Р Е Ш Е Н И
Е
Номер
501 22.07.2019г. град Стара
Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение, ІІ състав
На втори юли 2019 година
в публичното заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар : Нанка Коева
като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ
въззивно гражданско дело № 1209 по описа за 2019
година,
за да се произнесе съобрази следното :
Производството
е на основание чл.258- 273 и чл.280, ал.3, т.3, пр.1 от ГПК във вр. с чл.200-
201 от КТ и във вр. с чл.52 и чл.82- 86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в
законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от 4 бр. ищци/наследници по закон на починалия на
19.02.2018г. техен общ наследодател С.Д.С./- Г.М.С. ***, С.С.Х. ***, Д.С. *** и С.Б.Д. ***/всички с общ съдебен адрес ***/, в която сочат, че обжалват първоинстанционното Решение №
135/01.03.2019г. по гр.д.№
1853/2018г. по описа на РС- Казанлък в частта, в която предявените от тях искове са били
частично отхвърлени. Твърдят, че в атакуваната му част Решението е неправилно и
необосновано, постановено
в противоречие с материалния и процесуалния закон. Заявяват, че правилно първоинстанционният съд е приел, че те
попадат в кръга лицата, имащи право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на своя
близък С. С., но те били
неправилни относно размера на дължимото обезщетение, механизма на злополуката и
степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Считат, че това се дължало единствено и само на виновно поведение на работодателя, който не бил
създал нужната организация в
предприятието,
включително по отношение на осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд и надлежно
инструктиране на работниците и служителите за работа в
предприятие, където се
извършват високо рискови дейности. В хода на производството се било
установило, че
пострадалият не бил създал никакви реални предпоставки за настъпване на
вредата. Считат, че настъпилите
вреди не са в причинна връзка с поведението му и не може да се
приеме, че той бил
допринесъл за настъпването на по-голямата част от тях. Считат, че те били резултат от установените нарушения на нормативните
актове от работодателя и на неизпълнение на задължението му да проведе надлежен инструктаж и да осигури здравословни и безопасни условия на труд в
предприятието. Поради което молят ОС- Ст.Загора да отмени обжалваното Решение в атакуваните му части, с които са били отхвърлени предявените им искове срещу ответника- работодател „Комерг" ЕООД,
като неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, и вместо това да постановите друго решение по съществото на спора, с което да уважи в цялост предявените от тях искове.
Претендират въззиваемия- работодател да
им заплати направените в производството
разноски, включително за адвокатско възнаграждение. В проведеното
открито съдебно заседание по делото пред въззивната инстанция се е явил техен
общ процесуален представител- адвокат, който е пледирал, че поддържа изцяло
изложените във въззивната жалба оплаквания и моли въззивния съд да я уважи
изцяло, ведно със законните последици от това, включително и за разноските им пред
въззивната инстанция. Представели са обща писмена Защита, в която излагат
подробно своите фактически и правни аргументи в подкрепа на в.жалба.
В законоустановения 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на
въззивната жалба от другата страна ответника- работодател „Комерг“- ЕООД, ***, който
заявява, че Въззивната жалба била подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивен контрол
съдебен акт, поради което била процесуално допустима, но разгледана по същество
била неоснователна, тъй като не били установени и доказани всички сочени от въззивниците
пороци и нарушения, като излага подробни аргументи за всяко едно от тях. Счита,
че изводите
на РС относно размера на дължимото обезщетение, механизма на злополуката и
степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, били
напълно мотивиран, правилни и законосъобразни. Поради което моли въззивния съд
да
отхвърли въззивната жалба, като неоснователна, и да потвърди в обжалваната част
първоинстанционното Решение. Претендира разноските си пред въззивната
инстанция. Няма свои нови доказателствени искания пред ОС- Ст.Загора. Претендира да му се присъдят
разноските по делото пред тази инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание по делото пред въззивната инстанция се
е явил негов процесуален представител- адвокат, който е пледирал в същия
смисъл, като поддържа изцяло писмения си Отговор на в.жалба. В този смисъл е и писмена
му Защита пред настоящия съд.
