О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
IV-1737 Година
2019, 19 септември гр.Бургас
Бургаският окръжен
съд, четвърти въззивен граждански състав
на деветнадесети
септември година две хиляди и
деветнадесета,
в
закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.мл.с.ДИАНА
АСЕНИКОВА
секретар ………………….
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско
дело № 1374 описа за 2019 година
Производството е по
чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр.София с
ЕИК *********, против решение
№ 1171 от 17.05.2019 г. по гр.д.8321/2018 г. по описа на Бургаски районен съд,
В ЧАСТТА му, с която частично са отхвърлени предявените от въззивника искове за
признаване за установено по отношение на въззиваемия Х.Т.Р.
***, че същият дължи на въззивното дружество, сума над уважения размер от 394.34
лв до претендирания размер от 1 053,52 лв, включваща сумите 91,59 лв –
договорна лихва и 500,12 лв – възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги по договор за потребителски кредит № **********/30.03.2017 г., за които
суми има издадена Заповед № 2289 за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 14.06.2018 г. по ч.гр.д.4389/2018 г. по описа на Районен съд-Бургас.
Твърди се, че
обжалваното решение на БРС е неправилно и необосновано. По-конкретно се твърди,
че са неправилни изводите на първоинстанционния съд, че Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги е нищожно като заобикалящо
императивните норми на чл.10а, ал.2 от ЗПК, вр.чл.19, ал.4 от ЗПК, съответно -
че възнаграждението по това Споразумение е недължимо от длъжника по договора.
Твърди се, че споразумението е било предоставено на ответника-кредитополучател
при сключването на договора за потребителски кредит, заедно с останалите
изискуеми документи, и той е могъл да се запознае със съдържанието му,
съотв.волята му е била именно за сключване на това споразумение. Сочи се, че
съгласно чл.7.1. от Общите условия към процесния договор за потребителски
кредит, длъжникът е имал възможност да се откаже от това споразумение без да
дължи неустойка, но не го е сторил. Оспорват се изводите на съда за нищожност
поради противоречие с добрите нрави на клаузите, определящи задължението за
заплащане на допълнителния пакет услуги. Сочи се, че възнаграждението не е
цената на услугите, а е дължимо за наличието им – за възможността длъжникът да
поиска промяна в договора си за кредит във всеки един момент. Изложени са
подробни съображения. Позовава се на чл.9, ал.1 от ЗПК, предоставяща известна
свобода за кредитора да предоставя допълнителни услуги, които са извадени от
договора за потребителски кредит, но са свързани с него, както и на принципа на
свободно договаряне по чл.9 от ЗЗД. Оспорват се и изводите на съда за нищожност
поради противоречие с добрите нрави и на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, на
уговореното възнаграждение по договора за потребителски кредит. Твърди се, че
поради принципа на свободно договаряне (чл.9 отЗЗД), клаузите за уговорен
годишен лихвен процент от 41,17% и на ГПР от 49,91%, са валидни и не
противоречат на добрите нрави. Изложени са подробни съображения. Претендира се
отмяна на решението на БРС и постановяване на решение, с което искът се уважава
в пълен размер. Няма искания по доказателствата.
Въззиваемият Х.Т.Р., не е представил в срока по чл.263 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА
въззивната жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
гр.София с ЕИК *********, против решение № 1171 от 17.05.2019 г. по
гр.д.8321/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА му, с която
частично са отхвърлени предявените от въззивника искове за признаване за установено по отношение на въззиваемия Х.Т.Р. ***, че същият
дължи на въззивното дружество, сума над уважения размер от 394.34 лв до
претендирания размер от 1 053,52 лв, включваща сумите 91,59 лв –
договорна лихва и 500,12 лв – възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № **********/30.03.2017 г., за които
суми има издадена Заповед № 2289 за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 14.06.2018 г. по ч.гр.д.4389/2018 г. по описа на Районен съд-Бургас.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните.
Определението
не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда хода на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.