Разпореждане по дело №841/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.2, предложение второ от ЗЗД и чл.108 от ЗС.

Ищецът „И. *” О. – Г., представляван от управителя си, сочи в исковата молба, че с решение от 26.03.2007 година било променено наименованието на дружеството на „И. *” О.. На 07.08.2009 г. било проведено общо събрание на събирателното дружество "В. - К., М. и с-ие", с което били приети за съдружници ответниците С. С. К. и А. К., като били освободени съдружниците В. М. К. и Е. М. М. и било прекратено членството им в дружеството. Променено било и наименованието на дружеството от СД "В. - К., М. и с-ие" на СД "В. - К. и с-ие". По силата на Договор за учредяване на вещно право на ползване, сключен с нотариален акт № 111, том 2, рег. № 4154, нот. дело № 409/2002 год. по регистъра на нотариус К. Д., с рег. № 020 по регистъра на Нотариалната камара – С., ищцовото дружество "И. *" О., учредило в полза на ответника СД "В. - Г., К., Н., М. и с-ие" безсрочно и безвъзмездно вещно право на ползване върху недвижим имот, представляващ 285 кв. м. от западната част на производствен обект - хале за ремонт на коли, представляващ масивна едноетажна сграда, построена през 1966 год., разположена в УПИ IV, имот с планоснимачен № 5967 от кв. 26 по плана на комплекс "Т.", Г. К., У.О. М. № *, със застроена площ на цялото хале 403 кв.м., при граници и съседи, подробно описани в самия нотариален акт. Посочва се, че процесният недвижим имот, съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри на Г. К., представлявал самостоятелен обект с идентификатор 40909.125.59.1.6, съгласно схема на самостоятелен обект № 1477/25.05.2012 г. на СГКК - Г. К., находящ в Г. К., О. К., У. „О. М. № * с предназначение на имота за делова и административна дейност, на един етаж в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 40909.125.59, съгласно скица № 1473/25.05.2011 г. на СГКК – Г.. Посочено е в исковата молба, че при сключване на цитирания договор „И.” О. било представлявано от управителя Л. Л. К., който бил съпруг на бившия съдружник на събирателното дружество - В. М. К.. Съгласно действащите към датата на сключване на договора разпоредби на чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ и чл. 14, т. 7 от Дружествения договор на "И." О., за сключването на сделки и за учредяването на вещни права на имоти, включени в капитала и собственост на дружеството, се изисквало валидно и законосъобразно взетото за това решение на Общото събрание на съдружниците на дружеството. Към дата 13.08.2002 год., съдружници в "И." О. били "Т. х.” и Българската държава, представлявана от Министъра на търговията и туризма. При извършената проверка в архива на дружеството, в това число и след отправено искане до ресорния министър, представляващ Българската държава, било установено, че никога не било свиквано заседание на Общото събрание на съдружниците в "И." О., с дневен ред, включващ въпроса за вземане на решение за учредяване на вещни права върху недвижим имот в полза на СД "В. - Г., К., Н., М. и С., с предмет на сделката, отразена в цитирания нотариален акт. Общото събрание на съдружниците в "И." О. никога не било обсъждало и не било вземало решение за учредяване на вещно право на ползване върху процесния имот и за овластяване на управителя на дружеството за сключване на договор за учредяване на вещно право на ползване, в полза на събирателното дружество. Твърди се, че вземането на решение за учредяване на вещни права върху недвижим имоти било от изключителната компетентност на общото събрание на ищцовото дружество. Липсата на решение на общото събрание на съдружниците на "И." О., за отчуждаване на недвижими имоти и за сключването на сделки, по силата на които на трети лица се учредяват вещни права, върху имоти, собственост на дружеството, водело до нищожност на сделката, поради липса на воля за нейното сключване. Поради тази причина договорът за учредяване на вещното право на ползуване бил нищожен поради липса на съгласие, дадено от компетентния орган на дружеството. Моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожен, поради липса на съгласие, договора за учредяване на вещно право, обективиран в нотариален акт № 111, том ІІ, рег. № 4154, нот. дело № 409/2002 год. по регистъра на нотариус Калин Димитров с рег. № 020 на Нотариалната камара - София, по силата на който "И. *" О. (с предишно наименование "И." О.) учредило в полза на СД "В. - Г., К., Н., М. и с-ие" (с ново наименование СД "В. - К. и с-ие") безсрочно и безвъзмездно вещно право на ползване върху следния недвижим имот, представляващ: 285 кв.м.от западната част на производствен обект - хале за ремонт на коли, представляващ масивна едноетажна сграда, построена през 1966 год., разположена в УПИ IV, имот с планоснимачен № 5967 от кв. 26 по плана на комплекс "Т.", Г. К., У. "О. М. № *, със застроена площ на цялото хале 403 кв. м., при граници и съседи, описани подробно в цитирания нотариален акт, с идентификация по кадастралната карта и кадастралните регистри на град К., одобрени със Заповед № РД-18-66 от дата 18.10.2006 година на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, както следва: самостоятелен обект с идентификатор № 40909.125.59.1.6, съгласно схема на самостоятелен обект в сграда № 1477 от дата 25.05.2011 година на СГКК град К., находящ се град К., община К., област К., улица "О. М. № *, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-66 от дата 18.10.2006 година на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с предназначение на имота: за делова и административна дейност, на един етаж от сграда № 1 (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор № 40909.125.59, съгласно скица № 1473 от 25.05.2011 година на СГКК град К., находящ се в град К., община К., област К., улица "О. М. № *, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-66 от дата 18.10.2006 година на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, етаж 1 от сграда 1 (едно), с площ 2020 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползуване на имота: за друг вид производствен, складов обект, при съседи на имота по кадастралната карта: поземлен имот № 40909.125.19, поземлен имот № 40909.125.60, поземлен имот № 40909.125.20, поземлен имот № 40909.125.48 и при съседи на самостоятелния обект по кадастрална карта: обект с идентификатор № 40909.125.59.1.4, обект с идентификатор № 40909.125.59.1.3 и обект с идентификатор № 40909.125.59.1.5.

Прави се искане съдът да осъди ответника СД "В. - К. и с-ие" (с предишно наименование СД "В. - Г., К., Н., М. и с-ие") да отстъпи собствеността и предаде владението на ищцовото дружество "И. *" О. (с предишно наименование "И." О.) върху описания недвижим имот. Претендират се разноски. В съдебно заседание ищецът, представляван от процесуалния си представител поддържа предявените искове. В представена писмена защита се сочи, че предмет на спора бил имот с идентификатор 40909.125.59.1.6. Ответниците – физически лица били пасивно легитимирани да отговарят по исковете на основание чл.88 от ТЗ. Излагат се съображения за липса на валидно взето решение на общото събрание на ищцовото дружество с предвиденото в чл.15 от дружествения договор мнозинство. Представеният протокол от общо събрание на съдружниците на „И.” О. не би могъл да служи като валидно решение, тъй като на събранието не присъствал един от съдружниците. Доказано било, че ищеца е собственик на процесния имот, който се владеел без основание от ответниците. Твърди се, че ответното дружество не било добросъвестен владелец и институтът на кратката придобивна давност не бил изтекъл. Сочи се, че подобренията били извършени в имот, различен от процесния.

Ответниците СД "В. - К. и с-ие",С. С. К. и А. К., представлявани от процесуалния си представител, са представили отговор на исковата молба на основание чл. 131 от ГПК, в който се изразява становище за недопустимост на предявените искове против физическите лица С. С. К. и А. К., тъй като същите не били легитимирани да отговарят по предявените искове, поради липсата на твърдение в исковата молба, че същите са страна по сделката и че владеят недвижимия имот. Направено е искане за прекратяване на производството по отношение на ответниците С. С. К. и А. К. като недопустимо и да им се присъдят направените разноски. Излагат се съображения, че исковата молба следвало да бъде преведена от български на турски език, предвид обстоятелството, че ответника А. К. е гражданин на Р. Т. и не владее български език.Твърди се, че предявените искове са неоснователни и недоказани, тъй като договорът, сключен с нотариален акт № 111, том ІІ, рег. № 4154, нот. д. № 409/2002 год. по регистъра на нотариус Калин Димитров с рег. № 020 на Нотариалната камара не е нищожен, поради липса на съгласие. Не се оспорва твърдението, че имота, описан в нотариалния акт, е във владение на ответното събирателно дружество. Оспорват се останалите твърдения на ищеца, а също така и твърдението, че няма решение на Общото събрание на съдружниците на „И." О. за учредяване на вещо право на ползване върху процесния имот, описан в нотариален акт № 111, том ІІ, рег. № 4154, нот. д. № 409/2002 год. по описа на нотариус с рег. № 020 К. Д. Оспорва се твърдението, че ищеца е собственик на процесния имот. Твърди се, че има решение на общото събрание на съдружниците в "И." О. за учредяване на вещно право на ползване върху недвижим имот, което било изрично описано в нотариалния акт, в описанието на представените по сделката документи. Това решение било приложено към нотариално дело № 409/2002 год. по регистъра на нотариус К. Д. с рег. № 020 на Нотариалната камара. Излагат се съображения, че разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от ТЗ няма императивен характер, а има диспозитивен характер, уреждаща вътрешните отношения между съдружниците. Твърди се, че дори и да се приеме, че управителя е действал без изрична представителна власт на общото събрание, в случая е налице презумпцията на чл. 301 от ТЗ, че при действие без представителна власт, търговецът е потвърдил действията, ако не се противопоставил веднага след узнаването на сделката. Това не било направено от ищцовото дружество, въпреки, че сделката била сключена с нотариален акт, по който страна бил ищеца. Правата на третите добросъвестни лица, които са придобили вещни права върху имота, не се засягали от неизпълнението на задължението на дружеството-продавач. Твърди се също, че съгласно чл. 141, ал. 2, изр. 3 от ТЗ други ограничения (освен начина на действие на управителите по изр. 2) на представителната власт на управителя, нямали действие по отношение на трети лица. При условията на евентуалност е направено възражение за придобиване на вещното право на ползване на имота по давност, в случай, че съдът приеме, че договора за учредяване право на ползване е нищожен, поради физическата липса на протокола, с който е взето решение на общото събрание на съдружниците. Твърди се, че СД "В. - К. и с-ие" било владяло вещното право на ползване като добросъвестен владелец, явно, спокойно и необезпокоявано от 13.08.2002 г. до предявяване на иска и придобило това право и по давностно владение, съгласно чл. 79, ал. 2, във вр. с чл. 70, ал. 1 от ЗС. Владението било добросъвестно, тъй като било въз основа на сделка, сключена в предписаната от закона форма. Направено е също така при условията на евентуалност, в случай, че не бъдат уважени предявените искания, възражение за задържане на вещта до заплащане от ищеца на сумата от 100 000 лева, представляващи сумата, с която се била увеличила стойността на вещта, вследствие на извършените в имота подобрения и стойността на необходимите разноски за запазване на вещта за периода от 13.08.2002 г. до датата на подаване на отговора, ведно със законната лихва, до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски. В съдебно заседание, представлявани от процесуалния си представител, ответниците оспорват исковете и молят съда да отхвърли същите по изложените в отговора съображения. Твърди се от процесуалния представител на ответниците, че ищецът не доказал правото си на собственост, тъй като позоваването на акта за държавна собственост не доказвало това. Не било доказано и идентичност между имота, за който било учредено правото на ползуване с процесния имот с идентификатор 40909.125.59.1.6, а същото така и твърдението, че имотът се владее от ответното дружество. Събрани били доказателства, че събирателното дружество владеело имот с идентификатор 40909.125.59.1.3 и имот с идентификатор 40909.125.59.1.4, а не имот с идентификатор 40909.125.59.1.6. В представено писмено становище се сочи, че за валидността на нотариалният акт било без значение дали е налице решение на общото събрание. Ищецът не доказал, че е собственик на имота, неговата идентичност с имота по нотариалния акт, като било установено, че първият ответник не владеел претендирания имот, а друг, посочен в заключението на тройната експертиза. Претендира разноски.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С решение № 750/22.04.1993 г., постановено от Кърджалийския окръжен съд по ф.д. № 933 по описа за 1990 г. на същия съд е вписано преобразуването на Държавна фирма „И.” – Г. в еднолично търговски дружество с ограничена отговорност, с наименование „И.” Е. – Г.. С решение № 205/15.02.1999 г. по ф.д. № 933/1990 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд са вписани промени в наименованието на дружеството от „И.” Е. на „И.” О., със съдружници: „Т. х.” – Г., притежаващ 350 дяла, всеки по 10 000 лв., представляващи 70% от капитала на дружеството и Държавата, представлявана от Министъра на търговията и туризма, притежаваща 150 дяла по 10 000 лв., представляващи 30% от капитала на дружеството. С решение № 266/17.03.2000 г. по ф.д. № 933/1990 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, капиталът на „И.” О. – Г. е деноминиран, а за управител на дружеството е избран Л. Л. К. С решение по фирменото дело от 02.06.2000 г. е вписана промяна в чл.5 от дружествения договор, съгласно която дружеството е с капитал 5000 лв., разпределен в 500 дяла по 10 лв., от които за „Т. х.” – 450 дяла по 10 лв., представляващ 90% от капитала на дружеството и 50 дяла по 10 лв. за Държавата. В последствие с решение от 16.02.2009 г. по Г.д. № 1254/2008 г. по описа на Пловдивския апелативен съд е променено наименованието на ищцовото дружество от „И.” О. на „И. *” О. – Г..

