Решение по дело №1059/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба от Д.Г.К., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв.С.Н. ***, против Заповед № 22-0253-000052/20.03.2023г. на началник група към ОД на МВР - Варна, РУ Девня, с която на осн.чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП му е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят оспорва изцяло описаната в заповедта фактология, като признава, че на посочените в нея дата и място е управлявал индивидуализирания л.а., и действително е бил спрян за проверка от контролните органи. Потвърждава, че са му били поискани СУМПС и контролния талон към същото, които обаче той бил забравил в дома си, за което му бил съставен АУАН, но отрича да му е било предлагано извършването на проверка с тест за установяване на наркотични вещества или техните аналози, както и на химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на същото обстоятелство. Твърди, че не е извършил вмененото му административно нарушение, поради което моли оспорената ЗППАМ да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответникът началник група при ОД на МВР – Варна, РУ Девня, чрез процесуалния си представител гл.ю.к.Г. Г. оспорва жалбата като неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.03.2023г. около 14ч св.К.Г. – полицай „Охрана на обществения ред“ в РУ – Девня, заедно с колегите си Д. Х. и Е.К., изпълнявали служебните си задължения като в гр.Девня, и се намирали на ул.“В.М.“. В един момент видели излизащ от завоя и приближаващ се към тях лек автомобил. След като възприел полицейския патрул, водачът спрял на разстояние от тях, вратите се отворили, водачът и пътникът зад него слезли и отишли зад автомобила, после се върнали обратно по местата си и продължили напред. Полицейските служители ги спрели за проверка, при което установили водача – жалб.Д.К., и МПС - л.а.“Тойота Рав 4“ с рег. №, собственост на Ж.А.Ж. Водачът бил поканен да се яви сам до полицейския автомобил за извършване на проверка, а четиримата му спътници изчакали на място в техния автомобил. Свид.Г. поискал документите на водача за проверка, при което се установило, че той не носи СУМПС и контролен талон. Поради възникнали съмнения за употреба на наркотични вещества друг полицейски служител попитал водача дали е употребявал някакви забранени вещества. Водачът отговорил отрицателно, след което на място бил извикан свид.Е.Х. – мл.автоконтрольор, който имал правомощия да извършва тестове с техническо средство с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. №ARLK-0002 за употреба на наркотични вещества. Още преди пристигането му водачът съобщил на полицейските служители, че е употребил такива вещества преди няколко дни, и не е сигурен какъв резултат ще бъде отчетен, поради което ще откаже да бъде тестван. Свид.Х. поканил К. в служебния автомобил и разпечатал касетата на техническото средство с цел тестването му, но водачът обяснил и на него, че преди 2-3 дни е пушил марихуана и се страхува, че тестът ще бъде положителен. Полицейският служител го уведомил, че при отказ за тестване следва административнонаказателна отговорност – 2 години без книжка и 2000лв. глоба, но водачът отново отказал тест. Свид.Х. изготвил и Талон за изследване № 085993/19.03.2023г, в който отразил, че Д.К. отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози, и му указал, че следва да се яви за кръвна проба в Центъра за спешна медицинска помощ в Девня до 30 мин от връчване на талона, понеже медицинското заведение се намирало само на километър разстояние по пътя, по който се движел л.а. Водачът К. се подписал двукратно на този талон, копие от който е приложен по административната преписка – веднъж в първата част под вписването, че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство на място, и още веднъж във втората част под вписването, че талонът му е връчен на 19.03.2023г в 16:00ч. Видно от писмо изх. №05-103-1/05.05.2023г на директора на ЦСМП – Варна за периода от 16:00ч до 16:30ч на 19.03.2023г Д.Г.К. не е регистриран в Амбулаторния дневник на ФСМП – Девня и не е посещаван в дома за вземане на кръвни проби.

За установените две административни нарушения: по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП – за отказа да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества; и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП – за това, че не носи СУМПС и контролен талон към него, свид.Х. съставил на място АУАН № GA 857390 против жалб.К.. Личното му предявяване е доказано с подписа на К. за нарушител в акта.

Въз основа на констатациите по АУАН била издадена и оспорената в настоящото производство ЗППАМ от 20.03.2023г, с която на осн.чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП на жалб.Д.К. е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водача до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. В обстоятелствената част на ИАА са посочени установените при проверката на 19.03.2023г обстоятелства, а именно – отказът на К. като водач на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества и техните аналози.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка, въз основа на които е издадена и процесната ЗППАМ, и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, които са последователни, взаимно обвързани и допълващи се и не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК и от субект с процесуална легитимация – неин адресат, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Принудителните административни мерки са акт на държавна принуда, прилагани с индивидуален административен акт, като съгласно чл.23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. Съгл.чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните административно мерки по чл.171 т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл.165 ал.1 от ЗДвП. Видно от приложената по административната преписка Заповед № 365з-8226/30.12.2021г., с т.І.1.7 Директорът на ОД на МВР-Варна е възложил правомощия за издаване на ЗППАМ по чл.171 т.1 от ЗДвП на издателя на процесния ИАА – началник група към ОДМВР – Варна, РУ-Девня. Действието на тази заповед не е обвързано със срок, и доколкото не е отпаднало правното основание за издаването й, съдът приема, че обжалваният ИАА е издаден от надлежно оправомощен и териториално компетентен административен орган. В производството по издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спора. Заповедта е издадена в изискуемата за валидността й писмена форма и съдържа минимално изискуемите с чл.59 от АПК реквизити, поради което не е обременена с пороци от процесуално естество.

При издаването й е приложен правилно и материалния закон.

Разпоредбата на чл.171 т.1 б.„б“ от ЗДвП предвижда прилагане на ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Уредената от законодателя материалноправна предпоставка за прилагане на този вид ПАМ в случая е отказ на водач на МПС да му бъдат извършени полеви тест или медицинско изследване (химико-токсилогично изследване на кръвта) за употреба на наркотични вещества и техните аналози.

От приложената към административната преписка писмени доказателства и от гласните такива, събрани в хода на съдебното дирене, се установява по несъмнен и категоричен начин, че на 19.03.2023г жалб.Д.К. е управлявал л.а. в гр.Девня, и е отказал да му бъде извършен тест за употреба на нартокични вещества и техните аналози, както и да му бъде извършено химико-токсилогично изследване на кръвта със същата цел.

Възраженията на жалбоподателя, че в хода на проверката не му е било предлагано извършването на тест, и не му е било предписано изследване на кръвта със същата цел, е опровергано от саморъчно положените три негови подписи – на две места в издадения му талон за изследване, съдържащ изрично описан отказ за извършване на тест и указания къде и в колко часа да се яви за медицинското изследване на кръвта му, както и в съставения на мястото на проверката АУАН, където същите обстоятелства са подробно описани, и не са оспорени от самия нарушител при личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.3 от ЗАНН. Свидетелските показания на очевидците – полицейски служители, пред които К. двукратно е заявил, че отказва да извършването на тест и даването на проба поради това, че няколко дни преди проверката е пушил марихуана, само потвърждават обективирания в АУАН и в оспорената заповед отказ за тестването му за употреба на наркотични вещества и техните аналози. Въпреки предоставената му двукратно възможност, жалбоподателят не ангажира свидетелски показания, които да опровергаят описаните в ЗППАМ съставомерни факти, а пък според гласните доказателства по делото такива свидетели не съществуват – спътниците на Д.К. не са напускали управлявания от него л.а. за цялото време на проверката, и не са били свидетели нито на предложенията на полицейските органи за извършване на тест, нито на двукратния отказ на жалбоподателя за такъв.

При горните констатации съдът в настоящия си състав намира, че в случая е налице предвидената с чл.171 т.1 б.“б“ от специалния закон материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ, а именно – управлението на л.а. от водач, който отказва извършването на тест и/или химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози. При установяването й административният орган издава заповедта за прилагане на ПАМ в условията на обвързана компетентност, поради което не следва да мотивира произнасянето си при констатираната доказаност на правопораждащия факт. ПАМ е приложена за определения с приложимата материалноправна норма максимален срок от 18 месеца, което изключва необходимостта и от изрично мотивиране на това произнасяне в оперативна самостоятелност.

При горните констатации съдът намира, че оспорената заповед не е обременена с твърдяната материалноправна незаконосъобразност, а други основания за ревизия или отмяна не бяха констатирани в кръга на задължителната проверка по чл.168 ал.1 и ал.2 от АПК. Горното квалифицира жалбата против ЗППАМ като неоснователна и безалтернативно налага отхвърлянето й.

Искания за разноски не са направени.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.172 ал.2 от АПК, съдът:

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.К., ЕГН **********,***, против Заповед № 22-0253-000052/20.03.2023г. на началник група към ОД на МВР - Варна, РУ Девня, с която на осн.чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП му е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Преписи да се връчат на страните.

	Председател: