Решение по дело №667/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

10.08.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

08.07.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Ралица Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

Административен характер наказателно

дело номер

667

по описа за

2020

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 121/ 29.04.2020г., издадено от Директор на ОДМВР- Кърджали, с което е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00лв. на Е.М.С. за нарушение извършено на 14.04.2020г. в гр.Кърджали ул.Булаир на чл.209а, ал.4 пр.2 вр.ал.1 от Закона за здравето.

Жалбоподателят Е.С. твърди, че не бил доволен от наказателното постановление, което считал за неправилно, противоречащо на закона и незаконосъобразно. Твърди, че при издаване на НП административнонаказващият орган не е съобразил разпоредбите на чл.54 от ЗАНН, не е взето предвид, че не е налице виновно поведение от негова страна, както и обстоятелствата в АУАН не са подкрепени с убедителни доказателства, от които да се направи извод за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Освен това наказателното постановление страда от пороци в съдържанието си, тъй като е ангажирана отговорността му по текст от закона, който не отговаря на извършеното, както и наказващият орган не е преценил приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли съда да отмени изцяло издаденото наказателно постановление. Жалбоподателят редовно призован за съдебното заседание, се явява лично и с адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното наказателно постановление, което било неправилно и незаконосъобразно. Настоява за приложение на по- благоприятния за дееца закон предвид настъпила отмяна на т.9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020г.

Административнонаказващият орган чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Пледира съдът да постанови решение, с което да потвърди атакуваното  наказателно постановление като претендира и юрисконсултско възнаграждение. Представя подробна писмена защита.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 14.04.2020г. свидетелите Н.К. и С.С. били на работа като служители в РУ-Кърджали. В този период в Република България било обявено извънредно положение с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Р.България заради усложняваща се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната. По този повод съответно били въведени и противоепидемични мерки, една от които била регламентирана в т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Тази мярка задължавала всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. По този повод свидетелите Н.К. и С.С. ***, когато в 8.30 часа се намирали на ул.Булаир в гр.Кърджали, където видели по тротоара срещу училището да вървят две момчета. Едно от тях било с поставена маска на лицето, но другото- не. Двамата полицейски служители се приближили до тях и установили самоличността на лицето без маска, което било жалбоподателя Е.С.. По този повод на место му бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, който нарушителят подписал без възражение. На 29.04.2020 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ било наложено административно наказание „глоба” в размер на 300лв. на Е.С. за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.       

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите Н.К. и С.С., кредитирани изцяло като достоверни, логични и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото; Акт за установяване на административно нарушение от 14.04.2020 г.; Докладна записка от 14.04.2020 г.; Заповед № 292з-586 от 30.03.2020 г. на директора на ОД МВР-Кърджали; Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването; Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Прочее по делото е разпитан и свидетеля Й.Ю., чийто показания също потвърждават установените факти по неносене на маска от страна на жалбоподателя Е.С. на инкриминираната дата, час и място.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.   

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Посочената разпоредба чл.209а, ал.1 от ЗЗ, в редакцията към датата на деянието предвижда, че който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 2 000 лв. Видно от чл.63, ал.1 от ЗЗ, действащ също към процесната дата, там е предвидено при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Именно такава е настоящата хипотеза, тъй като с издадена на основание чл.63 от Закона за здравето Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването са били въведени противоепидемични мерки на територията на Р.България. Същата заповед е допълнена, като е създадена т.9, със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г. В цитираната т.9 от акта на министъра на здравеопазването е посочено, че всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.). За целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и или са предназначени за обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги). Именно това е и противоепидемичната мярка, която жалбоподателят не е изпълнил. На 14.04.2020г. той се е намирал на открито обществено място- тротоар към улица, но без да има поставена защитна маска за лице, с което е осъществил състав на вмененото му нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Затова правилно е реализирана административнонаказателната му отговорност. Наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Административното нарушение се явява безспорно установено от показанията на разпитаните очевидци Н.К. и С.С., както и от писмените доказателства. Правилна е дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Неоснователно в тази връзка е възражението на жалбоподателя за това, че в цитираната Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. нямало т.9, а последната се намирала в друга заповед. Напротив, видно от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., същата допълва Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., при което в последната се създава именно т.9, имаща посоченото по-горе съдържание. Това са относимите актове към извършеното от жалбоподателя деяние и те правилно са били посочени в атакуваното наказателно постановление. Липсват основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретното деяние не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения и не представлява маловажен случай. Нарушението е формално и за съставомерността му не е необходимо настъпване на вредни последици. Освен това, обществените отношения, които се охраняват с разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ са особено значими и неспазването й създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица. Настоящата инстанция не споделя довода на процесуалния представител на жалбоподателя за приложение на по- благоприятен закон. Това е така, тъй като със Заповед № РД-01-247/ 01.05.2020г. се отменя т.9 касаеща задължителното носене на предпазни маски на открито място, но санкционната разпоредба не е отменена и продължава да е в сила- както състава на административното нарушение така и предвиденото административно наказание. Всъщност с цитираната заповед е въведено правило за поведение считано от 01.05.2020г., което означава, че съгласно чл.3 ал.1 от ЗАНН следва на жалбоподателя да се ангажира административнонаказателната му отговорност нарушение извършено на 14.04.2020г.  

Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, на което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 121/ 29.04.2020г., издадено от Директор на ОДМВР- Кърджали, с което е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00лв. на Е.М.С. за нарушение извършено на 14.04.2020г. в гр.Кърджали ул.Булаир на чл.209а, ал.4 пр.2 вр.ал.1 от Закона за здравето о, като правилно и законосъобразно. 

ОСЪЖДА Е.М.С. *** регулацията № 6, общ.Кърджали с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.    

 

                                                                   Районен съдия: