РЕШЕНИЕ
гр. София, 09.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI състав в закрито заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС
МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Маджев ч. гр. д. № 4211/2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
435 – 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба с вх. на ЧСИ № 4650/24.02.2021 г., подадена от взискателя по
изпълнението – Д.К.Р., срещу постановление от 08.01.2021 г. на ЧСИ-Д. В., с
рег. № 861 и район на действие – СГС, което е постановено по изпълнително дело
№ 658/2019 г., с което съдебният изпълнител е прекратил воденото по цитираното
дело изпълнително производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК.
В
жалбата се излага съображения срещу обжалвания акт на съдебния изпълнител, като
същия се квалифицира, като неправилен и незаконосъобразен. На първо място
жалбоподателя излага хронологията на действията на страните и съдебния
изпълнител в пределите на образувания пред ЧСИ-В. изпълнителен процес, в т.ч.
въпросите свързани с начисляването на съответните такси и разноски по
поисканите опис и продажба на недвижими имоти на длъжника. Прави се позоваване,
че действията които са били предприети от ЧСИ-В. В. по възложеното му
изпълнително дело са в противоречие с установената съдебна практика изискваща
следващите се държавни такси за извършване на поисканите изпълнителни действия
да се внасят авансово. Тоест те следвало да бъдат събирани преди пристъпването
към конкретно прилаганото за удовлетворяване на вземането изпълнително
действие, което в случая не било правено. Освен това обжалваното действие на
ЧСИ било в отклонение и от друга съдебна практика предвиждаща, че
прекратяването на изпълнителния процес, поради допуснато невнасяне от
взискателя на следващи се авансови такси и разноски да е не задължителна
последица, а само една правна възможност, наред с уредената друга такава за
възможни действия от съдебния изпълнител, а именно по смисъла на чл. 79, ал. 2 ГПК – таксите да бъдат инкасирани от длъжника.
От
длъжника по изпълнението „П.**М.**“ ЕООД в предоставения му срок не е депозиран
отговор по жалбата.
В
приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител излага доводи в
посока неоснователност на упражнената жалба, като развива съображения за
реализиране основанието заложено в нормата на 433, ал. 1, т. 6 ГПК позволяващо
на съдебния изпълнител да прекрати висящото пред него изпълнително
производство.
Софийският градски съд, след като
взе предвид доводите на страните, мотивите на частния съдебен изпълнител и
прецени данните по делото, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20198610400658 по описа на
ЧСИ-Д. В., е образувано по молба с вх. № 10367 от 02.04.2019 г., която изхожда
от Д.К.Р., като същият е ангажирал издадени в негова полза два броя
изпълнителни листа от 20.02.2019 г. и 27.03.2019 г., издадени въз основа на
решение от 03.07.2017 г. по гр. д. № 8257 по описа на СРС, ГО, 40 с-в и заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 47472/2015 г. по
описа на СРС, ГО, 40-ти състав, срещу длъжника – „П.**М.**“ ЕООД, който е осъден
да заплати, както следва : по първия цитиран ИЛ суми от 1 130 лв. и
1 129,99 лв.; и по втория ИЛ сумата от 18 999,38 лв. С молбата е
заявен и начин за изпълнение на присъдените суми, а именно : запор върху
вземания на длъжника произтичащи от наеми, както и на вземания по банкови
сметки, както и извършването на възбрана, опис и публична продан на
притежаваните от длъжника недвижими имоти : 1 склад и 33 броя паркоместа.
На 03.04.2019 г. от ЧСИ са съставени две сметки
за заплащане на такси за изпълнението възложени в тежест на взискателя, а
именно сумите от 156 лв. – за образуване на изпълнително дело, извършване на
справки за длъжника и имуществото му, изготвяне на покана, налагане на запор,
изготвяне на искане за вписване на възбрани, както и на извършване на опис на
недвижимо имущество, както и 25,00 лв. – допълнителни разноски по т. 31 от ТТР
към ЗЧСИ. Сумите са заплатени от Д.Р. с платежен документ от 03.04.2019 г.
ЧСИ е пристъпил към налагането на запори върху
вземанията на длъжника, както и на възбрани върху недвижимите му имоти
упоменати в молбата за образуване на изпълнителното дело.
На 02.04.2019 г. до длъжника по изпълнението е
изпратена и ПДИ, която му е връчена на 02.05.2019 г. Предвид липсата на
предприето доброволно изпълнение от длъжника в пределите на срока за това, от
ЧСИ на 30.05.2019 г. му е изпратена призовка за принудително изпълнение.
На 20.06.2019 г. е извършен опис на недвижимото
имущество на длъжника, като с цел определяне стойността на така описаното
имущество е назначено вещо лице – оценител.
На 25.06.2019 г. от ЧСИ е съставена трета
сметка за разноски, като с нея на кредитора по изпълнението са начислени
допълнителни разноски в размер на сумата от 102 лв., следващи се по т. 31 от
ТТР по ЗЧСИ. Те са заплатени на 25.06.2019 г. от лицето, в чиято тежест са
възложени.
На 28.06.2019 г. ЧСИ е издал разпореждане, с
което е указал на взискателя – Р., че за нуждите на изпълнителното производство
на основание чл. 468, ал. 2 ГПК е назначено вещо лице – оценител, на което се
определя възнаграждение в размер на сумата от 1 950 лв., съответно на основание
чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЧСИ се начислява и пропорционална такса в размер на
530,40 лв. за извършване на опис /по-малката измежду цената на описаните имоти
и събираното вземане/. Указано е на взискателя да предприеме действия по
тяхното внасяне по сметка на ЧСИ. С ново разпореждане от 28.06.2019 г. ЧСИ е
редуцирал начисленото възнаграждение за вещо лице оценител на сумата от
1 260 лв. По делото няма данни тези суми да са били заплатени от Д. Р. –
взискател в изпълнителния процес.
На 07.07.2019 г. от Д.Ц.в качеството му на вещо
лице- оценител по изпълнителното дело е представена съдебно-техническа
експертиза, в която са отразени стойностите на описаните имоти, чиято продан е
поискана от взискателя.
На 23.10.2019 г. Д. Р. е поискал от ЧСИ да
пристъпи към публична продан на една част от описаните и оценени недвижими
имоти притежавани от длъжника. С разпореждане от 23.10.2019 г. ЧСИ се е
произнесъл, че ще пристъпи към насрочване на публична продан на описаните
имоти, но след заплащане на следващите се такси за описа им.
На 17.12.2020 г. от ЧСИ са издадени два броя
сметки за начисляване на разноски в размер на упоменатите в разпореждането от
28.06.2019 г. суми, а именно – 530,40 лв. – такси за извършване на описа на
недвижимо имущество и 1 260 лв. – възнаграждение за вещо лице извършило
оценка на описаното недвижимо имущество. Със своя писмена молба Д. Р. е поискал
да му бъде удължен срокът за заплащане на тези такси и разноски.
На 08.01.2021 г. ЧСИ-Д. В. е постановил
обжалваното постановление, с което е прекратил изпълнително дело № 20198610400658 с длъжник - „П.**М.**“ ЕООД,
като е констатирал, че липсва изпълнение на задължението за заплащане на
определените и възложени на взискателя такси и разноски по изпълнението, което
обосновавало прилагането на процесуалната хипотеза на чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК.
Жалбата е допустима, като подадена в уредения от
ГПК срок срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато не
са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в
случаите на чл. 83 ГПК. Няма съмнение, че в коментираното изпълнително
производство начислените от ЧСИ такси и разноски в размер на 530,00 лв. и
1 260 лв. не попадат сред възможните основания за освобождаване от плащане
очертани в чл. 83 ГПК. Касае се за начислени такси във връзка с поискани и
приложени от ЧСИ изпълнителни действия свързани с извършването на опис и оценка
на недвижими имоти притежавани от длъжника, за които е поискано да бъдат
реализирани с цел удовлетворяване вземанията по представените за изпълнение два
изпълнителни листа. По отношение формирането размера на таксата за извършване
на опис, както и на разхода за възмездяване на работата на вещото лице по
оценка на недвижимите имоти не се наблюдава порочен подход, който да е
въздействал върху процеса на тяхното определяне. Напротив спазени са
процесуалните правила във връзка с тяхното формиране, като възнаграждението
следващо се в полза на оценителя дори е било редуцирано на сумата от 1 260 лв. Обстоятелството,
че кредиторът в един последващ момент е изоставил първоначалното си искане
изпълнението да е насочи върху всички описани в молбата за образуване на
изпълнителния процес имоти не се отразява върху вече възникналите задължения за
начислените такси и разноски, тъй като действията по опис и оценка на
първоначално заявената имуществена маса са реализирани. Трябва да се подчертае
и това, че по делото са налице несъмнени данни, че взискателят е бил надлежно
уведомен и наясно с начислените в негова тежест авансови такси и разноски за
плащане, като дори е поискал да му се предостави допълнителен срок за да
прецени начина на тяхното формиране. Въпреки това няма данни те да са заплатени
на съдебния изпълнител, което създава за него правната възможност да прекрати
висящото изпълнително дело по реда на чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК. Тази възможност
е оползотворена с постановяване на обжалваното постановление, като изборът да
бъде предпочетена пред подхода по чл. 79, ал. 2 ГПК, а именно таксите и
разноските да бъдат събрани от длъжника е в правомощието и индивидуалната
преценка на съдебния изпълнител, която не подлежи на контрол в пределите на
настоящото производство. Единствено изискване за да може да бъде приложена тази
установена от законодателя хипотеза се свежда до това взискателя да е бил
уведомен за вида и размера на определените и дължими се от него такси и
разноски за отделните изпълнителни действия и те да не са платени от него
своевременно, което в коментирания случай е покрито.
При
изложените съображения обжалваният акт на съдебния изпълнител относно
прекратяване на изпълнително дело се явява съобразен с процесуалния закон, а
жалбата подадена срещу него неоснователна, предвид което следва да се остави
без уважение.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с
вх. на ЧСИ № 4650/24.02.2021 г., подадена от взискателя по изпълнението – Д.К.Р.,
срещу постановление от 08.01.2021 г. на ЧСИ-Д. В., с рег. № 861 и район на
действие – СГС, постановено по изпълнително дело № 658/2019 г., с което
съдебният изпълнител е прекратил воденото по цитираното дело изпълнително
производство образувано по молба на Д.К.Р. срещу „П.**М.**“ ЕООД, на основание
чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.