Р
Е Ш Е
Н И Е
№___
гр.София, 14,06,2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 14865 по описа за 2016год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Д.П.Д. ***“ АД
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника за сума в размер на 50000лв.,
представляваща З.обезщетение за неимуществени вреди по повод възникнало на
20,12,2011год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законна лихва върху
сумата от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 20,12,2011год., около
14:30 часа, в град Луковит, на ул. „*******, в посока град София, водачът на лек
автомобил, с марка „Тойота“, модел „Корола“, с рег. № *******– М.А.В., е
нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което е реализирала
ПТП с управлявания от ищеца лек автомобил, с марка „Фолсваген“, модел „Кади“, с
рег. № *******. Твърди се вследствие на инцидента ищецът да е претърпял
неимуществени вреди, описани в исковата молба. Образувано е НП №
ЗМ-370/2011год. по описа на РУП-Луковит, пр.пр. № 1209/2011год. по описа на
РП-Луковит, прекратено с Постановление от 10,05,2012год. на осн. чл. 243, ал.1,
т.1 вр. чл. 24, ал. 1, т.9 от НПК. Поддържа се деликтната отговорност на
виновния водач да е застрахована при ответното дружество, поради което за
увредения е възникнало право да претендира обезщетение пряко от застрахователя
на делинквента. При застрахователя е заведена щета №**********, по която е
отказано плащане на З.обезщетение – обстоятелство, обуславящо интерес от исковата
претенция.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът- ЗД „Б.И.“ АД в указания
законоустановен срок по реда на чл.367-373 от ГПК излага становище за
неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на З.правоотношение
по застраховка гражданска отговорност, която покрива деликтната отговорност на виновния
водач към датата на пътнотранспортното произшествие. Оспорва да е налице
противоправно деяние. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. При
условията на евентуалност релевира възражение съпричиняване от пострадалия,
който е пътувал без поставен предпазен обезопасителен колан. При условията на
евентуалност оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди като завишен и несъответстващ на чл. 52 от ЗЗД. Оспорва характера и вида
на твърдените увреждания и наличието на причинна връзка между тях и инцидента.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и от констативен
протокол за ПТП с пострадали лица с №29/20,12,2011год., съставен от ОД на МВР- Луковит, се установява настъпването
на процесното ПТП на 20.12.2011год. в гр.Луковит, на ул.*******, с участието на лек автомобил „Тойота“, модел „Корола“, с рег. № *******,
управляван от водачът М.А.В. и лек автомобил, с марка „Фолксваген“, модел
„Кади“, с рег. № *******, управляван от
ищеца. Посочено е пострадал наред с други лица да е и лицето Д.П. Д., с работна диагноза контузия на
гръден кош и охлузна рана.
С постановление за прекратяване
на наказателното производство от 10,05,2012год. е прекратено наказателно
производство по ДП №ЗМ-370/2011год. по описа на РУ „Полиция“-Луковит,
пр.пр.№1209/2011год. по описа на Районна прокуратура Луковит водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр.чл.342, ал.1
от НК, което не е пречка за преценка в настоящото производство наличие на
предпоставките за осъществено противоправно деяние.
За установено по делото съдът намира наличието на валидно
възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка
Гражданска отговорност за водача на лек автомобил Тойота, модел Корола към
датата на застрахователното събитие/ постановено определение по реда на чл.146
от ГПК в закрито съдебно заседание
проведено на 21,09,2017год.
От изслушаното по делото заключение на съдебна,
автотехническа експертиза, прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт се установява механизма на процесното произшествие, а
именно: На 20.12.2011година, около 14,30часа, в град Луковит, М.А.В.
като водач на лек автомобил –Тойота, модел Корола, с peг.
№ *******, е управлявала същото по улица Възраждане, с
посока към град София като в района на № 2А, предприема маневра ляв завой за
навлизане в паркинга на ресторант „Родина“, при което навлиза в лентата за
насрещно движение, не пропуска насрещно движещото се моторно превозно средство
- Фолксваген Кади, с рег.№ *******, управлявано от Д.П.Д. и реализира
пътнотранспортно произшествие. Мястото на произшествието е на праволинеен
участък с дължина около 600 м, предшестван от десен завой, с асфалтово покритие,
предназначен за двупосочно движение, с налични три пътни ленти, всяка с
широчина от 3,60 метра. Причините за настъпване на произшествието
са субективните действията на водача на лек автомобил Тойота Корола, с органите
за управление на автомобила - кормилна и спирачна уредба, който навлиза в
лентата за движение на насрещно движещия се автомобил Фолксваген Кади, без да осигури
предимство. Скоростта на движение на автомобил Тойота преди настъпване на ПТП е
17,7км.ч.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че при произшествието ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: Контузия на гръдния кош. Кръвонасядания и охлузвания по тялото.
Съгласно представените писмени доказателства
по делото същите кореспондират с механизма на процесното пътнотранспортно
произшествие-вътреавтомобилна травма на водач, при челен сблъсък с друг лек
автомобил и се дължат на контакт на тялото с интериора на купето. По спешност
ищецът е транспортиран до ФСМП-МБАЛ-Луковит, поради оплаквания от болки в
гърдите и кръста. Направени са рентгенови снимки, с констатации да не са
налични травматични увреди. Извършена е консултация с хирург. Назначена е венозна
инфузия с обезболяващи и спазмолитици. Предписана е терапия за дома. Поради хронично
сърдечно заболяване и наличие на кардиостимулатор на ищеца е направено ЕКГ с
резултат за липса на данни за остри коронарни нарушения. Болките и страданията,
които е търпял ищеца са били най-интензивни непосредствено след травмата в
първите 8-10 дни с постепенно затихващ характер. Обичайният възстановителен
период при подобен род травми, предвид и придружаващите заболявания е
около15-20 дни.
От събраните гласни доказателства, чрез разпит на
св.Г., се установяват неимуществените вреди за ищеца.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателствен
материал съдът намира, че е налице осъществено противоправно деяние от водача
на лек автомобил -„Тойта“, съобразно чл. 25, ал.(1) от ЗДВП /Дв.бр.48/2011год./,
съгласно които тектове водачът на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение. При извършване
на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат
по нея-чл.25, ал.2 от ЗДВП.
Установи се реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние.
Презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена. Ето защо съдът намира, че е налице
фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение
в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото
лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
При определяне на размера на обезщетенията за
неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от
значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: №
749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по
т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ
т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
"неимуществени вреди включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава".
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД
на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния
еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от увредения
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 8 000лв. При
определяне на същите съдът съобрази характера на причинените физически
увреждания- Контузия на гръдния кош и кръвонасядания и охлузвания по тялото. Тези увреждания са причинили
на пострадалия болки и страдания като възстановителния период е от около 15-20
дни, възрастта на пострадалия/67години
към датата на деликта, утежняващ фактор за възстановяването/, липсата на данни
за остатъчни увреждания. От значение е и психичното
отражение от реализирания деликт върху
увредения-/ при всички случай претърпян инцидент от ПТП оказва негативно
психоемоционално отражение върху пострадалия/.
Спорно между страните е настъпването на описаните
в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в наличие на фрактура на VІІ-VІІІ ребро вляво, фрактура на
зигоматичната кост в ляво, счупване на
2,3,4 зъб на горна челюст в ляво, разкъсно контузна рана на горната устна,
хематом в областта на дясна подключица.
От съвкупната преценка на събраните гласни
доказателства съдът приема твърдения факт за реализирани неимуществени вреди от
посочените травматични увреждания да не е установен. В този смисъл заявеното от
вещо лице по съдебномедици.ка експертиза в съдебно заседание от 14,05,2018год.
