Р Е Ш
Е Н И E
№ 13. 11. 2015 година гр. Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският
окръжен съд,
Гражданско отделение
На 13 ноември 2015
година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА
Секретар
Като разгледа докладваното от съд. А. Димитрова
Търг. дело №
128 по описа за 2013 година
За да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 250/ ГПК.
Ответникът Б.Я.М. е подал чрез Апелативен съд
гр. Бургас молба по чл. 250/ ГПК за допълване на решение № 31/ 25.09.2014 год.
по търг. дело № 128/ 2013 год. по описа на ЯОС, с искане съдът да се произнесе
относно действителността на уговорената
с договор от 08.12.2010 год. обратна цесия, от отговора на който въпрос зависи
изцяло или отчасти изходът на делото. Твърди се, че това искане е направено с
отговора на допълнителната искова молба
и по него съдът не се е произнесъл, поради което е подадена настоящата молба.
ЯОС е връчил препис от молбата на ищеца –
„Юробанк България” АД, но в едноседмичния срок
писмен отговор не е постъпил.
Ямболският окръжен съд, като обсъди данните
по делото, приема следното:
С
решение № 31/ 25.09.2014 год. по търг. дело № 128/ 2013 год. ЯОС е уважил предявеният иск и е приел за установено на
осн. чл. 422/ ГПК, че банката – ищец има
валидно и изискуемо вземане от ответника Б.Я.М. за сумата 31882. 49 евро главница за периода от
10.02.2013 год. до 12.08.2013 год.; за сумата 1644.89 евро договорна лихва за
периода от 10.02.2013 год. до 12.08.2013
год.; за сумата 241.52 евро дължими
такси и имуществени застраховки за периода
12.07.2012 год. до 12.08.2013 год.; за законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното й изплащане; за сумата
2653.47 лв. направени разноски в
заповедното производство, за които суми има издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 т.2/ ГПК.
По направеното от ответника в отговора на допълнителната
искова молба особено искане съдът да се
произнесе относно действителността на уговорената с договор от 08.12.2010 год.
обратна цесия, съдът е дал отговор на
въпроса в мотивите на решението.
Съгласно
чл. 250 ал.1/ ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако
съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молбата се подава в едномесечен срок от връчването на решението,
или от влизането му в сила.
Съдът
намира молбата за допустима, предвид липсата на
обективна възможност да прецени обстоятелството дали решението, чието
допълване се иска е влязло в сила, с оглед визирания в ГПК срок за
подаването й. Същото е връчено на Б. М. на 26.09.2014 год., но в срока за
въззивно обжалване се е развило производство по чл. 95/ ГПК, за което
производство липсват данни да е приключило. Видно от отбелязването на
деловодителя при ЯОС ч.търг. дело № 65/ 2015 год. по описа на БАС – с предмет
определението на ЯОС, с което е отказано предоставянето на правна помощ на Б. М.,
е изпратено на ВКС на 29.10.2015 год. , след като преди това е изискано от ЯОС. Предвид това, и
с оглед нормата на чл. 259 ал.2/ ГПК, при липсата на възможност за преценка
дали решението е влязло в сила,
настоящият съдебен състав приема, че молбата за допълване на решението е
допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна.
По
същество молбата е основателна. В случая както се посочи по-
горе намира приложение нормата на чл. 250/ ГПК,
а не посочената от М. норма на
чл. 248/ ГПК, която се прилага за допълване
или изменение на решението в частта за разноските. На допълване по реда
на чл. 250/ ГПК подлежи това съдебно решение чийто диспозитив не съдържа
произнасяне по целия предмет на спора, с който съдът е бил сезиран.
Безспорно
в случая съдът е бил сезиран с въпроса относно действителността на обратната
цесия между Бългериън Ритейл Сървисиз и Юробанк България, сключена с договора
от 08.12.2010 год., предвид възражението на ответника, че тя не му е съобщена от цедента, и не може да му се противопостави.
На този въпрос съдът е дал ясен отговор в мотивите на решението, приемайки, че
възражението за непротивопоставимост е неоснователно, т.к. неуведомяването на
длъжника по реда на чл. 99 ал.4/ ЗЗД не се отразява на валидността на договора
за цесия, а води до неговата непротивопоставимост, когато съобщението за
сключване му се предхожда от изпълнение, престирано на досегашния
кредитор. Прието е, че прехвърленото вземане с този договор е преминало върху цесионера
(ищцовата банка), следователно тя има качеството на кредитор спрямо цедирания
длъжник – ответника по делото, т.к. последният не е ангажирал доказателства че
е престирал на кредитора си по договора за цесия от 2008 год.
Твърдението на
ответника, че въпроса за действителността на договора за обратна цесия има значение за
изхода на спора по делото се споделя от настоящия съдебен състав и т.к. по него
съдът не се произнесъл в диспозитива на решението, молбата за допълване следва
да се уважи и същият се допълни съобразно изразеното становище в мотивите на
решението, което обуславя уважаване на ищцовата претенция.
Водим
от горните съображения, Ямболският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ДОПЪЛВА диспозитива
на
решение № 31/ 25.09.2014 год. постановено по търг. дело № 128/ 2013 год. по описа на ЯОС,
като по особеното искане на ответника Б.Я.М., направено в отговора на
допълнителната искова молба ПРИЕМА, че обратната цесия, извършена с договор за
прехвърляне на вземане, сключен на 08.12.2010 год. между „Бългериън Ритейл
Сървисиз” АД със седалище гр. София, с ЕИК ********* и „Юробанк и Еф Джи България”
АД със седалище гр. София, с ЕИК
*********, е действителна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Апелативен съд гр. Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: