О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …..………../…………...2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
МЛ. С. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от съдия Петкова
частно гражданско дело № 1087 по описа за
2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 21781/16.03.2020 г., подадена от „Час Секюрити“ ЕООД, чрез
адв. К.М., срещу Определение № 3290/26.02.2020 г., постановено по гр. дело № 19704/2019
г. на Варненски районен съд, с което върната исковата молба и е прекратено
производството по делото, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
В жалбата се излага становище за неправилност на постановения акт, като се
моли за неговата отмяна. Жалбоподателя се позовава на нарушение на
процесуалните правила от страна на първоинстанционния съд, посредством отказ да
бъде продължен срок за довнасяне на държавна такса. Сочи, че за неоценяеми искове се дължи държавна такса в размер между 30
и 80 лева по всеки един иск, като по делото вече е внесена държавна в размер на
80 лева, която според него е достатъчна за разглеждането на един или два от
предявените искове.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид
следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане от настоящия състав на ВОС.
Разгледана по същество частната жалба е основателна, по следните
съображения:
Варненският районен съд е сезиран с искова молба от „Час Секюрити“ ЕООД, чрез адв. К.М. *** АД (в несъстоятелност) и
Р.Г.С., с която са предявени кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 124, ал. 4 от ГПК.
Първоинстанционният съд е
констатирал, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК,
поради което с разпореждане № 1111/10.01.2020 г. е дал указания на ищеца да
отстрани констатираните нередовности.
В указания от съда срок е постъпила уточняваща молба вх. № 9438/03.02.2020
г., с който ищеца е направил уточнение на предявените искове, като е
конкретизирал същите за установяване на: 1) неистинност на оформената от
Величка Христова Колева, на длъжност призовкар при
Административен съд – Варна, разписка за връчване на „Час Секюрити“
ЕООД на съобщение, съставено на 14.09.2018 г. и изходирано
от ВОС на 17.09.2018 г., с приложен препис от искова молба по т. д. № 979/2018
г. по описа на ВОС; 2) неистинност на оформената от Величка Христова Колева, на
длъжност призовкар при Административен съд – Варна,
разписка от 19.09.2018 г. за залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК; 3)
неистинност на оформената от Величка Христова Колева, на длъжност призовкар при Административен съд – Варна, разписка за
връчване на „Час Секюрити“ ЕООД на призовка,
съставена на 07.01.2019 г. и изходирано от ВОС на
08.01.2019 г. за открито съдебно заседание по т. д. № 979/2018 г. по описа на
ВОС; 2) неистинност на оформената от Величка Христова Колева, на длъжност призовкар при Административен съд – Варна, разписка от
19.01.2019 г. за залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК.
С разпореждане № 5294/06.02.2020 г., съдът отново е оставил производството
без движение, като е указал на ищеца, в едноседмичен срок от съобщението, да представи
документ за внесен остатък в размер на 240 лева от дължимата държавна такса по
сметка на ВРС върху предявените кумулативно съединени четири иска, съобразно
нормата на чл. 72, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 3 ТДТССГПК –
по 80 лева за всеки неоценяем иск, като е предупредил
ищеца за последиците при неотстраняване на нередовностите
в указания срок.
С молба вх. № 16477/25.02.2020 г. ищецът е направил искане за продължаване
на срока за изпълнение на указанията, поради финансови затруднения на
дружеството от временен характер.
С обжалваното Определение № 3290/26.02.2020 г., Варненският районен съд е
оставил без уважение молбата, подадена от ищеца за продължаване на срока за
изпълнение на разпореждане от 06.02.2020 г., върнал е исковата молба и е
прекратил производството по делото.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд е приел, че
ищецът не сочи доказателства за наличието на обективни причини, възпрепятстващи
търговеца да внесе държавна такса, поради което е преценил, че са налице
предпоставките на чл. 129, ал. 3 от ГПК за прекратяване на производството по
делото.
