Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260008 13.08.2020 година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД………………втори граждански състав, на тринадесети август.............…………2020…..година,
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар ………………………………………………
Прокурор……………………………………………………..като разгледа
докладваното от……………………съдията В. МИШОВА
въззивно гражданско дело номер 1473…..по
описа за 2020……………...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 463 ГПК.
Постъпила е жалба, подадена от
В.Х.В., В.Г.В. и Д.А.М.,***, чрез адв. Н.Г.Т. срещу протокол за разпределение
от 03.02.2020 г. по изпълнително дело № 20187650402725 по описа на ЧСИ Г.И.с
рег. № 765 на КЧСИ.
Жалбоподателите считат, че разпределението е неправилно и
незаконосъобразно, необосновано и неясно, тъй като от съдържанието му не
ставало ясно какви са вземанията на всеки един от взискателите към момента на
разпределението – главница, лихви, разноски, вид на разноските и техния размер,
данъци и пр.; какъв е редът за удовлетворяване на притезанията; каква сума се
полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Не бил ясен и
коефицентът, послужил за определяне на сумите в отделните редове привилегии.
Твърдят, че в изготвеното разпределение няма данни как, на какво основание,
размер и база съдебният изпълнител е достигнал до определените в него суми и ги
е включил в разпределението. Твърдят, че към него липсва сметка на дълга
съгласно чл.79, ал.1 ЗЧСИ. Излагат подробни съображения относно включените в
първи ред авансови такси, дължими, но не внесени в размер на 12 242,57
лв., относно разноските и размера на дълга. Моли, съдът да отмени направеното
разпределение.
Приложени са мотиви по обжалваното
действие от ЧСИ съгласно чл.436, ал.3
ГПК.
Съдът, като обсъди направените в жалбата
оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Изпълнителното производство е образувано по
молба на „Интерсешънъл Саламанка капитал“ ООД въз основа на изпълнителен лист
от 10.08.2018 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 1219 от
10.08.2018 г. по ч.гр.д. № 2050/2018 г. по описа на Казанлъшкия районен съд,
срещу В.Х.В., В.Г.В. и Д.А.М., които са осъдени солидарно да заплатят на
взискателя сумата от 81 806,71 евро за главница,
представляваща неизпълнено задължение по договор за кредит от 17.07.1915 г.;
37 630,99 евро за договорна лихва
за периода от 22.09.2016 г. до 20.07.2018 г.; законната лихва върху главницата,
считано от 07.08.2018 г. до изплащане на вземането, както сумата от 12 210
лв. за разноски по делото. За обезпечаване на вземането е била учредена
договорна ипотека върху няколко недвижими имота, собственост на длъжниците и на
ипотекарния длъжник С.П.М.. На длъжниците е връчена покана за доброволно
изпълнение на задължението. Във връзка с изпълнителното производство е насрочен
опис и оценка на ипотекираните имоти. С разпореждане е насрочена публична
продан, която е била проведена за периода от 19.11.2019 г. до 19.12.2019 г. За
купувач на всички имоти е бил обявен присъединеният взискател „ВТС Брокер“
ЕООД. Разпределението е било насрочено за 03.02.2020 г., когато е и извършено.
С оглед така изложената фактическа обстановка
от правна страна намира следното:
В производството по чл. 463 ГПК
съдът действа като контролно-отменителна инстанция, което означава, че
проверката се извършва само въз основа на доводите и основанията, изложени от
жалбоподателя. В тази връзка относно доводите в жалбата, следва да се има
предвид, че, за да е налице незаконосъобразност на разпределението като
процесуално действие, налагащо неговата отмяна, е необходимо същото да съдържа
съществени пороци, водещи до накърняване основните права на обжалващия.
Нарушения от такъв характер са например неправилно определяне реда на
привилегиите, а оттам – неправилно погасяване на едни вземания за сметка на
други; неправилно изчисляване на дължимите суми, както и всякакви други, с
които се накърняват имуществени и/или процесуални права на обжалващата страна.
Разпределението
е постановление на съдебния изпълнител, с което той определя кои притезания
подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума
се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Не е вярно
твърдението в частната жалба, че протоколът за разпределение е необоснован и
неясен, защото съвсем ясно е видно от съдържанието му кои са взискателите и
какви вземанията има всеки един от тях
към момента на разпределението. Посочена е главницата, лихвите и периода, за
който се дължат, както и разноските по вид – съдебно-деловодни и по
изпълнението. Посочено е конкретно и каква сума се разпределя за отделните
пера. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на
привилегиите по чл. 136 ЗЗД.
Съгласно т. 6 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК с право на предпочтително
удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД се ползват и в първия ред на специалните привилегии
се включват вземанията за разноски по
обезпечаването и принудителното изпълнение. Съдебният изпълнител е спазил
разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД Жалбоподателите въвеждат конкретни оплаквания във
връзка със сумата от 12 242,57 лв. Неоснователно се претендира обаче, че
тази сума представлява дължими, но невнесени по изпълнителното дело авансови
такси. Видно е от разпределението, че сумата е включена в първи ред, защото представлява разноските на
взискателя „Интернешънъл Саламанка капитал“ ООД, направени в изпълнителното
производство. Тези разноски съставляват остатъкът от приетото за събиране
адвокатско възнаграждение, платените от взискателя авансови такси, таксата по
т.20 от ТТРЗЧСИ, държавна такса и възнаграждение за вещото лице. Всички тези
вземания са посочени по размер и съставляват общо сумата от 12 242,57 лв.
Неоснователно се твърди, че в тази сума са включени и разноски, които не са
направени във връзка с описа и публичната продажба. Вярно е, че според
посоченото в жалбата ТР на ВКС не всички разноски по изпълнителното дело на
първоначалния взискател се ползват с правото на предпочтително удовлетворяване
по чл.136, ал.1 т.1 ЗЗД, а само тези, които първоначалният взискател е направил
по осъществяване на изпълнителния способ, постъпленията от който се
разпределят. В случая обаче всички разноски са направени във връзка с
публичната продан на ипотекитерите имоти. Всъщност друг изпълнителен способ не
е прилаган, доколкото съдебният изпълнител е насочил изпълнението върху
ипотекираните имоти.
Неоснователно
се твърди в частната жалба, че съдебният изпълнител е включил вземанията на
Община Казанлък, които са за местни такси, в привилегирования ред по чл.136,
ал.1, т.2 ЗЗД. При внимателен прочит на протокола за разпределение ясно се
вижда, че вземанията на Община Казанлък, която е присъединен взискател, е за
данък недвижими имоти, а не за такса „Битови отпадъци“, както се твърди в
частната жалба. Неоснователно е и оплакването, че не е ясен източникът, от
който съдебният изпълнител черпи информация за вземанията на Община Казанлък,
тъй като по изпълнителното дело са постъпили писма, от които се установява
както размера на таксата за битови отпадъци, така и данъка за недвижими имоти.
Няма
основание да се приеме, че размерът на дълга е определен неправилно от съдебния
изпълнител. Оплакванията в тази част не са конкретни, тъй като не е посочено
колко според частните жалбоподатели е дългът към датата на разпределението, в
т.ч. и лихвите, изтекли след започване на изпълнението и лихвите за предходната
година. Това се отнася и до оплакването, че размерът на вземането на
първоначалния взискател не е посочено конкретно. Твърди се, че след справка в
сайта на БНБ дължимата законна лихва върху главницата е в различен размер, но отново не се сочи
конкретно какъв според частните жалбоподатели е този размер.
Неоснователно
е и оплакването за неправилно изчислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, тъй като по
делото няма данни таксата по т.20 за извършване на опис да е била включена в
размера на таксата по т.26 от тарифата. Не може да се остане с впечатление, че
сумата е събрана чрез друг изпълнителен способ, както се твърди в жалбата, след
като в изпълнителното производство и конкретно разпределението е следствие на
прилагането само на един изпълнителен способ.
В
обобщение следва да се посочи, че обжалваното разпределение е подробно
конкретно, като съдебният изпълнител е представил сметка какво се погасява с
цената на продадените при публичната продан имоти, като е отчетено и това, че
всеки един от тях е на различен собственик – ипотекарен длъжник, по отношение
на който е имало и присъединени взискатели. Всяко вземане е било описано по
размер, основание и основание за привилегия съобразно закона. Посочени са и
сумите, подлежащи на възстановяване на длъжниците за всеки един поотделно
съобразно квотата му в съсобствеността на продавания имот. Разпределението е
извършено съобразно закона и няма основание то да бъде отменяно и извършвано
отново от съда.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В.Х.В., В.Г.В. и Д.А.М.,***, чрез адв. Н.Г.Т.
срещу протокол за разпределение от 03.02.2020 г. по изпълнително дело №
20187650402725 по описа на ЧСИ Г.И.с рег. № 765 на КЧСИ, като неоснователна.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд Пловдив в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: