РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Бургас, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120106618 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от ЗД”Бул Инс” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. против Н. А. К., ЕГН ********** от
*** за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 330.76 лева обезщетение за
причинени щети на л.а.“Мерцедес Б 180“, рег. № ***, в това число и ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 21.04.2019г. в гр.Бургас, на ул.“Христо Ботев“ до
ДНА е реализирано ПТП с участието на л.а.“Тойота Рав 4“, рег. № ***, със собственик и
водач Н. А. К. и л.а.“Мерцедес Б 180“, рег. № ***, собственост на А. П. М., управляван от Д.
Н. М.. Инцидентът е по вина на ответницата, която при управление на своя автомобил, е
навлязла частично в съседна дясна пътна лента и блъснала движещия се там л.а.“Мерцедес“,
след което е напуснала мястото на ПТП, без да уведоми органите на МВР. Вследствие на
ПТП са нанесени материални щети на ударения лек автомобил. Л.а.“Тойота“, рег. № *** е
бил застрахован по застраховка ГО в “Бул Инс“ АД с валидно действаща застрахователна
полица. Заведена е при застрахователя щета от водача на увредения лек автомобил, щетите
са оценени на 305.76 лева и застрахователят ги е изплатил на правоимащия. Виновната
водачка е напуснала ПТП. С изплащане на обезщетението ищецът на основание чл.500, ал.1,
т.3 КЗ е встъпил в правата на увреденото лице, които то има срещу причинителя на вредите
до размера на платеното, ведно с ликвидационните разноски. С тези мотиви ищецът моли
исковете да се уважат.
Исковете са с правно основание чл. 500, ал.1, т.3 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответницата е подала отговор в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва исковете.
Заявява, че не са налице предпоставките на чл.500, ал.1, т.3 КЗ за ангажиране на регресната
й отговорност. Със съдебно решение по НАХД № ***г. е отменено НП в частта, в която на
ответницата е наложено наказание за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП, на основание
чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП. Съдът е приел, че ударът между двата автомобила е останал
незабелязан и не се установява вината на санкционираното лице, защото у него е нямало
съзнание за възникналото ПТП. Следователно е отпаднала отговорността на ответницата
относно напускането на мястото на ПТП. По тази причина разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3
КЗ не може да се приложи. Моли се исковете да се отхвърлят.
1
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че между страните е била сключена комбинирана застрахователна
полица “Гражданска отговорност на автомобилистите“ за вреди от управлението на лек
автомобил “Тойота“, с рег. № ***, собственост на ответницата, с период на
застрахователното покритие от 15.05.2018г. до 14.05.2019г.
Доказва се настъпването на процесното ПТП, за което също няма и спор по делото.
Изготвен е протокол за ПТП № ***г., в който е записано, че на 21.04.2019г. ответницата,
управлявайки автомобила си, е навлязла частично в съседна дясна пътна лента и е блъснала
движещия се в тази лента л.а. Мерцедес Б 180, рег. № ***, управляван от Д. Н. М.. От удара
на този автомобил са причинени щети по предна лява врата, преден ляв калник и ляво
огледало. Изрично е отразено в протокола за ПТП, че ответницата е напуснала
местопроизшествието, поради което не е изпробвана за алкохол и наркотични вещества.
Протоколът е съставен в 14.48 часа, докато самото ПТП е станало малко по-рано, в 14.10
часа. Протоколът е подписан без възражения от ответницата.
Следователно, доказва се според БРС, а и не е било спорно по време на делото, че
вината за процесното ПТП е на ответницата, която е допуснала автомобилът й при
движението си да навлезе частично в съседната дясна лента на пътя и да блъсне движещия
се там друг лек автомобил. Не са спорни и вредите, а именно увредени предна лява врата,
преден ляв калник и ляво огледало. Не е спорна и стойността на вредите по автомобила.
Налице е извършен деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, от който са нанесени материални щети
на ударения автомобил. Автор на деликта е ответницата, която е подписала без възражения
протокола за ПТП.
Доколкото ответницата, застраховано лице по застраховка ГО е виновно причинила
ПТП-то, собственикът на ударения автомобил е предявил претенция към застрахователя по
ГО на деликвента, бил е направен по този повод опис на щетите и те са оценени от ищеца на
305.76 лева. Няма спор, а и се установява от приложеното платежно нареждане, че
застрахователят е платил на увреденото лице сумата от 305.76 лева на 17.05.2019г.
Тази сума, ведно с ликвидационните разноски в размер на 25 лева, или общо 330.76
лева, сега се претендира с настоящия иск, предявен от застрахователя по ГО против
деликвента. Основанието на иска по чл.500, ал.1, т.3 КЗ е, че ответникът, виновно причинил
ПТП, е напуснал мястото на настъпване на местопроизшествието преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата. Уважаването на този иск е предпоставено от
установяване, че между страните е съществувало действително застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“; че е осъществен фактическият състав на твърдения от ищеца деликт; че
ответникът е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение
по пътищата, а посещението на произшествието от тях е било задължително по закон; че
ищецът е заплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер, равен на
стойността на причинените от ПТП имуществени вреди.
2
Както беше установено, виновна за процесното ПТП е ответницата, която е
нарушила правилата за движение по пътищата и е ударила с автомобила си другия
автомобил, управляван от Д. Н. М.. От удара са нанесени материални щети по автомобила.
Ответницата е застрахована по застраховка ГО с ищцовото дружество, което е платило
обезщетение за репарация на вредите на увреденото лице. Съгласно чл.500, ал.1, т.3 КЗ
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина. Случаите на задължително посещаване на местопроизшествието от
органите за контрол на движение по пътищата са изчерпателно изброени в чл.125 ЗДвП,
сред които и хипотезата, в която е налице разногласие между участниците в произшествието
относно обстоятелствата, свързани с него (т.7 на чл.125 ЗДвП).
Съгласно чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
Съдържанието на задълженията му, в случай, че при произшествието са причинени само
имуществени вреди, е поставено в зависимост от това, дали между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, или такова съгласие
липсва. В първия случай участниците в ПТП са длъжни да преместят превозните средства,
така че да не възпрепятстват движението и да попълнят своите данни в двустранен
констативен протокол за пътнотранспортното произшествие (чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ ЗДвП), а
във втория – без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и да изпълняват дадените им указания (чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП). На
това дължимо от участниците в ПТП поведение във втория случай е съответно
задължението на органите по контрол на движение по пътищата, уредено в чл.125, т.7 ГПК,
да посетят мястото на произшествието. Именно такова е съотношението между
разпоредбите на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ и чл.125, т.7 ЗДвП (в редакцията след изменението с
ДВ, бр. 101 от 2016 г., действаща и към датата на процесното ПТП), независимо от
разликата в използваните изрази за описание на хипотезите (“няма съгласие“ и “има
разногласие“). Те касаят един и същ случай, като уреждат задълженията на различни
субекти и постановяват, че органите по контрол на движение по пътищата са задължени да
посетят всяко произшествие, за което са уведомени, че между участниците липсва съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него.
Приложението, както на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ ЗДвП, така и на
чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП, предполага участникът в ПТП да е изпълнил задължението си
да спре след настъпването му (чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП). Основание за този извод дава
логическото тълкуване на трите норми във връзка една с друга, с оглед което само ако е
3
останал на място, участникът в ПТП може да изрази отношение към обстоятелствата
свързани с него, съответно да попълни двустранен констативен протокол или да е адресат на
задължението да не напуска мястото на произшествието. В настоящия случай ответницата,
продължавайки движението си без да спре след настъпване на ПТП, не е изпълнила
основното си задължение по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП. С действията си, тя е възпрепятствала
изразяване на отношение от двамата участници относно обстоятелствата, свързани с ПТП и
пораждане на следващите се от наличието или липсата на съгласие задължения по чл.123,
ал.1, т.3 ЗДвП. От това свое противоправно поведение, ответницата не може да черпи
благоприятната за нея последица да не възникнат посочените задължения.
Доколкото ответницата е продължила движението си без да спре, между нея и
водачката на ударения автомобил не би могло да има съгласие относно обстоятелствата по
ПТП по смисъла на чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ ЗДвП, т. е. идентичност в съдържанието на
твърденията на участниците в ПТП относно обстоятелствата, които подлежат на вписване в
двустранния констативен протокол. Релевантният момент, в който участниците в ПТП
следва да установят дали между тях има съгласие, или не, е непосредствено след настъпване
на произшествието.
Така за случая, при съобразяване на принципа, че ответницата не може да черпи
благоприятни последици от неправомерното си поведение, остава приложима втората
алтернатива, при което неспирането на мястото на произшествието следва да се приравни на
хипотезата на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП, уреждаща случая, когато между участниците в
ПТП няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Приложимата норма
регламентира задължение на всеки от участниците за бездействие – да не напуска мястото
на произшествието. Ответницата, доколкото не е изпълнила по-голямото по обем
задължение да спре след настъпването на ПТП, е в неизпълнение и на това по-малко по
съдържание задължение за бездействие. Както по-горе беше посочено, при липса на
съгласие относно обстоятелствата по ПТП, посещението на компетентните органи на МВР е
задължително съгласно чл.125, т.7 ЗДвП.
В обобщение, ответницата е напуснала мястото на произшествието преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, а посещението им на мястото на
произшествието е било задължително по закон, при което обсъжданата предпоставка за
ангажиране на регресната й отговорност е налице. Не са въведени твърдения и от
доказателствата по делото не се установява да е било наложително на ответницата да бъде
оказана медицинска помощ или тя да е напуснала по друга неотложна причина, при което
регламентираното от чл.500, ал.1, т.3 КЗ изключение не е налице.
Наистина е налице решение № ***/21.10.2019г. на БРС по НАХД № ***г., с което по
жалба на К. съдът е отменил наказателното постановление, с което й е наложена глоба от 50
лева и лишаване от право да управлява МПС за един месец, за нарушение по чл.123, ал.1, т.1
ЗДвП, а именно че като участник в ПТП не е спряла, за да установи какви са последиците от
произшествието. Съдът е счел, че К. в случая не е била със знанието, че участва в ПТП,
понеже не е усетила съприкосновението на своя автомобил с ударения автомобил. Ето защо
4
не се установява вината й и извършеното от нея деяние не е административно нарушение,
тъй като липсата на вина води до несъставомерност на деянието. В тази връзка настоящият
съдебен състав намира, че посоченото решение е обективен факт, но то не обвързва БРС при
решаване на настоящия граждански спор. Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В този смисъл е и разпоредбата на чл.413, ал.2 НПК. Това обаче не се отнася до съдебните
актове, които са постановени по реда на ЗАНН. Приетото с тях не обвързва гражданския
съд, който разглежда последиците от деянието, обсъждано в административно
наказателното производство. Следователно в случая обстоятелството, че издаденото против
ответницата наказателно постановление е отменено отчасти е ирелевантно, защото
отпадането на административно наказателната отговорност не води и до отпадане на
гражданската отговорност. Решението е по ЗАНН, с него се отменя НП, то не е присъда или
споразумение, издадени или одобрявани от наказателния съд. Следователно решението по
посоченото НАХД не е задължително за настоящия граждански съд, тъй като не е налице
хипотезата на чл.300 ГПК. Гражданският съд не е обвързан и от мотивите на това решение,
понеже мотивите нямат сила на пресъдено нещо.
Следователно настоящият съдебен състав следва да изгради собствени изводи за
фактите, релевантни по приложението на регресния иск по чл.500, ал.1, т.3 КЗ. А тези
изводи, въз основа на данните по настоящото дело, сочат, че виновна за ПТП-то е
ответницата, която не е спряла веднага след удара, а е продължила да управлява своя
автомобил. Така тя е напуснала мястото на ПТП, което обстоятелство е изрично отразено с
протокола от полицейския служител. Без значение е дали тя е разбрала, че е ударила другия
автомобил и не. Ответницата е водач на МПС и по времето, докато тя го управлява, е
длъжна да следи с повишено внимание пътната обстановка. Ако беше проявила нужното
внимание, тя би забелязала, че нейният автомобил се е осуркал в другия автомобил и му е
причинил щети. Ето защо се налага извод, че тя не е спряла при удара, колкото и лек да е
бил той, а е продължила да се движи и така всъщност е напуснала местопроизшествието. Не
е доказват уважителни причини за това й поведение. Налице са основания за регресната й
отговорност.
Както беше установено, ищецът – застраховател по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност“ на автомобилистите е заплатил застрахователно обезщетение за
вредите, виновно причинени от ответницата при ПТП. След като застрахователят е платил
обезщетението, той има правото да иска връщането му от ответницата, която е напуснала
местопроизшествието.
Следва решение, с ответницата се осъди да заплати на ищеца сумата от 330.76 лева
обезщетение, от които 25 лева за ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до изплащането.
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответницата трябва да се осъди
да заплати на ищеца разноски в размер на 50 лева за държавна такса.
5
Мотивиран така, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. А. К., ЕГН ********** от *** да заплати на ЗД”Бул Инс” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. на
основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ сумата от 330.76 лева /триста и тридесет лева и седемдесет и
шест стотинки/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение от 305.76 лева по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ за имуществените вреди, причинени
на лек автомобил “Мерцедес Б 180“, с рег. № *** от управление на лек автомобил “Тойота“,
с рег. № *** при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 21.04.2019г. в гр. Бургас и
ликвидационни разноски от 25 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 330.76
лева от подаване на исковата молба – 30.07.2021г. до окончателното й заплащане, което
обезщетение се дължи от ответницата поради напускане от нейна страна на мястото на
настъпването на местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение
по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
ОСЪЖДА Н. А. К., ЕГН ********** от *** да заплати на ЗД”Бул Инс” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. сумата
от 50 лева /петдесет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Впрно с оригинала.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
6