Настоящият въззивен съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, мотивите относно атакуваната част от
Решението на РС, доводите на всяка от страните и приложимите по казуса
материално- правни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано следното :
От
събраните писмени доказателства пред РС и пред ОС, както и от показанията на разпитаните
пред него свидетели не е било
установено
и доказано, че пострадалият С. С. е бил
запознат с техническата документация на процесната нова инсталация
или с нейната инструкция за безопасност и охрана на труда, не е било доказано да са му
били давани от работодателя инструкции във връзка изпитването на процесната
инсталация, да е бил проведен извънреден инструктаж или да са му били давани
конкретни указания
от прекия му ръководител или длъжностното лице по здравословни и безопасни
условия на труд при работодателя преди деня на инцидента или в деня на самия
инцидент. От приетото по делото на първа инстанция заключение на СВТЕ и приложения
снимков материал е видно, че С. С. е присъствал по време на коментар и обсъждане
на машината, но поради липса на записан звук от тях по никакъв начин не може да
се установи какво точно или приблизително е било съдържанието на разговора, дали същият
е съдържал някакви инструкции и в какъв смисъл евентуално са били те. От Заключението е видно
единствено и само, че пострадалия С. С. е наблюдавал процеса на
обсъждане
и коментиране, но липсват каквито и да са доказателства за евентуалното
съдържание на разговора, и не се вижда той да е бил надлежно инструктиран от
определеното за това длъжностно лице в какъвто и да е смисъл. В обекта на стените или около
самите машини
не е било доказано да са поставени каквито и да било инструкции или
обозначения, свързани с изпитваната машина, с която е възникнал инцидента.
Действително
по чл.11, ал.5 от приложимата по казуса Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за условията и
реда за
провеждането
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата
за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд изисква евентуалното провеждане на
инструктаж и вида на проведения инструктаж да се установява и доказва чрез
отразяването му в книгата за инструктаж, с положен личен подпис на
инструктирания работник или служител, подписа на определеното длъжностно лице при
работодателя, посочване на датата и вида на извършения инструктажа, на която
инструктажът е бил извършен и вида на извършения инструктаж, като пред РС се е доказал,
че липсват данни пострадалия С. С. да е бил инструктиран в деня на инцидента
или преди това във връзка с провежданите изпитания на новата машина. Напротив- липсват
данни в делото на РС пострадалия С. да е бил запознат писмено със съдържанието на
представените от ответника инструкции, инструкциите за работа с процесната машина
или каквито и да са инструкции изобщо да са съществували при работодателя, да са били
представяни на служителите и да са били разположени около самата аварирала
машина.
При
преценката си РС обаче в значителна степен е ценил съгласно изискванията на чл.172 от ГПК показанията на всеки
един от разпитаните пред него свидетели, включително и на посочените от ответника-
работодател, и се е съобразил с тяхната евентуална заинтересованост с
оглед продължаващото им трудово правоотношение с работодателя им- ответник. В
тази връзка напълно обосновано, законосъобразно и правилно РС е приел, че
пострадалия С. е притежавал на достатъчно добро ниво технически и технологични
познания,
позволяващи му да възприеме техническото състояние на изпробваната машина,
изхождайки
и от естеството на поставената му пряка производствена задача по проверка и
обмазване на щуцерите й. РС също така се е
съобразил,
че машината е била в процес на разработка, поради което пострадалия С., макар и
формално и официално незапознат с нейната конструкция и технически характеристики, с
оглед образованието и длъжността му е бил длъжен да е достатъчно практически
информация, че същата работи и е под налягане.
И макар,
че безспорно върху процесната машина е следвало съгласно техническата документация е следвало да има
монтиран, но не е бил монтиран дисплей, който да дава нужните индикации за работата й и съответно за аварийни
състояния, и не се доказана от работодателя да са били поставени
предупредителни знаци и инструкции, при постановяване на неатакуваната част от решението
на РС това е отчетено в достатъчна степен.
Наред с
това РС е напълно законосъобразно дал вяра на събраните пред него гласни
доказателства/поради липса на каквито и да са писмени такива/ по аргумента на
противното по чл.165, ал.1 и 2 от ГПК относно виД.то/но не и медицинското/
здравословно състояние на пострадалия С. в деня на инцидента, поради което
напълно мотивирано е обосновал съгласно чл.172 от ГПК съответното негово
нарушение по смисъла на чл.126, ал.2 от КТ.
В тази
връзка и въззивният съд приема, че пострадалия С. в някаква степен се е отклонил от
пряко поставената
му задача и е предприел работа/действия/, която не му е била непосредствено възлагана
от работодателя, без да положи за себе си необходимата и достатъчна грижа
която би
положил и най - небрежният човек, зает със съответната дейност трудова дейност
при подобни условия, е
сам е допринесъл
за настъпване на трудовата злополуката, тъй като това представлява от негова
страна „груба небрежност“ по смисъла на чл.201,
ал.2 от КТ,
тъй като с
установеното и доказано с писмени, гласни доказателства, видеозапис и
заключение на компютърната експертиза поведението той е пренебрегнал основни базови технологични
правила и изисквания
за
безопасност, и не проявил елементарно старание и внимание при извършваните от
него действия и манипулации. И макар, че пред РС няма събрани доказателства да
е налице изготвена от работодателя му и подписана официална длъжностна характеристика
от пострадалия С., макар в същото предприятие безспорно да е имало и друга длъжност, в
чиито трудови функции попадат възложените на
С.
дейности от прекия му ръководител да извърши
манипулации
върху процесната машина, с оглед неговото техническо средно образование, трудов
стаж и професионален опит, на същия е следвало да бъде служебно и житейски известно,
изпитваната нова машина е под
налягане
и очевидно не е била в пълна изправност. Въпреки това обосновано и доказано РС
е приел, че пострадалият е допуснал „груба небрежност“, като по своя лична
инициатива е извършил движение на гайките на кламповото съединение с тресчотка/независимо
от очевидното противоречие в експертизите и показанията дали това е било
„завиване“ или „отвиване“/, които негови действия на работното му място, в работното му
време очевидно са предприети в пряка и непосредствена връзка с възложената
работа от прекия му ръководител при работодателя му. Поради което напълно
правилно РС е преценил, че същите са били предприети от него в пряка и непосредствен интерес
на работодателя му, с цел спомагане
бързото отстраняване престоя на процесната инсталация,
но въпреки това представлява типичен случай на „груба небрежност“ по смисъла на
чл.201, ал.2 от КТ.
Не се
доказаха защитните тези на въззиваемия- работодател, че пострадалият сам бил допринесъл за настъпването на
вредите, като самоволно развивал кламповото съединение на десния екстрактор,
без да му била поставяна такава конкретна задача от работодателя, без да се бил
убеди, че системата не е под налягане и без да вземе съгласието на прекия си
ръководител инж.Д.Стоев, и че тези настъпили вреди били без никаква причинно-
следствена връзка със задълженията и действията на работодателя му, който не
бил нарушил никакви нормативни изиска за осигуряване безопасност на труда и бил
извършил абсолютно всички задължителни инструктажи на пострадалия за работата с
процесната машина, която била още само в процес на изпитване, но не и на
редовна експлоатация. Не се доказа и твърдението на въззиваемия- работодател,
че за никой от четиримата въззивници- ищци нямало доказателства за негово
нарушено здравословното състояние в резултат от преживените болки и страдания
от настъпилата смърт на техния общ наследодател/съпруг, син и баща/, тъй като
по делото още пред РС е било установено и доказано по безспорен начин наличието
на силна емоционална връзка между ищците- въззивници и пострадалия, което се
явява достатъчно фактическо и правно основание за сравнително високите уважени
размери на исковите им претенции за обезщетяване спрямо въззиваемия- ответник.
Поради което настоящия въззивен съд спазвайки законовия принцип за
справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД и актуалното и непроменено Постановление
№ 4/23.12.1968г. на тогавашния Пленум на ВС- София е преценил всички съотносими
обективни обстоятелства/вид , характер на увреждането, начин на извършване,
реално причинените морални страдания, възрастта на пострадалия и на всеки един
от наследниците му по закон, общественото му положение, отношенията между него
и близките му- търсещи обезщетение/, както и всички други релевантни към процесния
случай факти и обстоятелства.
Поради
което и предвид гореизложените мотиви въззивният съд счита, че в тази му
атакувана част първоинстанционното Решение се явява достатъчно мотивирано,
законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено, а в тази й съответна част
в.жалба, като неоснователна и недоказана, следва да се отхвърли, със законните
последици.
В
останалата му атакувана част, относно въпроса за съпричиняването от страна на
пострадалия наследодател С. и от там на определените
размери на паричните обезщетения за причинените
неимуществени вреди на всеки един от
общо 4 бр. ищци- наследници по закон на пострадалия С., въззивният съд счита,
че РС при събраните пред него писмени и гласни доказателства, и предвид
приетите заключения на вещите лице, е допуснал известна необоснованост. РС не е съобразил в достатъчна степен конкретните безспорно установено от него
факти и обстоятелства по делото и баланса между причинените неимуществените вреди/намиращи се в пряка причинно-
следствена връзка с поведението на пострадалия работник/, и с поведението и
задълженията на ответника- работодател, като неправилно е определил тези 70 % съпричиняване, с който процент
е намалил и съответното дължимото на всеки
от наследниците по закон парично обезщетение.
Въззивният
съд намира, че за всеки един от 4 бр. въззивници/наследници по закон на
пострадалия им общ наследодател С./ при определяне размера на претендираното
обезщетение за неимуществен вреди, в атакуваната му част Решението на РС само
частично е съобразено с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, но не е
съобразил всички относими обстоятелства- вида и характера на увреждането, начина на
настъпването му, възрастта на пострадалия, общественото му положение,
отношенията между него и най- близките
му, обществения отзвук на трудовия инцидент в града и региона,реално причинените морални болки и
страдания, и всички други относими към конкретния случай факти, обстоятелства и
доказателства, както и относимата към казуса съдебна практика на съдилищата в
региона и на ВКС- София по аналогични случаи. В тази връзка РС не е съобразил в
достатъчна степен при определяне общият размер на паричното обезщетението за причинените
неимуществени вреди, че починалият пострадал С. е бил едва на 54 години, в активна
работоспособна и житейска възраст, далеч от пенсиониране и излизане от активен
трудов, обществен и личен живот.
Приживе
той и съпругата му са живеели заедно, в едно общо домакинство и са доказано са поддържали
хармонични и
близки
отношения помежду си, основани на взаимна любов, уважение и подкрепа.
Пострадалият е помагал активно в
домакинството,
бил опора за цялото семейство, грижел се е за възрастната си майка, подкрепял е
пълнолетните
си децата финансово, физически и морално, поради което и доказано след настъпването
на трагичния трудов инцидент рязко, силно и трайно се е влошило психическото
и физическото здраве и състояние на всеки един от четиримата ищци в резултат на
процесния инцидент, безспорно за тях неочаквано и рязко се е влошил
душевния
им комфорт и са настъпили поредица от трудности в материално и морално
отношение. Поради което РС е определил един доста необосновано нисък
общ размер на дължимото парично
обезщетение,
а от там и за всеки един от ищците, който не кореспондира в достатъчна степен
на претърпените от всеки един от тях неимуществени вреди в резултат на
инцидента. Ето защо въззивният съд счита, че всички предявени 4 бр. процесни
искове за главници, представляващи претенции за парично обезщетяване на
неимуществени вреди на всеки от 4 бр. наследници по закон се явява в хода на
съдебното производство пред РС- Казанлък обоснован, основателен и доказан в
пълния му претендиран размер, който е съобразен изцяло с нормите на чл.200 от КТ във вр. с чл.52 от ЗЗД, и се явяват изцяло доказани до претендираните
размери- съответно 150 000 лв. по отношение на съпругата Г.М.С. на 55 г., 120 000
лв. по отношение на майката С.Б.Д. на 81 г., и по 100 000 лв. за двете
му пълнолетни деца- дъщерята С.С.Х. на 33 г. и сина Д.С.С. на 30 г.
В тази
връзка обаче следва да се има предвид и принципа на основния законов критерий при определяне процента на „съпричиняване“
по конкретния
казус, представляващ в случая приноса на увредения пострадал С. С. за
настъпването на трудовия инцидент и настъпилите в разултат на това вредоносни
резултати. Предвид безспорно доказаното пред РС, че работодателят- въззиваем е допуснал поне 3 основни нарушения, които очевидно
се намират в пряка и непосредствена причинно- следствена връзка с настъпилия неблагоприятен краен резултат/непроведен извънреден инструктаж, неосигуряване на писмена инструкция за
изпитване на работното оборудване и непровеждане спрямо
пострадалия на инструктаж на работното място с
продължителност
3 работни дни/, установени и доказани
с официален
писмен Протокол № 2/22.03.2018г. от проверката от органите на ТП на НОИ- Ст.Загора/, и съответно
доказаните 3 основни нарушения от самия пострадал работник/явяване на работа в
недобро здравословно състояние, извършване на действия по своя инициатива, а не
по разпореждане на работодателя му и извършването им в най- грубо нарушение на
елементарни технически и технологични правила, за които той е имал знания,
образование и опит/, налагат приложението на 50 % съпричиняване от пострадалия
работник и съответно по 50 % отговорност и задължение за обезщетяването на
настъпили за него/и респективно за наследниците му по закон- въззивниците/
вредоносни резултати. Поради което главниците на исковете следва да бъдат
уважение за 50 % от размера на всяка една искова претенция, а именно- в размери
съответно на 75 000 лв. по отношение на съпругата Г.М.С. на 55 г.,
60 000 лв. по отношение на майката С.Б.Д. на 81 г., и по 50 000 лв.
за всяко едно от двете му пълнолетни деца- дъщерята С.С.Х. на 33 г. и сина Д.С.С.
на 30 г., със законните последици от това. А в останалите обосновани и доказани
части, до претендираните съответно 150 000 лв. за съпругата Г.М.С.,
120 000 лв. за майката С.Б.Д., и по 100 000 лв. за всяко едно от
двете му пълнолетни деца- дъщерята С.С.Х. и сина Д.С.С., всяка една от исковите
претенции се явява частично неоснователна и недоказана, и следва да бъде
отхвърлена, със законните последици от това.
По-
горе изброените доказани парични суми са дължими, ведно с всички законни
последици от това- законните лихви върху всяка една от тях от датата на увреждането/19.02.2018г./,
до окончателното изплащане на всяка една от сумите съгласно чл.45- 49 и чл.52
във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.
С оглед изхода на
делото, и предвид изричното искане на процесуалния представител- адвокат на 4
бр. въззивници, на осн. чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК
въззиваемият- работодател им дължи пропорционално на уважените части от
въззивните претенции общо сумата 6 400 лв. за направените разноски пред двете
съдебни инстанция/л.383 от делото на РС/.
С оглед изхода на
делото, и предвид изричното искане на процесуалния представител- адвокат на
въззиваемия- работодател, на осн. чл.273 във вр. с чл.78, ал.2 и чл.80 от ГПК 4
бр. въззивници му дължат пропорционално на отхвърлените части от въззивните
претенции общо сумата 11 297 лв. за направените разноски пред двете съдебни
инстанция/л.380 от делото на РС и л.69 от делото на ОС/.
Предвид изхода на
делото пред настоящата въззивна инстанция, въззиваемият- работодател следва да бъде осъден да
заплати на Държавата по приходната сметка на ОС- Ст.Загора в обслужващата го
банка сумата 9 400 лв., представляваща дължима 4 % Държавна такса/ДТ/ за
уважените части на исковите претенции с настоящото въззивно съдебно Решение
съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК.
На основание разпоредбите на чл.280, ал.3,
т.3, пр.1 във вр. с чл.200 и чл.201 от ГПК настоящото въззивно съдебно Решение
е окончателно и не подлежи на по- нататъшно касационно обжалва ВКС- гр.София.
Ето защо
водим от горните мотиви и на основание чл.258- 273 и чл.280, ал.3, т.3, пр.1 от ГПК
във вр. с чл.200- 201 от КТ и във вр. с чл.52 и чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният ОС- Ст.Загора
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение
№ 135/01.03.2019г.
по гр.д.№ 1853/2018г. по описа на РС- Казанлък, обл.Старозагорска, като вместо
това :
ОСЪЖДА “КОМЕРГ”- ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление в п.к.6155-
***, ул.“Христо Ботев“ № 49 да заплати на Г.М.С.- ЕГН ********** ***, сумата 75 000
лв./седемдесет и пет хиляди лева/; на С.Б.Д.- ЕГН ********** *** сумата 60 000 лв./шестдесет
хиляди лева/; на С. С. Х.- ЕГН ********** *** сумата 50 000 лв./петдесет хиляди лева/
и на Димо С.С.- ЕГН ********** *** сумата 50 000 лв./петдесет хиляди лева/, представляващи парично обезщетения за
претърпени неимуществени вреди- болки
и страдания от смъртта
на починалия им общ наследодател С.
Д.В С.- ЕГН **********, загинал на 19.02.2018 г.
при трудова злополука в ***, ведно
със законната лихва, считано от
19.02.2018г. до окончателното изплащане на сумите, ведно с разноските в
размер на общо 6 400 лв./шест
хиляди и четиристотин лева/.
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове от Г.М.С., С. Б.Д., С. С. Х. и Д. С. С. против
“КОМЕРГ”- ЕООД за присъждане на неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука в останалите им части до претендираните
размери съответно 150 000 лв., 120 000 лв., 50 000 лв. и
50 000 лв., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
Г.М.С.- ЕГН ********** ***, С. Б.Д.-
ЕГН ********** ***, С. С. Х.-
ЕГН ********** *** и Димо С. С.-
ЕГН ********** ***, да заплатят на „КОМЕРГ”-
ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в п.к.6155- гр.Павел баня, ул.„Христо Ботев“ № 49 направените по делото
разноски в размер на общо 11 297 лв./единадесет хиляди двеста деветдесет
и седем лева/.
ОСЪЖДА „КОМЕРГ”- ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление п.к.6155-
***, ул.„Христо Ботев“ № 49 да заплати по приходната сметка на Окръжен
съд- Стара Загора в „ЦКБ- АД“, клон Стара Загора Държавна такса 9 400 лв./девет хиляди и четиристотин лева/.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване пред ВКС- София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :