РЕШЕНИЕ
№ 298
гр. Перник, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно
гражданско дело № 20251700500586 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Вършец Естейт Инвестмънт“ ООД
против решение № 601/18.06.2025г., постановено по гр. д. № 6669/2024г., с
което Пернишкият районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан
предявения иск от “Вършец Естейт Инвестмънт“ООД, ЕИК ********* срещу
Б. Б. Т., ЕГН **********, с който се иска да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищцовата страна следните суми: 145,62лв. - главница по
Договор за потребителски кредит №*** от *** за периода 04.01.2023-
26.04.2023г.; 10,11 лв. договорна/ възнаградителна лихва по чл.3 от същия
договор за периода 29.12.2022-26.04.2023г.; 23,11лв. законна лихва за забава за
периода 30.12.2022-28.03.2024г.; законната лихва върху главницата от датата
на заявлението 02.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата. Според
жалбоподателя първоинстанционното решение е неправилно и необосновано.
Сочи се, че липсват мотиви в решението на районния съд, тъй като съдът не е
взел предвид всички представени по делото доказателства.
В срок е представен отговор на въззивна жалба, с който се навеждат
доводи за недопустимост на въззивната жалба поради това, че същата е
просрочена. Ответникът твърди, че решението на районния съд е правилно и
обосновано, като излага доводи в подкрепа на изводите на районния съд.
В съдебно заседание жалбоподателят ,,Вършец Естейт Инвестмънт‘‘
1
ООД - редовно призовано, не изпраща представител. С писмена молба заявява,
че поддържа въззивната жалба, като моли същата да бъде уважена като му
бъдат присъдени разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът моли за оставяне на въззивната жалба без уважение по
аргументи, сходни с изложените в писмения отговор.
Окръжен съд - Перник, като прецени събраните по делото
доказателства, възраженията и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.422, вр. чл.
240 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Ищецът твърди, че „Моят кредит“ ЕООД
му е цедирало вземането си от Б. Т. по договор за потребителски кредит от ***
Представен е договор за кредит между „Моят кредит“ ЕООД и Б. Т., като на
„заемодател“ е положила подпис Т.Н.Д., а на „заемател“ под печатно
изписаното име на Б. Б. Т. е положен пръстов отпечатък. Документът не е
приподписан от двама свидетели. Приложена е и разписка за получена сума, в
която на „получил сумата“ ръкописно са изписани имената на ответника и
отново е положен пръстов отпечатък, без да са се подписвали свидетели, а на
„предал сумата“, фигурират имената и подпис на Т.Н.Д.. Приложен е и
договор за цесия между „Моят кредит“ ЕООД и ищеца по настоящото дело, с
който се прехвърля процесното вземане. По делото се намира и потвърждение
по чл. 99, ал.3 ЗЗД, което да послужи пред длъжника по вземането с цел
уведомяването му за новия взискател по вземането.
Районният съд е отхвърлил иска, като е приел, че не е възникнала
облигационна връзка между страните, тъй като ищецът не е ангажирал
доказателства, че положеният пръстов отпечатък принадлежи на ответника.
Със същите аргументи е прието и че липсват доказателства за предаване на
сумата на заемателя. Поставен е акцент и върху това, че и двата документа са
подписани от лицето Т.Н.Д., за чиято представителна власт липсват
доказателства. Съдът е приел и че цесията на вземането не е произвела
действие, тъй като длъжникът не е бил уведомен за нея по законовия ред.
По отношение на довода на ответника по жалбата, че същата е
недопустима като просрочена, съдът установи, че в последния ден на
двуседмичния срок за обжалване ищецът е подал молба чрез ССЕВ с искане
по чл. 63 ГПК. С резолюция от 21.07.2025г. съдът е удължил срока със седем
дни, считано от тази дата. Въззивната жалба е подадена на 28.07.2025г. чрез
ССЕВ, следователно същата не е просрочена и е допустима, затова следва да
бъде разгледана по същество.
Настоящият състав намира за верен извода на районния съд, че ищецът
не е успял да докаже, че е възникнала валидна облигационна връзка между
него и ответника, тъй като документът не се ползва с формална
доказателствена сила по отношение на последния. Според чл. 189 ГПК, в
случай че частният документ се издава от неграмотен или грамотен, но
недъгав, същият трябва да носи вместо подпис отпечатък на десния му палец
2
и да бъде приподписан от двама свидетели. Целта на това правило е, на първо
място, да се удостовери участието на неграмотния или грамотния недъгав в
издаването му и на второ място, да се докаже, че същият е бил известен за
съдържанието на документа и е съгласен с него, тъй като приподписването от
двама свидетели предполага, че документът е четен на същия, преди да го
подпише чрез полагане на отпечатък (в този смисъл Тълкувателно решение №
61 от 3.V.1973 г. по гр. д. № 40/73 г., ОСГК). По делото е представен договор
за потребителски кредит, сключен между „Моят Кредит“ ЕООД и Б. Б. Т., като
на „заемател“ под печатно изписаното име на ответника е положен пръстов
отпечатък, но документът не е приподписан от двама свидетели, следователно
липсват доказателства, че ответникът е автор на изявлението, тъй като не е
спазена императивната разпоредба на чл. 189 ГПК. От това следва, че не може
да се направи извод за валидно възникнала облигационна връзка между
страните. По аналогични аргументи, не може да се приеме, че сумата, предмет
на договора за заем, е предадена на заемателя, тъй като представената
разписка отново съдържа единствено пръстов отпечатък, но не и подписи на
двама свидетели. Следователно, по делото не е установено сумата, предмет на
договора за заем да е предадена на заемателя.
Настоящият състав не възприема извода на районния съд, че
заемодателят „Моят Кредит“ ЕООД не е обвързан от договора, защото в
договора за заемодател се е подписало лицето Т.Н.Д., за което няма данни като
каква отпуска кредита. Вярно е, че по отношение на това лице липсват
доказателства да е разполагала с представителна власт по отношение на
дружеството. Ищецът обаче е търговец и сделката е свързана с упражняваното
от него занятие, следователно същата на основание чл. 286, ал.1 е търговска и
за нея се прилагат правилата на ТЗ. В Общите положения за търговските
сделки Търговският закон регламентира изрично действията без
представителна власт, като в чл. 301 ТЗ е установена презумпция за
мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без представителна власт
сделка, ако не се е противопоставил веднага след узнаването й. За разлика от
гражданското право, при което извършените правни действия от чуждо име
без представителна власт или извън границите на представителната власт
изобщо не пораждат правни последици до изричното им потвърждаване от
мнимо представлявания (чл. 42, ал.2 ЗЗД), при търговските сделки
законодателят е приравнил мълчанието на мнимо представлявания търговец в
съгласие, респ. потвърждаване на сделката, при липса на изрично
противопоставяне веднага след узнаването на извършените правни действия в
хипотезата на мним представител или при условие на превишаване пределите
на представителната власт. В настоящия случай, при положение че търговецът
е цедирал това вземане на ищеца по настоящото дело, същият очевидно е
узнал за сделката, не й се е противопоставил и се е счел за обвързан от нея.
Предвид липсата на облигационна връзка между страните по процесния
договор съдът намира за излишно да коментира въпроса, дали извършената
цесия на вземането е извършена законосъобразно на длъжника, затова
3
аргументи в тази посока няма да бъдат излагани.
От изложеното следва, че ищецът не е доказал по делото две от
предпоставките на иска си, разпределени му в доказателствена тежест, а
именно – валидна облигационна връзка с ответника и изпълнение на
задължението си чрез предоставяне на заема.
Въз основа на гореизложеното съдът счита въззивната жалба за
неоснователна, а решението на районния съд за правилно, поради което
същото следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 601/18.06.2025г., постановено по гр. д. №
6669/2024г. на Пернишкият районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4