№ 15/11.1.2023г.
Гр. Пазарджик,
11 януари 2023 година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание от 09 януари 2023год.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВА ПЕЛОВА
При секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 883/2022год., по описа
на Административен съд – гр. Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 284-286 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража / ЗИНЗС/.
Образувано е по иск, предявен от С.И.Д.,
чрез адв. С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000 лв., за периода от 31.12.2018г.
до 30.07.2019г., за които се твърди, че са настъпили в резултат на
незаконосъобразни бездействия на служители на ответната страна.
В исковата молба е посочено, че за процесния
периода, в килиите, в които е бил настанен С.Д. по време на задържането си в
Затвора – гр. Пазарджик били пренаселени, с разполагаема под 3 кв.м. жилищна
площ, без санитарен възел и течаща топла вода, хигиената в корпуса била лоша,
имало хлебарки и дървеници.
В проведеното открито съдебно
заседание ищецът участва лично и се представлява от адв. С., който моли съда да
уважи изцяло исковата претенция, която счита за основателна и доказана.
Ответникът – ГДИН, се представляват
от юрк. Р., който намира исковата претенция за неоснователна и недоказана,
подробни съображения излага в представени писмени бележки по същество на делото.
Участващият по делото прокурор от Окръжна
прокуратура – гр. Пазарджик дава
заключение, че за неоснователност на исковата
претенция, моли съда да я отхвърли.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
С.И.Д. бил задържан в ареста на гр. Пазарджик на 31.12.2018г. в 14.30 ч. за
срок от 72 часа, с постановление на РП-гр.Пазарджик, по ДП № 1433/2018г., по
описа на РУ – гр. Пазарджик, като на 02.01.2019г. с протоколно определение на РС-гр.Пазарджик
му е наложена мярка за неотклонение „задържане
под стража”.
За периода от 31.12.2018г. - 21.02.2019г. ищецът бил
задържан в ареста към Затвора на гр. Пазарджик и настанен в килия №308, с площ
13,06 кв.м. и санитарен възел с площ от 2,05 кв.м., където били настанени общо 3-ма
души.
Килията била оборудвана с три единични легла с размери 70/190см., три нощни шкафчета с размери 45/40см., маса за хранене1.50/50см., три броя столове <35/35см., и един брой метална поставка за телевизор укрепена за стената 35/35см.
В килията имало санитарен възел-тоалетна и душ, чийто подови настилки били от теракота.
Графика за къпане на задържаните в ареста бил всяка сряда и неделя от 12:30ч. до 13:30ч., като топла вода имало само в тези дни. Течаща студена вода имало по всяко време на денонощието, ежемесечно администрацията на Затвора – гр. Пазарджик осигурявала перилни и почистващи препарати на задържаните.
Ищецът С.Д. не бил подавал оплаквания за лоши условия в килията, където е бил настанен.
На 21.02.2019г. с постановление на прокурор при РП – гр.Пазарджик задържания С.Д. ***.