Видно от представения в търг¯вския регистър дружествен договор на „И.” О. – Г., решенията на общото събрание по чл.14, точки 1, 2, 4, 7 и 9 се примат с единодушие, а останалите с мнозинство повече от 1/2 от капитала.

От представения като доказателство по делото акт № 7750 за държавна собственост на недвижим имот с дата 28.10.1994 г., се установява, че недвижим имот, представляващ хале за ремонт на коли с площ 403 кв.м., находящо се в Г., К.В.”, кв.*, пл.сн. № 2107, при граници: изток – дълбок водослив – капан дере; запад – МВР; север – У.О. М., юг – „И. т.”, е предоставен за оперативно управление на „И.” Е. – Г., с шифър по ЕКПОУ *********.

С нотариален акт за учредяване вещно право на ползуване № 111, том ІІ, рег. № 4154, дело № 409/2002 г. по описа на Нотариус К. Д., вписан в Нотариалната камара – София под № 020, с район на действие РС – К., „И.” О. – Г., представлявано от управителя Л. Л. К., учредило в полза на СД „В. – Г., К., Н., М. и с-ие” – Г., представлявано от управителя Г. Г. Г., считано от деня на вписване в съда на нотариалния акт, безсрочно безвъзмездно вещно право на ползуване върху недвижим имот, а именно: 285 кв.м. от западната част на производствен обект (хале за ремонт на коли), представляващ масивна едноетажна сграда, построена през 1968 г., разположена в УПИ ІV, пл.сн. № 5967, кв.26 по плана на комплекс „Т.”, Г., У.О. М. № *, със застроена площ на цялото хале 403 кв.м., при съседи на имота: изток – дълбок водослив – капан дере; запад – МВР; север – У.О. М.; юг – „И. т.”. В нотариалния акт е посочено, че при съставянето му са представени акт за държавна собственост № 7750/28.10.1994 г. и протокол от решение на общото събрание на съдружниците на „И.” О..

С писмо рег. № 26-Т-259/06.07.2007 г. на Главния секретар на Министерството на икономиката и енергетиката са били изпратени на изпълнителния директор на „Т. х.” заверени копия на документи, намиращи се в архива на Министерството на икономиката и енергетиката, по молба за издаване на заверени преписи от проведените общи събрания на „И.” О., докато държавата е била съдружник в дружеството. Към писмото са приложени дружествен договор на „И.” О. с дата 12.01.1999 г., протокол от общо събрание на съдружниците на „И.” О. с дата 12.01.1999 г., заповед РД-18564/02.07.1999 г. на Министъра на търговията и туризма, писмо от изпълнителния директор на „Т. х.” – Г. до Министъра на търговията и туризма В. № 26ПС-409/04.11.1999 г., протокол от общо събрание на „И.” О., проведено на 09.07.1999 г., писмо от изпълнителния директор на „Т. х.” – Г. до Министъра на търговията и туризма В. № 26-Т-430/17.11.1999 г., покана за общо събрание на „И.” О. – Г. за 03.12.1999 г., заповед РД-18-847/07.12.1999 г. на Министъра на търговията и туризма, покана за общо събрание на „И.” О. – Г., изх. № 13/29.04.2002 г., пълномощно изх. № РД-18-252/17.05.2002 г., протокол от общо събрание на съдружниците на „И.” О. с дата 22.05.2002 г.

С писмо № 987/20.09.2011 г. на РС – К. е изискано от Министерството на икономиката, като представител на държавата, явяваща си съдружник в „И.” О. – Г. до 06.04.2004 г., да представи копия от съхраняваните в министерството протоколи от заседания на общото събрание на съдружниците на „И.” О. за периода от 2001 г. до 13.08.2002 г. В отговор на това писмо е изпратено писмо изх. № 11-00-251/14.10.2011 г., с което Главният секретар на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е уведомил РС – К., че за посочения в писмото на съда период от 2001 г. до 13.08.2002 г., в министерството се съхранява единствено протокол от проведено на 22.05.2002 г. заседание на общото събрание на съдружниците на „И.” О. – Г., който е приложен към писмото.

Разпитаната по делото свидетелка В. М. К. посочва, че съществувал оригинал на протокол от общо събрание на съдружниците на „И.” О. – Г., проведено на 02.07.2002 г., който се намирал при Н. К. Д. Свидетелят К. П. Ж. посочва, че е присъствал на разговори между изпълнителния директор на „Т. х.” – Б. Г. Ч. и Л. К.

От показанията на разпитаните по делото свидетели П. И. Д., Р. А. А. и Б. М. К. се установява, че процесното хале за ремонт на автомобили се владее от ответниците А. К. и С. К., които извършили строително-ремонти работи.

От писмените заключения на вещото лице инж.Е. А. Я. по назначената единична съдебно-техническа експертиза се установява, че сумарно ремонтните работи на процесния недвижим имот, извършени в периода от 2002 г. – 2003 г. възлизат на 57 062.30 лв. Усреднената часова ставка за периода 2002 г. – 2003 г. нараства в приблизителен размер 55%. Ако за периода 2002 . за страната тя е била 1.75 лв., то за периода до 2009 г. става 3.95 лв. Вещото лице приема, че за процесния производствен обект – хале за ремонт на коли има нарастване в размер на 12% сумарно ремонтните работи, изпълнени на обекта в период от 2008 г. до 2009 г. възлизат в размер на 63 909.78 лв.

От писмените заключения на вещите лица инж. Т. Я., инж.Р. В. и инж.Е. Я. по назначената тройна съдебно-техническа експертиза, както и от разпита на същите в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че вещите лица не могат да дадат категорично заключение относно поставената задача в частта, касаеща изпълнението на хидроизолационните работи. От събраните материали по делото, направения оглед на място и показанията на ответниците, вещите лица не могат да определят единични цени поради сериозни технологични несъответствия с действащите правила и норми за изпълнение и приемане на хидроизолационните работи. Стойността на останалите извършени подобрения в процесния имот е посочена от вещите лица в таблица и възлиза в размер на 26 401.80 лв. с ДДС, а без ДДС в размер на 22 001.50 лв. След замерване и нанасяне на процесния обект върху схема № 1477/25.05.2010 г. на АГКК – Г.С., вещите лица установяват, че същият е идентичен със самостоятелен обект с идентификатор 40909.125.59.1.3 и самостоятелен обект с идентификатор 40909.125.59.1.4 по схемата. Изготвена е скица в М 1:500 на ПИ 40909.125.59 и самостоятелните обекти в сграда 40909.125.59.1, като защрихованата част по скицата представлява процесния обект (производствено хале за ремонт на коли) с площ 225 кв.м.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.2, предложение второ от ЗЗД за обявяване нищожността на договора за учредяване на право на ползуване е неоснователен и недоказан. Основният спорен по делото въпрос е дали за учредяването на вещното право на ползуване е взето решение от общото събрание на съдружниците на „И. 07” О. и дали такова решение е необходимо за валидността на сделката. В нотариален акт за учредяване вещно право на ползуване № 111, том ІІ, рег. № 4154, дело № 409/2002 г. по описа на Нотариус К. Д., вписан в Нотариалната камара – София под № 020, с район на действие РС – К., е посочено, че при съставянето му е представен протокол от решение на общото събрание на съдружниците на „И.” О., но оригинал на такъв протокол не бе представен по делото. Поради тази причина не може да се направи извод, че е взето решение на общото събрание за учредяване на ограничено вещно право на ползуване върху процесния недвижим имот. Въпреки това договорът не е нищожен на това основание, т.е. поради липса на съгласие, тъй като такова е било изразено от управителя на дружество при сключването на договора и съставянето на нотариалния акт. Действията, извършени от управителя, обвързват дружеството, а подчинеността му на решенията на общото събрание има действие само във вътрешните отношения, но не и в отношенията с трети лица. Освен ограниченията, предвидени в дружествения договор при множество управители, предвидени в разпоредбата на чл.141, ал.2 от ТЗ, други ограничения на представителната власт на управителя, нямат действие по отношение на трети лица. Липсата на решение по чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ не може да се противопостави на третите лица и несъответствие във вътрешноорганизационен характер не съставляват липса на съгласие. Те имат значение само в отношенията между дружеството и управителя за евентуална отговорност за вреди на последния към дружеството. В този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. по тълк.д. № 3 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо този иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С отговора на исковата молба е направено възражение за недопустимост на предявения иск по чл.26, ал.2, предложение второ от ЗЗД за обявяване нищожността на договора за учредяване на право на ползуване против ответниците физически лица - С. С. К. и А. К., поради обстоятелството, че същите не са били страна по сделката. Това възражение е неоснователно. Действително по иск за обявяване нищожност на един договор като страни по делото следва да бъдат конституирани страните по сделката. В случая, обаче страна по сделката е събирателно дружество, а съдружниците в такова дружество носят субсидиарна неограничена отговорност за задълженията на дружеството. В този смисъл и съгласно разпоредбата на чл.88 от ТЗ, по иск срещу дружеството ищецът може да насочи иска си срещу един или повече съдружници, а съдружниците от своя страна могат да противопоставят на кредиторите както възражения на дружеството, така и свои лични възражения – чл.91 от ТЗ. Ето защо искът против съдружниците в събирателното дружество не е недопустим и следва да бъде разгледан по същество.

По изложените съображения неоснователен и недоказан е и предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС, тъй като същия е обусловен от иска по чл.26, ал.2, предложение второ от ЗЗД за обявяване нищожността на договора за учредяване на право на ползуване. След като договорът за учредяване на ограниченото вещно право на ползуване върху процесния имот не е нищожен, то същият се владее на правно основание от събирателното дружество и ревандикационният иск е неоснователен.

Предвид неоснователността на предявените искове съдът не следва да се произнася по направените при условията на евентуалност възражения за придобиване на вещното право на ползуване по давност, за заплащане подобрения и право на задържане, поради което не се излагат съображения в тази насока.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове с правно основание чл.26, ал.2, предложение второ от ЗЗД за обявяване нищожността на договора за учредяване на право на ползуване и иск по чл.108 от ЗС против СД „В., К. и с-ие” – Г., като неоснователни и недоказани. При този изход на делото в полза на СД "В. - К. и с-ие" – Г. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 2530.40 лв., от които 1030.40 лв. държавна такса за въззивно обжалване и 1500 лв. възнаграждение за един адвокат. В полза на ответниците С. С. К. и А. К. следва да бъдат присъдени разноски в размер на по 1500 лв. за всеки, представляващи възнаграждение за един адвокат. Направените от ответниците разноски за втори адвокат в производството пред Кърджалийския районен съд не следва да бъдат присъждани.

Ето защо и на основание чл.26, ал.2, предложение второ от ЗЗД и чл.108 от ЗС, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „И. *” О. – Г., У.Б. Ш. № *., с ЕИК * против СД "В. - К. и с-ие" – Г., У.О. М. № *2, с ЕИК *, С. С. К. от Г., К.В. № *, В.”*”, .*, А.* , с ЕГН * и А. К., гражданин на Р Т., с адрес Г., К.В. № *, В.”*”, .*, А.*, с ЕГН *, иск с правно основание чл.26, ал.2, предложение второ от ЗЗД за обявяване нищожност поради липса на съгласие на договор за учредяване на право на ползуване върху недвижим имот, представляващ 285 кв.м.от западната част на производствен обект - хале за ремонт на коли, представляващ масивна едноетажна сграда, построена през 1966 год., разположена в УПИ IV, имот с планоснимачен № 5967 от кв. 26 по плана на комплекс "Т.", Г. К., У. "О. М. № 32, със застроена площ на цялото хале 403 кв. м., с идентификация по кадастралната карта и кадастралните регистри на град К., одобрени със Заповед № РД-18-66 от дата 18.10.2006 година на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, както следва: самостоятелен обект с идентификатор № 40909.125.59.1.6, съгласно схема на самостоятелен обект в сграда № 1477 от дата 25.05.2011 година на СГКК град К., находящ се град К., община К., област К., улица "О. М. № *, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-66 от дата 18.10.2006 година на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с предназначение на имота: за делова и административна дейност, на един етаж от сграда № 1 (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор № 40909.125.59, съгласно скица № 1473 от 25.05.2011 година на СГКК град К., находящ се в град К., община К., област К., улица "О. М. № 32, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-66 от дата 18.10.2006 година на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, етаж 1 от сграда 1 (едно), с площ на поземления имот 2020 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползуване на имота: за друг вид производствен, складов обект, при съседи на поземления имот по кадастралната карта: поземлен имот № 40909.125.19, поземлен имот № 40909.125.60, поземлен имот № 40909.125.20, поземлен имот № 40909.125.48 и при съседи на самостоятелния обект по кадастрална карта: обект с идентификатор № 40909.125.59.1.4, обект с идентификатор № 40909.125.59.1.3 и обект с идентификатор № 40909.125.59.1.5., сключен с нотариален акт за учредяване вещно право на ползуване № 111, том ІІ, рег. № 4154, дело № 409/2002 г. по описа на Нотариус К. Д., вписан в Нотариалната камара – София под № 020, с район на действие РС – К., като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „И. *” О. – Г., У.Б. Ш. № *., с ЕИК * против СД "В. - К. и с-ие" – Г., У.О. М. № *, с ЕИК* иск с правно основание чл.108 от ЗС, за предаване владението върху недвижим имот, представляващ 285 кв.м.от западната част на производствен обект - хале за ремонт на коли, представляващ масивна едноетажна сграда, построена през 1966 год., разположена в УПИ IV, имот с планоснимачен № 5967 от кв. 26 по плана на комплекс "Т.", Г. К., У. "О. М. № *, със застроена площ на цялото хале 403 кв. м., с идентификация по кадастралната карта и кадастралните регистри на град К., одобрени със Заповед № РД-18-66 от дата 18.10.2006 година на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, както следва: самостоятелен обект с идентификатор № 40909.125.59.1.6, съгласно схема на самостоятелен обект в сграда № 1477 от дата 25.05.2011 година на СГКК град К., находящ се град К., община К., област К., улица "О. М. № *, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-66 от дата 18.10.2006 година на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с предназначение на имота: за делова и административна дейност, на един етаж от сграда № 1 (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор № 40909.125.59, съгласно скица № 1473 от 25.05.2011 година на СГКК град К., находящ се в град К., община К., област К., улица "О. М. № *, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-66 от дата 18.10.2006 година на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, етаж 1 от сграда 1 (едно), с площ на поземления имот 2020 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползуване на имота: за друг вид производствен, складов обект, при съседи на поземления имот по кадастралната карта: поземлен имот № 40909.125.19, поземлен имот № 40909.125.60, поземлен имот № 40909.125.20, поземлен имот № 40909.125.48 и при съседи на самостоятелния обект по кадастрална карта: обект с идентификатор № 40909.125.59.1.4, обект с идентификатор № 40909.125.59.1.3 и обект с идентификатор № 40909.125.59.1.5., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „И. *” О. – Г., У.Б. Ш. № *., с ЕИК * да заплати на СД "В. - К. и с-ие" – Г., У.О. М. № *, с ЕИК * направените по делото разноски в размер на 2530.40 лв., от които 1030.40 лв. държавна такса за въззивно обжалване и 1500 лв. възнаграждение за един адвокат.

ОСЪЖДА „И. *” О. – Г., У.Б. Ш. № *., с ЕИК * да заплати на С. С. К. от Г., К.В. № *, В.”*”, .5, А.* , с ЕГН * направените по делото разноски в размер на 1500 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат.

ОСЪЖДА „И. *” О. – Г., У.Б. Ш. № *., с ЕИК * да заплати на А. К., гражданин на Р Т., с адрес Г., К.В. № *, В.”*”, .5, А.*, с ЕГН * направените по делото разноски в размер на 1500 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: