Р Е Ш Е Н И Е № 77
гр. Хасково, 08.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Хасково, НО, втори въззивен наказателен
състав, в публично заседание на шестнадесети май две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Председател:
Стратимир Д.
Членове:
Кольо Д.
Радина
Хаджикирева
при участието на секретаря Стефка Ангелова и прокурора Делчо
Лавчев, като разгледа докладваното от младши съдия Радина Хаджикирева ВНОХД № 227 по описа за
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 14 от 10.02.2017 г., постановена по НОХД №
582/2016 г. по описа на РС Димитровград, подсъдимият М.Д.И. е признат за
виновен в това, че на 03.07.2016 г. в гр. Димитровград, Хасковска област, при
условията на опасен рецидив, чрез повреждане на преграда здраво направена за
защита на имот – разбиване на метална щора, отнел чужди движими вещи – 40 бр.
комплекти спално бельо, на стойност 2 000 лв., 1 бр. монетник на стойност 4 лв.
и сумата от 300 лв., всичко на обща стойност 2 304 лв., от владението на
фирма „Руми КМ” ЕООД, без съгласието на управителя й Р.В.Д., с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б”, вр. чл. 54 НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години и три месеца,
което на основание чл. 58а, ал. 1 НК е намалено с 1/3 и е осъден на наказание „лишаване
от свобода“ за срок от три години и шест месеца при първоначален „строг”
режим на изтърпяване в затвор. По силата на горната присъда на основание
чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил на подсъдимия М.Д.И. общо наказание по НОХД № 381/2016 г. на РС Димитровград и настоящото НОХД № 582/2016
г. на РС Димитровград във вида и размера на най-тежкото от тях – „лишаване от
свобода“ за срок от три години и шест месеца при първоначален „строг” режим на
изтърпяване в затвор. На основание чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 НК първоинстанционният
съд е приспаднал от така наложеното
общо наказание времето, през което подсъдимият е бил лишен от свобода и е
изтърпявал мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по НОХД № 381/2016 г.
по описа на РС Димитровград. С горната присъда подсъдимият М.Д.И. е осъден да
заплати направените по делото разноски – сумата от общо 67,62 лв., произтичащи
от възнаграждения на вещи лица, която сума да внесе по сметка на ОД на МВР – Хасково.
По силата на същата присъда веществените доказателства по делото – 1 бр.
комплект спално бельо, находящо се на съхранение в РУ на МВР – Димитровград, са
върнати на неговия собственик – „Руми КМ“ ЕООД, представлявано от управителя Р.В.Д..
В законоустановения срок срещу така постановената
присъда е постъпила жалба от служебния защитник на подсъдимия – адв. Г.Ч..
Счита, че наложеното наказание „лишаване от свобода“ е явно несправедливо, тъй
като следвало да се определи съгласно предвидения в закона минимум, а именно –
три години, а след намаляването му с 1/3 да се наложи наказание „лишаване от
свобода“ за срок от две години. Възразява, че при определяне на наказанието
районният съд се ръководил единствено от съдебното минало на дееца, като не
съобразил, че квалифициращите признаци на престъплението – предходните
осъждания, били взети от законодателя при определяне границите на
отговорността. По тези съображения моли да бъде изменена първоинстанционната
присъда, като бъде намален размерът на наказанието „лишаване от свобода“. В
хода на съдебните прения пред въззивната инстанция защитникът поддържа
изложените съображения.
Подсъдимият М.И. се явява в съдебно заседание,
изразява съжаление за постъпката си, като моли наложеното наказание да бъде
намалено.
В съдебно заседание представителят на ОП Хасково
счита, че наложеното наказание е правилно индивидуализирано. С оглед
измененията в ЗИНЗС, в сила от 07.02.2017 г., предлага да бъде отменено
изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ в затвор. Поради това намира,
че първоинстанционната присъда следва да бъде изменена в посочената част, а в
останалата – потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Окръжен съд Хасково, след като обсъди доводите в
жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в
съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
намери за установено следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е протекло при условията на чл. 371, т. 2 НПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2008 г. въззивният състав проверява дали процесуалната дейност на първостепенния
съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното
производство – наличието
на предпоставки за прилагане на особената процедура (действително направено
волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК и законосъобразност на доказателствената
преценка); спазване на регламентирания ред за допускане и провеждане на
съкратено съдебно следствие; постановяване на присъдата в съответствие с изискванията
на чл. 373, ал. 2 и 3 НПК.
При
извършената служебна проверка на материалите по делото съдът констатира, че РС Димитровград не е
допуснал нарушение на нормативната уредба при приложение на
диференцираната процедура. Видно от протокола от проведеното на 10.02.2017 г. съдебно
заседание, съдът е разяснил правата на подсъдимия в наказателния процес,
включително и тези по чл. 371 и сл. НПК. Производството е протекло с участието
на защитник. Подсъдимият е признал изцяло фактите в обвинителния акт по смисъла
на чл. 371, т. 2 НПК, като е направил изрично волеизявление в този смисъл.
Въз основа
на така изразеното от страна на подсъдимия съгласие районният съд е направил
законосъобразен извод, че фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, за които подсъдимият е направил самопризнание, се подкрепят
от събраните в рамките на досъдебното производство доказателства. Събраните по
делото доказателства като цяло са еднопосочни и в своята съвкупност дават
безспорен отговор на въпросите относно осъществяването на инкриминираното
деяние и авторството. Същите по безпротиворечив начин обосновават фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт.
При това
положение районният съд законосъобразно е определил на основание чл. 372,
ал. 4 НПК, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимия, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и в съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК не е
извършвал разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото
лице.
Съобразявайки
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, първоинстанционният съд в мотивите си
правилно е възприел фактическа обстановка, съответстваща на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Подсъдимият М.Д.И. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН: **********.
На 02 срещу 03.07.2016 г. – събота срещу неделя,
вечерта около 21:00 – 22:00 часа, подсъдимият отишъл на „Неделен пазар“ – Димитровград
и започнал да се разхожда между павилионите, търсейки павилион, който да отвори
и да вземе намиращата се вътре стока. След полунощ минал покрай павилиона,
стопанисван от „Руми КМ“ ЕООД. Дружеството било собственост на свидетелката Р.Д.
– едноличен собственик и управител на търговското дружество, което се
занимавало с производство и търговия на спално бельо. За да осъществява
търговската си дейност, дружеството наело и стопанисвало търговска маса
(павилион) на „Неделен пазар“ – Димитровград. Павилионът се намирал в сектор
„Г“, номера 14, 15 и 16, като в него се съхранявала готовата продукция,
предназначена за продажба. Павилионът се затварял посредством метална ролетна
щора, която се заключвала в долния край.
Подсъдимият И. се приближил до металната щора, хванал
я и я повдигнал нагоре. Прилагайки сила, подсъдимият изкривил и деформирал
щората, като деформацията в долния десен ъгъл довела до скъсване в областта на
ключалката. Така подсъдимият И. я отворил достатъчно, за да влезе вътре в
павилиона и след като влязъл вътре, видял купове с подредени на редове пакети
спално бельо. Той взел един чаршаф и започнал да слага в него пакетите със
спално бельо. Подсъдимият взел общо 40 броя комплекта спално бельо, както и намиращите
се в павилиона монетник, пълен с монети на обща стойност 200 лв., и метална
кутийка с дребни банкноти на стойност 100 лв. След това подсъдимият И. минал
под щората заедно с всички посочени вещи, като ги изнесъл завити в чаршафа.
Занесъл ги в храсти близо до пазара, където оставил комплектите спално бельо, а
парите взел със себе си.
Сутринта на 03.07.2016 г., съседът по павилион на
свидетелката Р.Д., забелязал, че щората на павилиона на свидетелката Д. е
отворена и веднага я информирал за това. Свидетелката Д. отишла след около един
час до своя павилион и видяла, че предната метална щора е деформирана в долния
десен ъгъл, следствие на което се е скъсала в областта на ключалката и по този
начин била отворена. Тя първо се обадила на служителите от фирмата, охраняваща
обекта, и след като те пристигнали сигнализирали за случилото се органите на
полицията. На местопроизшествието дошли служители на РУ на МВР – Димитровград –
свидетелите П. Д. и А.М., които разпитали наоколо и установили, че около павилиона на
свидетелката Д. нямало охранителни камери. Бил извършен оглед на
местопроизшествието. След това свидетелката Д. влязла в павилиона си и установила
липсата на 40 броя комплекти спално бельо, монетник с монети на обща стойност
200 лв. и сума от 100 лв. в дребни банкноти.
На другия ден, след кражбата, подсъдимият И. се обадил
на свой познат от кв. „Марийно“ – свидетеля Д.А., и се уговорили да му продаде
чаршафите (комплектите). Подсъдимият И. извикал свидетеля А. да дойде до мястото,
където бил скрил вещите, на „Неделен пазар“ – Димитровград, близо до района,
където се продавали килими. След като свидетелят А. дошъл, подсъдимият М.И. му
показал комплектите, казал му че били негови и че ги продава. След проведени
преговори, свидетелят Д.А. ги закупил за
сумата от 80 лв. Натоварил ги в колата си и ги закарал в кв. „Марийно“, където
през следващите дни ги разпродал, като оставил един комплект за себе си.
Впоследствие, с протокол за доброволно предаване
свидетелят Д.А. предал намиращия се в него комплект спално бельо.
Съгласно заключението на назначената
съдебно-оценителна експертиза към момента на извършване на деянието стойността
на отнетите 40 бр. комплекта спално бельо е 2 000 лв., а на 1 бр. монетник – 4
лв.
Видно от справката за съдимост и бюлетините за
съдимост подсъдимият е осъждан, както следва:
1.
С Присъда №
489 от 14.10.2003 г. по НОХД № 340/2003 г. по описа на РС Димитровград, в сила
от 30.10.2003 г., за извършено на 31.12.2002 г., 01.01.2003 г. и 02.01.2003 г. престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение на
основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години.
2.
С Присъда №
34 от 27.01.2004 г. по НОХД № 56/2003 г. по описа на РС Димитровград, в сила от
12.02.2004 г., за извършено на 06.09.2002 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
3, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено за срок от една
година.
3.
С Протоколно
определение от 06.08.2007 г. по ЧНД № 558/2007 г. на РС Пловдив, в сила от 22.08.2007
г., се кумулират на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК наказанията,
наложени по НОХД № 56/2003 г. и НОХД № 340/2003 г. (и двете на РС
Димитровград), като е определено едно общо, най-тежко наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година при първоначален „общ“ режим на изтърпяване. Наказанието
е изтърпяно на 17.09.2008 г.
4.
С Присъда №
49 от 20.02.2006 г. по НОХД № 2143/2005 г. по описа на РС Пловдив, в сила от 09.02.2007
г., за извършено на 07.06.2005 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
18, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
една година и шест месеца при първоначален „общ“ режим на изтърпяване.
Наказанието е изтърпяно на 01.03.2007 г.
5.
С Присъда №
317 от 31.07.2007 г. по НОХД № 428/2007 г. по описа на РС Димитровград, в сила
от 10.12.2007 г., за извършено на 10/12.07.2007 г. престъпление по чл. 346, ал.
2, т. 1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
седем месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
6.
С Присъда №
294 от 17.06.2008 г. по НОХД № 329/2008 г. на РС Димитровград, в сила от
03.07.2008 г.. за извършено на 23.08.2007 г. престъпление по чл. 211, вр. чл.
209, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от седем месеца. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено
едно общо най-тежко наказание между наложеното по НОХД № 329/2008 г. на РС
Димитровград и НОХД № 428/2007 г. на РС Димитровград, а именно „лишаване от свобода“
за срок от седем месеца, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
7.
С Присъда №
97 от 24.02.2010 г. по НОХД № 744/2009 г. по описа на РС Димитровград, в сила
от 23.04.2010 г., за извършено на 23/24.11.2009 г. престъпление по чл. 196, ал.
1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година и шест месеца при първоначален „строг“ на изтърпяване.
8.
С Присъда №
147 от 30.03.2010 г. по НОХД № 124/2010 г. на РС Димитровград, в сила от 02.06.2010
г., за извършено на 13 срещу 14.01.2010 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т.
2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 НК, за което му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и единадесет месеца при
първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
9.
С
Определение № 343 от 12.07.2010 г. по ЧНД № 433/2010 г. по описа на РС
Димитровград, в сила от 28.07.2010 г., е определено на основание чл. 25, ал. 1,
вр. чл. 23, ал. 1 НК едно общо наказание между наложените по НОХД № 124/2010 г.
на РС Димитровград и НОХД № 744/2009 г. на РС Димитровград, а именно „лишаване
от свобода“ за срок от две години и единадесет месеца, което да се изтърпи при
първоначален „строг“ режим.
10.
С Присъда №
10 от 20.01.2011 г., постановена по НОХД № 780/2010 г. по описа на РС
Димитровград, в сила от 05.02.2011 г., за извършено на 16 срещу 17.04.2007 г.
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 НК, за което му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца. На
основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо най-тежко
наказание между наложените по НОХД № 780/2010 г. на РС Димитровград, по НОХД №
744/2009 г. на РС Димитровград и НОХД № 124/2010 г. на РС Димитровград, а
именно „лишаване от свобода“ за срок от две години и единадесет месеца при
първоначален строг режим на изтърпяване. Наказанието е изтърпяно на 08.11.2012
г.
11.
Със
Споразумение № 45 от 21.05.2013 г. по НОХД № 253/2013 г. по описа на РС
Димитровград, в сила от 21.05.2013 г.,
за извършено в началото на м. февруари
12.
Със
Споразумение № 96 от 12.11.2015 г. по НОХД № 606/2015 г. по описа на РС Димитровград,
в сила от 12.11.2015 г., за извършено на 31.08.2015 г. престъпление по чл.196,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
б. „а“ и б. „б“ НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от осем месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Наказанието
е изтърпяно на 28.04.2016 г.
13.
С Присъда №
8 от 09.02.2016 г. по НОХД № 15/2016 г. по описа на РС Димитровград, в сила от
22.06.2016 г., за извършено в периода 12.03.2015 г. – 25.08.2015 г. престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 , вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б „а“ и „б“, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години при първоначален
„строг“ режим на изтърпяване. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК
е определено едно общо най-тежко наказание между наложените по НОХД № 606/2015
г. на РС Димитровград и НОХД № 15/2016 г. на РС Димитровград, а именно
„лишаване от свобода“ за срок от четири години при първоначален „строг“ режим
на изтърпяване.
14.
С Присъда №
61 от 20.10.2016 г. по НОХД № 381/2016 г. по описа на РС Димитровград, в сила
от 05.11.2016 г., за извършено на 05.07.2016 г. престъпление по чл. 196, ал. 1,
т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 НК, за
което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години при
първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
Изложената фактическа
обстановка районният
съд е приел за установена въз основа на показанията на свидетелите Р.Д., П. Д., А.М., Д.А., заключението на
съдебно-оценителната експертиза, приобщени по реда на чл. 373,
ал. 2 НПК, както и писмените
доказателства.
Споделя се и изводът, че всички
събрани доказателства подкрепят направеното от подсъдимия
самопризнание.
Въззивният съд възприема изцяло
констатациите по фактите на първоинстанционния такъв, като счита, че същият е
установил правилно фактическата обстановка по делото, която кореспондира на
събрания по делото доказателствен материал и която изцяло се приема и от
въззивната инстанция.
С оглед
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че анализът на събрания по
делото доказателствен материал води до единствения възможен извод, че
подсъдимият М.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК.
От обективна страна подсъдимият И. е отнел чужди движими вещи – 40 бр. комплекта
спално бельо на стойност 2 000 лв., 1 бр. монетник на стойност 4 лв. и сумата
от 300 лв., всичко на обща стойност 2 304 лв., от владението на управителя
на фирма „Руми КМ” ЕООД – Р.Д., т. е. прекъснал е фактическата власт на
свидетелката Д. върху инкриминираните вещи, след което е установил свое
владение върху тях. Отнемането е извършено без наличие на съгласие на предишния
владелец, поради което се явява противоправно. Безспорно е, че вещите не са
били собственост на подсъдимия И., като по отношение на него се явяват чужди. Налице е и квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, тъй като от
доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че подсъдимият е
проникнал в помещението, като е разрушил преграда здраво направена за защита на
имот – разбиване на метална щора, за да може да влезе вътре и да отнеме вещите.
Деянието е извършено при условията
на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК. Налице са
осъждания за тежки умишлени престъпления, извършени от подсъдимия като
пълнолетен, като деянието по настоящето дело е в рамките на петгодишния срок по
чл. 30 НК от изтърпяването на следните наказания „лишаване от свобода“: общото
наказание измежду наложените по НОХД № 780/2010 г. на РС Димитровград, по НОХД
№ 744/2009 г. на РС Димитровград и НОХД № 124/2010 г. на РС Димитровград за
срок от две години и единадесет месеца, изтърпяно на 08.11.2012 г.; по НОХД №
253/2013 г. на РС Димитровград за срок от една година, изтърпяно на 03.01.2014
г.; по НОХД № 606/2015 г. за срок от осем месеца, изтърпяно на 28.04.2016 г. От
това следва, че инкриминираното деяние е осъществено, след като подсъдимият е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко
от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 НК, както и след
като е бил осъждан два или повече пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления
от общ характер, изпълнението на поне едно от които не е било отложено по чл.