С
разпоредбите на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, законодателят е въвел изисквания за редовност
на исковата молба, с която се поставя началото на исковото производство. Когато
същата отговаря на посоченото съдържание се гарантира законосъобразното
развитие на процеса и постановяването на допустимо съдебно решение. Поради това,
съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ГПК, съдът следи служебно за редовността на
исковата молба и то във всеки стадий, като в случай на констатирана
нередовност, т.е. при несъответствието с някое от изискванията на чл. 127
и чл. 128 от ГПК, същата следва да бъде оставена без движение, а на ищеца да бъде
дадена възможност в едноседмичен срок да отстрани нередовността, с изясняване
на неблагоприятните правни последици от неотстраняването – връщане на исковата
молба, съответно прекратяване на съдебното производство. Необходимо е
указанията да бъдат достатъчно ясни и конкретни, както и задължително да се
съобщят последиците от тяхното неизпълнение.
Нормата на чл. 63 от ГПК предвижда възможност законните и определените от
съда срокове да могат да бъдат продължавани от съда по молба на
заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на
уважителни причини. Продължаването на срока може да бъде допуснато от съда, ако
са посочени конкретни обстоятелства, съставляващи пречка за извършване на
действието в предвидения от закона или определения от съда срок. Преценката
дали посочената причина е уважителна, следва да бъде направена от съда, при
съобразяване на конкретните обстоятелства по делото, като бъде взето предвид
дали посочената пречка за извършване на действието зависи от волята на страната
и е от естество да препятства възможността за извършване на дължимото действие
в срок. Тази преценка не подлежи на самостоятелен инстанционен
контрол, а следва да се провери в производството по обжалване на преграждащия
делото акт, предпоставен от неуважаването на искането
по чл. 63 от ГПК.
При въззивната проверка на определението за прекратяване на производството,
настоящата инстанция следва да провери правилността, както на дадените указания
по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК за отстраняване на нередовности на исковата
молба, така и произнасянето на първоинстанционния съд по направеното искане от
страната по реда на чл. чл. 63 от ГПК.
В разглеждания случай, правилно и законосъобразно е разпореждането на съда,
с което са дадени указания на ищеца да довнесе държавна в размер на 240 лева,
съставляваща разликата между внесената такава в размер на 80 лева до пълния
държим размер по делото от 320 лева (по 80 лева за всеки един от четирите
кумулативно съединени неоценяеми искове). В срока за
внасяне на дължимата държавна такса, ищецът е направил искане за продължаване
на срока, поради временни финансови затруднения.
Въззивният съд не следва да
разглежда оплакванията във въззивната жалба, че ВРС определил държавна такса в
максимален размер, предвиден в чл. 3 от ТДТССГПК, доколкото тази преценка на
съда не подлежи на инстанционен контрол. Съдът приема
за неоснователни и оплакванията в жалбата, че внесената вече държавна такса в
размер на 80 лева била достатъчна за разглеждането на поне един от предявените
искове, като съдът следвало да даде указания на ищеца да посочи кои искове,
съответно иск се поддържа. Преценката да оттегли или да се откаже от предявен
иск е предоставена на страната и единствено ищецът може да направи
волеизявление в тази насока. Не е налице законово задължение на съда да дава
указания кои искове се поддържат.
Настоящият състав на ВОС приема, че финансовите затруднения на страната и
необходимостта от допълнително време за събирането на сумата, необходима за
внасянето на дължимата държавна такса, могат да представляват уважителна
причина за продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда в тази
насока. Лисата на средства не освобождава ищцовата
страна от задължението да внесе държавната такса, но временните финансови
затруднения, препятстващи възможността това да бъде сторено в установения от
закона едноседмичен срок, могат да обосноват продължаване на срока за
изпълнение на това задължение и уважаване на първо искане в този смисъл.
Изводът на първоинстанционния съд, че посоченото обстоятелство не
представлява уважителна причина, по смисъла на чл. 63 от ГПК и не може да
обоснове продължаване на срока за внасяне на държавна такса, е неправилен.
Незаконосъобразният отказ за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба е обусловил неправилността
на определението за връщането й и за прекратяване на производството.
По тези съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното, съставът
на ВОС
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 3290/26.02.2020 г., постановено по гр. дело № 19704/2016 г. на Варненския
районен съд, с което е оставена без уважение молбата, подадена от ищеца на
25.02.2020 г. за продължаване на срока за изпълнение на разпореждане от
06.02.2020 г., върната е искова молба с вх. № 89509/03.12.2019 г. на ВРС, въз
основа на която е образувано гр. д. № 19704/2019 г. и е прекратено
производството по делото.
ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.