Налице е противоречие между констатациите в амбулаторен лист при преглед по
спешност в МБАЛ Луковит и амбулаторен лист, издаден от общо практикуващ лекар
същия ден на 20,12,2011год. Относно липсата на фрактури на ребрата и
зигоматичната кост се сочи при прегледа на ищеца по спешност същия да е
консултиран с хирург и при извършена рентгенография да не са налице данни за
фрактури. Рентгенолог констатира фисура на ребра и на зигоматичната , яблъчна
кост на лицето в ляво на следващия ден
след ПТП, но няма консултация със специалист, който да констатира посоченото
увреждане. Действително за съда е от
значение фактът на налична увреда, независимо дали медици.ката документация е
оформена надлежно, но тъй като самата констатация на увредата се извършва от
специалист, то не може да бъде кредитирано
за безспорно установено при ищеца наличие на фисури на ребрата и
яблъчната кост, доколкото посочените диагнози са коментирани от лица без
съответната специализирана компетентност. Още повече, че са поставени на
ищеца след като същия е прегледан по спешност от хирург в МБАЛ Луковит и след
извършена рентгенова снимка. Макар и съставените документи впоследствие да са в
период близък до произшествието, то за нуждите на процеса не могат да бъдат
кредитирани като установяващи безспорно наличието на увреждането и връзката му
с ПТП. Не се установи при пострадалия и
счупване на резците по аналогични съображения, а от друга страна и поради
фактът, че същите увреждания не са установяват и от събраните гласни
доказателства. Свидетелката Г., която е
посещавала ищеца непосредствено след ПТП не сочи да е имал счупени зъби, а проблемите с болки
в гърдите безспорно могат да се свържат с контузията на гръдния кош. Данните за
„забавяне на говора“ при ищеца не могат да се свържат с процесното ПТП. Ето защо и въпреки принципната възможност
тези увреди да могат да бъдат получени в резултат на произшествието, съдът
приема да не са установени съобразно нормата на чл.154 от ГПК.
Неоснователно е възражението на
ответника за съпричиняване съобразно чл.51, ал.2 от ЗЗД поради непоставяне от
страна на ищеца на обезопасителен колан. Не е спорно ищецът по време на
инцидента да е бил без колан, но предвид установените кардиологични проблеми и
по аргумент на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДВП същия не е имал задължение да поставя
такъв. Отделно от изложеното не са ангажирани доказателства от ответната
страна, установяващи възможността при използване на колан да бъде осуетена
възможността за получаване на увредите
при ищеца.
Съобразно изложеното исковата
претенция следва да бъде уважена в посочения размер и отхвърлена за горницата
като неоснователна. Възражението за давност
е неоснователно, тъй като приложимата пет годишна давност съобразно
чл.197 от КЗ/отм./ от датата на събитието до ИМ/ не е изтекла.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта -20.12.2011год. до окончателното
изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на
осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ/отм./. Релевираното възражение на
ответника за изтекла погасителна давност относно претенцията за лихва е
основателно. Приложима е нормата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД или претенцията за
лихва се погасява с тригодишна давност. Ето защо и с оглед депозиране на
исковата молба на 29,11,2016год. непогасена по давност е претенцията преди
29,11,2013год., поради което за периода от 20,12,2011год. до 28,11,2013год.
претенцията следва да бъде отхвърлена като погасена по давност.
По
разноските:
Ищецът е
освободен от плащане на държавни такси на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички дължащи се
такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно
уважения размер на иска следва да се присъдят в общ размер на 371,20лв., от
които 320,00лв., представляващи държавна такса и 51,20лв. от общо
320,00лв.-в.л.
Предвид изхода от спора, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК разноски се дължат на ищеца, но не са извършени, поради което
не се присъждат.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 1873,20лв. от общо 2230,00лв., от които 200,00лв.-в.л. и 2030,00лв.-адв.
възнаграждение./Възражението на ищеца на осн.чл.78, ал.5 от ГПК е основателно с
оглед фактическата и правна сложност на делото, вид извършени процесуални
действия, брой проведени с.з., поради което определя адв. възнаграждение по
реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ съобразно цената на исковата претенция в размер на
2030,00лв./
На
осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.В. не се присъжда адв.възнаграждение, тъй като
по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, от който да е
видно как е уговорено.
Мотивиран
от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно д. „Б.и.“АД, с ЕИК *******, с
адрес ***, съд.адрес *** да заплати на Д.
П.Д., с ЕГН: **********, със съд.адрес: ***-13, офис 5 на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.84, ал.3 от ЗЗД сумата от 8000,00лв.,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало
на 20.12.2011г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху
тази сума от 29.11.2013г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 8000,00лв. до пълния
предявен размер от 50000,00лв. като неоснователен, както и претенцията за
законна лихва, за периода 20,12,2011год. до 28,11,2013год. поради давност.
ОСЪЖДА Застрахователно д. „Б.и.“АД, с ЕИК *******, с
адрес ***, със съд.адрес:*** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 371,20лв. – разноски.
ОСЪЖДА Д. П.Д., с
ЕГН: **********, със съд.адрес: ***-13, офис 5 да заплати на Застрахователно д.
„Б.и.“АД, с ЕИК *******, с адрес *** на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 1873,20лв. -разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: