№ 976
гр. София , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000500023 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение №1792 от 05.03.2020г., постановено по гр.д. №8476/2016г.
СГС, ГО, 11 състав е признал за установено по предявените установителни
искове по чл. 422 ГПК, че И.П. П.А и Ц. Р. П. дължат солидарно на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
430, ал.1 и 2 ТЗ, сумата от 7083,40 евро - главница по вноски с падеж
25.09.2013 г. - 25.11.2019 г. по договор за кредит от 24.06.2008 г., ведно със
законната лихва от 30.01.2015 г. до плащането, сумата от 1746,04 евро -
възнаградителна лихва за периода 25.06.2014г. - 29.01.2015 г., както и сумата
от 290,47 евро - заемни такси за периода 25.11.2013г. - 29.01.2015 г., за които
суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от
09.02.2015 г. по ч.гр.д. № 5024/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 62
състав, като е отхвърлил исковете за горницата до пълния предявен размер от
73 253.98 швейцарски франка, представляваща предсрочно изискуема
главница; сумата от 7327,17 швейцарски франка - възнаградителна лихва за
периода 25.09.2013 г. - 24.06.2014г.; сумата от 584,65 швейцарски франка
заемни такси. С решението СГС, ГО, 11 състав е осъдил И.П. П.А и Ц. Р. П.
да заплатят солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, сумата в размер на 1177,78 лева - разноски в исковото и
заповедното производство. С решението СГС, ГО, 11 състав е осъдил
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД да заплати на И.П. П.А и Ц. Р. П., на основание
1
чл. 78, ал.3 ГПК, сумата в размер на по 4939,87 лева на всеки един от тях -
разноски в исковото и заповедното производство.
С определение № 11231 от 16.07.2020г. СГС, ГО, 11 състав е оставил
без уважение молбата с правно основание чл. 248 ГПК, подадена от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД.
Срещу решението в уважената част е подадена въззивна жалба от
двамата ответници в първоинстанционното производство, чрез процесуалния
им представител. В жалбата се релевират доводи за неправилност на
обжалвания съдебен акт. Поддържа се възражение, че неправилно
първоинстанционният съд е уважил искът за падежирали вноски за периода
25.09.2013 г. - 25.11.2019г. Излага се становище, че съдът не се е съобразил,
че липсва уведомяване на кредитополучателите за обявената предсрочна
изискуемост на кредита и това води до отхвърляне изцяло на претенцията. В
жалбата се релевира оплакване, че е недопустимо съдът да променя исковата
претенция на ищеца и неговата воля и то при липса на изрично искане от
страна на банката за това. Поддържа се възражение за давност, с оглед
промененото основание на претенциите. В жалбата се прави искане
въззивният съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените
искове. Предявява се претенция за заплащане на разноски.
Срещу решението в отхвърлителните му части е подадена въззивна
жалба от ищеца в първоинстанционното производство, чрез процесуалния
представител. В жалбата се релевира оплакване, че неправилно
първостепенният съд е приел, че не е обявена предсрочна изискуемост на
посочената в исковата молба дата. Излага се становище, че при сключване на
процесния договор ответниците-кредитополучатели са посочили в договора
като свой адрес гр. ***, ж. к. „***“ №**, вх. *, ет. *, ап. **, като този адрес
веднъж е изписан като „постоянен адрес“ и още веднъж е изписан като „адрес
за кореспонденция“. Допълва се, че този адрес не е посочен произволно от
кредитополучателите, а е удостоверен с представените по кредитното досие
лични карти на двамата кредитополучатели, от които е видно, че личната
карта на И.П. е с валидност 14.10.2004г. - 14.10.2014г., а на Ц.П. е с валидност
23.12.2004г. - 23.12.2014г., което означава, че тези лични карти с този посочен
адрес са били валидни както към датата на сключване на договора
24.06.2008г., така и към датата на представяне на нотариалната покана
08.10.2014г. На следващо място се релевира възражение, че първостепенният
съд е допуснал сериозно процесуално нарушение, тъй като към датата на
връчване на уведомлението е действала старата редакция на чл. 47 ГПК.
Релевира се оплакване, че посочените в решението задължения са въведени с
допълнение на разпоредбата на чл. 47 ГПК три години по-късно - ДВ, бр. 86
от 2017 г. Прави се възражение относно приетия размер в евро, вместо в
швейцарски франк, като се поддържа, че в член 22 и 23 от договора изрично е
записано, че кредита е в швейцарски франкове, а в член 24 - че за
2
кредитополучателя има риск от изменение на курса, което може да доведе до
увеличение на вноските, а в член 1 от договора е предвидено че кредитът се
опуска в равностойността в швейцарски франкове на сума посочена в лева.
