самата цел няма антиконкурентен характер, тогава съдът следва да приеме, че наредбата е приложима и съвместима с чл. 101 § 1 от ДФЕС във връзка с чл. 4 § 3 от ДФЕС.

Наредбата за заплащането на правната помощ, приета въз основа на чл. 37 от ЗПП не създава условия за конкуренция между юрисконсултските възнаграждения, които се следват на процесуалните представители на държавните и общински администрации и заплащането на адвокатски услуги въз основа на сключени договори за правна защита и съдействие между гражданите и техните пълномощници. При липса на конкуренция, легитимната цел, която се преследва от Наредба № 1/09.07.2004 г. е "... осигуряването на качествени юридически услуги за обществото. Тя счита, че въвеждането на минимален размер на възнаграждението може да преследва тази цел и да бъде пропорционално, когато то гарантира на адвоката достатъчен доход, който да му позволи да живее достойно, да предоставя качествени услуги и да се усъвършенства. " /т. 16 от решението на СЕС по дело С-438/22/. Не е налице ограничаване на конкуренцията между адвоката, който е самоосигуряващо се лице с частна адвокатска практика и юрисконсулта, представляващ ответника, който е държавен служител, назначен по служебно правоотношение в съответната администрация срещу възнаграждение.

Съгласно мотивите в Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч. гр. дело № 991/2024 г. на ВКС, ГО, които се споделят и от настоящия съдебен състав, националният закон задължава съда да отхвърли възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г., или ако възражението е основателно - да намали отговорността на страната, предизвикала спора, до минимално определения размер. Ето защо и зачитайки решението на СЕС, всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, но само ако се установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен.

В конкретния случай липсва надценяване на адвокатския труд, тъй като упълномощеният от оспорващото лице адвокат е депозирал жалба, в която подробно и изчерпателно е изложил доводи и съображения за незаконосъобразност на заповедта, с която Началникът на РУ-Кнежа е отказал да издаде исканото разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприси за тях за самоотбрана. Явил се е в проведеното съдебно заседание и е защитил интересите на представляваното от него лице. Присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, освен че е обичайно за пазара, е и в минималния размер, определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Горните съображения мотивират съда да приеме, че искането за изменение на постановеното решение в частта на разноските е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

По посочените аргументи и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на Началник РУ-Кнежа при ОД на МВР-Плевен, чрез юрисконсулт Г. К., обективирано в молба с вх.№6234/31.10.2025 год., за изменение на Решение № 3233/23.10.2025г. по адм.д. № 756 2025г. по описа на АС-Плевен, в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИСИ от определението да се изпратят на страните.