Съгласно постъпилата по делото справка от Сектор „Финанси, логистика и капиталови разходи“ в затвора, има основна задача финансово-икономическото и ресурсно осигуряване на дейностите по изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Бюджетната рамка на затвора позволява създаването на всички условия, осигуряващи бита на лишените от свобода, по време на престоя им в затвора. Помещенията, в които се настаняват лишените от свобода, са проектирани и оборудвани по начин, гарантиращ спазване на изискванията за минимални стандарти за жилищна площ в затворническите институции. Мебелите във всяко помещение са достатъчно на брой, в добро състояние, съобразно установения регламент. Всяко спално помещение разполага със санитарен възел, и достъпът до него е постоянен. Всички санитарни възли са проектирани и изградени така, че всяко помещение разполага с течаща вода - студена и топла. Студената вода е постоянно течаща. Топлата вода е по график, с оглед осигуряване на достатъчно количества топла вода, както за лична хигиена на лишените от свобода, така и за всички битови дейности в затвора. Организацията на хигиенното осигуряване в затвора гр. Пазарджик, е регламентирана с утвърдени вътрешни правила за хигиенното и противоепидемично осигуряване в местата за лишаване от свобода. Същите са разработени и функционират в съответствие с изискванията на действащата нормативна база, и се изпълняват при строго съблюдаване изпълнението на задълженията на съответните длъжностни лица, ангажирани с конкретните задачи. Извършвали се дезинфекционни, дезинсекционни и дератизационни дейности в спалните помещения на лишените от свобода, кухненския блок, общите помещения на територията на целия сграден фонд на затвора, както и прилежащите пространства за провеждане на престой на открито. Тези дейности се осъществявали от лицензирана фирма и лица, притежаващи квалификация, съгласно изискванията на Наредба №1 за условията и реда за извършване на дизинфекции, дезинсекции и дератизации. Направленията за извършване на необходимите дезинфекционни дейности в затвора, са съобразени с утвърдения алгоритъм на дезинфекционни мероприятия в обекти с обществено предназначение. За периода на пенитенциарна изолация на лишения от свобода С.Д., услугите по дезинфекция, дезинсекция и дератизация били осъществявани, от „ДДД-1“ ООД гр. София, на основание сключен договор по Закона за обществените поръчки с ГД „Изпълнение на наказанията“ - гр. София. Поддържането на хигиена в спалните помещения, е ангажимент на настанените в съответното помещение лишени от свобода. Администрацията осигурява средства, относно закупуване на полагащите се перилни, миещи и дезинфекциращи препарати, и хигиенни консумативи.
Съгласно договор рег. №
11179/13.11.2018г. между ГДИН и лицензиран търговец „ДДД-1“ООД – гр. София,
дезинсекция на сградите на ГДИН се извършва 6 пъти годишно, а дератизация – 2
пъти годишно. Представени са протоколи за ДДД обработка, на помещенията в
Затвора – гр. Пазарджик от 15.01.2019г., 06.03.2019г.,14.05.2019г.,
30.05.2019г., 11.07.2019г.
Видно от показанията на св. Б.,
докато е бил задържан в Затвора
– гр. Пазарджик, с ищецът били в един
коридор, в една килия, в различни периоди от време. За процесния период бил в
Осмо отделение, а ищецът в Шесто отделение, където не бил направен ремонт и
имало хлебарки и дървеници, с над 20 човека в една килия, повечето от
ромски произход, където останал до изтърпяване на наказанието си. В килиите имало мухъл, влага, чешмите били
счупени, а тоалетните постоянно се задръствали. Дрехите се сушели в килиите, по
вишките, където спят хората, което правело въздуха по-задушен, с влага и мухъл,
поради наличието на дървеници през нощта било невъзможно да се спи. Ищецът не
работел, въпреки депозираните за това молби. Мивките били чупени предимно от
затворниците от ромски произход, като при използване на санитарния възел,
поради използването на парцали, канализацията се запушвала. В затвора имало пералня,
която се ползвала единствено за изпирането на дрехи и бельо веднъж седмично.
Било извършвано пръскане срещу хлебарки и дървеници многократно, но неефективно.
Лишените от свобода копаели дупки, за да крият мобилни апарати, наркотици,
ножове и др.
Показанията на свидетеля са ясни,
непротиворечиви и кореспондират с приетите по делото писмени доказателства, поради
което съдът ги кредитира изцяло, като обективни и безпристрастни, извън
настояването, че в килията, обитавана от
ищеца е имало 20 души, тъй като това му изявление противоречи на изложеното в
справката, изходяща от затворническата администрация.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Искът за присъждане на обезщетение е
предявен от процесуално легитимирано лице, което твърди, че в периода от 31.12.2018г.
до 30-07.2019г., в който е търпяло мярка за неотклонение „задържане под стража“
по ДП № № 1433/2018г., по описа на РУ – гр. Пазарджик, в Затвора – гр. Пазарджик, е претърпяло
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни
лица от администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което е
юридическо лице към Министерство на правосъдието, с териториални структури,
включващи затворите - чл. 12, ал. 3 ЗИНЗС.
Искът е предявен срещу надлежен
ответник по чл. 205 АПК, вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС – Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ – юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол
върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби,
каквито са затворите.
Материалноправната уредба на
твърдяното право се съдържа в чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, който предвижда, че държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3, регламентиращ изисквания към условията, при които се поставят осъдените
лица.
Основателността на предявения иск
предполага установяване наличие на следните материалноправни предпоставки: 1)
акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с които се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС; 2) настъпила неимуществена вреда в правната сфера на
ищеца в резултат на нарушението. Неимуществената вреда се предполага до
доказване на противното по силата на оборимата презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.
В чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората
алинея за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на
достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Изброяването е неизчерпателно.
Отговорността на държавата за
причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава
ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният
неин характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от
нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност,
които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия,
без значение дали са виновно причинени.
Предмет на разглежданата искова
претенция е обезщетяване на претърпени от С.Д. неимуществени вреди – обида,
огорчение, чувство за малоценност и принуда да търпи и извършва противни на волята му действия,
като последица от проявните форми на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, вр. с чл. 3 КЗПЧОС: наличие на вредители –дървеници и хлебарки,
непредприемане на ефективни мерки за дезинсекция, пренаселени килии, от които
се пада под 3 кв.м. жилищна площ, лоша хигиена, липсата на санитарен възел с
течаща топла вода.
В чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи е
прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи
наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на
страната това основно право е регламентирано с нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените не могат
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това
право на лишените от свобода съответства насрещното административно задължение,
при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени условия, обезпечаващи
поддържането на физическото и психическото здраве и зачитане на правата и
достойнството им (чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС). „Нечовешкото“ или „унижаващо“
отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент
на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или
наказание. Мерките за лишаване от свобода, според ЕСПЧ, могат често да съдържат
такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице
условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че
начинът и методът на изпълнение на мярката да не го подлагат на стрес и трудности
с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със
задържането.
Ищецът обосновава исковата си
претенция с твърдения за наличие на дървеници и хлебарки в спалното помещение,
в което е бил настанен в процесния период, недостатъчно обезпаразитяване,
пренаселени килии, от които се пада под 3 кв.м. жилищна площ, лоша хигиена,
липсата на санитарен възел с течаща топла вода.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установи, че въпреки провежданите от администрацията
дейности за дезинфекция и дезинсекция, в спалното помещение, в което ищецът е
бил настанен в процесния период, е имало много хлебарки и дървеници. Ответникът
не ангажира доказателства, които да опровергават твърдението за наличие на хлебарки и дървеници в спалното помещение, в което е
бил настанен ищецът. Макар в отговора на исковата молба да е изразено становище
за нейната неоснователност, ответникът не отрича обстоятелството, че в Затвора –
гр. Пазарджик е налице сериозен проблем с вредители - инсекти. По делото не бе
предоставена никаква информация във връзка с твърдението за наличие на хлебарки
и дървеници, както и за предприетите действия от администрацията за решаване на
този сериозен проблем. В тази връзка следва да се посочи, че предприетите
действия за обезпаразитяване, които се извършват шест пъти годишно или на всеки
два месеца, не обуславят извод за изпълнение на задълженията на затворническата
администрация за осигуряване на добри хигиенно-санитарни условия за лишените от
свобода. Напротив, липсата на резултат от така извършванитe дейности по
дезинфекция, дезинсекция и дератизация, сочат на неизпълнение на това
задължение, по отношение на достатъчно и качествено обезпаразитяване. По делото
не са ангажирани и доказателства за предприемане на последващи действия, с цел
унищожаване на вредителите, включително чрез увеличение на честотата на
дейностите по дезинфекция и дезинсекция. Поради това съдът приема за установено
неизпълнението на изискването за хуманно и неунизително отношение, изразяващо
се неосигуряване на благоприятни и здравословни санитарно-битови условия и в
частност недостатъчно обезпаразитяване. Ищецът е претърпял неимуществени вреди,
които са следствие от нарушаване на общата забрана на нечовешко и унизително
отношение. Установеното недостатъчно обезпаразитяване, довело до постоянно
наличие на хлебарки, причиняват емоционален стрес, безпокойство, чувство на
унижение и безизходица – неимуществени вреди, подлежащи на обезщетение.
Законодателят приема, че поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ уронва човешкото достойнство или поражда
чувство на страх, незащитеност или малоценност. Неизпълнението на задължението
на администрацията за осигуряване на добри и здравословни санитарно-битови
условия, чрез достатъчна и качествена дезинсекция, довело до наличието на
дървеници, обуславят извод за „нечовешко“ и „унизително“ отношение спрямо
ищеца, като превишават целите на изтърпяване на наказанието. Налице е причинна
връзка между бездействието и неимуществените вреди - поставянето на ищеца в
неблагоприятни условия само по себе си представлява третиране, способно да
породи у него емоционално и морално страдание, стрес и безпокойство. Пpи нaличиe
нa нapyшeниe нa някoя oт пocoчeнитe в чл. 3 oт ЗИНЗС xипoтeзи, нacтъпвaнeтo нa нeимyщecтвeни вpeди ce
пpeдпoлaгa дo дoкaзвaнe нa пpoтивнoтo (чл. 284, aл. 5 oт ЗИHЗC).
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода
не може да е по-малка от 4 кв. м.
Видно от справката от ГДИН, ареста към
Затвора – гр. Пазарджик, в спалното помещение, в които е бил настанен ищеца - килия №308, е
с площ 13,06 кв.м. и санитарен възел с площ от 2,05 кв.м., като през периода на
престоя му в килията са били настанени общо 3 души. В килията имало санитарен
възел-тоалетна и душ, като подовите настилки във тоалетната и килията били от
теракота. Графика за къпане на задържаните в ареста е всяка сряда и неделя от
12:30ч. до 13:30ч. Топла вода има само в тези дни, а студена вода има по всяко
време на денонощието, като ежемесечно администрацията на Затвора осигурява
перилни и почистващи препарати на задържаните. Видно от същата справка, килията била
оборудвана с 3 единични легла с размери 70/190см., 3 нощни шкафчета с размери
45/40см., маса за хранене 1.50/50см., 3 броя столове <35/35см., и 1 брой
метална поставка за телевизор укрепена за стената 35/35см. При това положение, като се приспадне
обзавеждането и тоалетна, общо излиза чиста площ за ползване от съответното
задържано лице в размер по-малко от 4 кв.м. на един лишен от свобода. Също така
в писменото становище по същество на делото ответника на отрича, че в
помещението, в което ищецът е търпял марка за процесуална принуда, са били
налице пробиви във ВиК системата, изразяващо се в запушване на отходните
канали, както и създаването на дупки в под санитарния фаянс, стените, пода и
таваните, с цел укриване на забранени за ползване в пенитециарното заведение. Съобразно
§ 167 от Пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. за условията в българските
затвори по делото „Нешков и други срещу България“, всяко задържано лице трябва
да има индивидуално място за спане и най-малко три квадратни метра жилищна
площ. Съгласно същото решение, счита се, че пренаселеността е толкова тежка, че
да доведе сама по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ, когато затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра
жилищна площ. В случая пренаселеността в помещенията е само по себе си такова
обстоятелство, което обективно води до извод за унизително към човека
отношение, доколкото неминуемо се отразява върху човешкото достойнство. В
същото време, в горепосоченото пилотното решение на ЕСПЧ се сочи, че не е
необходимо доказването на настъпили вреди при наличието на нечовешки и/или
унизителни условия на живот в арест. В тази връзка следва да се посочи, че
съгласно чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал. 1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Предвид
изложеното съдът намира, че в нарушение
на закона, който изрично предвижда минимална жилищна площ от 4 кв. м., на ищеца
не е осигурено достатъчно лично пространство в килиите, в които е пребивавал.
Размерът на дължимото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен в съответствие с чл. 52 ЗЗД. Спазването на принципа на справедливостта като критерий
за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на
обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото
факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. Следва да бъде
съобразено и пилотното Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото „Нешков и
други срещу България“, съгласно което паричната компенсация като форма на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, не трябва да бъде в неразумен
размер в сравнение с присъжданията за справедливо обезщетение, определени от
ЕСПЧ по силата на чл. 41 от Конвенцията в подобни случаи, като насока в това
отношение могат да служат принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното решение, а
именно фундаменталния характер на правото на всяко лице да не бъде подлагано на
нечовешко или унизително отношение, от една страна, а от друга времето, през
което лишеният от свобода е бил поставен в условия на нечовешко и унизително
отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, като най-важния фактор за оценка на
претърпените вреди.
В случая, като се отчете
обстоятелството, съставляващо проявление на нарушението на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 ЗИНЗС - лоши санитарно-хигиенни условия, проявени в
наличието на хлебарки и дървеници, с разполагаема под 3 кв.м. жилищна площ, без
течаща топла вода; период на исковата претенция (времето, през което ищецът е
бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство); характерът и
невисокия интензитет на породените страдания и негативни преживявания, без
конкретно увреждане на здравето (физическо или психическо) от установеното
нарушение на чл. 3, ал. 1 вр. ал. 2 ЗИНЗС и при прилагането на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС, съдът приема, че искът следва да
бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 2000 лв.
При определяне размера на обезщетението съдът съобрази, че периода, за
който са претендират вредите не е особено дълъг, а от друга страна намалената
жилищна площ не е фрапиращо по-ниска от определената в закона, което и определя
по-малък размер на обезщетението.
Отчитайки всичко това в съвкупност, съдът намира че следва да определи
обезщетение по справедливост, съобразно чл. 52 от ЗЗД, поради което счита, че сумата в размер на 2000 лв., репарира причинените
неимуществени вреди, като следва да се отчете и моралното удовлетворение за
ищеца.
В конкретната хипотеза разпоредбите на чл.81 от ЗЗД и чл.306, ал.1, ал.2 и ал.4 от Търговския
закон са неприложими, тъй като от една страна касаят не/изпълнението на поети
договорни задължения, каквито в конкретната хипотеза не се установяват между страните
по делото, а от друга страна нито една от последните притежава качеството на
търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ, за да може отношенията между тях да се
приемат за такива между търговци,
съответно да намерят приложение разпоредбите на специалния закон. На последно
място подаването на оплакване до
администрацията на пенитециарното заведение е право, но не и задължения на
лишеното от свобода лице, поради което не следва да бъде отчетено в негативен
аспект.
В останалата част за сумата над 2000
лв. до пълния размер на претенцията от 7000 лв. искът е неоснователен и недоказан,
поради което следва да се отхвърли. Върху уважената част от иска следва да се
присъди и поисканата с исковата молба законна лихва, считано от 20.07.2019г. до окончателното изплащане на
присъдената сума.
Разноски от страна на ищецът не са
претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, Административен съд – гр. Пазарджик,
ХIII-ти състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, да заплати на С.И.Д., чрез адв. С. и
по сметка на последния, обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 2000 лв., за периода от 31.12.2018г. до 30.07.2019г.,
настъпили в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на ответната
страна, а именно наличие на дървеници и хлебарки в спалното помещение, в което
е бил настанен в процесния период, недостатъчно обезпаразитяване, пренаселени
килии, от които се пада под 3 кв.м. жилищна площ, лоша хигиена, липсата на
санитарен възел с течаща топла вода, ведно със законната лихва от 30.07.2019г.,
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск, в частта за сумата над 2000 лв. до пълния му предявен размер от
7000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред тричленен състав на Административен съд – гр. Пазарджик, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИСИ да се
връчат на страните.
СЪДИЯ: /п/