Решение по дело №597/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на П. Р. Н., чрез пълномощника - адв. У., срещу решение № 150/19.04.2024г., постановено по НАХД № 1768/2023 г., по описа Районен съд – гр. Пазарджик, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-1006- 001870/09.08.2023г., издадено от началник група към ОДМВР Пазарджик /НП/, с което са наложени по т.1 - чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП - глоба в размер на 10лв.; т.2 - чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

В касационната жалба и в съдебно заседание се релевират съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, вследствие на което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон. Сочи се, че при издаване на наказателното постановление не са спазени изискванията за неговото съдържание, както и, че РС-гр. Пазарджик неправилно е приел нарушението за доказано по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба - началник група към ОДМВР Пазарджик, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В представено писмено становище моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителя на Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик счита, че касационната жалба е неоснователна, моли атакуваното решение да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото показанията на св. А. М., Хр. А., Р. Р., А. Ч., П. П., К. Й., А. Б., Г. Т., Г. Лютова, писмените доказателства, представени с наказателното постановление и изискани при въззивното съдебно следствие.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.

А. съд - гр. Пазарджик, ХII-ти касационен състав, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните, обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема изцяло правилно установена от РС – гр. Пазарджик фактическа обстановка, както следва:

Касационния жалбоподател е правоспособен водач на МПС от 15 години. До 2023г. има издадени 7 НП, по които е заплатил само глобите в размер до 50 лева. Наложените по-тежки санкции в размер от 100 до 600 лева са погасени поради изтекла изпълнителска давност. Спрямо същият са издадени 6 ЕФ, глобите по които са платени. Жалб. Н. бил служител на ДАНС към 2018г. и към 2022г.

На 22.04.2023г. жалб. Н. управлявал МПС „Мерцедес“ с рег.№ [рег. номер] в близост до парк „Острова на свободата“ – Пазарджик, при което блъснал два паркирани автомобила. Очевидци подали сигнал до ЕЕНСП 112, сочейки данни за автомобила и посоката, в която напуснал местопроизшествието без да спре. На сигнала се отзовали два полицейски автомобила със състави св.Б.-Т. и св.М. - А.. Докато последните двама се движели по бул. „България“ в посока към кръговото кръстовище на моста на река Марица, жалбоподателят се включил в булеварда непосредствено пред полицейския автомобил, чието предимство отнел и който не блъснал само благодарение на навременната реакция на водача пол. А.. С включен звуков и светлинен сигнал патрулният автомобил последвал този на жалбоподателя, който продължил без да спира до и през кръстовището, на около 200 метра, след което по бул. „Цар Освободител“ спрял, блокиран и от пристигналия пред него патрулен автомобил на полицейския състав св.Б. - Т.. Водачът не представил свидетелство за управление на МПС и талон към него. На място пристигнал и автоконтрольор от Сектор „Пътна полиция“ св. В. Р., който разяснил на водача, че следва да бъде изпробван на място за употреба на алкохол и наркотични вещества. Н. отказал и двете изследвания, като за отказа да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер за употреба на алкохол му бил съставен процесния АУАН и издаден талон за изследване (ТИ) , в който той заявил желание за медицинско изследване на кръвна проба. Същите били надлежно връчени срещу подпис, с издадени преписи.

Във времевия период, указан в ТИ в Спешно отделение на МБАЛ Пазарджик се явило неустановено по делото лице от мъжки пол с име Г.. Пред дежурния лекар св. Ч. същият представил лична карта на жалбоподателя. По същата св. Ч. въвела данните в ползваната електронна система, след което се обърнала към лицето и й направило впечатление, че то не отговаря на снимката по личната карта. Повикала в съседната стая дежурната сестра св. Лютова, с която взаимно се убедили, че явилото се лице не е притежател на представената лична карта. Когато двете се върнали в стаята при явилия се мъж, видели, че той „набира нещо по телефона си“ и след секунди в стаята бързо влязъл друг мъж, който издърпал документите от ръцете на св. Ч. и двамата бързо излезли. За случилото се св. Ч. подала сигнал до ЕЕНСП 112, като на място, пред Спешно отделение пристигнали св. Б. и Т., които разпознали жалбоподателя и му предложили да съдействат, да влязат в кабинета , за да изяснят случая. Жалбоподателят обяснил , че му отказали вземане на кръвна проба, защото имало проблем с документните, но отказал да влезе в лекарския кабинет.

Срещу жалб. Н. били издадени НП №№ 23-1006- 001043/18.05.23г. и 23-1006-001044/18.05.23г. / отменени с решения на Районен съд – гр. Пазарджик по АНД 1020/23г. и АНД 1025/23г., поради съществени процесуални нарушения - различни дати в АУАН и НП/, за предизвиканите пътно-транспортни произшествия при управлението на МПС на улица в близост до парк „Острова на Свободата “ ( ул. „Антим І“). Издадено било и НП 2023-1818-36/10.07.23г. за противозаконно пречене на орган на органи на МВР ( св.М. - А.) да изпълнят задълженията си, което било обжалвано, в съдебно заседание жалбата била оттеглена , като съдебното производство по образуваното АНД е прекратено и НП било обявено за влязло в сила. Срещу жалб. Н. било съставено и НП с № 23-1818-000268/10.05.23г., за нарушение по чл. 175, ал.1 т.1 от ЗДвП - бездействието на водача по отношение на задължението му да спре на подаден звуков и светлинен сигнал от полицейския автомобил на св.М. – А., приключило с решение по АНД 1237/23г., за отмяна на НП, поради влязлото в сила НП в горния абзац и спазване на принципа non bis in idem.

За така констатираното нарушение по чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, св. Р. съставил АУН на жалб. Н., въз основа на който било издадено атакуваното пред РС- гр. Пазарджик НП.

Първоинстанционния съд не е допуснал твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба от 2000 лв.

Нормата съдържа два отделни състава на административни нарушения: отказ за извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози. Осъществяването, на което и да е от горните две нарушения ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя по същата правна норма. Следователно, отказът да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“, обективиран в съставения на място АУАН, е достатъчно основание за санкционирането му по реда на чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП. Същевременно, няма данни да е изпълнено и предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, дадено по време на проверката, поради което правната квалификация на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП в НП, е правилна. Наказание е наложено за реализиран административнонаказателен състав по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, като фактическите обстоятелства във връзка с този състав са точно и безпротиворечиво описани в АУАН и НП. Словесно в АУАН и в НП ясно е описан отказа на жалбоподателя да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство, като и в НП изрично е посочено цифрово пр.1 на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което ясно за какво е ангажирана отговорността. Описанието на нарушението в обстоятелствената част на наказателното постановление съответства на дадената правна квалификация на деянието – отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, с което деяние осъществява състава на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП.

Видно от събраните по делото писмени доказателствени източници, както и гласни такива – показанията на св. Ч. и Л., вписаното в журнала на Спешно отделение, жалб. Н. не се е явил да даде кръвна проба, въпреки изрично заявеното за това желание. При пристигане на полицейските служители на място – св. Б. и Т., жалб. Н. се е намирал пред сградата на МБАЛ-Пазарджик, а не в лекарския кабинет, сам не е пожелал да бъде придружен до него от органите на МВР. Видно от данните по делото, медицинските лица са се усъмнили в самоличността на лицето, представило се с личната карта на жалб. Н., което затвърждава извода, че същият не се е явил в лечебното заведение за взимане на кръвна проба в посочения в ТИ времеви период. След като няма взета кръвна проба за изследване, при липсата на данни за обективна невъзможност за това, за меродавни се отчитат показанията на техническото средство, с което жалб. Н. е отказал да бъде изпробван, с което е осъществил и състава на вмененото му по т.2 от НП административно нарушение.

Не са налице нарушения на процедурата, предвидена в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, при провеждане на полицейската проверка на касатора.

Правилно въззивния съд не е дал вяра на показанията на св. К. Й., като е отчел, че същата е в близки отношения с касатора, което води до извод за особено, субективно отношение към неговата личност и налагат извода, че чрез показанията й се прави опит за изграждането на повърхностна защитна версия, и доколкото същите противоречат на тези, изложени от св. Ч., Л., Б. и Т., обосновано контролирания съд не е изградил вътрешното си убеждение и върху тях.

В конкретната хипотеза не е налице осуетяване на полицейска проверка, както се твърди в касационната жалбата, тъй като същата е приключила чрез издаването на ТИ, съответно съставянето на АУАН, посредством който на основание чл. 36 от ЗАНН започва административнонаказателното производство, съответно пред въззивния съд не е стояла преценката, визирана в т.1 от ТР № 8/16.09.2021г., постановено по т.д. №1/2020г. на Върховният административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия на ВАС, да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Не са налице пороци при съставяне на акта и наказателното постановление, доколкото всеки един от тях съдържа всички изискуеми се по смисъла на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното постановление са описани точно и конкретно датата, мястото и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията. Съдът не констатира несъответствие между техните обстоятелствени части – заедно и поотделно, те са в синхрон помежду си, липсва неправилна правна квалификация на административните деяния, те са идентично изписани и в двата коментирани акта. Проверявания съд е преценил цялостно и обективно събраните по преписката доказателства, като правилно и законосъобразно, съгласно депозираните по нея гласни, писмени и веществени такива е достигнал до извода, че е налице осъществен състав на административно нарушение, доколкото данни в обратната посока липсват.

Обжалваното решение е постановено въз основа на събраните доказателства, като въззивния съд е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи с допустимите от закона доказателства, дали са извършени нарушения и обстоятелствата, при които са извършени, както и законосъобразността на наложените административни наказания. При субсидиарното прилагане на НПК, контролирания съд, е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, по който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при съблюдаване на процесуалните правила относно събирането, проверката и анализа на доказателствената съвкупност и не е допуснал процесуални нарушения.

Първоинстанционния съд не е допуснал твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон.

Касационната инстанция се солидаризира изцяло с мотивите на районния съд, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК не намира за нужно да ги повтаря.

При изяснена от обективна и субективна страна фактическа обстановка, правилно е установено наличието на извършените нарушения, законосъобразно санкционирано на посочените в НП основания, които административни санкции са в абсолютно определен от закона размер, поради което не подлежат на ревизиране и коригиране.

С тези аргументи, касационната инстанция намира, че обжалваното решение не подлежи на отмяна по чл.348, ал.1 от НПК, вр.чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер от 80 лева, с оглед незначителната процесуална активност на пълномощника на ответника по касационната жалба.

Така мотивиран, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, А. съд – гр. Пазарджик, ХII-ти касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 150/19.04.2024г., постановено по НАХД № 1768/2023 г., по описа Районен съд – гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА П. Р. Н. да заплати на ОДМВР-Пазарджик сумата от 80 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.