Р Е Ш
Е Н И Е
№ 238
гр. Перник, 12 септември 2017 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Перник, в открито съдебно заседание проведено на
осемнадесети август през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Слава Георгиева
при участието на секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 190 по описа за 2017г. на Административен съд - Перник, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Р.М.П.,***, С.Й.Х.,*** и С.Й.С.,***
срещу заповед № 1671 от 20.07.2016г. на Кмета на Община Перник, с която е
наредено премахване на незаконен
строеж "Пристройка към съществуваща жилищна сграда", находяща се в УПИ Х-4150, в кв.18 по плана на гр.Перник. При оспорването се излагат доводи за незаконосъобразност, поради нарушаване на
процесуалните правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с
целта на закона. Заявява се искане за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник
на жалбоподателите адв. А.А.. Пледира жалбата да се уважи като основателна и
доказана и да се постанови съдебен акт, с който да се отмени оспорената
заповед. Пледира и за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата-Кметът на Община Перник, чрез процесуалния си представител юк. Е. изразява становище за неоснователност на
оспорването. Излага доводи, че е налице незаконен строеж, който
подлежи на премахване. Сочи, че акта е издаден от компетентен орган, в
предписаната от закона форма и при издаването на заповедта не са допуснати
нарушения на установените в ЗУТ процесуални правила. Счита, че органа е приложил съответните материално
правни разпоредби разписващи
премахването на незаконен строеж. С тези доводи и по съображения изложени в
писмени бележки пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-Перник, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Производството пред
административния орган е започнало по повод постъпили в Община Перник писма вх. №15/ТР-2586-15 и вх.№16/слу-2301 от
21.03.2016г., с които от РО НСК, Перник, при РДНСК, ЮЗР са препратени за
проверка жалби от В.П. и насрещна жалба от Р.П..
По повод писмата на РО НСК, Перник, служители на двата
контролни органа са извършили проверка на адрес: гр. Перник, ул. „Лилия“ № 7 на
29.03.2016г.. За извършената проверка е
съставен констативен протокол № 4-15/ТР-2586 от същата дата. От съдържанието на
констативния протокол се установява, че в УПИ Х-4150, кв.18 по плана на гр. Перник, на североизточната фасада на изградената в имота
жилищна сграда е достроена масивна пристройка на два етажа.
Изготвен е и констативен акт №1-15/ТР-2586 от
31.03.2016г., в които е обективирано и онагледено извършеното
строителство. Р.П., С.Х. и С.С. са
подали възражение в срок срещу
констатациите изложени в констативния акт. В него излагат доводи, че
пристройката е търпим строеж и искат административното производство да бъде
прекратено.
Възражението е разгледано от административния орган, но
не е уважено, видно от протокол от 03.06.2016г.. Проверяващите са изложили
съображения, че процесната пристройка не може да е търпим строеж по смисъла на
§127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като е изградена в нарушение на действащия план
за застрояване, съгласно който отстоянието от вътрешнорегулационната линия с
УПИ ХІІ-4152, кв. 18 по плана на кв. „Ралица“ трябва да бъде 5м., с оглед на
това, че се явява дъно на УПИ Х-4150, кв. 18.
Въз основа на извършените проверки и съставяне на
описаните по-горе протоколи Кмета на община Перник е издал заповед №
1671/20.07.2016г., с която е разпоредил премахване на обект: „Пристройка към
съществуваща жилищна сграда“, находяща се в УПИ Х-4150, кв. 18 по плана на кв.
„Ралица“, гр. Перник. Законосъобразността на тази заповед е предмет на контрол в настоящото производство.
С решение № 4592/12.04.2017г., постановено по АД №
1919/2017г. състав при ВАС на РБ е отменил решение № 424 от 13.01.2017г.,
постановено по АД № 396/2016г. по описа на Административен съд-Перник.
В хода на настоящето съдебно производство и двете
страни по делото поискаха събиране на доказателства.
По искане на жалбоподателя се допуснаха свидетелски
показания и се разпитаха, под страх от наказателна отговорност лицата М.К.А., А.
А. М., Р. П.Е. и Д.Т.А.
По искане на ответника се допуснаха свидетелски
показания и се разпита, под страх от наказателна отговорност лицето Б.Г.Р.
От обясненията на М.К.А. и Д.Т.А. се установява, че
същите живеят в къщата-близнак. От едната страна къщата е тяхна, а от другата
на жалбоподателите. Когато се е изграждала къщата парцела е бил един, а след
това парцела е бил разделен на два отделни. А. сочи, че преди да се изгради
пристройката е имало тераса, която е към бетоновата плоча. Тази тераса е със
стъпала и с колони и служи за вход към втория етаж на къщата. През 1980г.,
терасата започнала да се затваря с
тухли, като 1985г.-1986г. се е направило покривче над терасата, а през 2000г.
се завършило изцяло и се направила изолация. А.
сочи, че през 1982г. до 1986г. са направени само две стенички, за да се
затвори терасата.
А.А. М. е съсед
на жалбоподателите и живее на ул. „Лилия“ от 1975г. Сочи, че жалбоподателите са започнали да
затварят терасата си през 1980г.-1981г.,
като през 1986г. са сложили и керемиди, а през 2000г. е направена външна
изолация.
Р. П.Е., сочи, че през 1981г. е имало барака под
терасата и външна тоалетна. Затварянето на терасата е станало през 1984-1985г.,
като годините ги свързва с това, че жалбоподателката е чакала да й се роди
дете.
Б.Г.Р., живее
на около 20м. от жалбоподателите и има непосредствена видимост към имота им. С
изграждане на къщата е имало малка тераска, под която се направило баня и
тоалетна и след това се пристройвала тераса. През 1992г. започнало да се строи
на първия етаж, като се направила баня и тоалетна, а през 2008г. се затворила й
горната част.
Пред
настоящата съдебна инстанция е прието и неоспорено от страните заключение по
извършена съдебно - техническа експертиза от вещото лице Р.М.. Същата като обективно и компетентно изготвена и относима към изясняване
предмета на спора се цени. Вещото лице при оглед на място е установило, че изградената
пристройка, първи етаж е с параметри така както са констатирани от ответника. Въз основа на нея се приема, че процесния
строеж е разположен в УПИ Х-4150, кв. 18, по плана на гр. Перник, кв. „Ралица“,
одобрен със заповед № ІІІ-36 от 24.01.1983г. Съгласно предходен план УПИ Х-4150
и УПИ ІХ-4151 са представлявали един общ УПИ –УПИ І-2869, в кв. 130, който УПИ
е бил ъглов. По сега действащия план имота на жалбоподателите не е ъглов. Съществуващата
в двата имота двуетажна масивна жилищна сграда е изградена по времето на
действие на отменения план и извършеното застрояване е потвърдено. По отношение
на пристройката на първия етаж, строежа не е потвърден в застроителния план,
тъй като не е включен към застроената площ на основната сграда. Разстоянието от
основното застрояване до границата към дъното на УПИ-то е 5.06м., а
разпоредения за премахване обект, първи етаж до границата към дъното на УПИ-то
е 2.70м. след положена изолация и облицовка от камък. Според вещото лице
изградената тераса и пристройката под нея попадат в допустимите отклонения по
чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри на МРРБ
Настоящия състав кредитира обясненията и на двете
групи свидетели, касателно възприятията им за наличието на съществуваща тераса,
служеща за вход към втория етаж, която след това е заградена и е направен
покрив над нея. Съпоставени тези показания със снимковия материал приложен към
съдебно техническата експертиза по делото и
с комбинираната скица и скицата
на поземлен имот с идентификатор № 55871.509.403 за сграда 55871.509.403.1 мотивират състава да приеме, че жилищната
сграда ведно с пристрояването на втори етаж е нанесено в кадастралния и застроителен
план на гр. Перник, кв. „Ралица“ в този му вид.
Поради това се приема, че същата е изградена в периода от 1981г. до
1986г., така като сочат свидетелите на жалбоподателите. Техните обяснения кореспондират и с
волеизявления обективирани в представена по делото нотариално заверена
декларация относно годината на извършеното строителство. Отделно от това
ответника по делото изрично заяви, че годините на построяване не са спорни и
като такива са посочени в представената пред тях нотариално заверена декларация.
С оглед на изложеното, обясненията на свидетелката Ризова, в частта сочещи на друга дата на извършване на строителството
на втория етаж, не се възприемат, тъй като стоят изолирано от целия събран
доказателствен материал по делото.
По отношение на пристрояването на първия етаж за единствено
годно доказателство се приема, представената нотариално заверена декларация
сочеща година на извършване на строежа 2000г. и тя е приета и от органа като
година на извършване на строежа.
Свидетелските показания на А. и Е. са непоследователни и хаотични в тази
им част, поради което и не се
кредитират, а свидетелските показания на Р. сочат, че през 1992г.
започнало да се строи на първия етаж, която година е преди 2000г., посочена
като година на извършване на строежа. С оглед на това се приема, че същата е
изградена до 2000г..
При така установените
факти, настоящия съдебен състав на Административен съд-Перник като извърши по
реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от легитимирани
лица, адресати на заповедта за премахване, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е
основателна.
Оспорената заповед е издадена от кмета на община Перник на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, според която
норма - кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, издава
заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория,
когато строежът се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия
подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж. Осъществения строеж е V-та категория, съгласно чл. 137,
ал. 1, т. 5, б. “в” от ЗУТ.
В заповедта ясно са обективирани
изискуемите за акта реквизити, с оглед на което, по аргумент от чл. 146, т. 2, във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 225 от ЗУТ, следва извода, че при
издаване на обжалваната заповед е спазена установената форма. Относно
съответствието й с административнопроизводствените правила настоящия съдебен
състав намира, че не са налице нарушения на същите. Жалбоподателите не са
присъствали при съставяне на констативният акт, поставил начало на
производството, но това не е засегнало правото им на защита, тъй като акта им е
връчен, видно от представени по делото обратни разписки и същите в срока по чл.
225а, ал. 2 от ЗУТ са подали възражение срещу него, съответно няма нарушение на
процесуалните правила, което да обосновава отмяна на заповедта на това
основание. Административният орган е издал акта си, след като е изяснил
релевантни за случая факти, извършил е проверка на имота и е изпълнил
задължението си по чл. 36 от АПК. Спазена е процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, като заповедта е
издадена въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица от община
Перник, в който е констатирано незаконно строителство и респ. е онагледено
извършеното такова.
Въз основа на изложеното
се приема, че не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3
от АПК.
Относно съответствието на оспорения административен акт с
материалноправните разпоредби следва да се отбележи следното:
Нормативно установените предпоставки за постановяване на заповед за
премахване по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ са следните: наличие
на извършен незаконен строеж по смисъла на някоя от хипотезите, посочени в ал.
2 на същата разпоредба, който строеж да не е със статут на търпим строеж /§ 16 от ПР на ЗУТ/, както и въпросният
незаконен строеж да не е узаконен.
Дефиницията на понятието
"строеж" - § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, разгледана през призмата на
правилата и нормативите въобще за застрояване, уредени в ЗУТ, сочи, че строеж е
изпълнение на строително-монтажни работи, водещи до трайно и съществено
изменение на същността и характеристиките на имота /земя или сграда/ с или без
промяна в начина на ползването на имота.
Според цитираната като правно основание на оспорваната
заповед правна норма на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е извършен
без одобрени инвестиционни проекти и без строително разрешително. Безспорно в
случая, разпоредения за премахване обект попада в определението на пар. 5, т.
38 от ДР на ЗУТ. В имота съсобственост на жалбоподателите около 1956г. е
изградена двуетажна жилищна сграда, основно застрояване. За изграждането
на сградата са налице одобрен архитектурен проект, протокол за дадена
строителна линия и ниво, както и разрешение за строеж от 20.07.1956г..
Жилищната сграда е построена в период на действие на предходен план, където
сегашния УПИ Х-4150 и УПИ ІХ-4151 са представлявали един общ УПИ –УПИ І-2869, в
кв. 130, който УПИ е бил ъглов парцел. Сградата е основно застрояване и по
отношение на нея е приложима разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗУТ до границата към дъното
на урегулирания поземлен имот - най-малко 5 м.. В случая, видно от експертизата
тези отстояния са налице по отношение на основното застрояване и сградата е
потвърдена в застроителния план. Събраните по делото доказателства установяват безспорно, че в УПИ Х-4150 в кв.18 по плана на гр.Перник, е изградена пристройка към
съществуваща жилищна сграда, която има характеристиките на строеж по смисъла на §5, т. 38 и се отнася към строеж от
пета категория по см. на чл. 137, ал.1, т. 5 от ЗУТ. От събраните в хода на административното производство материали, приобщени
като доказателства по делото и такива ангажирани в съдебно производство се
установява, че за основната жилищна сграда има одобрен архитектурен проект, протокол
за дадена строителна линия и ниво, както и разрешение за строеж от 20.07.1956г..
С оглед на това, че всички свидетели сочат, че е имало тераса, посредством
която се е влизало и сега се влиза на втория етаж и че тази тераса в
последствие е заградена/разширена като е обособено входно антре и баня, а и от архитектурния
проект е видно, че има стълбище и тераса се налага извод, че по отношение на
пристройката на втори етаж не е налице основанието по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а именно, че строежа е изграден без
строителни книжа. Този строеж би могъл да е незаконен, но в някоя друга
хипотеза на ал. 2 от ЗУТ, но без изложени констатации в тази връзка е
недопустимо този въпрос да се изследва за първи път в съдебно производство. С
оглед изложеното се приема, че
заповедта, по отношение на разпоредения за премахване втори етаж с параметри
широчина 1м., дължина 2.55м. и височина мерена от плочата 2.20м. е незаконосъобразна, тъй като не са налице
предпоставките на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
По отношение на строежа, индивидуализиран в заповедта като
първи етаж, с ширина 3.60м., дължина 3.80м. и височина до плочата 2.10м. от
данните по делото се приема, че застрояването не е потвърдено с плана от
1983г., т.е. към онзи момент не е бил изграден строеж с такива параметри. Според цитираната като правно основание на
оспорваната заповед правна норма на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е
извършен без одобрени инвестиционни проекти и без строително разрешително.
Безспорно в случая, разпоредения за премахване обект попада в определението на
пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. От събраните в хода на административното
производство материали, приобщени като доказателства по делото и такива
ангажирани в съдебно производство се установява, че няма одобрен инвестиционен
проект и не е издавано разрешително за строеж от главния архитект на община
Перник за изградена пристройка с такива параметри. Тя не е включена към
застроената площ на основната жилищна сграда, поради и което се приема, че е нов
строеж. От описанието на строежа и неговата характеристика се приема, че същата
е елемент на допълващо застрояване. Постройката е разположена на гърба на
сградата, на североизточната й фасада и е на отстояние 2.70м. от вътрешно
регулационната линия с УПИ ХІІ-4152, кв. 18. Въз основа на това съдът приема,
че с оглед на функционалното предназначение на процесния обект и неговата
техническа характеристика, както и начина му на изпълнение сгуробетонови
блокчета, захванати в плочата и като се съобрази с посочените по-горе размери и предназначението му-вход към първи
етаж и санитарни възли разположени в него и съобрази, че в архитектурния проект
няма предвидена тераса с такива параметри, намира, че е налице строеж,
осъществен без разрешение за изграждането му. За разрешаването на такъв вид
строеж е необходимо разрешение за строеж съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, респ.
чл. 55 от ЗТСУ, а липсата му го прави незаконен. За да се премахне незаконен
строеж следва да се направи проверка дали същият не представлява търпим строеж.
С влязлото в сила на 26.11.2012г.,
изменение и допълнение на ЗУТ, в §127, ал.1 се определят като търпими строежи,
изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени,
или по действащите разпоредби съгласно този закон. Както възприема установената
съдебна практика на административните съдилища и ВАС, новите условия за
търпимост на незаконен строеж по §
127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ не са приложими за всички незаконни строежи
изградени до 31.03.2001 г., защото § 16 от
ПР на ЗУТ е действаща норма. Нормата на § 16 от
ПР на ЗУТ не е отменена, т.е. тя е действаща, с визираните в нея три
времеви периода. С оглед на това времето на извършване на строителството на
строежа предмет на заповедта е от съществено значение за преценката на съда
досежно законосъобразността на процесната заповед. Предвид събраните по делото
доказателства съдът приема, че строежа на първи етаж е изграден в периода от 1992г. до 2000г.
С оглед посочения период на изграждане на строежа, настоящия съдебен състав
намира, че следва да извърши проверка за приложимост на нормите на §16 от
ДР на ЗУТ
и на пар. 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Съгласно
разпоредбата на пар.
16, ал. 2 от ПРЗ
на ЗИД на ЗУТ незаконни строежи,
започнати в периода 8 април 1987г. - 30 юни 1998г., но неузаконени до влизането
в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от
собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998г.. Съгласно разпоредбата на
пар. 127. (1) Строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето,
когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. В настоящия случай строежа е изграден в периода от 1992г. до 2000г.. В случая от 1983г. за процесната територия е действащ план одобрен със заповед № ІІІ-36 от 24.01.1983г. предвиждащ урегулиране на
УПИ Х-4150, кв. 18 и предвиден за жилищно строителство. Планът е запазил двуетажната жилищна сграда - основно застрояване.
Съгласно чл.
41, ал. 2 от ЗУТ, когато допълващото застрояване
не е предвидено с действащ ПУП, то се допуска с виза за проучване и проектиране
по чл.
140 от ЗУТ, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на
основното застрояване в УПИ. От
установяванията по делото е видно, че в плана не е предвидено допълващо застрояване.
От тогава до настоящия момент промени в имотните и регулационните граници няма
данни да са направени, пристройката е оградила плочата/терасата, т.е. е долепена
до североизточната фасада на съществуващата законно изградена сграда. Макар
и да не е предвидено в плана допълващо застрояване, както сочи вещото лице, то в
случая е допустимо по закон, с оглед нормата на чл.
41, ал. 2 от
ЗУТ. Макар да не е било
предвидено по плана допълващо застрояване, какъвто е конкретният случай, то е
допустимо и по чл. 112, ал. 4 ППЗТСУ /отм./ и местонахождението му е предвидено в посочените норми. Имотът по действащия
план е отреден за жилищно строителство, поради което допълващо застрояване
съобразно цитираните в тях предпоставки е допустимо, ако са спазени
изискванията за височина и разстояние от вътрешните граници на урегулирани
поземлен имот. Същият е с височина от 2.10м. поради което попада в чл. 42, ал.
3 от ЗУТ. Предвид изложеното може да се направи извод, че строежа предмет на
заповедта не противоречи на действащия план към момента на изграждането му,
така и на ПУП действащ към настоящия момент. Настоящия състав намира за
неотносим единствения довод на ответника по жалбата, мотивирал го да приеме, че
строежа не е търпим и свързан с това, че
пристройката трябва да бъде на отстояние 5 метра от вътрешно
регулационната линия, с оглед на това, че се явява дъно на УПИ Х-4150, кв. 18. Изискването
за отстояние от 5м. е разписано в чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и нормата е
относима единствено към основното застрояване. В случая е безспорно, че
разстоянието от сградата на основното застрояване до границата към дъното на
УПИ-то е 5.06м. и е спазено изискването на чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Разпоредения
за премахване обект отстои на 2.70м от страничната
регулационна линия,
поради което и съгласно заключението на вещото лице същият строеж се приема, че
е в допустимите отклонения от правилата и нормите
за застрояване.
Разпоредбата на
чл. 36, ал. 1 ЗУТ, на която се позовава
пълномощника на жалбоподателите предвиждаща отклонение, е относима към
установяване на фактическото разположение на заварените сгради и евентуалното
им запазване, ако те самите не отговарят на изискващите се разстояния, но е
неотносима за новоизградена пристройка към съществуваща сграда, поради което е
неприложима възможността за намаляване
на разстоянието между пристройката и страничната регулационна линия с 1/3.
С оглед
изложеното се приема, че са налице предпоставките на пар.16, ал. 2 от ДР на ЗУТ и на пар. 127, ал. 1 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ и строежа е допустим, както по разпоредбите, които са действали по
времето, когато е извършен, така и по действащите разпоредби съгласно този
закон. Поради тази причина се приема, че е налице търпим строеж, който не
подлежи на премахване. Ирелевантно за преценката и
определянето на строежа като търпим по см. на §127,
ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е и обстоятелството, дали строежът подлежи на
узаконяване по реда на §
127, ал.1 от ПР на ЗИД на ЗУТ. С оглед на изложеното оспорената Заповед №
1671 от 20.07.2016г. на Кмета на Община Перник,
с която е наредено премахване на незаконен строеж
"Пристройка към съществуваща жилищна сграда", находяща се в УПИ Х-4150, в кв.18 по плана на гр.Перник
се явява постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния
закон. Същата ще бъде отменена в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.
По разноските:
При този изход
на спора жалбоподателите имат право на разноски.
Искането е
направено своевременно и е придружено със списък на разноските. Не е направено
възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. С оглед на изложеното и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателите се дължи присъждане на
съдебни разноски по представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК общо в
размер на 1220 /хиляда двеста и двадесет лева/ лв., от които 720 лв. заплатено
възнаграждение за един адвокат и 500 лв. заплатени депозити за изготвяне на
експертизи.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдия при
Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № 1671/20.07.2016 г. на Кмета на Община Перник, с която е наредено премахване на незаконен строеж "Пристройка към
съществуваща жилищна сграда", находяща се в УПИ Х-4150, в кв.18 по плана на гр.Перник.
ОСЪЖДА Община Перник да заплати на Р.М.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, С.Й.Х.,
с ЕГН **********, с адрес: *** и С.Й.С., с ЕГН **********, с адрес: *** съдебни
разноски в размер на 1220 лв..
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: /п/