РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Пловдив, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Г.
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. С.
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20235000500132 по описа за 2023 година
Постъпила е въззивна жалба вх. № 34395/23.12.2022 г. от М. С. Г. ЕГН
********** против решение № 1352/03.11.2022 г., постановено по г. д. № 3139/2021 г. по
описа на ОС – Пловдив, с което М. С. Г. ЕГН ********** от гр. П., ул. „О.“ № 19а е
поставена под пълно запрещение.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли
искането за поставяне под запрещение.
Ответникът счита, че жалбата е неоснователна.
Прокурорът счита, че първоинстанционното решение е правилно, обосновано и
законосъобразно.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Иск с правна квалификация чл. 336 от ГПК във връзка с чл. 5 от ЗЛС - за
поставяне под пълно запрещение и претенция по реда на чл. 337, ал. 2 от ГПК – за
назначаване на временен попечител.
Предявен от М. П. Г. ЕГН ********** против М. С. Г. ЕГН **********.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да постави М. С. Г. ЕГН
********** под пълно запрещение.
1
В исковата молба се твърди, че М. Г. е внук на М. Г. по бащина линия. Това
твърдение е основателно и се доказва от представеното удостоверение за родствени връзки
№ */24.03.2021 г. (л. 6 от делото на ОС) и се признава от ответника. Следователно ищецът е
от кръга на лицата по чл. 336, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че Г. страда от заболяване, което и пречи сама да
осъзнава и защитава интересите си. Това твърдение е основателно.
Видно от заключението на психиатричната експертиза (л. 109 – 112 от делото на
ОС), Г. страда от Органично налудно (шизофреноподобно) разстройство. Заболяването е
хронично, трайно и излекуване не е вероятно. Налице е загуба на способността да се грижи
сама за себе си, както и да взема адекватни решения във физически, емоционален,
интелектуален и психически аспект. Заболяването не и позволява да се грижи за своите
работи и да взема самостоятелни, осмислени и адекватни решения.
При това положение е осъществено пълно доказване на медицинския критерий
по чл. 5, ал. 1 от ЗЛС.
В исковата молба се твърди, че заболяването на Г. е неспособна сама да се грижи
са ежедневните си нужди и да взема адекватни решения.
При анализ на отговорите на Г. по време на личния разпит по реда на чл. 337, ал.
1 от ГПК (л. 86 – 87 от делото на ОС) и пред АС (л. 26 – 27), се налага впечатлението, че тя е
сравнително ориентирана за време, място и собствена личност. Но не е съвсем наясно с
някои от основните празници у нас. Твърди, че обича да чете, но не може да посочи книга
или автор, които да са и любими. Отговаря на поставените въпроси, но е многословна и се
отклонява от същината, излагайки обстоятелства, които не са във връзка със зададения
въпрос. За нея цялата процедура е свързана с отнемане на жилището и.
Следва да бъде отбелязано, че същата има пожизнено право на ползване върху
имота, в която живее.
Видно от показанията на свидетел П.М. (л. 94 – 92 от делото на ОС), който е син
на ответницата, след смъртта на баща му през 2010г. и след прекаран от нея през 2012 г.
мозъчен инсулт, са започнали да се проявяват промени в поведението и. Всяка седмица
свидетелят получавал оплаквания от кметицата на с. Ч. (където към онзи момент живеела),
че ответникът притеснявала хората от селото, например хвърляла кофи с фекалии по хората,
които минавала по улицата покрай дома и. Поради това свидетелят прибрал през 2014 г. Г.
да живее при него в гр. П.. Една година по-късно отказала да и дават храна, защото смятала,
че свидетелят и неговото семейство искат да я отровят. След известно време поискала от
свидетеля да изгони жена си и дъщеря си, за да си живеят само двамата. След като
свидетелят отказал, ответникът започнала да проявява агресия към внучка си, като я
причаквала на входната врата, когато последната се прибирала от работа, и я удряла с
бастуна, което принудило свидетелят да посреща вечер дъщеря си, защото в негово
присъствие ответницата не нападала дъщеря му, но в крайна сметка се наложило дъщерята
на свидетеля да се изнесе да живее на квартира. Свидетелства, че през 2018 г. ответникът
2
сменила патрона на входната врата на жилището им и цялото семейство не могло да влезе.
Установява се (включително и от представените писмени доказателства – преписи от
съдебни актове), че Г. е водила дела срещу свидетеля за домашно насилие, поради което
същият не може да доближава жилището си и се е наложило да живее в друго жилище.
Свидетелят сочи, че ответникът няма конфликтно поведение със съседите, защото всички са
скарани с нея, никой не контактува с нея, тъй като се страхуват.
Според вече коментираното заключение на психиатричната експертиза,
характерно за заболяването е това, че Г. има нереалистични възприятия, върху които гради
нелогични и нереалистични умозаключения, които обаче за нея са значими, те определят
поведението й и с това я поставят в конфликт с околните, с обществото или пък води до
това сама тя да уврежда своите интереси, като например да не провежда адекватно лечение.
От всичко горепосочено следва, че Г. не може да се грижи за своите работи –
осъществено е пълно доказване на юридическия критерий.
Налага се общият извод, че са налице предпоставките на чл. 5, ал. 1 от ЗЛС за
поставяне под запрещение.
Относно неговия вид, след като съобрази наличието и степента на болестния
процес при ответника и необратимия характер, неадекватност относно заобикалящата
фактическа и правна действителност, демонстрирана и в разпита по чл. 337, ал. 1 от ГПК,
съдът намира, че състоянието на Г. е особено тежко, поради което и на основание чл. 5, ал. 2
от ЗЛС същата следва да бъде поставена под пълно запрещение.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1352/03.11.2022 г., постановено по г. д. №
3139/2021 г. по описа на ОС – Пловдив.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3