Допълва се, че кредитополучателите доброволно, по свое желание са приели
обвързването на кредита с швейцарския франк. Излага се становище, че с
молба за усвояване на кредит кредитополучателите са поискали сметката им
да бъде заверена със сума в „швейцарски франкове“. Прави се искане
въззивната инстанция да постанови решение, с което да отмени решението на
СГС в обжалваните части и да постанови ново, с което да уважи предявените
искове до пълните предявени размери в швейцарски франка, ведно със
законните последици.
Срещу определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, ищцовата
страна е депозирала частна жалба с възражения за незаконосъобразност.
В с.з. пред въззивния съд всяка една от страните, чрез процесуалния си
представител, изразява становище, с което поддържа подадената жалба и
оспорва жалбата на насрещната страна. Предявява претенция за заплащане на
разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Подадените въззивни жалби са депозирани в срок, от процесуално
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което са процесуално допустими.
Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Предмет на исковото производство са предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване установителни искове по чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ.
В исковата молба се твърди, че ищецът „Юробанк България” АД е
подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК и такава е издадена на 09.02.2015 г. по ч.гр.д. № 5024/2015 г. по описа на
Софийски районен съд, 62 състав срещу длъжниците И.П. П.а и Ц. Р. П.,
солидарно, за сумите както следва: 73 253,98 швейцарски франка -
представляваща главница по договор за кредит от 24.06.2008г., ведно със
законната лихва от 30.01.2015 г. до изплащане на вземането; сумата от
7327,17 швейцарски франка - договорна лихва за периода 25.09.2013 г. -
29.01.2015 г. и сумата от 584,65 швейцарски франка - заемни такси за периода
25.11.2013 г. - 29.01.2015 г. След постъпили възражения по реда на чл. 414
ГПК е предявен установителен иск за вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение. Твърди се, че по силата на сключен с ответниците
договор за ипотечен кредит от 24.06.2008 г. им е предоставил кредитен лимит
в швейцарски франкове, в размер на равностойност на 45 200 евро по курс
купува на швейцарския франк към еврото към в деня на усвояване на кредита,
3
който към датата на откриване на кредитната сметка - 25.06.2008г. е
1,6582042 - курс купува швейцарски франк лев. Поддържа се, че
кредитополучателите са се задължили да върнат заемната сума ведно с
възнаградителна лихва, формирана от базовия лихвен процент на банката за
жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на
начисляване (към момента на сключване на договора същият е бил 4,5 %)
плюс надбавка от 1,65 пункта, както и срещу заплащането на месечна такса за
управление на кредита в размер на 0,05 % върху непогасената главница по
кредита, като месечните погасителни вноски включват главница,
възнаградителна лихва и месечна такса за управление. Твърди се, че в
договора е било уговорено при просрочие на три последователни месечни
погасителни вноски целият кредит да стане предсрочно изискуем от датата на
последната вноска, без да е необходимо изявление на страните за това. Сочи
се, че на 24.08.2009 г. е сключено допълнително споразумение, с което е
уговорена кредитна ваканция от един месец, като натрупаната през срока на
ваканцията възнаградителна лихва се натрупва като главница по кредита,
както и че е уговорен нов погасителен план и за това отлагане е дължима
еднократна такса от 40,00 лева. Твърди се, че с допълнително споразумение
от 22.04.2010 г. страните са се съгласили размерът на задълженията на
кредитополучателите да е в общ размер на 73 853,10 швейцарски франка -
редовна главница и 423,73 швейцарски франка - редовна лихва. Поддържа се,
че със същото е уговорено облекчено погасяване на задълженията на
кредиторите, както и такса за администриране на просрочен кредит. Твърди
се, че с допълнително споразумение от 18.04.2011 г. страните са се съгласили,
че размерът на редовната главница е 74 822,82 швейцарски франка, както и
облекчено погасяване, в т.ч. намален размер на месечната погасителна вноска,
както и на дължимата лихва. Сочи се, че на 27.10.2014 г. е връчено изявление
на кредитополучателите за обявяване от страна на банката на кредита за
предсрочно изискуем поради неплащане на дължимите вноски по кредита.
Прави се искане съдът да признае за установени вземанията, така както са
предявени в заповедното производство.
Ответниците И.П. П.а и Ц. Р. П. оспорват исковете. Оспорват
настъпването на предсрочна изискуемост на кредита, тъй като уведомленията
за обявяването й не им били редовно връчени. Сочат, че претендираните суми
са неправилно изчислени, тъй като процесният кредит е следвало да бъде
издължаван в евро, а не в швейцарски франкове и при лихвен процент 6,15 %,
тъй като сумата по кредита е получена в евро, както и банката едностранно е
увеличавала лихвения процент. Поддържат, че с влязло в сила решение по
гр.д. № 40854/2011 г. на СРС, 51 състав клаузата от договора, с която
кредитополучателите се задължават да носят валутния риск - чл. 24 от
договора - е обявена за нищожна. Твърдят, че не са спирали плащанията по
кредита, но в хода на изпълнение на договора размерът на месечната вноска е
увеличен неоснователно от ищеца. Евентуално твърдят, че не дължат
договорна лихва след датата на настъпване на предсрочната изискуемост.
4
Твърдят, че с допълнителни споразумения от 24.08.2009 г. и 18.04.2011 г. е
извършено незаконосъобразно капитализиране на договорната лихва, което е
увеличило размера на главницата и е обстоятелство, което следва да се
съобрази при правилното определяне размера на вземанията на ищеца.
В допълнителната искова молба се твърди, че клаузите, за които
ответниците правят възражение за тяхната неравноправност не са такива.
Поддържа се, че изричното желание на ответниците е било кредитът да бъде
отпуснат в швейцарски франкове. Сочи се, че уведомленията за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита са били връчени на ответниците на
посочения от тях адрес, като дори и след промяната на постоянния адрес на
единия от ответниците, той е заявил, че желае адресът му за кореспонденция
с банката да е именно: гр. ***, ж.к. „***“, № **, вх. *, ет. *, ап. **.
За да постанови обжалваното решение, първостепенният съд е приел, че
с влязло в сила на 29.10.2013 г. решение по гр.д. № 40854/2011 г. по описа на
СРС, 51 състав са признати за нищожни, поради противоречие със закона -
чл. 143, т.3, 10 и 12 от Закона за защита на потребителите следните клаузи от
договор за потребителски кредит от 24.06.2008 г., сключен между Ц. Р. П. и
И.П. П.а, от една страна, като кредитополучатели и „Юробанк И Еф Джи
България“ АД, от друга страна: чл. 3, ал.1, чл. 3, ал.5, чл. 6, ал.3, чл. 13, ал.1,
чл. 24, ал.1, както и е уважен осъдителният иск на Ц. Р. П. и И.П. П.а срещу
„Юробанк И Еф Джи България“ АД с правно основание чл. 55, ал.1, пр. първо
ЗЗД за сумата от 787,96 швейцарски франка, представляващи надплатен
размер на анюитетни вноски по извършени плащания в периода 24.06.2008 г. -
22.04.2010 г. Посочил е, че с оглед нищожността на клаузата за поемане на
валутния риск от потребителя и на вредите, свързани с този риск, и предвид
влязлото в сила решение, то кредитът следва да се разглежда при отпуснат в
евро, което е и с оглед фактическото предаване на заемната сума в евро. По
възражението на ответниците за нищожност на допълнителните споразумения
към договора, в частта относно клаузите, съдържащи уговорка за
капитализиране на възнаградителната лихва, е приел, че същите са нищожни
на основание чл. 26, ал. 4, вр. чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. По отношение на
изискуемостта на задълженията на длъжниците първостепенният съд е приел,
че преди подаване на заявлението Банката не е била обявила предсрочната
изискуемост на кредита, поради което се е позовал на задължителните
указания в т. 9 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
Тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС и на мотивите по т. 1 на ТР №
8/02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г., съгласно които съдът взема предвид и
фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за
спорното право. Поради тези изводи е заключил, че искът, предявен по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да бъде уважен за изискуемите вземания към
датата, към която се формира сила на пресъдено нещо, като е уважил искът за
главница за падежиралите вноски за периода от 25.09.2013 г. до 25.11.2019 г.
Посочил е, че размерът на дължимата възнаградителна лихва, при отчитане
5
извършеното плащане в хода на процеса по последна вноска от 25.05.2014 г.,
възлиза на 1746.04 евро за периода 25.06.2014 г. - 29.01.2015 г. Приел е, че
искът за вземане за заемни такси следва да бъде уважен до размера на сумата
от 290,47 евро, (равняващи се на 470,10 швейцарски франка по курс евро
швейцарски франк към датата на сключване на договора от 0,6242918 евро за
един швейцарски франк).
След извършената служебна проверка на първоинстанционното
решение, въззивният съд счита, че то е изцяло валидно и допустимо в
обжалваните части, което обуславя възможността за настоящата инстанция да
се произнесе по неговата правилност. Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК и
задължителните указания по приложение на посочената норма, дадени с т. 1
от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по т.д. № 1/2013
г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по правилността на
обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в
жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
По същество на спора, с оглед релевираните в жалбите оплаквания за
неправилност на обжалваното решение, съдът намира следното:
От данните по делото, въззивният състав приема, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, породено от сключен
договор за кредит за покупка на недвижим имот от 24.06.2008г. в швейцарски
франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 45 200 евро
по търговски курс „купува“ за швейцарския франк към евро на Банката в деня
на усвояване на кредита /чл.1/. Кредитополучателите са се задължили да
върнат кредита, заедно с дължимата лихва, в срок от 324 месеца, на месечни
вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно
погасителен план /Приложение №2/. Съгласно чл. 2, ал. 1 разрешеният кредит
се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на
кредитополучателя, като усвоеният кредит в швейцарски франкове по
сметката по ал. 1 се превалутира служебно от Банката в евро по търговски
курс „купува“ на швейцарския франк към евро на Банката в деня на
усвояването, като се превежда по открита в Банката сметка на
кредитополучателя в евро. Предвидено, е че кредитополучателят дава своето
безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава банката служебно да
извършва тези действия - ал.3 на чл.2. В чл. 6, ал. 2 от договора е посочено, че
погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е разрешен и
усвоен - швейцарски франкове, като в случай, че на съответния падеж на
погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е
осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал.
1, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването
6
на кредита може да се извърши от банката с тези средства след служебното
превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на
Банката за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят
дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора дължимата годишна лихва се формира от
сбора на БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс надбавка от 1,
65 пункта. Към момента на сключване на договора посоченият БЛП е бил в
размер на 4, 50 %. Или дължимата лихва към момента на сключването на
договора е била 6.15%. Според чл. 24 от договора за кредит,
кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че
промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския
франк към българския лев и/или евро, или превалутирането по чл. 22, може
да има за последица, включително и в случаите на чл. 6, ал. 2, повишаване на
размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като
напълно поема да носи риска за своя сметка от такива промени и повишаване,
както и че ще понесе всички вреди и/пропуснати ползи от промяната на
валутния курс и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.
С влязло в сила на 29.10.2013 г. решение по гр.д. № 40854/2011 г. по
описа на СРС, 51 състав са признати за нищожни, поради противоречие със
закона - чл. 143, т.3, 10 и 12 от Закона за защита на потребителите следните
клаузи от договор за потребителски кредит от 24.06.2008 г., сключен между
Ц. Р. П. и И.П. П.а, от една страна, като кредитополучатели и „Юробанк И Еф
Джи България“ АД, от друга страна: чл. 3, ал.1, чл. 3, ал.5, чл. 6, ал.3, чл. 13,
ал.1, чл. 24, ал.1 от договора.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от договора при непогасяване на която и да е
вноска или при неизпълнение на което и да е задължение банката има право
да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Съгласно чл.
19, ал. 2 при неиздължаване на три последователни месечни вноски, изцяло
или частично, целият остатък от кредита се превръща изцяло в предсрочно
изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, без да е
необходимо волеизявление на страните. В този случай банката има право да
пристъпи към принудително събиране на вземането си.
Предмет на исковото производство са предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2
ТЗ. Искът по чл. 422, ал.1 ГПК е специален положителен установителен иск.
С него разполага кредиторът, чието вземане в заповедното производство, е
оспорено от длъжника. Правният интерес от заявяването му в съда е
наличието на възражение по реда на чл. 414 ГПК от длъжника. Искът по чл.
422, ал.1 ГПК има за цел стабилизиране на заповедта за изпълнение като
изпълнителен титул за принудително изпълнение. От тази възможност се е
7
възползвал ищецът в настоящото производство. От събраните и неоспорени
писмени доказателства, в т.ч. съдебно- счетоводната експертиза, съдът
приема за установено, че длъжниците към момента на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК – 30.01.2015 г. имат забавяния в плащанията на
месечните погасителни вноски по горецитирания договор за банков кредит,
като към посочената дата неплатените вноски с настъпил срок на падеж са 17.
Безспорно е обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК, както и към датата на подаване на исковата молба – 08.07.2016г.
крайният срок за издължаване на кредита не е настъпил.
В настоящата хипотеза ищецът се позовава на предсрочна изискуемост
на дълга. Съдът намира, че от страна на банката е доказано настъпването на
предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно т.18 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. ОСГТК, ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да
е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Изложеното налага извода, че настъпването на предсрочната изискуемост е
обусловено от два юридически факта - неизпълнение на длъжника и
упражняване на правомощието на кредитора да обяви кредита за предсрочно
изискуем. В настоящия случай и двата посочени по-горе юридически факта,
обуславящи предсрочната изискуемост на вземанията по процесния договор
за банков кредит, са налице. Посредством заключението на допуснатата по
делото съдебно - счетоводна експертиза се установи обективния факт на
неплатените вноски по договора за банков кредит. На следващо място, се
установи, че банката надлежно е упражнила правото си да обяви процесния
кредит за изцяло и предсрочно изискуем. Следва да се посочи, че
волеизявлението на банката - кредитор следва да бъде обективирано в писмен
документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата,
уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да
обяви предсрочна изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост на
вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа,
съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били
налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Начинът на
удостоверяване на връчването на уведомителното писмо, изходящо от
банката, с което кредитът се обявява за предсрочно изискуем, е поставен в
зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. Редовността на
връчването се преценява според така избрания способ на връчване. В
настоящия случай, волеизявлението на банката, с което обявява предсрочната
изискуемост на кредита, е обективирано в приложените по делото нотариални
покани /лист 94 – 97 от делото пред СГС/. В същите банката е посочила ясно
и недвусмислено всички обстоятелства, които й дават право да обяви
предсрочната изискуемост на кредита, като се е позовала на чл.19 от
8
договора. С нотариалните покани кредиторът е поканил кредитополучателите
доброволно да заплатят сумите по посочения договор за кредит в пълен
размер, като е посочил последиците от това. На гърба на нотариалните
покани се съдържа удостоверяване, в което е отразено, че адресът гр. ***, ж.
к. „***“ №**, вх. *, ет. *, ап. ** е посетен от помощник-нотариус в кантората
на нотариус В. М. на 11.10.2014г. в 9.20ч. Отбелязано е, че: „На този адрес
живее семейство Д., няма такова лице“, като уведомление за нотариалната
покана е залепено на 11.10.2014г. в 9.20ч. на описания адрес, с краен срок за
получаване: 27.10.2014г. В двуседмичен срок лицето не се е уведомило, нито
се е явило за получаване на нотариалната покана. Върху поканата е поставен
печат, че на 27.10.2014г. нотариус В. М. е удостоверил връчването на
поканата, на основание чл. 47, ал.1 и ал.5 и чл. 50, ал.4, във вр. с чл. 592 ГПК.
Уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост чрез нотариална покана
съставлява допустим способ при приложение на правилото на чл. 50 ЗННД.
По силата на посочената разпоредба при връчването от нотариуса,
респективно от натоварен от него служител, на нотариални покани се спазват
правилата на чл. 37 - чл. 58 ГПК. За да се извърши призоваване по реда на чл.
47, ал. 1 ГПК, е необходимо ответникът да не може да бъде намерен на
посочения адрес, респективно адреса по чл. 38 ГПК, да не се намери лице,
което е съгласно да получи съобщението, връчителят да е залепил
уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е
осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато
има достъп до пощенската кутия, връчителят следва да пусне уведомление и в
нея. Смисълът на залепване на уведомлението и пускането му в пощенската
кутия е адресатът да се яви на указаното в уведомлението място в
двуседмичен срок да получи съответните книжа. Когато лицето не се яви в
срока да получи книжата, с неговото изтичане се счита, че същите са връчени
съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК. Връчителят е длъжен да отрази в съобщението
всички действия и обстоятелства във връзка с връчването. В конкретния
случай ответниците-длъжници оспорват връчването, като сочат, че то е
осъществено на адреси, които не са посочили. Видно от титулната част на
процесния договор ответниците-кредитополучатели са посочили като свой
адрес: гр. ***, ж. к. „***“ №**, вх. *, ет. *, ап. **, като този адрес веднъж е
изписан като „постоянен адрес“ и още веднъж е изписан като „адрес за
кореспонденция“. Това е адресът по личните карти на двамата
кредитополучатели, от които е видно, че личната карта на И.П. е с валидност
14.10.2004г. - 14.10.2014г., а на Ц.П. е с валидност 23.12.2004г. - 23.12.2014г.
Следователно тези лични карти с този посочен адрес са били валидни както
към датата на сключване на договора 24.06.2008г., така и към датата на
представяне на нотариалната покана 08.10.2014г. На следващо място, този
адрес е посочен от кредитополучателите и в последващите, подписани от тях
допълнителни споразумения. В чл. 31 от процесния договор страните са
приели, че в случай, че някоя от тях промени адреса си, посочен в началото
на договора, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна, като посочи
9
новия си адрес. В настоящия случай, ответниците нито твърдят, нито сочат
доказателства, че след промяната на адреса им, а именно: град ***, ж.к. „***“
№**, вх. *, ет.*, ап.**, те са уведомили писмено банката за това
обстоятелство. Фактът, че на банката-ищец трябвало да е ясно, че
кредитополучателите имат нов адрес, поради водените между страните
граждански дела, е ирелевантно за настоящия спор, тъй като между страните
има подписан договор и неговите клаузи са от значение. От изложеното,
съдът приема, че нотариалните покани са били изпратени на адресите, които
кредитополучателите са посочили. От отразеното от помощник-нотариуса,
съдът намира, че при връчването не е била нарушена процедурата по чл. 47,
ал.1 ГПК (ред. до изм. с ДВ бр. 86/2017г.). Доколкото, за да бъде надлежно
осъществено връчването чрез залепване на уведомление, е необходимо
ответникът да не е намерен на адреса. Основателно е възражението на
жалбоподателя-ищец, че в закона липсва изискване връчителят да събира
данни дали страната е променила адреса си, както неправилно е приел
първостепенният съд. На следващо място, връчването е извършено преди
изменението на разпоредбата на чл. 47 ГПК, поради което няма изискване
адресът да бъде посетен повече от един път. С оглед на това, настоящият
съдебен състав приема, че съобщенията до ответниците, във връзка с
уведомяването им за обявената предсрочна изискуемост, са били оформени от
връчителя съобразно изискванията на закона, поради което официалната им
удостоверителна сила следва да бъде зачетена. В този смисъл съдът приема,
че е налице надлежно упражняване на правото на банката да обяви вземането
по кредита за предсрочно изискуемо на 27.10.2014г. преди подаване на
заявлението по реда на чл. 417 ГПК. В този смисъл приема за основателно
възражението на ищеца, релевирано в жалбата.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя-ищец, че
първоинстанционният съд не е следвало да приема неравноправност на
клаузите, прехвърлящи изцяло върху кредитополучателя валутния риск, тъй
като кредитополучателите доброволно, по свое желание са приели
обвързването на кредита с швейцарския франк, движението на валутите и
промените във валутните курсове, които са били ноторно известни. Налице е
влязло в сила решение, постановено по гр.д. №40854/2011г. по описа на СРС,
51 състав, което се ползва със сила на пресъдено нещо между страните,
поради което въпросът относно неравноправността на обявените за нищожни,
като неравноправни, клаузи не може да бъде пререшаван /арг. от чл. 299, ал.1
ГПК/. В тази връзка са без значение показанията на разпитаните свидетели,
дали на кредитополучателите преди сключване на договора за кредит в
чуждестранна валута е била предоставена достатъчно информация, която би
им позволила да извършат разумна преценка относно икономическите
последици от клаузата за валутния риск спрямо задълженията си по кредита.
В настоящия случай, от данните по делото /ССчЕ пред СГС/ се установи
промяна /повишаване/ на валутния курс на чуждестранната валута, в
сравнение с този, при който е бил предоставен кредитът.
10
По отношение на релевираните възражения за нищожност на
допълнителните споразумения към основния договор, съдът намира следното:
Допълнителните споразумения, подписани между страните, предвиждат
капитализиране на част от договорната лихва след изтичане на посочения в
тях облекчен период на погасяване, през който се плаща вноска в намален
размер. Анатоцизъм (начисляване на лихва върху лихва) е допустим само в
изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи. Към
момента на подписване на допълнителното споразумение действаща е била
Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковете
експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен
риск (обн. ДВ бр. 38 от 11.04.2008 г.). В решение № 66/29.07.2019 г. по т.д. №
1504/2018 г. на ВКС, ТК, IІ т.о. е прието, че уговорката в допълнителни
споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната
главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 от
ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.
294, ал. 1 от ТЗ. Преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008
г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и
установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.) не
представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на
изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Следователно, договорената в
допълнителните споразумения клауза, създаваща такава възможност, е
нищожна на основание чл. 26, ал.4, вр. с чл. 10, ал.3 ЗЗД и чл. 145, ал.5 ЗЗП.
При това положение тези допълнителни споразумения, съдържащи
неравноправни клаузи, не следва да се прилага в отношенията между
страните по кредитното правоотношение.
По размера на претенциите, то същият е установен от приетата и
неоспорена съдебно-икономическа експертиза, на която е възложено да
изчисли размера на главницата, но без да взема предвид допълнителните
споразумения, както и да определи размера на дълга, като приложи курса на
швейцарския франк/евро/лев, който е бил към датата на усвояване на кредита.
Съгласно приетата и неоспорена СИЕ /допълнително заключение от
29.10.2018г./ размерът на неплатената остатъчна редовна главница към датата
на заявлението е 66 154.79 швейцарски франка по курса на банката към деня
на усвояване на кредита. Съгласно заключението на вещото лице 1
швейцарски франк е равен на 0.6242918 евро към датата на сключване на
договора. Или 66 154.79 швейцарски франка се равняват на 41 299.89 евро. За
този размер искът е основателен.
По отношение на възнаградителната лихва: Упражненият избор от
кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок
поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване
на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за
11
ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната
изискуемост, не се дължи /в т.см. ТР №3 от 27.03.2019г. по т.д. №3/2017г. на
ОСГТК на ВКС/. Размерът на дължимата възнаградителна лихва, при
отчитане извършеното плащане в хода на процеса по последна вноска от
25.05.2014 г. възлиза на 5746 швейцарски франка /или 3 587.18 евро/ за
периода 25.06.2014 г. - 29.01.2015 г. Искът следва да бъде отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер и за периода 25.09.2013г.-24.06.2014 г.
Във въззивната жалба за първи път се релевира от ответниците
възражение за погасяване по давност на главницата. Същото е недопустимо
да бъде разгледано за първи път пред въззивната инстанция.
По отношение на претенцията за дължимост на такса за управление
решението е неправилно. В чл.4 от договора за кредит е предвидено, че
кредитополучателят дължи на Банката комисионна за управление на кредита,
платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна вноска в
размер на 0.05% върху размера на непогасената главница по кредита. На
законовата забрана за събиране на такива такси, въведена с разпоредбата на
чл.10а, ал.2 ЗПК /ДВ, бр.35/2014г., в сила от 23.07.2014г./ е придадено
обратно действие с разпоредбата на §13 от ПЗР към ЗИД на ЗПК /ДВ,
бр.35/2014г., в сила от 23.07.2014г./, според която разпоредбите на този закон
се прилагат спрямо сключените преди влизането му в сила договори за кредит
по отношение на такси, обезщетения или неустойки и т.н., т.е. забраната по
чл.10а, ал.2 ЗПК за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, следва да се приложи и към процесния
договор. Тълкуването на клаузата на чл.4 от договора за кредит и начислените
такса и комисионна за управление, по същината си представляват такси и
комисионна за действия, свързани с управлението на кредита по смисъла на
законовата разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, поради което съдът намира същата
за недължима поради нищожност на договорената клауза като противоречаща
на закона. Следователно, решението в частта, в която ответникът е осъден да
заплати сумата в размер на 290.47 евро следва да бъде отменено, като
въззивният съд постанови ново, с което исковата претенция следва да бъде
отхвърлена.
С оглед приетото по-горе относно неравноправния характер на
клаузите, предвиждащи прехвърляне на валутния риск върху потребителя,
настоящият състав на САС намира, че установяването на дълга стойностно
следва да съответства на договореностите на страните при отпускането на
кредита. Поради това счита, че не следва да се посочва цифровото изражение
на дълга в швейцарска валута, а да е определяем посредством размера на
дълга в евро, така както страните са описали предмета на кредита в чл.1, ал.1
от договора, което е и начинът за преодоляване на последиците от
неравноправните клаузи. Но релевантният курс на швейцарската валута в
случая не може да е различен от този към момента на изпълнението. Именно
12
предвид плаващият курс на швейцарския франк съдът не следва да извърши
преизчисляването към минал момент. При това положение съдът определя, че
искът за главница следва да бъде уважен за сумата равностойността в
швейцарски франкове на 41 299.89 евра по курс купува за швейцарския франк
към еврото на „Юробанк България“АД към дата на изпълнението. Искът за
възнаградителна лихва следва да бъде уважен за сумата равностойността в
швейцарски франкове на 3587.18 евра по курс купува за швейцарския франк
към еврото на „Юробанк България“АД към дата на изпълнението. При така
приетото обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
искът по чл. 422 ГПК – за главница е отхвърлен за разликата над 7083.40 евро
до 41 299.89 евро и за тази разлика в размер на равностойността в швейцарски
франкове на 34 216.49 евро по курс купува за швейцарския франк към еврото
на „Юробанк България“АД към дата на изпълнението въззивният съд
постанови решение, с което да уважи предявеният иск. Върху тази сума се
дължи и законна лихва, считано от 30.01.2015г. до окончателното плащане.
Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която искът по чл.
422 ГПК - за възнаградителна лихва е отхвърлен за разликата над 1764.04
евро до 3587.18 евро и за тази разлика в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 1823.14 евро по курс купува за швейцарския франк
към еврото на „Юробанк България“АД към дата на изпълнението въззивният
съд постанови решение, с което да уважи предявения иск.
Неоснователна е частната жалба на ищеца, тъй като по отношение на
присъдените разноски не е налице солидарна отговорност на ответниците,
така както е по отношение на договорните им задължения. Отговорността за
разноски е разделна.
С въззивното решение ответниците следва да бъдат осъдени, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, да заплатят на ищеца още 7 570.24 лв. /или по
3 785.12лв. – всеки един от тях/– разноски пред СГС. Решението на СГС
следва да бъде отменено и в частта, в която ищецът е осъден, на основание чл.
78, ал.3 ГПК, да заплати на всеки един от двамата ответници разноски над
размера на сумата от по 649.14лв., съобразно отхвърлената част на исковете.
Пред настоящата инстанция, съобразно изхода на спора, въззивниците-
ответници дължат на ищеца 1425.21лв. - направените разноски /или по
712.60лв. всеки един от тях/, съобразно уважената част на жалбата, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК. Ищецът дължи на въззивниците-ответници
разноски в размер на по 68.19лв. – с оглед уважената част от въззивната им
жалба.
Мотивиран от горното, САС, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1792 от 05.03.2020г., постановено по гр.д. №
13
8476/2016г. по описа на СГС, I ГО, 11 състав в частта, в която е отхвърлен
предявеният от „Юробанк България“АД срещу И.П. П.а и Ц. Р. П. иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и 2
ТЗ за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца
разликата над 7083.40 евро до 41 299.89 евро – изискуема главница по
договор за кредит за покупка на недвижим имот от 24.06.2008г., ведно със
законната лихва от 30.01.2015г. до окончателното изплащане и за разликата
над 1764.04 евро до 3 587.18 евро - договорна лихва за периода 25.06.2014г. -
29.01.2015г., както и в частта, в която е уважен иска за сумата от 290.47
евро - такси за периода от 25.11.2013г. до 29.01.2015г., за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №
5024/2015г. по описа на СРС, 62 състав, както и в частта, с която „Юробанк
България“АД е осъдена, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, за заплати на И.П. П.а
и Ц. Р. П. разноски за първоинстанционното производство над сумата от по
649.14 лв. на всеки един от тях, вместо което постанови:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от „Юробанк България“
АД срещу И.П. П.а и Ц. Р. П. иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.с
чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и 2 ТЗ, дължимостта от И.П. П.а и Ц. Р. П.
/солидарно/ по издадена в полза на „Юробанк България“ АД Заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от 09.02.2015г. по ч.гр.д. № 5024/2015г.
по описа на СРС, 62 състав, на сумата равностойността в швейцарски
франкове на 34 216.49 евро по курс купува за швейцарския франк към еврото
на „Юробанк България“АД към датата на изпълнението, /представляваща
разликата над 7083.40 евро до 41 299.89 евро/ – изискуема главница по
договор за кредит за покупка на недвижим имот от 24.06.2008г., ведно със
законната лихва от 30.01.2015г. до окончателното изплащане, както и
дължимостта на сумата равностойността в швейцарски франкове на 1823.14
евро по курс купува за швейцарския франк към еврото на „Юробанк
България“АД към датата на изпълнението, /представляваща разликата над
1764.04 евро до 3587.18 евро/ - договорна лихва за периода 25.06.2014г. –
29.01.2015г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Юробанк България“ АД срещу И.П. П.а и
Ц. Р. П. иск с правно основание чл. 422 ГПК за сумата от 290.47 евро – такси
за периода от 25.11.2013г. – 29.01.2015г.
ОСЪЖДА И.П. П.а да заплати на „Юробанк България“ АД
допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на
3 785.12 лв. и за въззивното производство в размер на 712.60лв., на основание
чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ц. Р. П. да заплати на „Юробанк България“ АД
допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на 3
785.12 лв. и за въззивното производство в размер на 712.60лв., на основание
чл. 78, ал.1 ГПК.
14
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД да заплати на И.П. П.а разноски за
въззивното производство в размер на 68.19 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД да заплати на Ц. Р. П. разноски за
въззивното производство в размер на 68.19 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Юробанк България“
АД.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1 и
ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15