66 НК.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия при условията на пряк умисъл Съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и пряко е целял те да настъпят. Съзнавал е, че
отнема чужди движими вещи, като по неправомерен начин, прекъсвайки чуждата
фактическа власт е установил свое владение върху тях, т. е. установил е своя
трайна фактическа власт върху вещите. Подсъдимият е съзнавал и че за отнемането
на вещите, с цел установяването на своя трайна фактическа власт върху тях, е
разрушил преграда, здраво направена за защита на имот. Също така подсъдимият е осъзнавал,
че към деня на извършване на деянието
вече е бил осъждан с влезли в сила присъди за тежко умишлено престъпление, за
което му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ не по-малко от една
година, чието изпълнение не е било отложено по реда на чл. 66 НК, както и че е
бил осъждан най-малко два пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени
престъпления от общ характер, изпълнението на които наказания не е било отложено
по чл. 66 НК. Налице е у подсъдимия и
специфичното за този вид престъпления намерение – да се присвоят противозаконно
вещите, предмет на престъплението.
При формирания извод за виновността
на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние, въззивната инстанция
споделя изводите на първостепенния съд и по отношение индивидуализацията на
наказанието, което следва да му бъде наложено.
За престъплението по чл. 196,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
б. „а“ и б. „б“ НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три
до петнадесет години.
Правилни са изводите на районния съд
по отношение наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
При индивидуализацията и определяне размера на наказанието РС Димитровград е
съобразил всички релевантни за вида и размера му обстоятелства, като правилно
първата инстанция е преценила, че деянието и дееца се характеризират с висока
обществена опасност. Отегчаващи отговорността обстоятелства са високата
стойност на отнетите вещи, отрицателните характеристични данни, наличието на
други осъждания, невзети предвид при квалификацията на настоящото деяние като
извършено при условията на опасен рецидив, както и фактът, че настоящото престъпление
е извършено около десет дни след влизане в сила на присъда за друго такова
престъпление. Правилно районният съд е посочил, че смекчаващи отговорността
обстоятелства са пълните самопризнания още от досъдебното производство и оказаното
съдействие на полицейските органи. Необходимо е да се отбележи, че предходните
наказания не са били достатъчни да въздействат върху съзнанието на подсъдимия,
така че той да формира модел на поведение, съобразен с обществено дължимото.
Ето защо, съвкупният анализ на доказателствата води до единствения възможен
извод, че спрямо него при индивидуализацията на наложеното наказание следва да
се приложи по-строг подход. Поради това въззивният съд счита, че при така установените
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства правилно районният съд е
определил размера на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от пет години и
три месеца. След намаляването му на основание чл. 58а, ал. 1 НК с една трета на
подсъдимия И. трябва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от три години и шест месеца. Предвид гореизложеното, настоящата инстанция
намира, че определеното от първоинстанционния съд наказание „лишаване от
свобода“ е съразмерно на обществената опасност на дееца и деянието, като счита,
че същото не е завишено и като такова не следва да бъде намалено. С оглед
всичко изложено, въззивният състав счита, че така наложеното наказание
„лишаване от свобода” за срок от три години и шест месеца ще реализира целите
на наказанието по чл. 36 НК и ще спомогне за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия.
Правилно първоинстанционният съд е отчел, че
престъплението по настоящото НОХД №582/2016 г. е в отношение на реална
съвкупност с престъплението, предмет на НОХД № 381/2016 г. по описа на РС
Димитровград, по което с присъда от 20.10.2016 г. е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от две години. Поради това съобразно разпоредбите
на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК районният съд е определил едно общо,
най-тежко наказание между наказанията, наложени по настоящото НОХД № 582/2016
г. и НОХД № 381/2016 г. на РС Димитровград, а именно три години и шест месеца
„лишаване от свобода“. Законосъобразно районният съд е постановил, че определеното
общо наказание следва да се изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим. Така
определеният режим е съобразен с измененията на ЗИНЗС (ДВ, бр. 13 от
По отношение на присъдата в частта,
в която подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски, същата
е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
При извършената на основание чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция
не констатира наличието на някакви други основания, които да налагат нейното
изменение или отмяна, поради което и предвид на посочените съображения,
постанови своето решение.
Мотивиран от всичко изложено и на основание чл. 334‚
т. 3 НПК, Окръжен съд Хасково
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 14 от 10.02.2017 г.,
постановена по НОХД № 582/2016 г. по описа на РС Димитровград, в частта, в
която е определено мястото на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“
за срок от три години и шест месеца по настоящото дело и на определеното общо
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и шест месеца, като ОТМЕНЯ изтърпяването в затвор.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: Членове:
1. 2.