Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 2665 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
С решение 20235016 от 26.10.2020 г.,
постановено по гр. д. № 53120/2019 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 170 състав, е
признато за незаконно по иск с правно основание чл.357 КТ вр.
с чл.188, т.1 КТ, предявен от проф. дбн М.П.С. срещу С.У.„С.К.О.“,
дисциплинарно наказание „забележка“, наложено със заповед № РД-25-7/24.07.2019
г. на ректора на СУ „С.К.О.“, като е отменено. Ответникът е осъден за заплати
на ищцата сумата от 1 000 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред СРС,
както и да заплати по сметка на СРС, сумата от 80 лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК, представляваща дължима държавна такса за първоинстанционното
производство.
Срещу постановеното решение е депозирана
въззивна жалба от ответника С.У.„С.К.О.“, с която го обжалва изцяло.
Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че решаващият съд не е
анализирал и не е съобразил в пълнота ангажираните по делото доказателства,
като е достигнал до необоснования извод, че не е доказал извършването на
дисциплинарното нарушение. Поддържа, че по делото е доказано извършването на
описаното в заповедта нарушение на трудовите задължения на ищцата. Счита, че дисциплинарното
производство е проведено законосъобразно - при налагане на наказанието са взети
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както
и е отчетено поведението на ищцата. Заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е мотивирана, издадена е от компетентен орган на дисциплинарна власт,
в кръга на неговите правомощия, както и е съобразен установеният в нормата на
чл.194, ал.1 КТ срок. Решаващият съд не е обсъдил в цялост свидетелските
показания, не е отчел заинтересоваността на някои от тях в нарушение на чл.172 ГПК. Също така неправилно са кредитирани единствено свидетелите на ищцата, но
не и на ответника. Счита, че показанията на свидетеля доц. У. неправилно са
кредитирани, тъй като те не кореспондират с показанията на останалите свидетели
и със събраните по делото доказателства. Твърди, че посоченият свидетел работи
от години заедно с ищцата и участват съвместно в редица проекти. Ищцата е била
научен ръководител на свидетеля като докторант. Работил е като старши асистент
в катедра „Ботаника“ на Биологическия факултет, чийто ръководител е ищцата. Заедно
били автори на няколко учебници и учебни помагала. Показанията на
свидетеля пресъздават писмените обяснения на ищцата. Счита, че неправилно
решаващият съд е кредитирал и показанията на свидетелката К.А., тъй като те са неотносими към правния спор, а се отнасят към личността на свидетелката Д..
Също така показанията на свидетелката А.са противоречиви, като не е присъствала
на спора между ищцата и ас. Д.. Неправилно решаващият съд не е кредитирал
показанията на свидетелката Д., която е пряк участник в конфликта. По делото е
представен амбулаторен лист, съгласно който на П.Д. е поставена диагноза
повърхностна травма на ухото. Съгласно съдебно – медицинската експертиза
липсата на травматични увреждания не изключва възможността в посочената област
да е нанесен удар и че на П.Д. й е причинена болка. Неправилно решаващият съд е
приел, че показанията на доц. М.С.се разминават с останалите свидетелски показания.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата проф.
дбн М.П.С., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. Счита, че съдът е формирал изводите въз основа на
съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,въз
основа на които се установява, че описаното в заповедта нарушение не е
извършено от ищцата. Установено е нарушение на чл.193 КТ, тъй като не е
разпитан единствения очевидец на случилото се. Твърди, че не й е връчен доклад
вх. № 70-08-628 от 11.07.2019 г. С исковата молба е релевирано
възражение, че заповедта не е мотивирана, което не е обсъдено то решаващия съд,
като го поддържа и във въззивното производство.
Позовава се на нарушение на чл.189 КТ. Тъй като свидетелят доц. Б.У.е бил
очевидец на случилото се, законосъобразно показанията му са кредитирани от решаващия
съд. Счита, че показанията на свидетелката доц А.относно
поведението на ас. Д. към колегите й съвпада с показанията на до. У.. Счита, че
показанията на свидетеля Ш.са противоречиви, поради което законосъобразно СРС
не ги е кредитира. Обосновано съдът е приел, че представеното по делото
медицинско удостоверение не доказва твърдяните
увреждания. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като й присъди сторените
по делото разноски.
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно
основание чл.357 КТ вр. с. чл.188, т.1 КТ. Ищцата твърди, че работи по трудов договор при ответника, като заема
длъжността „професор“ в Биологически факултет“. Със заповед №
РД-25-7/24.07.2019 г. на ректора на СУ „С.К.О.“й е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ по доклад от проф. д-р С.Ш., декан на Биологическия
факултет с вх. № 70-08-628 от 11.07.2019 г. Излага съображения, че наказанието
й е наложено незаконосъобразно, тъй като не е извършила соченото нарушение на
трудовата дисциплина, както и заповедта не е мотивира, предвид посочените
многобройни нарушения на правни норми. В нарушение на чл.193 КТ заповедта е
постановена без да е установено по безспорен начин нарушението на трудовата
дисциплина. Не е извършена коректна проверка, както и са игнорирани дадените от
нея обяснения. Заповедта се основава на описания в нея доклад на проф. д-р С.Ш.,
който не й е връчен и не е запозната с неговото съдържание. Поддържа, че
оспорената заповед не е мотивирана съобразно изискванията на чл.195, ал.1 КТ.
Не й е връчен описания в заповедта доклад от проф. д-р С.Ш.. В заповедта са
посочени норми, които визират нарушения, каквито не са посочени във
фактическите основания, изложени в мотивите на заповедта. Счита, че наказанието
е незаконосъобразно, тъй като е наложено в нарушение на чл.189 КТ. Твърди, че
не е извършила нарушението на трудовата дисциплина, за което е наказана. Моли
съда да отмени наложеното й дисциплинарно наказание „забележка“, като отмени
заповед № РД-25-7/24.07.2019 г. на ректора на СУ „С.К.О.“. Претендира сторените
по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен
отговор ответникът оспорва предявения иск. Счита, че по безспорен начин е
установено в производството по чл.193 КТ извършеното от ищцата дисциплинарно
нарушение, като дадените от нея обяснения не са игнорирани. с постъпката си
ищцата е нарушила задълженията си за етичност и лоялност към институцията, в
която работи и към колегата си. Целта на посочения в оспорената заповед доклад
е да се уведоми ректора на СУ „С.К.О.“ за извършеното нарушение. От дадените от
ищцата обяснения се установява, че тя знае за какво е наказана. Счита, че
дисциплинарното наказание е наложено законосъобразно на ищцата. Моли съда да
отхвърли предявения иск.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните
по делото доказателства се установява, че ищцата заема длъжността „професор“ в
Биологическия факултет на СУ „С.К.О.“.
С оспорената заповед № РД
25-7/25.07.2019 г. на ректора на СУ „С.К.О.“ на ищцата е наложено диссциплинарно наказание „забележка“. В мотивите на
заповедта е посочено, че с доклад от проф. д-р С.Ш., декан на Биологическия
факултет на СУ „С.К.О.“ с вх. № 70-08-628 от 11.07.2019 г. ректорското ръководство
е уведомено, че от няколко месеца между ищцата и ас. Д-р П.Д. съществуват конфликтни
взаимоотношения, които са ескалирали на 25.06.2019 г., когато при избухнал
пореден конфликт между тях, при отворена врата в кабинет 351 на Биологическия
факултет и пред свидетели ищцата е ударила шамар на ас. Д.. Установено е, че
спорът между двете е протекъл в присъствието и на други преподаватели на
Биологическия факултет и на група студенти и че в продължение на известен
период от време двете са си разменяли остри реплики като в един момент ищцата е
ударила шамар на ас. Д.. Посочено е, че ищцата не е изпълнила служебните си
функции, определени в длъжностната й характеристика, а именно: да се отнася с
уважение към честта и достойнството на колегите си – т.29 и т.29. Поведението
на ищцата противоречи на установените правила за колегиалност. С действията си
тя е нарушила основни свое задължения, уредени в чл.115, ал.1, т.2, т.3, т.4 и
т.5 ПУДСУ. Тя е злоупотребила с доверието на работодателя и с поведението си е
уронила доброто име на университета пред студенти и преподаватели, което
представлява нарушение на трудовата дисциплина, съгласно чл.187, ал.1, т.8 КТ.
Нарушила е и чл.17, ал.1 ПВТР на СУ, а именно: задължението да работи в
сътрудничество, взаимодействие и академична толерантност в съответния колектив.
Тя е длъжна да се отнася достойно, вежливо и коректно с всички свои колеги,
както и с третите лица. Съгласно ал.2 работниците и служителите са длъжни да съгласуват
своята работа помежду си и да си оказват съдействие в съответствие с указанията
на работодателя. Поведението на ищцата демонстрира липса на колегиалност и
уважение и противоречи на установените с правилниците на университет и с
Етичния кодекс норми на поведение, което представлява нарушение на трудовата
дисциплина, съгласно чл.187, ал.1, т.10 КТ. Всеки работник или служител, който
е на трудово правоотношение със СУ „С.К.О.“ е длъжен да спазва трудовата
дисциплина, регламентирана в законодателството на РБ, както и във въттрешните правила на университета. Съгласно чл.126, т.10 КТ при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или
служителят е длъжен да спазва вътрешните правила, приети в предприятието и да
не пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си
задължения. Всеки работник е длъжен да пази доброто име на предприятието. в
изпълнение на чл.193, ал.1 КТ на лицето е поискано писмено обяснение и същото е
дадено на 19.07.2019 г. заповедта е връчена на ищцата на 22.08.2019 г.
По делото е представен доклад вх. №
70-08-628/11.07.2019 г. от декана на Биологическия факултет проф. д-р С.Ш.до
ректора на СУ „С.К.О.“. В него е посочено, че от няколко месеца между ищцата и
ас. д-р П.Д., които са преподаватели в Катедра „Ботаника“ на факултета, се
трупат отрицателни взаимоотношения. Ищцата е ръководител на направлението
„Систематика на водорасли и гъби“, а ас. Д. е назначена от м.03.2017 г. и
работи в същото направление. Конфликтите между двамата преподаватели засягат
както учебната дейност, така и проектната им дейност. В резултат на постоянните
пререкания, включително и по електронната поща, се стигнало на 25.06.2019 г. до
разгаряне на спор между двете, който довел до скандал. Той се разиграл пред
кабинета на ищцата и при отворени кабинети на преподавателите. В резултат на
пререканията ищцата си позволява да удари шамар на ас. Д.. По това време в
коридора са били почти всички преподаватели от катедрата, както и група
студенти, които са станали неволни свидетели. Ас. Д. го потърсила, за да се оплаче
от случилото си, при което забелязал голямо зачервяване в областта на лявата
скула и ухото. Веднага извикал ищцата за обяснения. Тя отрекла да е удряла
асистента и изложила своя версия на случилото се. В същия ден ас. Д. е
направила медицински преглед и е установена повърхностна травма на ухото. При
проведен разговор с хабилитирани преподаватели – свидетели на скандала, те
потвърдили, че е имало удар от ищцата. Счита, че поведението на двамата
преподаватели е недопустимо и накърнява достойнството на академичната общност и
излага статута на преподавателя. Въз основа на това е предложено налагане на
дисциплинарно наказание „забележка“ на ищцата, както и на ас. д-р П.Д..
Ответникът е поискал на 16.07.2019
г. от ищцата по повод подаден доклад от
декана на Биологическия факултет – проф. д-р С.Ш.с вх. № 70-08-628 от
11.07.2019 г., на основание чл.193, ал.1 КТ, обяснения относно съществуващия от
няколко месеца между нея и ас. д-р П.Д. конфликтни взаимоотношения, които са
ескалирали на 25.06.2019 г., когато при спор помежду им се е стигнало до
проявена физическа агресия от страна на ищцата. На посочената дата се е породил
пореден словесен конфликт пред вратата на кабинет 351 в Биологическия факултет.
В присъствието и на други техни колеги от факултета, както и на група студенти,
в продължение на известен период от време са си разменяли остри реплики, като
накрая ищцата е ударила шамар на ас. Д.. Подобно поведение противоречи на
правилата на академичната етика и на добрите нрави. Посочени са съответните
норми, които са нарушени от ищцата.
На 19.07.2019 г. ищцата е депозирала
пред ректора на СУ „С.К.О.“ обяснения, в които е заявила, че действително,
поради разногласия относно изпълнението на служебните задължения, неуважително
отношение към колеги, неспазване на общи ангажименти и липса на колегиалност от
страна на ас. д-р П.Д. отношенията им не винаги са били отлични. За това е
уведомявала ръководството на катедрата. На 25.06.2019 г. е възникнал спор
поради молбата на ас. д-р Д. да излезе в отпуск от 22.07.2019 г., извън
времето, което с останалите колеги са уговорили в името на ангажименти за
съвместна работа до края на м.07., както и заради отказа й да подпише документ,
свързан с отчетена от нея работа. Тя отказала да промени периода на отпуска си,
отказала е да подпише необходимия документ, позволила си викове, грубости и
заплахи спрямо ищцата, които не подхождат на служебните ни отношения. Стигнало
се до бутане, от което ищцата залитнала и разпиляла документи на пода. Спорът
протекъл в кабинет 351 в присъствието на доц. д-р Благой У.. Поради отворената
врата на кабинета минаващи в коридора студенти също
са станали свидетели на тази грозна сцена. Заявява, че категорично не е вярно,
че е нарушила професионалната етика и е проявила физическа агресия. Изразява
съжаление, че конфликтът от 25.06.2019 г. е станал публично достояние преди по
него да вземат отношение пряко ангажираните с разрешаването му колеги. Уверява,
че авторитет на СУ „С.К.О.“ е ценен за нея като човек и учен, който от 1986 г.
гради научната си и професионална кариера именно в него.
Ищцата е депозирала обяснения
относно настъпилия на 25.06.2019 г. инцидент до декана на Биологическия
факултет на СУ „С.К.О.“, до контролния съвет на университета, в които е заявила
същите фактически доказателства.
На 22.07.2019 г. е депозирала жалба
до Етичната комисия относно неакадемичното и неколегиално поведение от ас. д-р П.Д.
и очерняне на името й чрез клевета пред ректора и университетската общност на
СУ „С.К.О.“.
Съгласно представеното съдебно –
медицинско удостоверение № 474/2019 г., издадено на 26.06.2019 г., в 11.05 ч.,
от УМБАБ „Александровска“, Клиника по съдебна
медицина и деонтология, П.Х.Д.е съобщила, че на
25.06.2019 г., около 14.45 ч. е била ударена от позната жена с шамар в областта
на лявото ухо и буза. Съобщава за силна болка в областта на лявото ухо. В лявата
лицева половина и в областта на лява ушна мида не са установени травматични
увреждания. Представен е лист за преглед на пациент в КДБ/СО №
111548/25.06.2019 г. с диагноза по МКБ: повърхностна травма на ухото и
анамнеза: ударена с шамар в областта на ляво ухо. Обективно: ушна мида интактна, без хематом или разкъсвания. Отосколия
– ляво ухо интактна т. м. без данни за перфорация. Всп кожа без патологични изменения. Дясно ухо – церумен. МФС – лигавица хипермирана,
без налепи по тонзолите. ПРС – носни ходове
проходими. Направено е заключение, че при прегледа на П.Х.Д.липсват травматични
увреждания. Тази липса на травматични увреждания не изключва възможността в
посочената област да е нанесе удар, както се съобщава в предварителните
сведения. Причинена й е болка.
На основание чл.193, ал.1 КТ писмени
обяснения относно разглеждания инцидент са поискани от ас. д-р П.Д.. Същата е
депозирала такива на 24.07.2019 г., в които заявява, че на 25.06.2019 г. е
започнал конфликт с ищцата, която й отправила остри реплики в кабинет 351.
Впоследствие била ударена от ищцата с ръка по лицето на вратата на кабинета,
пред техни колеги и група студенти. Описан е конкретния повод за възникналия
конфликт – депозиране на молба за отпуск. Твърди, че е била заплашена неколкократно от ищцата, че ако не предприеме действия за
вземане на съответните мерки срещу нередности и ако продължава да отказва да подписква участници в проектите, няма да бъде част о
групата й, няма да я включва в публикации и проекти, както и да се счита
изхвърлена от университета. Няколко пъти я приканвала да напусне работа. Имало
обективни и субективни причини за действията й. Била е принудена да се защитава в ситуация, в
която е била въвлечена.
В чл.16 от Правилника за устройство
и дейност на СУ „С.К.О.“ е предвидено, че опазването на доброто име на
университета е основно задължение на всеки работник, служител, студент,
докторант и специализант. Всяко виновно нарушение на това задължение се
наказва. В чл.17, ал.1 е регламентирано,
че работниците и служителите са длъжни да работят в сътрудничество,
взаимодействие и академична толерантност в съответния колектив. Те са длъжни да
се отнасят достойно, вежливо и коректно с всички свои колеги, както и с трети
лица.
В чл.8 от Етичния кодекс на
академичната общност на СУ „С.К.О.“ е предвидено, че колегиалността е
определяща за всекидневната практика в университета и отношенията в
академичната общност. Всеки член на академичната общност се стреми активно да
участва в академичния живот на университета и се придържа към коректност в
отношенията, безпристрастност в оценките, поверителност, където е необходимо,
като по този начин допринася за създаването на среда, в която определящи са
взаимното уважение и сътрудничество.
От показанията на разпитания пред
СРС свидетел Б.А.У. се установява, че работи при ответника в катера „Ботаника“,
като е доцент. Работи заедно с ас. Д.. Последната работела от 3 години – от
2017 г. насам. По заповед на декана на факултета с ас. Д. са разпределени в
един кабинет № 351, на ет.3, в сградата на Биологическия факултет. Ясно си
спомнял случилото се между ищцата и ас. Д. през м.07.2019 г. В ранния следобед
в кабинета влязла ас. Д.. Била ядосана. След 10-15 минути в кабинета им дошла
ищцата. Носела лист, който оставила на бюрото на ас. Д.. Учтиво я помолила да
преразгледа молбата си за отпуск. Имали уговорка в направлението заедно да
излязат в отпуск през м.август, за да могат да подготвят ръководство за
студентите през лятото. Ас. Д. казала на
ищцата, че не е никоя, коя е тя, че да й казва кога да излиза в отпуск. Ищцата
била пряк ръководител на ас. Д.. Ищцата напуснала кабинета без да каже нищо.
След 15-20 минути ищцата отново отишла в кабинета на свидетеля и носела голяма
папка с документи по общ проект. Извадила един лист и го оставила на бюрото на
ас. Д.. Помолила я да подпише приемо – предавателен
протокол за извършената от ас. Д. работа по проект. Имали спешно обаждане от одитора на проекта, която искала много бързо да се изпратят
документи по този проект. Протоколът се отнасял само за работата на ас. Д., във
връзка с неин отчет без възражение по него. След като прочела съдържанието на
протокола ас. Д. избухнала и започнала да крещи. Попитала коя е тя, че да я
кара да подписва такъв протокол, искала да я подмами да го подпише, тъй като не
знаела какво пише в проекта, който ще се отчете. Ищцата й обяснила, че
протоколът се отнася единствено до работата на ас. Д.. Имало упреци от
последната към ищцата, че й е отказано да работи по проекта, че ще се вземат
някакви хонорари. Ас. Д. била видимо афектирана. През цялото време крещяла на
ищцата, отказвала да подпише протокола. Свидетелят работел с ищцата от 20
години. Никога не я бил чувал да вика на когото и да било, още повече на
колега. Освен това страдала от астма, което й пречило да говори високо. Ас. Д.
избутала ищцата от мястото й. Ищцата била на около метър и половина от ас. Д.
на празното бюро в кабинета има. Ас. Д. си взела чантата от нейното бюро
избутала агресивно ищцата от мястото й, тръгнала към вратата на кабинета. В
резултата на удара ищцата изпуснала на пода папката, които държала. Като
стигнала до вратата ас. Д. започнала да крещи „Видяхте ли как ме удари“ и напуснала
кабинета. Целият конфликт продължил не повече от 5 минути. Други лица в
кабинета е нямало. Вратата на кабинета била отворена. Свидетелят не е чул шум
от коридора. При възникналия конфликт ищцата не е удряла ас. Д.. Преди
инцидента отношенията помежду им не били добри от края на 2018 г. Ас. Д. е
коментирала, че ще се справи с ищцата и много добре знаела как, имала ясно
утвърден план в главата си. Отправяла директни заплахи към ищцата, че ще съсипе
името й, защото знаела колко държи на него и тъй като това е най-милото й, ще
посегне на него. Свидетелят не е чувал коментар от негови колеги, че знаят нещо
за този случай. Никой от ръководството не е викал свидетеля да разкаже за
случилото се, включително и декана на факултета. Свидетелят не е видял други
колеги в коридора по време на инцидента. Не му е известно дали инцидентът е бил
обсъден същия ден с декана на факултета. Свидетелят е видял ас. Д. същия ден,
тъй като заедно посещавали курс по английски език. Курсът започнал в 16.00 ч. в
сградата на ИЧС на ул. „Шипченски проход“. В първата почивка в 17.00 ч.
свидетелят е видял ас. Д. в коридора с други колеги. Била видимо в добро
състояние. Процесният инцидент станал около 15.00 ч.
От показанията на разпитания
свидетел М.Й.Р.се установява, че работи в Агробиониститут,
който се намира на първия етаж, над катедра „Ботаника“. Познавала ас. Д. от
ищцата, с която работели съвместно. Ангажирала се да й помогне във връзка с
предстояща нейна дисертация. Свидетелката извела резултатите и експерименти,
които били включени в защитата, след което нямали контакти. Ас. Д. не е
работила при свидетелката, въпреки твърденията й за съвместна работа. Всеки ден
минавала през преподавателския коридор, където били кабинетите на ищцата и ас. Д..
Нямало маниер колегите й да стоят в коридора, да разговарят. В този коридор не
се пушило, а пред сградата.
Пред СРС е разпитана свидетелката К.И.А..
От показанията й се установява, че е доцент, научен секретар на Институт по
физиология на растенията и генетика към БАН. Работела повече от 35 години там.
Познавала ищцата като един изявен учен. Ас. Д. била техен служител през 2011 г.
– 2018 г., където защитила своя дисертация. В процеса на нейната работа се
сближили. Нуждаела се от много сериозна помощ. Била в системни конфликти с
колегите от секцията, включително и с научния си ръководител. Пред директора се
оплаквала от колегите си. Директорът на института в посочения период помолил
свидетелката да съдейства на ас. Д. за успешното протичане на цялата процедура
по защитата й. Същата имала непрекъснати оплаквания, че й се пречи. Изпитвала
огромно уважение към ищцата, която й помогнала за защитата, което впоследствие
прераствало в омраза. Ас. Д. заявявала пред свидетелката, че няма да остави
нещата така и ще съсипе кариерата на ищцата. При посещение на свидетелката в
кабинета на доц. У. се срещнала и с ас. Д.. Тя й казала, че ищцата в този
кабинет й ударила шамар. Нямало свидетели, но чули звук. От доц. У. разбрала,
че е присъствал по време на инцидента.
От показанията на разпитания пред
СРС свидетел С.А.Ш.се установява, че е декан на Биологическия факултет на СУ „С.К.О.“,
професор. На 25.06.2019 г. ас. Д. дошла в деканския кабинет и помолила за
среща. Била много разстроена. И споделила за спречкване с ищцата. Описала
случката, при която била зашлевена от ищцата. Скарали се на вратата на някой от
кабинетите. Показала лявата страна на лицето си, където ясно личало между
бузата и лявото ухо. Конкретна причина за конфликта била подписването на
някакъв документ. От няколко месеца имало конфликт помежду им. Получавал
оплаквания от страна на Д. от ищцата. Разговарял с двете поотделно, присъствал
на катедрени съвети, когато се е налагало да се решават някакви служебни
проблеми. Ас. Д. споделяла със свидетеля, че е била подложена на натиск от
ищцата и от други колеги да подписва от името на други колеги по проекти на
МОН. В тази връзка завела жалба в прокуратурата. Свидетелят няколко пъти бил
разпитван в полицията. След като ас. Д. си тръгнала, извикал ищцата. В
присъствието на ръководителя катедра доц. Т.ищцата разказала за конфликта и
отрекла да е удряла шамар на ас. Д.. Разбрал, че имало колеги от катедрата и
студенти. Разговарял с някои от тях – проф. П., доц. С.и доста по – късно с
проф. К.. Те му обяснили, че не са били преки свидетели на случилото се, но се
е чул шум от шамар. Ас. Д. уведомила свидетеля, че ще си извади медицинско
свидетелство. Изготвил доклад и предложил и двете да бъдат наказани. Преценил,
че не е необходимо да иска обяснения от доц. У., който е бил в кабинета по
време на инцидента, защото неговото мнение щяло да съвпадне с това на ищцата.
Не е изискал писмени обяснения. Ищцата била конкурент на свидетеля в предишния
избор за декан на факултета. При избора му на 16.06.2020 г. бил избран без да
има конкуренция.
Пред СРС е разпитана и свидетелката П.Х.Д..
От показанията й се установява, че раби при ответника в катедра „Ботаника“ към
Биологическия факултет. Познавала ищцата от времето, когато била студентка.
Ищцата я запалила по тази специалност. Възхищавала й се през цялото време. През
2019 г. се влошили отношенията им във връзка със спечелени проекти, в които
свидетелката също участвала. По един от проектите ищцата й била ръководител.
Ищцата и проф. У. й нареждали да подписва други лица. Не знаела защо са й
трябвали тези подписи. Документите били лист с участници. Приемо
– предавателните протоколи подписвала само себе си. Искали от нея да подписва и
изготвя неверни документи – отчет за командировка, на която не присъствала.
Имало и други нередности, но била заплашена, че ако си отвори устата, ще
освободи мястото си в СУ. Инцидентът възникнал във връзка с участието й по
проект от 2017 г. Ищцата и доц. У. й оставяли различни декларации, че иска да
напусне проекта, но тя нямала такова желание. Не подписала, искала да види
отчета. Свидетелката направила отчет за дейностите, които лично извършила. На
бюрото й бил оставен приемо – предавателен протокол.
Дошла на работа и в кабинета бил доц. У.. Получила хонорар от 800 лв. за
дейност, която не била извършила. Отказала да подпише протокола за предаване на
извършен отчет, тъй като се притеснявала, че може да бъде подменен.
Впоследствие искала да върне получения хонорар. В деня на инцидента отишла в
кабинета на ищцата с молба за отпуск. Тя й казала, че няма да излезе в отпуск
ако не излезе от проекта или не подпише, че е съгласна с отчета, който ще бъде
занесен във фонда без да го е видяла. Ищцата искала всички да излязат в отпуск
през м.08., но свидетелката искала да ползва отпуск по – рано, тъй като имала
малко дете. Отказала да подпише отчет, с който не е запозната. Върнала се в
кабинета с доц. У.. След 10 минути дошла ищцата. Вратата на кабинета била
отворена. Попитала доц. У. дали е подписала протокола. Като разбрала, че не го
е подписала, започнала да се разправя с нея. Обяснила й, че не е в нейна полза
да отказва да подпише, защото реално не извършвала никаква дейност, а искала да
работи по всички проекти, за да трупа опит. Ищцата я заплашила много пъти, че
ще освободи работното си място. Трябвало да отиде на курс по английски език до
ИЧС. Тръгнала да излиза от кабинета, наближила вратата и ищцата й казала, че не
се справя с работата си, че е имала претенции и тръгна да излиза от вратата
преди свидетелката. Изведнъж се върнала и застанала на касата на врата, като й
пречила да излезе. Попитала я защо седи по този начин. Обяснила, че ще закъснее
за курса по английски език. Не е блъскала ищцата. Ищцата не й отговорила й
ударила шамар с дясната ръка по нейната лява буза. Свидетелката била в шок, не
го е очаквала. Попитала я как не я е срам да я удря. Видяла, че в коридора са
проф. К. и доц. М.С.. Проф. Д.П. излизала от кабинета си в този момент.
Тръгнала след К. и Стефанова. Попитала ги дали виждат червената буза. Била на
курс в ИЧС до 19.00 ч. след това отишла в Пирогов, но нямали дежурен лекар УНГ.
Отишла в Медицинска академия, където също нямали такъв специалист. След това отишла
в ИСУЛ, където била прегледана. Тъй като ударът минал през ухото й, имала
болки. При прегледа й обяснили, че имала късмет, тъй като при такъв удар се
пукало тъпанче. Имала общи публикации с ищцата и с доц. У.. Ищцата я включила
във всички проекти, тъй като е млад учен. Молбата й за отпуск била взета от
ръководителя на катедрата. Тръгвайки от кабинета на ищцата, отишла в кабинета
на ръководителя на катедрата доц. Т., за да й покажа какво става с молбата й,
както и какво трябва да напри, тъй като не й е удобно през целия м.08. да е в
отпуск. Приемо – предавателния протокол, който
трябвало да подпише, бил относно личния й отчет към този проект. Свидетелката
изготвила и подписала личния си отчет към този проект. Ищцата и доц. У. искали
да подпише друг личен отчет. Притеснявала се, че личният й отчет ще бъде
подменен.
На свидетелката е предявен приемо – предавателен протокол на стр.34 от делото, при
което е заявила, че това е протоколът, който ищцата й е предоставила за подпис.
Кабинетът на ищцата е до нейния. След като ищцата я ударила, директно слязла
при проф. Шишков. Преди това не е ходила при него да се оплаква от ищцата.
Предявеният на свидетелката приемо – предавателен протокол е за работа, възложена по
договор ДН9/13 от 15.12.2017 г. с ФНИ „ Цианопрокариоти
– нов потенциален рисков фактор за злокачествени заболявания в България“, с
ръководител проф. дбн М.П.С., БФ. Изпълнителят П.Х.Д. – участник в посочения
договор, предаде доклад – отчет за извършената работа на ръководителя на
проекта. Предвидено е място за подпис от предал и приел.
Пред СРС е допуснато извършване на
очна ставка между свидетелката Д. и свидетеля У. по отношение на инцидента на
25.06.2019 г. в кабинет 351. Свидетелят У. е заявил, че конфликтът е възникнал
по повод донесен в кабинета от ищцата молба за платен годишен отпуск, който е
отказан от нея. Свидетелката Д. е посочила, че конфликтът е заради отчет, който
трябвало да подпише, но не е искала без да го види. Свидетелят У. е заявил, че
ищцата е представила документ приемо – предавателен
протокол на ас. Д. и по – конфликтната част е започнала по повод този документ.
Свидетелката Д. е заявила, че е казала, че няма да подпише нищо без да види
отчета. Свидетелят У. е заявил, че му е известно, че ас. Д. е подала личен
отчет и е подписан. Приемо – предавателния протокол,
който й е даден от ищцата, се отнасял само за нейната част. Свидетелката Д. се
е съгласила с това. Свидетелят У. е заявил, че след като ищцата донесла молбата
с отказан отпуск е напуснала стаята и след това се е върнала, за да донесе приемо – предавателен протокол. Свидетелката Д. е
възразила, тъй като протоколът е бил на бюрото й, а не е носен допълнително от
ищцата. Последната е носела някаква папка, но не знае за нейното съдържание.
Когато ищцата дошла в кабинета, свидетелката била на бюрото си. Свидетеля У. е
потвърдил, че е била на бюрото си. Никога ищцата не е удряла шамар на ас. Д..
Свидетелката Д. е заявила, че ищцата я е ударила. Свидетелят У. е възразил, че
не я е ударила.
Пред СРС е разпитана и свидетелката М.А.С..
От показанията й се установява, че работи в Катедра „Ботаника“, доцент. На
25.06.2019 г., в момента на спора, се озовала в коридора на кабинетите им.
Свидетелката била в кабинет 348. Било ранния следобед. Видяла, че вратата на кабинета
на доц. У. и ас. Д. е отворена. Ас. Д. и ищцата спорели на висок глас.
Последният път, в който минала, видяла од. У. и ас. Д.
и в този момент забелязала, че те вече стоят на прага – Д. и С.. Последната била
с гръб към коридора и свидетелката чула плесница някъде зад нея. Чула звук,
който наподобявал това все едно някой удря шамар на друг. Не е видяла
нанасянето на шамар. Докато преминавала свидетелката не е чула нещо конкретно.
Спорели за работа. Ас. Д. казала: „Защо ме ударихте?“. Свидетелката не можела
точно да предаде, ситуацията била изключително неловка. Свидетелката тръгнала
към кабинета, в който работи заедно с проф. К.. Покрай тях видимо ядосана
преминала ищцата и казала, че това момиче е голяма лъжкиня. Ас. Д. се появила
на тяхната врата и попитала дали са видели какво е станало. Бузата й била
зачервена, била разстроена. Не знае дали е имало студенти в коридора.
Свидетелката до този момент не е знаела да е имало някакъв конфликт. Свидетелката
работела в Биологическия факултет от 2004 г. Ас. Д. работела при тях от 3
години. На катедрен съвет този инцидент не е обсъждан. Не знае дали е обсъждан
на декански съвет.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка, въззивният
съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е
процесуално допустимо.
Страните в производството са обвързани от валидно
трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „професор“ в
Биологическия факултет на СУ „С.К.О.“. С атакуваната заповед работодателят е
упражнил дисциплинарната си власт, като е наложил на ищцата дисциплинарно
наказание „забележка“.
Нормата на чл.195, ал.1 КТ регламентира, че
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият
текст, въз основа на който се налага.
Константната съдебна практика на ВКС приема, че
необходимото съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по
смисъла на чл.195, ал.1 КТ са фактическите признаци на нарушението – кога и от
кого извършено то. Съгласно разясненията,
дадени с решение № 676/12.10.2010 г. по г. д. № 999/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
постановено по реда на чл.290 КТ, задължението по чл.195, ал.1 КТ за мотивиране
на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с оглед
изискването на чл.189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието, спазване на
сроковете по чл.194 КТ, както и възможността на наказания служител за защита в
хода на съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Когато
изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания,
заповедта отговаря на чл.195, ал.1 КТ.
В разглеждания случай работодателят е изпълнил точно
задължението си, установено в посочената императивна норма, като е описал кога,
къде и при какви обстоятелства е извършено дисциплинарното нарушение – удряне
на шамар на ас. Д., за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца,
както и противоправността на деянието. Самият
конфликт не е описан, както и съдържанието на разменените остри реплики, поради
което тези деяния не са описани точно от работодателя посредсвом
релевантните критерии за това и не могат да послужат като самостоятелно
основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата. Ето защо
следва да се разгледа законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание
на ищцата във връзка с удряне на шамар на ас. Д. на посочените в оспорената
заповед дата и място.
Ищцата поддържа във въззивното
производство довода си, че не е спазено изискването на чл.195, ал.1 КТ относно
мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като не й е
връчен препис от описания в нея доклад вх. № 70-08-628 от 11.07.2019 г. на
проф. д-р С.Ш., декан на Биологическия факултет.
В заповедта за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на ищцата не е налице препращане към доклада на
декана на Биологическия факултет, с цел индивидуализиране на дисциплинарното
нарушение. Последният е посочен като основание за налагане на оспореното дисциплинарно
наказание. Дали описаното в доклада съответства на поведението на ищцата има
значение при извършване на преценка дали са осъществени нарушенията на
трудовата дисциплина, но нямат отношение за мотивирането на оспорената заповед.
Съгласно разясненията, дадени с решение №
432/26.05.2010 г. по гр. д. № 1322/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по
реда на чл.290 ГПК, преди налагане на дисциплинарно наказание съществен елемент
на дисциплинарната процедура е задължението
на работодателя да изслуша или приеме писмените обяснения на нарушителя.
Обясненията следва да бъдат поискани в рамките на дисциплинарното производство
и по повод решаването на въпроса за дисциплинарното наказание. Затова, когато
работодателят уведомява служителя за започналата срещу него дисциплинарна
процедура по налагане на дисциплинарно наказание, е длъжен да посочи точно
нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения. Това дава
възможност на работодателя за допълнителна оценка на събраните доказателства и
възможност да прецени отношението на служителя към нарушението, а по отношение
на служителя писмените обяснения, респ. изслушването се явява единственото в
рамките на дисциплинарната процедура средство за защита. Неизпълнението на
задължението на работодателя, произтичащо от нормата на чл.193, ал.1 КТ, е
абсолютно основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение на
лицето, без да е необходимо съдът да навлиза в разглеждането на спора по
същество.
В случая работодателят е изпълнил точно задължението
си преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на
ищеца, депозирани на 19.07.2019 г., преди налагане на дисциплинарното
наказание. Работодателят е уведомил ищцата с писмо от 16.07.2019 г. за
откритата срещу нея процедура за ангажиране на дисциплинарната й отговорност,
като ясно и пълно е индивидуализирал дисциплинарното нарушение, за което се
искат писмените обяснения. По този начин работодателят е обезпечил възможността
на служителя да упражни правото си на защита в рамките на дисциплинарното
производство. Служителят е упражнил това свое право, като е депозирал писмени
обяснения. Същите са обсъдени от работодателя в мотивите на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание.
Императивната разпоредба на чл.194, ал.1 КТ
регламентира, че дисциплинарните наказания се налагат не по – късно от 2 месеца
от откриване на нарушението и не по – късно от 1 година от извършването му.
Третата алинея на тази норма предвижда, че посочените срокове не текат през
времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск. В случая
субектът на дисциплинарна власт е узнал за нарушението на трудовата дисциплина,
за което ищецът е наказан, на 11.07.2019 г., когато е депозиран доклад до него
във връзка с разглежданото нарушение на трудовата дисциплина, обсъден по –
горе. Същевременно заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена
на ищцата на 22.08.2019 г. С оглед на това се налага изводът, че
дисциплинарното наказание е своевременно наложено от работодателя, в рамките на
установения в нормата на чл.194, ал.1 вр. ал.3 КТ срок.
Съгласно разясненията, дадени с решение №
68/03.05.2012 г. по гр. д. № 1808/2010 г. на ВКС, ІV ГО; решение №
94/30.05.2013 г. по гр. д. № 646/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др., постановени
по реда на чл.290 ГПК, при трудов спор за законността на наложеното
дисциплинарно нарушение в доказателствена тежест на работодателя е да установи,
че е упражнил законно субективното си право да ангажира дисциплинарната
отговорност на служителя. С оглед на
това същият следва да докаже в хода на съдебното производство, че служителят е
извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за което е наказан. За
установяване на дисциплинарното нарушение са допустими всички доказателствени
средства. За да докаже факта на извършеното действие, което е в нарушение
изискванията за спазване на трудовата дисциплина или осъщественото от работника
неправомерно бездействие, работодателят може да поиска разпит на свидетели, да
предостави писмени доказателства, изслушване на експертиза и други доказателствени
средства в зависимост от характера на нарушението. В случая ищецът отрича да е осъществила
противоправно и виновно поведение, съставляващо нарушение на трудовата
дисциплина, поради което в доказателствена тежест на ответника е да установи,
че такова е било налице, за което е ангажирана дисциплинарната й отговорност.
От ангажираните свидетелски показания се установи, че
на 25.06.2019 г. е възникнал конфликт между ищцата и ас. д-р П.Д., при отворена
врата на кабинет 351 на Биологическия факултет. Не се установи конфликтът да е
бил пред свидетели, доколкото пряк свидетел е единствено доц. У.. Също така не
се установи спорът между двете да е протекъл в присъствието и на други
преподаватели от Биологическия факултет, както и на група студенти.
Спори се между страните в производството дали при този
конфликт ищцата е ударила шамар на ас. д-р П.Д. или не.
За установяване на това обстоятелство по делото е
разпитана ас. д-р П.Д., проф. Ш.и доц. Стефанова. Свидетелката Д. е пряк
участник във възникналия конфликт, по повод на който са предприети действия от
работодателя за ангажиране на дисциплинарната й отговорност. Показанията й,
ценени по реда на чл.172 ГПК, имат ниска доказателствена
стойност, предвид възможната нейна заинтересованост от изхода на делото. Свидетелят
Ш.няма преки и непосредствени впечатления относно инцидента от 25.06.2019 г.,
като е дал показания относно разказаното му от свидетелката Д. в същия ден,
както и разказаното от проф. П., доц. С.и проф. К., които също не са
присъствали на самия инцидент, а кабинетите им се намират наблизо. Неговите показания
не отразяват преките му впечатления относно фактите, свързани с разглеждания
конфликт. Това има значение за доказателствената стойност
на показанията му. Свидетелят е дал показания, че ас. д-р Д. му показала лявата
страна на лицето си, но не е описал конкретно какво е установил. В показанията
му е отразено „ясно личеше някъде между бузата и лявото ухо“. На свидетеля не
са задавани уточняващи въпроси и въз основа на тези оскъдни и фрагментарни
показания не може да се направи извод за лично възприетото от свидетеля
състояние на ас. д-р Д. непосредствено след инцидента. Показанията на
свидетелката С.също не са преки и непосредствени. Те почиват на предположения
относно удрянето на шамар от ищцата върху лявата буза на ас. д-р Д.. Нанасянето
на шамар не е единствената възможна причина за зачервяване на бузата на ас. Д.,
доколкото при остър конфликт зачервяването на лицето е закономерна физиологична
реакция. Следва да се отбележи също така, че възприетото от свидетелката С.като
звук от шамар може да се обясни от звука, който е възпроизведен от падналата на
земята папка, която ищцата е носела по време на конфликта й с ас. д-р Д. и
нанасянето на шамар не е единствено възможното обяснение.
Съгласно разясненията, дадени с
решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение
№ 198/10.08.2014 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, ІV ГО; решение №
223/16.11.2016 г. по гр. д. № 1626/2016 г. и други, пълно доказване може да се
осъществи както с преки, така и само при косвени доказателства. В последния
случай обаче е необходимо косвените доказателства да се обсъдят в тяхната взаимна
връзка и при спазване на правилата на логиката, да бъде изключена друга
възможност, освен осъществяването на факта. Косвените доказателства следва да
са достоверни и да са в такава връзка с другите факти и обстоятелства, че да
установяват без съмнение главния факт.
Ангажирането на косвени доказателствени средства – разпити на посочените свидетели,
които не са очевидци на конфликта и дават показания за разказано от трети лица
или формирани от тях предположения, не би могло да се приеме, че отговаря на горепосочените
изисквания за провеждане на пълно доказване чрез косвени доказателства. Същевременно
в доказателствена тежест на работодателя е да докаже
при условията на пълно и главно доказване извършването на описаното в заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на трудовата дисциплина. Ищцата от своя страна провежда
насрещно доказване, за да разколебаят сигурността, че претендираният
факт е осъществен и по този начин да осуети пълното доказване, което следва да
осъществи ответникът.
В изпълнение на доказателствената
си тежест на ищцата е допуснат разпит на единствения пряк свидетел на инцидента
– доц. У., който не е участник в него и съответно неговото поведение не е обект
на дисциплинарна отговорност. От показанията му се установи, че при възникналия
между ищцата и ас. д-р Д. спор ищцата не е ударила шамар на последната. Съдът
възприема показанията на свидетеля У., тъй като те са логични, последователни,
житейски правдоподобни и категорични. Показанията му са за обстоятелства, които
лично е възприел. Същите съвпадат в значителна част относно обстоятелствата,
свързани със самия конфликт, както и с показанията на свидетелката Д. – пряк
участник в конфликта, с изключение удрянето на шамар от ищцата на ас. д-р Д.. Доказателствената стойност на показанията на свидетеля У.
не се разколебава от близките колегиални отношения с ищцата, тъй като
останалите събрани по делото доказателства не са убедителни.
Основателни са доводите на жалбоподателя, че без
значение за дисциплинарната отговорност на ищцата са личните и професионални
качества на ас. д-р Д., поради което показанията на разпитаната пред СРС
свидетелка А.са неотносими към спора, предмет на
делото. Показанията на свидетелката Радкова също не допринасят за изясняване на
релевантните по делото обстоятелства.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че като е кредитирал показанията на свидетеля У., съобразявайки
изискванията на чл.172 ГПК, решаващият съд не е допуснал соченото от жалбоподателя
процесуално нарушение.
Тъй като работодателят не е изпълнил доказателствената си тежест и не е установил по категоричен
и несъмнен начин извършването на описаното в оспорената заповед нарушение на
трудовата дисциплина – нанасяне на шамар на ас. Д., за което е ангажирана
дисциплинарната отговорност на ищцата, наказанието се явява незаконосъобразно.
С оглед на това не следва да се излагат съображения дали описаното в заповедта
деяние съставлява нарушение на трудовата дисциплина, както и за неговата противоправност.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да се потвърди.
По
разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да се възложат сторените от насрещната
страна разноски във въззивното производство. Техният
размер възлиза на 1 500 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат за
осъществяване на процесуално представителство на страната в производството пред
СГС, съгласно представения по делото договор за правна защита от 15.02.2021 г.,
удостоверяващ заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение изцяло и в брой.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20235016 от 26.10.2020
г., постановено по гр. д. № 53120/2019
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 170 състав.
ОСЪЖДА С.У.„С.К.О.“, с адрес гр. София, бул. „******,
да заплати на М.П.С., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. Е.А., сумата от 1
500 (хиляда и петстотин) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща
заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално
представителство на страната във въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.